О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 20.11.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав
На 20 ноември
2018 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 5149 по описа
за 2018 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед изясняване на обстоятелствата по
делото, следва да се назначи съдебно-техническа експертиза, която след като
извърши необходимите проверки да отговори на въпросите поставени в отговора на
ИМ.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото следва да допусне до разпит поискания
от ответника свидетел.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата Н.И.К.
– Т. твърди в исковата си молба, че е ползвател на имот, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Димитър Наумов” 71, ап. 3.
Заявява, че е
клиент на ответното дружество, като клиент с клиентски № **********. До скоро
партидата се водила на починалия и баща – Иван Колев Кючуков, като последният
фигурирал в системата като клиент с клиентски № **********, ИТН 2031680.
Титулярът по
партида е починал на 01.12.2006 г., видно от препис- извлечение от смъртен акт
№ 14/01.12.2006 г. на кметство с. Троян, общ. Симеоновград и оставил за
наследници двете си дъщери, едната от които ищцата, видно от Удостоверение за
наследници изх. № 5585/12.10.2018 г. на община Стара Загора. След смъртта на
баща и, имотът посочен по-горе се ползвал единствено от нея и нейното
семейство, като единствено Н.К.-Т. заплащала сметките за ел.енергия към
ответното дружество по партидата на имот с ИТН 2031680.
Заявява, че
преди няколко дни получила писмо изх. № 6483586- 1/04.10.2018 г., ведно с
приложени към него документи, с което ответното дружество уведомявало абоната,
че при проверка, извършена на 20.02.2017 г. от служители на
Електроразпределение Юг ЕАД от обект с ИТН 2031680 бил демонтиран за експертизна
проверка електромер с фабр. № *********, като от служители на БИМ било
констатирано, че провереният електромер бил манипулиран и не отчитал, за което
бил издаден Констативен протокол № 491/2018 г. на БИМ Плевен.
Твърди, че стриктно
спазвала задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното
дружество. Н.К.- Т. не била манипулирала електромера си, нито знаела за
извършване на подобно действие от друго лице.
Към момента ищцата
не била заплатила така начислената и сума в размер на 559,79 лв. и счита, че не
дължала плащането и към ответното дружество, предвид което за нея възниквал
правния интерес да предяви настоящият отрицателен установителен иск.
Счита, че
допълнително начислената сума за ел. енергия на ищцата по процесната фактура
била не дължима към ответника.
Счита, че
допълнително начислената електрическа енергия на ищцата била начислена от ответното
дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия
на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.
Ищцата по
никакъв начин не е била уведомявана от представител на ответното дружество за
извършената проверка, нито била присъствала на нея.
В приложеното
към иска копие от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ
№ 337349 било записано, че процесния електромер, който отчитал разходваната от ищцата
ел.енергия се намирала в заключено електромерно табло. За това табло тя нямала
ключ и то се намирало извън нейния имот. От същия протокол било видно, че последния
бил съставен в присъствие на двама свидетели, чиито имена били абсолютно
нечетливи.
Намира също,
че протоколът бил съставен в нарушение на визираните в ПИКЕЕ правила. Съгласно
чл. 47, ал.1 от ПИКЕЕ при извършване на проверка по реда на чл. 43 и чл. 44 от
ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа съставял констативен протокол. В ал.2
било разпоредено, че протоколът се подписвал от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента
при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го
подпише, констативният протокол се подписвал поне от двама свидетели, които не
били служители на оператора на съответната мрежа. /чл. 47, ал.З от ПИКЕЕ/.
Смисълът на нормата бил да присъстват свидетели на действията на служителите на
оператора, които да не били в специални отношения с последния, за да можели и
пред съда да потвърдят извършването на съответните действия на служителите на
оператора, т.е. да се гарантирало максимална обективност и коректност на
проверката в отсъствието на клиента. Именно така, чрез присъствието на безпристрастни
свидетели, които можели да бъдат идентифицирани, би могло да се установи
обективно дали клиентът бил потърсен преди извършването на проверката, дали
отсъствал и ако било така – тя да се извършила пред свидетели. Процесният
констативен протокол бил съставен в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.3 от
ПИКЕЕ, тъй като формата и реквизитите му не отговаряли на посочените законови
изисквания. Положените подписи на свидетели били на две лица, които не били
индивидуализирани с трите си имена, адрес, ЕГН, не било посочено и качеството
на същите. Като вид документ констативният протокол бил частен свидетелстващ,
удостоверяващ изгодни за издателя му факти, и когато същият бил съставен в
нарушение на процедурата, посочена в подзаконовия нормативен акт – ПИКЕЕ, той
не можел да се ползва за пряко и пълно доказване на обстоятелствата, посочени в
него. В протокола не било посочено също и защо същия се съставял в присъствие
на свидетели – поради факта, че клиента не е открит или защото е отказал да го
подпише.
С Решение №
1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I
колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от протоколно решение №
147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. били отменени изцяло, с
изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Решението било обнародвано
в ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г. и
било в сила от 14.02.2017 г.
От това
следва, че след като проверката била извършена след 14.02.2017 г., какъвто бил
настоящия случай, то тя била извършена въз основа на отменени правни норми,
което пък от своя страна било самостоятелно основание да се приеме, че
извършената корекция на сметката на абоната била лишена от основание.
В самия
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 337349 било
посочено, че проверката се извършвала на основание чл.42 и чл.44 от ПИКЕЕ, а
протоколът се съставял на основание чл.47 и чл.48, ал.2 от същите Правила. Към
момента на съставяне на протокола същите тези норми били вече отменени.
Твърди, че
видно от мотивите на Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. №
2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС, единствената причина ПИКЕЕ
да не са отменени изцяло била оттегляне на оспорването в частта му касаеща тези
четири разпоредби от страна на дружеството-жалбоподател и настоящ въззивник. С
решението си петчленния състав на ВАС приема, че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР
била допуснала нарушения в административно производствената процедура при
приемането на правилата. Те се изразявали в нарушение на императивни правни
норми, а именно чл. 77 АПК и чл.26, ал.2 и чл.28, ал.3 от ЗНА. Според решаващия
съдебен състав допуснатите при приемането на ПИКЕЕ нарушения били от
категорията на съществените, т.к, посочените разпоредби се явявали гаранция за
формиране на волята на съответния приемащ нормативния административен акт
орган, при съобразяване на основните принципи на чл.4, чл.8 и чл.12 АПК – за
законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност и тези по чл.26.
ал.1 ЗНА.
ПИКЕЕ на които
се позовавал ответникът, за да обоснове корекцията на сметка за стар период били
изцяло незаконосъобразни.
С решение №
2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. като
незаконосъобразни били отменени и разпоредбите на чл.48,49,50,51 от ПИКЕЕ.
Вярно било, че понастоящем решението на ВАС не е влязло в сила, но в мотивната
му част се съдържали достатъчно доводи за извършени нарушения на чл.26, ал.2 и
чл.28, ал.2 от ЗНА при приемане на процесиите ПИКЕЕ.
Твърди, че предвид
разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в гражданския
процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия било да установи периода
на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на
потребителя. В противен случай, без да се държала сметка за този период или без
да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното
изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период
позволявал на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите
при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на
дружеството – монополист, при неустановен период на грешно измерване или
неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай не ставало ясно как
точно ответникът е формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната – за
времето от 90 дни, липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които
бил определен периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи тази
корекция.
Заявява, че от
представените доказателства става ясно, че липсвали и данни за виновно
поведение от страна на ищеца, от което да били настъпили вреди на дружеството –
ответник и тези вреди да били в причинна връзка именно с виновното действие или
бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера
от страна на ищеца не били извършвани. Следвало да се отбележи още, че
електромерът се намирал извън имота на ищцата и никой освен служители на „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД нямал физически достъп до него. В този
смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на
ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищцата. Съгласно чл.
44 от Закона за измерванията, лицата, които използвали средства за измерване,
били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и
представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред
избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените
си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки.
Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ – изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал
период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за
поддържането им в техническата изправност принадлежало именно на
електроснабдителното дружество. В изпратеното до ищцата писмо липсвала
информация, затова кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало
връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава
информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можело да се
определи началният момент, от който се била появила отрицателната грешка в
отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при
липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на
ел.енергия, от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество.
Освен всичко
изложено по-горе, счита, че липсвало каквото и да било законово основание за
извършената корекционна процедура.
Ответникът
обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена
на основание разпоредбите на чл.48 от ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ,
когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установила грешка над
допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на
метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване
или неизмерване и не било известно кога се е появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определяло съгласно процедура, определена
в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът
извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол,
който следвал да бъде подписан както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били
въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и са влезли в сила на 15.11.2013г.,
по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на
законовата делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма
на държавната комисия било възложено да издава подзаконови нормативни актове
относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като
материята, която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично
посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приемала Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В
случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя била
възложена, може да я упражнява само в границите определени в законовата
разпоредба, чрез която била извършена делегацията. В противен случай той би излязъл
от рамките на компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на
издадения нормативен акт. Този извод следвал от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗНА, според който компетентността за издаване на нормативни актове не можело да
бъде прехвърляна, от което следвало, че делегирането било изключение, като
обхващало само изрично предвидени в закона предели. Това се потвърждавало и от
чл. 12 от ЗНА, според който актът по прилагане на закон може да уреждал само
материята, за която било предвидено той да бъде издаден. Анализът на
разпоредбата на чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката води до единствения
правилен извод, че комисията била компетентна да определи нормативно правила
относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване
на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на
електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите на
неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел.енергия се отнасяло не до
отговорността на потребителя на ел.енергия или разпределението на риска от
неправилно отчитане на доставена енергия. То засягало единствено способите, по
които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му
документиране, т.е. разпоредби относно начина на извършване на проверките на
средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на
служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност
нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена
енергия, въвеждат форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в
пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на
потребителя, докато не се установило, че неизмерването било резултат от негово
виновно поведение – арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.
120, ал. 1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване било собственост на
електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол
относно годността му, представлявало неизпълнение на задължения на доставчика.
Това било така, защото той ползвал уреда за измерване на консумираната от
потребителя електроенергия и носил задължение да го поддържа в изправност. Случаите
на обективна отговорност били отклонение от принципа, че без вина нямало
отговорност и се регламентирали от нормативен акт със силата на закон, тъй като
предполагали първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на
облигационното и търговското право – арг. от чл. 3, ал. 1 ЗНА. За уреждане на
други отношения от същата материя, съгласно чл. 3, ал.2 от ЗНА, можело да се
издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори
когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следвала да е в
съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от които се
извеждали правни принципи, каквито били чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод
се налагал и от чл.15, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове. От
гореизложеното следвал изводът, че разпоредбата, която регламентирала
отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел.енергия
да получил плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно
неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на
специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с
покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за
енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая представляват ПИКЕЕ, можело
единствено да допълни и уточни законовата норма, като установявал нормативно
методиката, по която следвало да става преизчисляването.
Във връзка с
гореизложеното, следва да се отбележи и факта, че с решение № 12897/01.12.2015
г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о. чл. 48. чл. 49. чл. 50 и 51 от ПКИЕЕ
били отменени. В мотивите към това решение било записано следното: „Разпоредбите
на чл. 48- 51 ПИКЕЕ били приети от КЕВР в нарушение на предоставената й
делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Те са посветели на начинът на определяне и
изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при установена
неточност вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се установява, че такова правомощие не е делегирано
на КЕВР. поради което с тези текстове тя е излязла извън делегираната й
компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по - висока степен. Като подзаконов акт по неговото прилагане с правилата
може да се урежда само материята, за която е предвидено да бъдат издадени - чл.
12 ЗНА. Не е допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени
разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, за
прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен акт”. Според цитираното
решение на ВАС текстовете от ПИКЕЕ регламентиращи корекцията на сметки за стар
период били издадени от КЕВР без право на делегация и като такива били
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени на основание чл. 7, ал. 2 и чл.12
ЗНА. Безспорно било, че решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г. понастоящем не било влязло в сила, нито пък по някакъв начин
мотивите му обвързвали настоящия съдебен състав. Факт било обаче, че на КЕВР не
било предоставено правомощие да създава норми, предвиждащи извършването на
корекция на сметките на клиентите на електроснабдителните дружества при
констатирано неточно измерване на електромерите за имотите им, което влечало нищожност
па горепосочените разпоредби на чл. 48. чл. 49, чл. 50 и 51 от ПИКЕЕ.
Цитираното по-горе
решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г. било отменено с
решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен
състав I колегия на ВАС. С това решение ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 от
протоколно решение № 147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. били
отменени изцяло, с изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Видно
от мотивите на решението единствената причина ПИКЕЕ да не са отменени изцяло
била оттегляне на оспорването в частта му касаеща тези четири разпоредби от
страна на дружеството – жалбоподател. С решението си петчленния състав на ВАС
приема, че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР е допуснала нарушения в
административно производствената процедура при приемането на правилата. Те се изразяват
в нарушение на императивни правни норми, а именно чл. 77 АПК и чл.26, ал.2 и
чл.28, ал.3 от ЗНА. Според решаващия съдебен състав допуснатите при приемането
на ПИКЕЕ нарушения били от категорията на съществените, т.к, посочените
разпоредби се явявали гаранция за формиране на волята на съответния приемащ
нормативния административен акт орган, при съобразяване на основните принципи
на чл.4, чл.8 и чл.12 АПК – за законност, равенство и достъпност, публичност и
прозрачност и тези по чл.26, ал.1 ЗНА.
От изложеното
по-горе може да се направи единствения правилен извод, че ПИКЕЕ на които се
позовавал ответникът, за да обоснове корекцията на сметка за стар период били
изцяло незаконосъобразни.
С решение №
2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. като
незаконосъобразни са отменени и разпоредбите на чл.48,49,50,51 от ПИКЕЕ. Вярно
е, че понастоящем решението на ВАС не е влязло в сила, но в мотивната му част
се съдържат достатъчно доводи за извършени нарушения на чл.26, ал.2 и чл.28,
ап.2 от ЗНА при приемане на процесиите ПИКЕЕ.
На следващо
място по въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно
да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на
промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ,
обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице трайна съдебна практика.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т, д. №
1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС,
ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/20 Г2 г., в
сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ,
т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното
съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на
договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199,
ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф
199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на
чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия
да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова
изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените
от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи
условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не
и реда за това. Ето защо, и с оглед задължителните разяснения, дадени с
горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като
снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и
публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в
посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.
Моли съда да
се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,
район Централен, ул. „Христо Г.Данов” № 37, ЕИК *********, представлявано от:
Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева - заедно
от всеки двама членове на УС, че ищцата Н.И.К. -Т., ЕГН ********** *** не дължи
сумата от 559,79 лв. /петстотин петдесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № ********* за
период: от 22.11. 2016 г. до 20.02.2017 г. за имот с ИТН 2031680, находящ се в
гр. Стара Загора, ул."Димитър Наумов” 71, ап.З.
Претендират за
разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в законоустановения срок представя писмен
отговор, с който счита предявения иск за процесуално допустим, но
неоснователен.
Видно от
приложеното към исковата молба удостоверение за наследници титулярят на
партидата Иван Колев Кичуков е починал на 01.12.2006 г. и същият имал две
законни наследници към ностоящия момент са Н.И.К.-Т. и Красимира И.К.-Абаджиева,
поради което счита, че искът бил частично недопустим за сумата над размера от
279,90 лв. , тъй като ищцата имала правен интерес и била активно легитимирана
да претендира единствено, че не дължала само ½ от сумата по фактура №
**********/04.10.2018 г., в размер на 559,79 лв. Следователно, въпросния имот,
в който се потребявала ел. енергия бил наследствен на ищцата и същата притежавала
само ½ идеална част от него, съгласно приложимите разпоредби на чл. 5,
ал. 1 от ЗН.
Счита иска за
напълно неоснователен. В тази връзка заявява, че го оспорва изцяло, както по
основание, така и по размер.
Твърди, че на
20.02.2017 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг) били
извършили проверка на електромер № 01168854, отчитащ доставената електрическа
енергия в обекта на ищцата. Проверката била извършена от двама служители на
мрежовия оператор, които били демонтирали електромера, след което са го
поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с уникален № 475104,
с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория,
като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след
извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал
електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 %
(вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежали
на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица били
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 337349/20.02.2017 г. (Констативния протокол). Въпреки
положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента или
негов представител, с цел да присъства на проверката, но не е бил открит, ето
защо тя е била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били
служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, тези лица били
подписали и Констативния протокол. Служителите на електроразпределителното
дружество не разполагали с вменени правомощия да снемат самоличност, поради
което съответно единствената възможност за тях била да изпишат в изготвения
констативен протокол имената на присъствалите свидетели е по начин, по които
самите те са се легитимирали пред тях. Служителите на ЕР Юг не разполагали с
правомощия да изискат документ за самоличност, за да удостоверят в КП ЕГН на
същите, нито пък адрес, наред с това такива реквизити не били предвидени
изрично като изискуеми в съдържанието на констативния протокол. Действително
към датата на процесната проверка, разпоредбите от чл.42 до 44 от ПИКЕЕ били
отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Юг” АД, одобрени с решение на ДКЕВР МЮУ-014 от
10.05.2008 г., които били действащи между страните.
Процесният
електромер в последствие е бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на
лабораторията било, при отваряне на електромера било констатирано следното: „Осъществен
е достъп до вътрешността на електромера-окъсяване чрез мост от тънък проводник
на куплунг Х2, водещо до промяна на метрологичните характеристики на
електромера. Купунгът на индикатора за отворен капак на електромера е фиксиран във
включено положение. Електромерът не съответства на изискванията, съгласно т.41
,,т.4.3.,т.4.4.1.,т.4.6. и т.5”. Тези констатации били обективирани в
изготвения от 6ИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за търговско измерване № 491/18.04.2018 г.
С оглед на
описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при
спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1, б.Б от ПИКЕЕ,
като бил начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в
размер от 1458 kWh, като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 559,79 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена
корекцията бил 90 дни, като първата дата – 22.11.2016 г. - началото на
корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената
техническа проверка 20.02,2017 г. (вж.чл.48, ал.1 ПИКЕЕ)..(вж, чл.48, ал.1
ПИКЕЕ). ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е
издало и процесната фактура № **********/04.10.2018 г. (вж. чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно
измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 6483586-1/ 04.10.2018 г. е
изпратило на адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително
начисление. Видно от приложената към настоящият отговор обрата разписка,
писмото било получено от ищцата, този факт бил безспорен – посочен е в исковата
молба.
КЕВР имало
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно
на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел
IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В
конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във
връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че„.. 8 случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй
като ставало дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична
експертиза бил установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала
при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1,
т.2 б ."б" ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност
на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско
измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване”, тъй като обектът на
потребление бил стопански обект, представляващ автомивка.
Стойността на
дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи
се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ – по цена, по която операторът на разпределителната
мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми
от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента
(вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о„ ТК,
докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и
Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС пот.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията
Емилия Василева).
Считат за
неоснователни доводите на ищцата., че имало съществено значение кой точно бил
извършил това въздействие, и че то не можело и не следва да се вмени във вина
на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на съставя на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що се касаело
до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен,
защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението
на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното – единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено
по съответния ред, че било налице случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпило към такава корекция.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия
обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно
корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос
бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал
възможност на крайния снабдител да извършвал едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение
на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения,
(вж. Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. N0 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о..
Решение № 166 от 11.05.2016г. пот.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение
№115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II
т.о. и др.)
ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
„Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г.(ОУ
на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на
които се уреждали отношенията между енергиините предприятия (краен снабдител и
оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с
транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия .
В чл. 28, ал.2
от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал
клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в
цялост разпоредбата има следното съдържание:
„Чл.28. (1)
ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество
констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и
коригира сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите
по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане.”
Заявяват, че не
можело да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред
за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ били
изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло
погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие
на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да
променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма
подобна инструкция), още повече, че такъв ред бил предвиден.
Тълкуването им
се споделяло и от ВКС, като съдът приема, че в чл. 24 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД
(също краен снабдител с електрическа енергия но за територията на Североизточна
България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа
енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по
т. д № 961/2016 г., II т.о ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД5 били одобрени с Решение № ОУ-061/07 11 2007 г. на
КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като
дословно чл. 24 има следното съдържание:
„чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД
въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни протоколи и
справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане.”
При
сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е
нямала особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприема
диаметралнопротивоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители
следвало да изменят общите си условия.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като в полза на ЕВН ЕС да
бъдат присъдени разноските по делото.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Безспорен по
делото е фактът, че ищецът е абонат на ответното дружество. Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” АД не оспорва фактическите твърдения, посочени в
исковата молба. Излага доводи, че оспорваната сума е основателно начислена и
дължима. Ответникът следва да установи твърденията, че е установено
манипулиране на средството за търговско измерване и че е спазена процедурата, предвидена в общите
условия за съставяне на констативен протокол, демонтаж на електромера и
извършване на експертиза за неговата годност, както и, че оспорваната сума е
начислена основателно.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: препис-извлечение от акт за смърт № 14 от
01.12.2006 г., удостоверение за наследници изх. № 5585 от 12.10.2018 г., писмо
от 04.10.2018 г., констативен протокол № 337349 от 20.02.2017 г., фактура №
**********/04.10.2018 г., справка за коригиране на сметката за електроенергия
от 30.08.2018 г., констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 491/18.04.2018 г., констативен протокол № 337349 от 20.02.2017
г. /четливо копие/, известие за доставяне.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ, който след като се запознае с материалите по
делото и извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи
заключение, като отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ДОПУСКА като свидетел по делото ПЛАМЕН
КОСТАДИНОВ БОНЕВ, който да се призове за съдебно заседание на
адреса, посочен в отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 200 лева, който следва да се заплати от ответника в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адвокат И.П.
и пълномощно на юриск.Светлана Димитрова.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да
се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат
право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице
предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 11.12.2018г. от 09.30ч., за която дата да се
призоват страните, свидетеля и вещото лице след внасяне на депозита.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: