Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 06.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1633 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявен от „Ф.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ иск за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 1, т.
2 ТЗ, че дружеството не дължи на К.Д.М. вземане за сумата 543 588,00 лв.,
включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на
„Ф.“ ЕООД с определение от 10.04.2017г. по т.д. №2226/2014г. на СГС, ТО, VІ-13
с-в.
Ответникът К.Д.М. оспорва иска.
Синдикът на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/
дава становище, че искът е основателен.
Процесното вземане на К.Д.М.
към „Ф.“ ЕООД за сумата 543 588,00 лв., за чието несъществуване е предявен
отрицателният установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, представлява част
от вземания на К.Д.М. по договори за заем, сключени с „Ф.“ ЕООД, които са предявени
в производството по несъстоятелност на „Ф.“ ЕООД с молба вх. №
111685/30.08.2016г., но са включени от
синдика на дружеството в списък на неприети вземания, обявен в търговския
регистър на 14.11.2016г.
Тъй като в хода на
делото от името и на двете страни са заявени съображения относно съществуването
на пълния размер на вземанията на К.Д.М. към „Ф.“ ЕООД, предявени с молбата вх. №
111685/30.08.2016г., следва да се
посочи, че обективните предели на оспореното с иска по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ
вземане за сумата 543 588,00 лв., които определят и обективните
предели на предмета на настоящото исково производство, се изчерпват до
основанието и размера на вземането на К.Д.М. срещу „Ф.“ ЕООД, включено в
списъка на приетите вземания на кредитори на „Ф.“ ЕООД по реда на чл. 692, ал.
4 ТЗ с определението от
10.04.2017г. по т.д. №2226/2014г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в, като според
съдържанието на цитираното определение вземането представлява главница по
договор за заем на сумата 200 000 британски лири, сключен между К.Д.М. и „Ф.“
ЕООД на 15.04.2005г. и удостоверен с декларация форма СПБ-1 с №2/826/3892/01 от
03.05.2005г., подадена от името на дружеството в БНБ.
Цитираната декларация форма СПБ-1 с
№2/826/3892/01 от 03.05.2005г. е приета като писмено доказателство по настоящото
дело, а съдържанието й установява сключен договор между К.Д.М. и „Ф.“ ЕООД за
предоставяне на сумата 200 000 британски лири в безсрочен заем на
дружеството.
Оспорването от ищеца на подписа върху
декларацията, положен от името на Б.П.като управител на дружеството, може да се
приеме за успешно доказано от заключението на съдебно-почерковата
експертиза по делото, но дори да се приеме, че декларацията не е подписана от
управителя на дружеството, установеният по делото факт, че данните по
декларацията са включени в годишните финансови отчети, обявени по партидата на
дружеството в търговския регистър, а самата декларация е представена като
приложение към отчетите, предпоставя неизбежния извод, че действията по
сключването и изпълнението на договора за заем, за които е подадена
декларацията, са потвърдени от дружеството по реда на чл. 301 ТЗ.
Възраженията на ищеца, че съдържанието на
представената декларация и годишните финансови отчети на дружеството
установяват правоотношения по внасяне на допълнителни парични вноски от К.Д.М.
в качеството му на съдружник „Ф.“ ЕООД, също могат да се приемат за
основателни, тъй като в цитираната декларация изрично е посочено, че кредитът,
за който е подадена декларацията, представлява допълнителна парична вноска по
чл. 134 ТЗ.
Изложеното обаче не може да обуслови извод,
че декларацията не установява правоотношения по договор за заем между
съдружника и дружеството, тъй като дори по определението на самия закон
допълнителната парична вноска не представлява вноска в капитала на дружеството,
а именно кредитиране на дружеството от съдружника чрез предоставяне на парични
средства, които подлежат на връщане от дружеството (извод и само от
разпоредбата на чл. 134, ал. 3 ТЗ), тоест правоотношенията по внасяне на
допълнителни парични вноски от съдружници в ООД по съществото си представляват именно
заемни правоотношения, които при липса на специална уредба в закона, в устройствения акт на дружеството или в решението на общото
му събрание, с което се предвижда задължение за внасяне на допълнителни парични
вноски, са регулирани именно от общите правила на чл. 240 ЗЗД.
Възраженията на ищеца, че въпросът относно
съществуването на вземането на ответника, прието с определението от
10.04.2017г. по т.д. №2226/2014г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в, е разрешен със сила на
пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение по
гр.д. №53142/2012г. на СРС, 65 с-в, също са неоснователни, тъй като видно от
съдържанието на цитираното съдебно решение, с него е разрешен спор между страните
относно вземане на К.Д.М. за ликвидационен дял от капитала на „Ф.“ ЕООД, а не
спор относно съществуване на вземане на бившия съдружник в дружеството за
връщане на заем, предоставен на дружеството, включително под формата на
допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ.
Основателно обаче се явява възражението на
ищеца, че процесното вземане е погасено по давност.
Според твърденията на ответника в молбата за
предявяване на вземането в производството по несъстоятелност на ищеца, но също
и според съдържанието на определението от 10.04.2017г. по т.д. №2226/2014г. на
СГС, ТО, VІ-13 с-в, с което вземането е включено в списъка на приетите вземания
на кредиторите на ищеца, а най-вече и според съдържанието на цитираната по-горе
декларация форма СПБ-1 с №2/826/3892/01 от 03.05.2005г. (която по вече
изложените съображения установява при съвкупната й преценка с останалите
доказателства по делото основанието и размера на вземането и съдържанието на
правоотношенията, от които е възникнало), заемът на сумата 200 000
британски лири е предоставен от ответника на ищеца на 15.04.2005г. без
задължение за плащане на лихви за периода на ползване на заетите парични
средства (в декларацията изрично е посочено, че кредитът е безлихвен), но което
е от значение в случая – и без уговорен срок за връщане на заетите парични
средства (в декларацията е посочено, че погашение на главницата по кредита се
дължи при поискване от кредитора).
При установеното съдържание на процесния
договор за заем (което следва да се посочи съвпада с твърденията на ответника в
молбата за предявяване на процесното вземане в производството по
несъстоятелност на ищеца, но и с твърденията, изложени от името на ответника в
хода на настоящото производство), изискуемостта на процесното вземане за
връщане на заема е обусловена от волята и действията на кредитора и съгласно
чл. 240, ал. 4 ЗЗД настъпва с изтичане на един месец от връчване на покана за
връщане на заема на длъжника.
Изложеното предпоставя, че погасителната
давност по отношение на процесното вземане не започва да тече от датата на
настъпване на изискуемостта на вземането съгласно общото правило на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, а съгласно специалното правило на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, което регламентира
случаи като процесния, при които настъпването на изискуемостта на вземането е
предоставено на волята и действията на кредитора, давността по отношение на
вземането започва да тече от датата, на която вземането е възникнало.
Процесното вземане за връщане
на заетите суми е възникнало от датата на предоставяне на сумите, тоест от
датата 15.04.2005г., на която според доказателствата по делото, но и според
твърденията на ответника заемът е предоставен на ищеца и е възникнало правото
на ответника да иска връщане на заетите суми, което по изложените съображения и
в приложение на чл. 114, ал. 2 ЗЗД предпоставя, че предвиденият в чл. 110 ЗЗД
общ петгодишен давностен срок е изтекъл по отношение на вземането на
15.04.2010г.
По делото не са ангажирани доказателства, но
и твърдения от ответника за обстоятелства, които да спират или прекъсват
давността по отношение на вземането преди посочената дата, поради което и в
приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът
дължи да приеме, че като последица от възражението за изтекла давност, заявено
от ищеца с исковата молба, а видно от съдържанието на определението от 10.04.2017г.
по т.д. №2226/2014г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в и в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ, процесното вземане на ответника е погасено по давност.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 2
ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен, като с оглед изхода на делото
и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
е възстановяването на разноските на ищеца за съдебното производство, а съгласно
чл. 78, ал. 6 ГПК и плащането на държавната такса, дължима за разглеждане на
иска съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.
694, ал. 1, т. 2 ТЗ, че „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** не дължи на К.Д.М., гражданин на Р.И., роден
на ***г., с паспорт №******, издаден на 02.12.2004г. от П.С.-, Ирландия, със
съдебен адрес ***0Б (адв. С.С.К.
от САК) сумата 543 588,00 лв. – вземане за главница по договор за заем, включено
в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/
с определение от 10.04.2017г. по т.д. №2226/2014г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в.
ОСЪЖДА К.Д.М., гражданин на
Р.И., роден на ***г., с паспорт №******, издаден на 02.12.2004г. от П.С.-Д.,
Ирландия, със съдебен адрес ***0Б (адв. С.С.К. от САК) да заплати на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 600,00 лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА К.Д.М., гражданин на
Р.И., роден на ***г., с паспорт №******, издаден на 02.12.2004г. от П.С.-Д.,
Ирландия, със съдебен адрес ***0Б (адв. С.С.К. от САК) да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд
сумата 5 435,88 лв. – държавна такса за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: