РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Благоевград, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20211210103122 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „ЮБЦ“ ЕООД, с
ЕИК , представлявано от Ю. Б. Ц. чрез: адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. ’’Б.”
№, вх. , ет. , с която против Н. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“П.к Д.“ № е
предявен установителен иск – за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 102,64 лв. (сто и два лева и шестдесет и четири стотинки) лева -
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор,
сключен между ответника и „БТК” ЕАД, която сума е предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2384/2021г. по описа на РС
Благоевград – правно основание чл.422 ГПК. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски, както и тези сторени по заповедното производство.
Твърди се от ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК , че е встъпил в правата си на кредитор срещу
ответника въз основа на уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018г., с
който вземането е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, на дата 24.02.2020г., а "С. Г. Груп"
ЕАД, с ЕИК: от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД,с ЕИК: на дата 10.03.2020 г.,
посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г., подробно описани в
Приложение № 1 от договора.
Сочи се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: и
ответника Н. Р. Н., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 08.11.2018г., с който
абонатът е добавил за ползване мобилен номер , по избран тарифен план VIVACOM Mobix
60 LTE, с месечна абонаментна такса в размер на 21,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Твърди се, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер от дата 08.11.2018г., между ответника Н. Р. Н., ЕГН
********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: са издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно: №
**********/15.11.2018г., **********/15.12.2018г., **********/16.01.2019г.,
**********/16.02.2019г., за периода от 15.10.2018г. до 15.02.2019г., от които: за отчетен
период от 15.11.2018г. - 14.12.2018г., операторът е начислил за незаплатена услуга сума в
размер на 36.72 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/15.11.2018, от които: -
VIVACOM Mobix 60 LTE 4.10 лв. без ДДС; - VIVACOM Mobix 60 LTE 18.17 лв. без ДДС;
Активационна такса 8.33 лв. без ДДС, като дължимата сума е платима в срок до 02.12.2018г.
Изтъква се, че за отчетен период от 15.12.2018г. - 14.01.2019г., операторът е начислил за
1
незаплатена услуга сума в размер на 21,80 лв. с ДДС, обективирани във фактура
**********/15.12.2018, от които: VIVACOM Mobix 60 LTE 18.17 лв. без ДДС; ДДС ставка и
сума 20% 3.63 лв., като дължимата сума е платима в срок 01.01.2019г. Сочи се, че за отчетен
период от 15.12.2018 - 14.01.2019 г., операторът е начислил за незаплатена услуга сума в
размер на 21.80 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/16.01.2019, от които:
VIVACOM Mobix 60 LTE 18.17 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 3.63 лв., която сума е
платима в срок 01.02.2019г. Твърди се, че за отчетен период от 15.02.2019 - 14.03.2019 г.,
операторът е начислил за незаплатена услуга сума в размер на 21.80 лв. с ДДС,
обективирани във фактура **********/16.02.2019 г., от които: VIVACOM Mobix 60 LTE
18.17 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 3.63 лв.; Лихва за забавено плащане 0.52 лв., като
дължимата сума е платима в срок 04.03.2019г.
Поддържа се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност,
от която дружеството има правен интерес да претендира цедираните му незаплатени услуги
в общ размер на 102.64 лв. (Сто и два лв. и 64 ст.) лева, фактурирани за два последователни
отчетни месеца - за месец 11/2018 г., 12/2018г. и за месец 01/2019г., като към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Излагат се твърдения за проведено заповедно производство, и предявяване на
установителния иск в срока по чл.415 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от ответника чрез особения му представител.
Оспорва се допустимостта на иска, като се твърди, че от представените към исковата молба
писмени доказателства за цесия, не се установява валидно прехвърляне на вземането на
ищеца. Посочва се, че твърдяното цедиране на вземането от БТК ЕАД на С.Г.Груп ЕООД от
16.10.2018г. дори предхожда датата на сключване на договора между ответника и БТК ЕАД
от 08.11.2018г. Изразява се становище и за неоснователност на иска. Твърди се липса на
доказателства за възникване на валидно облигационно отношение между страните. Сочи се,
че всъщност вземането се основава не на сключен и подписан между страните договор, а на
основание споразумение, неподписано от ответника и без дата. Поддържа се, че нито
споразумението, нито приемно – предавателния протокол са подписани от ответника, като
върху споразумението изобщо липсва подпис, а в приемно – предавателния протокол това е
неясно отразено дали е подпис. В тази връзка се възразява, че между страните е имало
валидно сключено облигационно правоотношение. Твърди се, че от страна на ответника
липсва и съгласие за приемане на ОУ. Сочи се, че описаните документи са едностранно
изготвени от ищеца без спазване на добрите търговски практики и принципа за
добросъвестност. В тази връзка се изтъква, че съставените едностранно документи поставят
ответника в неравноправно положение и противоречат на добрите нрави. Отделно се
твърди, че с договорите за цесия не се установява претендираното с исковата молба вземане
да е било прехвърлено на ищеца. При поддържане на подробни доводи в горната насока се
иска отхвърляне на иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител,
изразява становище по същество в писмена молба. Иска се да бъде уважен предявения иск,
като се присъдят сторените по делото разноски, с представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна, редовно призована чрез назначения особен
представител, се представлява от особения представител, който поддържа подадения
отговор, по същество изразява становище за неоснователност на предявения иск, като се
иска отхвърлянето му.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 2384/2021г. по описа на РС-
Благоевград на 20.09.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, за разглеждането на което е образувано приложеното ч. гр. дело, по което
на 21.09.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
626, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните парични суми: сумата
от 102, 64 лв. /сто и два лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща дължими
суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по договор с клиентски номер от
08.11.2018г., сключен между длъжника Н. Р. Н., ЕГН ********** и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: , за които са издадени фактури №
2
**********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/16.01.2019 г.,
**********/16.02.2019 г., за периода от 15.10.2018 г. до 15.02.2019 г., като вземането е
прехвърлено от страна на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: с договор за цесия от дата 16.10.2018г, а от своя страна "С. Г. Груп" ЕАД,
с ЕИК: е прехвърлило вземането на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК с договор за цесия от дата
01.10.2019 г.; сумата от 26, 19 лв. /двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки/-мораторна
лихва за забава за периода от 04.03.2019 г. до 07.09.2021 г., начислена върху фактура №
**********/16.02.2019 г.; сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ разноски за заплатена
държавна такса; сумата от 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ – заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с
Разпореждане № 1365/27.11.2021г. заповедния съд е дал указания на заявителя по чл. 415 от
ГПК, като последният в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявил процесния иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
От приетото като доказателство по делото заявление/договор от 08.11.2018 г. се
установява, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и
Н. Р. Н., е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер за ползване на избрана интернет услуга за номер , абонаментен план VIVACOM
Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса 21,80 лв.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 08.11.2020 г.
Приобщени са общи условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги,
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството.
С приемо – предавателен протокол № ********** от 08.11.2018г. на ответника е предаден
4G рутер HUAWEI и антена А11, както и LTE SIN карта 3в1.
По делото е приобщено заключение по извършената съдебно – графическа експертиза, от
което се установява, че подписите, положени за абонат, приел и декларатор от името на Н.
Р. Н. и саморъчно изписани върху специален таблет в декларация за приемане на общи
условия от 08.11.2018г. и договор за електронни съобщителни услуги № ********* от
08.11.2018г. са изпълнени от Н. Р. Н.. Съдът кредитира заключението на експерта, като
компетентно и пълно.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги са издадени от
БТК ЕАД фактури, в които е посочен вида и размера на неизплатената услуга, а именно
№**********/15.11.2018г., **********/15.12.2018г., **********/16.01.2019г.,
**********/16.02.2019г. за периода от 15.10.2018 до 15.02.2019г.
По делото е приет като доказателство Договор ********** за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД
(цедент) и „С.Г.Груп“ ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземанията, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 към договора,
срещу цена, която ще бъде определена в Приложение № 1.
По делото не е представено Приложение № 1 към Договора за цесия от 16.10.2018г.
Представено е потвърждение от БТК за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на
длъжник Н. Р. Н. с общ размер на прехвърлените вземания 102,64 лв. на С.Г.Груп ООД.
По делото е прието като доказателство пълномощно от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, с което упълномощава „С.Г.Груп“ ООД да представлява БТК пред лицата,
чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод
изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва
съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер) е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът продава/цедира на
цесионера възмездно вземания от трети лица и/или юридически лица, които вземания са
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – списък
на вземанията.
С анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г., сключен на 10.03.2020г. цедентът
„С.Г.Груп“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД вземания придобити по силата
на уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018г., сключено между БТК
ЕАД и С.Г. Груп ЕАД подробно индивидуализирани в Приложение №1 към анекса.
3
Видно от извлечение от Приложение № 1 към анекс от дата 10.03.2020г. към договор за
цесия от 01.10.2019 г., в същото е посочено вземане спрямо ответника Н. Р. Н.,
произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключения на дата
10.03.2020г. Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г. в размер на 102, 64 лв.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент по договор за цесия от
16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г. Груп“ ЕАД, представлявано от Ю. Ц. и
от „ЮБЦ“ ЕООД, с което уведомяват ответника за цедирането на вземане на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, възникнало по договор/и за мобилни услуги в размер
на 102,64 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Предявения иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 2384/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград. За ищеца е
налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като издадената заповед е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което заявителят - ищец в настоящото производство е уведомен
надлежно, като искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Предявеният иск е неоснователен: Ищецът основава вземането си въз основа на договор за
прехвърляне на вземания (цесия), сключен от него със „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от
своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с
прехвърлител на вземания “Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Ищецът
твърди, че вземането произтича от сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********** от дата 08.11.2018. г. за ползване на мобилен номер
*********, сключен между Н. Р. Н. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния
кредитор. Следователно, до съобщаването на прехвърлянето на длъжника титуляр на
вземането остава цедентът. Връчването на препис от исковата молба с приложено към нея
надлежно уведомление от цесионера „ЮБЦ“ ЕООД като пълномощник на „БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ЕАД, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в тази насока решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги между ответника и БТК ЕАД, тъй като от
заключението на експертизата е установено, че ответника е положил подписа си върху
договора.
Установи се, че на 16.10.2018 г. между цедента „БТК” ЕАД и цесионера „С.Г. Груп“ ООД
е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания,
посочени в приложение № 1. По делото не е представено въпросното Приложение № 1.
Установи се и че на 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът продава/цедира на
цесионера възмездно вземания от трети лица и/или юридически лица, които вземания са
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – списък
на вземанията. По делото не е представено Приложение № 1 към този договор, а е
представено извлечение от приложение № 1 към анекс, в което е посочено вземане спрямо
ответника.
Не е представено приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г. и приложение № 1
към договор за цесия 01.10.2019 г.
В представеното извлечение от приложение № 1 към анекс от 10.03.2020г. към договор за
цесия от 01.10.2019 г. липсва конкретно основание, от което произтича вземането,
съдържание на вземането. За индивидуализиране на предмета на прехвърляне е необходимо
посочване на: предмет на вземането, кредитор, длъжник, съдържание на вземането (какви
4
действия трябва да извърши длъжникът по отношение предмета на задължението) и
основанието на възникване на вземането. На следващо място извлечението представлява
частен документ и поради това съставлява доказателство само за обстоятелството, че
изявленията, които се съдържат в него са направени от подписалото го лице /чл.180 от
ГПК/. Противно на твърдението и отбелязването в посоченият документ, че представлява
извлечение-извадка на хартиен носител на Приложение № 1 към Договора за цесия, съдът не
счита, че същото представлява такова, а представлява удостоверение, издадено едностранно
от цедента С.Г.Груп ООД, тъй като е подписано само от едната страна по договора и не
съдържа никакви данни за конкретно прехвърленото право. Доказване цедирането на едно
вземане не може да се осъществи чрез удостоверение, издадено впоследствие от цедента
/прехвърлителя/, тъй като прехвърлянето на вземания /Цесията/ е договор, т.е. за
установяване прехвърляне на вземане е необходимо представяне на сключен между
предишния и последващия кредитор договор за цесия, необходимо е постигане на съгласие
между цедента и цесионера за прехвърляне на вземането, за да настъпи правновалидно
ефекта на действието на договора, съобразно предмета му и предвид конкретните елементи
от съдържанието му /правата, респ.конкретните задължения на страните по цесията/, които
съществени елементи на договора за цедиране на конкретното спорно вземане спрямо
ответника не се представиха от страната, която носи доказателствената тежест за това –
ищеца, тъй като е сред фактите, които тази страна сочи и твърди и от въз основа на които
обосновава исканията си – арг. чл.154, ал.1 от ГПК. Неустановен е от ищеца главния факт от
фактическия състав на установителния иск, че именно конкретното спорно вземане е било
предмет на цедиране, а такова доказване не може да се осъществява с едностранно
удостоверяване от цедента, поради изложеното по-горе за договорния характер на цесията.
Приложеното по делото извлечение от Приложение № 1, което според съда по своето
естество е удостоверение, освен, че не съставлява част от договора за цесия, също така не
определя /индивидуализира/ прехвърленото вземане по размер и основание спрямо
длъжника. В него е посочено само името на лицето длъжник и ЕГН, а вземанията, както
всяко субективно право, се индивидуализират освен чрез своите страни, чрез посочване на
правопораждащия ги факт и съдържанието им. При положение, че не съществува пречка
едно и също лице да има сключени няколко договора, по които да ползува различни
абонатни номера, посочването на името на длъжника не е достатъчно да индивидуализира
вземането предмет на договора за цесия. Доказателства в подкрепа на твърдението си, че
процесното вземане е цедирано първо от БТК на С.Г.Груп и от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“
ЕООД, ищецът не е представил. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни
права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането
си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Предвид изложеното,
съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин, че по силата на
Договор ********** за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. “Българска
телекомуникационна компания” 16 ЕАД (цедент) е прехвърлила на “С.Г.Груп“ ООД
претендираното вземане, респ. че процесното вземане е цедирано от „С.Г.Груп“ ООД на
„ЮБЦ“ ЕООД.
По изложените съображения предявения установителен иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен, като на ищеца в тази връзка не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: град С., 1404, район Т, бул. „Б.“ № , вх. , ет. , представлявано от Ю. Б.
Ц., против Н. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П. Д.“ № , иск за признаване за
установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата, за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 626 от
21.09.2021 г. по ч. гр. д. № 2384/2021 г. по описа на Районен съд- Благоевград, а именно:
сумата в размер на 102,64 лева (сто и два лева и шестдесет и четири стотинки)-
5
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор
сключен между Н. Р. Н. и „БТК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6