№ 429
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120201282 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е
образувано по жалба на Ф. А. А.,*************** с посочен адрес С***, чрез адв.Б. Я. против
Заповед за задържане на лице № 6101зз-26/03.04.2025 г., издадена от *** в група „Охрана на
държавната граница“ към ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас,с която жалбоподателят е задържан на
осн. чл.72,ал.1,т.4 ЗМВР за срок от 24 часа.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната
законосъобразност на същата, поради немотивираност на същата, т.к. „не е посочено смислено
основание за задържането и причината за издаване на тази заповед“, а мотивите са противоречиви,
което придава необоснованост на заповедта. Изтъква се,че не е обезпечено правото на превод при
задържането, т.к. в хода на водено срещу жалбоподателя досъдебно производство, същият е
заявил.,че не разбира извършвания му превод от М. М..
В о.с.з жалбоподателят не се явява, представлява се от адв .Б.Я., който поддържа жалбата и
доразвива аргументите в нея в подкрепа на искането за отмяна на Заповедта за
задържане като незаконосъобразна. Претендира и разноски.
Ответникът по жалбата – Н. Г., не се явява. Представлява се от упълномощената юрк.К. И., която
моли, съдът да отхвърли жалбата срещу издадената заповед за задържане.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и от лице с
правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат.
За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-в заповедта не е
посочена изрично датата на получаване на екземпляр от нея от жалбоподателя, но в случая жалбата
е постъпила на 08.04.2025 г.- само 5 дни след издаване на заповедта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със Заповед за задържане на лице № 6101зз-26/03.04.2025 г., издадена от *** в група „Охрана на
държавната граница“ към ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, жалбоподателят е задържан на 03.04.2025
г. в 09.00 часа за срок от 24 часа. Вписаните в заповедта фактически и правни основания за
задържането му са: "във вр. с Постановление вх. №12376/02.04.2025 г. на РП-Бургас на основание
1
чл.72,ал.1,т.4 ЗМВР“
От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително
изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото
в открито с.з., се установява, че Н. Р. Г. към 03.04.25 г.е заемал длъжността „***“ в група „Охрана на
държавната граница“ към ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас / акт за встъпване в длъжност от *** г. на
ГДГП,Специфична длъжностна характеристика на длъжността; заповед за преназначаване на
длъжност на държавни служители в МВР от 09.12.2020 г./
Видно от приложеното към преписката Постановление №12376/02.04.2025 г. на БРП срещу Ф. А.
А. е водено досъдебно производство за престъпление по чл.281,ал.2,т.1, пр.първо, т.4, т.5, вр.ал.1
НК и според параметрите на предявеното му обвинение за осъществено противозаконно
подпомагане на на 9 лица, граждани на ***, без документи за самоличност , да преминават в
страната в нарушение на закона –чл.19,ал.1,т.1 ЗЧРБ, при съчетание от квалифициращи
обстоятелства- чрез използване на МПС, по отношение на повече от едно лице и с цел да набави за
себе си или за другиго облага. С постановлението на РП-Бургас е изменена мярката за
неотклонение спрямо жалбоподателя от „задържане под стража“в подписка поради изтичане на
максимално допустимия срок за приложението й, предвиден в чл.63,ал.4 НПК и е указано, да се
осъществи контакт между Ареста при Затвора Бургас и ГПУ с оглед преценка на необходимостта
от изпращане на обвиняемото лице в ***.
Съгласно писмо от ДАБ при МС /л.23/ с Решение №10877/15.10.2024 г. председателят на ДАБ е
отказал предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут,което като необжалвано е влязло в
сила. Съгласно писмото издадената му регистрационна карта е със срок на валидност от *** г. до
*** г.
Видно от приобщените към писмената съвкупност, изпратена с преписката материали, а именно
писмени разпечатки от извършени Справки по лични данни от информационния масив ГПУ-
Бургас, жалбоподателят фигурира в масива с две различни дати на раждане – *** г. и *** г. и с
различни имена: Ф. А. А., а също и Ф. А..
Съдът е изискал и приобщил Докладна записка рег. №6101р-7710/02.04.2025г., в която е
конкретно посочено,че с Постановление №12376/02.04.2025 г. /.цитирано и в заповедта за
задържане/ е указана необходимостта от осъществяване на контакт между Арест при Затвор Бургас
и ГПУ-Бургас и е посочено,че с Решение №10877/15.10.2024г. Председателят на ДАБ при МС е
постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. А. А..
Описани и систематизирани са извършените справки, създаващи проблем при идентифициране
самоличността на Ф. А. А.,а именно:
-от направена справка за лице в АИС „БДС“ на лице с ЛНЧ *** и име Ф. А. А. , роден на *** г. и
издадената регистрационна карта на чужденец №*** ,изд.на *** г., с валидност до *** г., с
продължена валидност до *** г. е със статут невалиден.;
-от направена справка за лице в АИС НМАП са констатирани различия и различни конфигурации
в начина на регистриране на имената и датата на раждане, като в АИС НМАП лицето било
записано с две имена Ф. А. и дата на раждане ***г., а съгласно данните по регистрационна карта на
чужденец №***, на когото е образувано производство по разглеждане на молба за международна
закрила лицето било с три имена Ф. А. А. и дата на раждане *** г. Детайлизирани са фигуриращите
в АИС НМАП различни конфигурации на именуване на лицето /Ф. А. А.; Ф. А. А. и Ф. А./.
Необходимостта от задържане е конкретно мотивирана с липса на валиден документ за
самоличност, влязъл в сила отказ за предоставяне на хуманитарен статут и опасност от укриване
или напускане на Р Б, което би препятствало прилагането на ПАМ и привеждането му в Център от
структурата на ДАБ.
По преписката е налична и изготвена от издателя на заповедта Докладна записка №6101р-
7777/03/04/25г. относно необхпдомостта от издаване на ПАМ по ЗЧРБ, в която във вр. с влязлото в
сила Решение №10877/15.10.2024 г. на председателя на ДАБ,с което е отказано предоставянето
статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя и предвид Постановление
№12376/02.04.2025 г. на БРП е мотивирано предложение, на Ф. да бъдат наложени принудителни
административни мерки по реда на ЗЧРБ.
Последователно били издадени, както следва:
- Заповед рег. №6101ПАМ-48/03.04/25 г. от *** Г.Ц. при ГПУ –Бургас, с която е постановено да се
2
наложи ПАМ „Връщане до страна по произход –***“ на чужденеца Ф. А. по заявени от него
данни;
-Заповед рег. №6101ПАМ-49/03.04.25 г. от *** Г.Ц. при ГПУ –Бургас, с която е постановена ПАМ
принудително настаняване на Ф. А. в специален дом за временно настаняване на чужденци към
Дирекция „Миграция“;
- Заповед рег. №6101ПАМ-50/03.04.25 г. от *** Г.Ц. при ГПУ –Бургас, с която е наложена ПАМ-
„Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите –членки на ЕС“ за срок от 5
години, считано от датата на изпълнение на мярката „Връщане до страна по произход –***“.
Съдът приобщи по реда на чл.144 АПК вр.чл.176 ГПК обясненията на административния орган,
които съдът преценява като логични, последователни, както по отношение на моментите, относими
към събитието на самото задържане,така и относно причините, обусловили издаването на
заповедта за задържане – с цел установяване самоличността чрез непосредствено събиране на
биометрични данни от жалбоподателя.
Тази информация, гарантираща сигурно установяване самоличността на Ф. А. е била задължителна
предпоставка преди изпълнение на заповедите за прилагане спрямо задържания,на принудителни
административни мерки, издадени от началник *** при ГПУ-Бургас,с които А. да бъде върнат в
страната по произход. Според обясненията на ответника, всички действия и права, свързани със
задържането, са били превеждани устно на задържания от преводач на *** език. Според
обясненията на ответника първостепенната необходимост от сигурно установяване самоличността
на Ф.А. се провокира от настъпилата невалидност на регистрационната карта на чужденец в
производство по молба за международна закрила и невалидността на ЛНЧ,която е настъпила с
изтичане срока на валидност до *** г.,съответно с изтичане на продължения срок до *** г.
От разпита на св.К. К. съдът установява само,че последният е присъствал по време на ареста, като е
охранявал задържания и му направило впечатление,че св.М. М. превежда на *** език
извършваните действия по повод задържането,както че между нея и А. протича диалог.
Показанията на св.М. М. съдът ще обсъди подробно в изложението относно възражението за липса
на осигурено право на превод на задържаното лице.
Съдът е изискал и приобщил към писмената доказателствена база и материалите по воденото
срещи А. ДП№21/2024 г. по описа на ГПУ-Бургас.
Видно от същите с постановление от 02.08.2024 г. А. е привлечен към наказателна отгворност в
процесуалното качество на обвиняем за извършено от него престъпление по
чл.281,ал.2,т.1,т.4,пр.2,т.5 и т.6,вр.ал.1 НК.
Видно от протокола за разпит на обвиняем,проведен с участието на преводача М. М., А. е направил
изявления в насока,че разбира обвинението, признава се за виновен, че протоколът от разпита му е
бил преведен и обясненията му са записани правилно. В протокола за разпит като обвиняем, А. е
изложил съдържателен и обстоятелствен разказ във вр.със събитието на престъплението и неговото
персонално участие в него, изложил е житейската си позиция и е обяснил активизиращата го
мотивация за извършеното.Едва при приключване на разследването и предявяване на материалите
по разследването, в присъствието на новия си упълномощен защитник, адв.Б.Я., А. е поискал да се
отрази изявлението му,че по негов почин е сменен преводачът М. М., тъй като според него същата
не му била осигурила адекватен, пълен и съдържателен превод на разбираемия за него *** език.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган-
*** в група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, в кръга на
правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на органа, издател на акта,
произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, заповедта е връчена на адресата й.
В случая макар и в заповедта за задържане да не са изложени фактическите основания на
задържането съгласно норма на чл. 74, ал. 2,т.2 от ЗМВР, този недостатък е преодолян чрез
съставена Докладна записка относно задържане на лице рег. №6101р-7710/02.04.2025г. , съдържаща
мотивите относно задържане на жалбоподателя.
Съгласно ТР № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат
3
да бъдат изложени и отделно от самия акт. По делото е приложена Докладна записка относно
задържане на лице рег. №6101р-7710/02.04.2025г. от издателя на заповедта, в която е пояснено
основанието на задържането в заповедта „във вр. с Постановление вх. №12376/02.04.2025г. В
записката изрично е конкретизирано мотивиращото фактическото основание на задържането
съдържание на постановлението на БРП- а именно, във вр.с разпореденото с прокурорския акт
необходимо осъществяване на контакт между Арест при Затвора-Бургас и ГПУ-Бургас, с оглед
преценка на възможността за изпращане на жалбоподателя в център от структурата на ДАБ. В
докладната записка са описани извършените справки,обосноваващи извод за непреодолими
затруднения в идентифициране самоличността на Ф. А. А.,а именно:
-от направена справка за лице в АИС „БДС“ на лице с ЛНЧ *** и име Ф. А. А. , роден на *** г. и
издадената регистрационна карта на чужденец №*** ,изд.на *** г., с валидност до *** г., с
продължена валидност до *** г. е със статут невалиден.;
-от направена справка за лице в АИС НМАП са констатирани различни конфигурации в начина на
регистриране имената и датата на раждане, като в АИС НМАП лицето било записано с две имена
Ф. А. и дата на раждане ***г., а съгласно данните по регистрационна карта на чужденец №***,
на когото е образувано производство по разглеждане на молба за международна закрила лицето
било с три имена Ф. А. А. и дата на раждане *** г. Посочени са фигуриращите в АИС НМАП
различни конфигурации на именуване на лицето /Ф. А. А.; Ф. А. А. и Ф. А./.
В докладната записка изрично и подробно е мотивирана необходимостта от прилагане на ПАМ по
смисъла на чл. 22 ЗАНН и по реда на чл.72,ал.1,т.4 ЗМВР, която цели - чрез задържането да
осигури установяване самоличността на лицето предвид 1. липсата на адрес и валиден документ за
самоличност на лицето;2. влезлия в сила отказ за предоставяне на хуманитарен статут с Решение
№10877/15.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС; 3. Отклоняване от първоначално посочения
адрес в гр.*** и установяването му в района на гр.Бургас.
Посочена е в докладната записка и целта от приложението на принудителната административна
мярка – лицето да бъде задържано за установяване истинската му самоличност, дата на раждане,
налагане на принудителни административни мерки и привеждане в център от структура на ДАБ.
Относно възможността за излагане достатъчен обем фактически аргументи,очертаващи
фактическото основание за задържането по см. на чл.74,ал.2,т.2 ЗМВР, с отделно съставена
докладна записка, съдът се придържа и към актуалната практика на касационната инстанция,
обективирана в РЕШЕНИЕ № 1780/ 25.02.2025 г. по к.а.н.д. 2137 / 2024 г. на АдмС-Бургас и
РЕШЕНИЕ № 9949/ 04.12.2024 г. по к.а.н.д. 1686 / 2024 г. на АдмС-Бургас.
Изцяло в този смисъл и по аналогичен от фактическа и правна страна казус е Решение № 13 от
12.01.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. д. № 622/2021 г. :“Макар в самата заповед да няма
подробно обективиране на данни за наличие на някоя от хипотезите, установени в чл. 70, ал. 1, т.
1-5 от ЗМВР, то по преписката е наличен и приет от съда като писмено доказателство
документът "докладна записка рег. № 02124/24.05.2021 г., изготвена от ст. пол. С. Р. ", който е
и ответният орган издал процесната ЗЗ. Този документ е бил съставен във връзка с жалената
заповед и той съдържа /обективира в себе си/ факти, които сочат на проявлението на една
от хипотезите на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР, а именно тази по т. 5 - по искане на друг държавен
орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.“
Случая е напълно аналогичен, т.к. изложеният в мотивите на заповедта фрагмент от мисловно-
логическата дейност на издателя й „във вр.с Постановление №12376/02.04.2025 г. на БРС“ е
пояснен и мотивиран с описание на относимата диспозитивна част на прокурорското
постановление, хронологията проверовъчни действия,създаващи затруднения в идентифициране
самоличността на лицето, липсата на валиден документ за самоличност.
Установената в чл.72,ал.1,т.4 ЗМВР хипотеза притежава строга целенасоченост. Възможността
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "Задържане за срок до 24
часа" на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е дейност, свързана с разкриването на самоличност.
Ето защо прагматичното изискване за мотивираност на заповедта, произтичащо от чл.74,ал.2,т.2
ЗМВР е свързано с установяване на съществените обстоятелства и факти, чрез описание на
конкретно създадените затруднения за полицейския орган пред разкриване самоличността на
лицето, което в случая е спазено в пълнота чрез съставената Докладна записка относно задържане
на лице рег. №6101р-7710/02.04.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за
4
установяване самоличността на лице: т.1 за което има данни, че е извършило престъпление или
друго нарушение на обществения ред;2. когато това е необходимо за разкриване или разследване
на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;3. при
осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в
страната;4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;5. по искане на друг
държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. В случая е
налице хипотезата на чл.70,ал.1,т.5 ЗМВР предвид подробно изложените факти и анализ на
процесната ситуация в изготвената Докладна записка относно задържане на лице рег. №6101р-
7710/02.04.2025г., проследяваща обуславящите задържането въпроси относно статута, липсата на
адрес,липсата на валиден документ за самоличност и различните регистрационни записвания на
имената и датата на раждане на Ф. А. А., както и мотивите относими към индивидуалната
целесъобразност от приложението на ПАМ в рамките на оперативната самостоятелност на
компетентния орган.
В случая за издателя на заповедта е било изначално невъзможно да установи самоличността на Ф.
А. А., произтичащо и от констатацията, че издадената регистрационна карта на чужденец №***
,изд.на *** г., с валидност до *** г., с продължена валидност до *** г. към 02.04.2024 г. е била със
статут невалиден.
Ето защо, предвид всичко изложено настоящият състав прие,че заповедта за задържане, чрез
компенсиращата съдържанието й Докладна записка рег. №6101р-7710/02.04.2025г., е приведена в
съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР. Степента на конкретност, до която
следва да се достигне при установяване фактическите елементи от основанието за задържане,
зависи от значението, което детайлизацията има при обосноваване на съответната хипотеза на
чл.72,ал.1 ЗМВР, в случая т.4 на чл.72,ал.1 ЗМВР. Според съда изискването на чл.74,ал.2,т.2 ЗМВР
е коректив за постигане определено ниво на осведоменост за отделните факти, която
осведоменост в случая е изпълнена с подробната докладна записка.
Няма спор, че съгласно чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР полицейският орган има правото да задържа
лице, ако не може да установи неговата самоличност, което задържане се обуславя и от други
предпоставки, и това са тези, които установя нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР. Следователно, ако
има проявление на някоя от хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 1-5 и ако установяването на
самоличността не може да стане чрез способите, установени в ал. 2 на същия текст, какъвто е
разглежданият случай, се явява законово оправдано прилагане на тази тежка принудителна мярка.
Именно мотовировката на властническото волеизявление, свързано със задържането по
чл.72,ал.1,т.4 ЗМВР, може да се съдържа и в друг документ, различен от самия акт, какъвто е
докладната записка, която несъмнено е част от преписката по съставянето на заповедта.
Фактическото описание на основанието на задържане в заповедта в случая, чрез цит.докладна
записка разкрива подробно описаните от ответника в о.с.з. логически връзки и закономерности,
между изпълнението на постановлението на БРП , и цитираното основание на чл.72,ал.1,т.4 ЗМВР.
В случая това е така, т.к. издаването на заповедта е съпътствано с излагане на изключително
подробни аргументи в полза на извода за затруднение при установяване самоличността на лицето,
а също и относно зависимостта между установяване самоличността и изпълнение указанията на
прокурора.
По мнение на настоящия състав не са допуснати твърдените нарушения,свързани с неосигуряване
правото на превод на задържаното лице.
И от разпита на К. К. и от вътрешно хармониращите с показанията му,фактически данни в
изложението на разпитаната М. М., съдът установи,че св.М. е извършила пълноценен и ефективен
превод от *** на български език, информирайки Ф. А. за съдържанието на Заповедта за задържане
и посочените в нея права на задържаното лице. Св.М. М. посочва,че е извършила детайлен устен
превод на *** език на съдържанието на Декларация за правата на задържано лице Приложение №1
към чл.15, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г., което е обусловило информираното й
подписване от жалбоподателя. Според непредубедения и обективен по мнение на настоящия
състав разказ на М. М.,същата е придружавала А. и е извършвала превод на *** език по време на
медицинския му преглед в УМБАЛ-Бургас,Спешно отделение, както и е присъствала и разяснявала
на *** език естеството и последиците от провеждания спрямо А. полицейски обиск на лице. Тези
изводи на настоящия състав намират качествена документална обосновка и в представения
Констативен протокол рег. №6101р-7788/03.04.2025 г., видно от който и на основание договор за
извършена преводаческа услуга, на М. М. е извършено заплащане във вр.с предоставена услуга на
5
03.04.2025 г. /датата на издаване на заповедта за задържане/,представляваща: превод от *** на
български и обратно ;при представяне на декларации за правата, запознаване с ПАМ; при
извършване на полицейски обиск и медицински прегледи; запознаване със заповеди за задържане,
снемане на отпечатъци и проверка в АФИС и Евродак.
Следва да се има предвид и,че при разпита й като свидетел позицията на М. М. остава
непроменлива и лишена от неувереност при излагане на фактите от 03.04.2025 г.,според които М.
изрично е запитала задържания,дали желае отвода й като преводач, при което А. е настоял,именно
М. да осъществява превода от *** език, както и е отказал извършване на писмен превод на
Заповедта за задържане и Декларация за правата на задържано лице Приложение №1 към чл.15,
ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г.,
Все в тази насока, следва да се отбележи още,че видно от изисканите от съда материали по ДП
№21/2024 г. по описа на ГПУ-Бургас, се установява,че още с акта на привличане като обвиняем, за
преводач на А. е била назначена М. М. и същата е извършила подробен превод на обясненията на
обвиняемия А. при изрично заявена от последния липса на възражения или неразбиране на превода.
Едва в стадия на предявяване на материалите по разследването, при който А. се е явил с нов
защитник- именно Б. Я., жалбоподателят е изразил резервите си към превода на св.М..
Начинът, по който обвиняемият по ДП/респ. задържаният в настоящото производство реализира
своя процесуален статус, не може да бъде логическо доказателство за неточности или невалидност
на осъществени от привлечената като преводач М.М.. Изявленията на А. като обвиняем и в хода на
конкретно досъдебно производство са един от аспектите на правото на защита, чрез което се
реализира определена процесуална активност, и се използват определени процесуални
възможности за реализиране на конкретни цели. От това дали и евентуално, как той се е възползвал
от тези възможности, е недопустимо да се правят изводи за степента на годност, качеството и
валидността на извършения превод в производството по чл.72,ал.4 ЗМВР от назначения преводач.
Процесуалното поведение на жалбоподателя извън рамките на настоящата процедура не
представлява част от доказателствените средства и способи за разкриване на обективната истина,
защото само по себе си то не осигурява сведения от предмета на доказване. Такива сведения биха
осигурили напр. обясненията на това лице, но не и сам по себе си фактът, че в рамките на друго
производство и по определени субективни съображения и процесуални интереси жалбоподателят е
изявил резервираност и недоволство от предоставения му превод на *** език.
От друга страна, настояването на защитника, че след като А., едва при предявяване на
разследването е изразил оценка за недостатъците на превода на св.М. и в рамките на ДП 21/2024 г.
по описа на ГПУ, то това води до извод, че при задържането му по реда на чл.72,ал.1,т.4 ЗМВР, е
бил лишен от адекватен превод в лицето на преводача М.М., не установява логическа връзка между
аргумента и съпътстващото го твърдение. Следва да се отбележи и ,че причините за изявленията
и конкретното процесуално поведение на обвиняемия А. при предявяване на разследването по ДП
21/2024 г. по описа на ГПУ, е възможно да са много и различни, включително свързани напр. с
повлияването му от изказано професионално мнение или съвет на адвокат, или с лично очертан
прагматичен интерес – относно възможността да избегне наказателна отговорност чрез
установяване недостатъци в качеството на определени процесуални действия и пр.
Съдът намира още и,че е спазена целта на закона с издаване на конкретната заповед за задържане.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР предполага наличие на данни, от които да се направи
основателно предположение за обективна необходимост от прилагане на такава принудителна
административна мярка (ПАМ), като тази ПАМ е с обезпечаваща функция, а именно - цели да се
изяснят личните данни на субекта, като му се попречи да се укрие или да осуети разследване, а в
случая, за да се гарантира възможността за приложението на определени принудителни
административни мерки.
В изпълнение на цитираното прокурорско постановление *** Н. Г. е предложил прилагане на
принудителни административни мерки по ЗЧРБ спрямо А., в резултат на което са издадени трите
цитирани Заповеди за прилагане на ПАМ за „Връщане до страна по произход –***“ ;за
„принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция
„Миграция“;както и за „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите –
членки на ЕС“ за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на мярката „Връщане до
страна по произход –***“. С оглед изпълнение на издадените заповеди за прилагане на ПАМ е
издадена и процесната заповед за задържане – с цел предикатното несъмнено идентифициране
самоличността на Ф. А. А., предвид което така наложената мярка не е създала по-големи
6
ограничения в правата на лицето от предвидените в закона. Тоест, в конкретния случай е надлежно
обосновано от ответника, че за постигане на законовите цели е било необходимо прилагането на
ПАМ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. А. А. /F.A.A./,роден на *** г.в ***, гражданин на ***, притежаващ
регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство по разглеждане на молба
за международна закрила, с №***, ЛНЧ ***, издадена на *** г., валидна до *** г. с изтекъл
продължен срок до *** г. срещу Заповед за задържане на лице № 6101зз-26/03.04.2025 г., издадена
от *** в група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, с която на
основание чл.72, ал.1, т.4 ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7