Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1734
гр.
Пловдив, 30.9.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5148/2019г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ДАУН-17
ООД против Наказателно постановление № 418781-F442018/14.03.2019, издадено
от Директор на Дирекция „Обслужване” при
ТД на НАП Пловдив, с което на ДАУН-17
ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 3930,58 лв.
С
жалбата се твърди, че фактическата обстановка по делото е неправилно
установена, доколкото заявлението за регистрация по ЗДДС било подадено на
13.08.2018г., а не 14.08.2018г, както неправилно бил приел контролния орган.
Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се
установява, че при извършена проверка в ТД на НАП-Пловдив, документирана с
протокол № ********** от 23.08.2018 г., е установено, че за периода от
01.07.2018 г. до 05.08.2018 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот
по смисъла на чл.96, ал.2 ЗДДС в размер над 50000 лв. (50821,85 лв.), формиран
от ресторантьорство. Обектът, от който се осъществява дейността, е Бистро
„Диамант 2”, намиращ се в гр. Созопол, плаж Хармани.
За задълженото лице са били
налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС. Съгласно чл.96, ал.1,
изр.2 ЗДДС, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от 2
последователни месеца, включително текущият, лицето е длъжно да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС в седемдневен срок от датата, на която е
достигнат оборотът. Оборотът на задълженото лице е надхвърлил 50000 лв. на дата
05.08.2018 г., следователно лицето е било длъжно да подаде заявлението за
регистрация в срок най-късно до 13.08.2018 г. (тъй като 11.08.2018 г. и
12.08.2018 г. са почивни дни). Заявлението е подадено на 14.08.2018 г. с вх. №
303911801668699 /14.08.2018 г. Данъчнозадълженото лице е регистрирано по ЗДДС,
считано от 05.09.2018 г. - датата на връчване на акт за регистрация №
160421801736360 от 23.08.2018 г.
За периода 05.08.2018 г. (19,48
часа) – 31.08.2018 г., когато лицето все още не е било регистрирано по ЗДДС,
същото е реализирало доставки на обща стойност 23583,48 лв., с кореспондиращ
размер на ДДС 3930,58 лв.
Посочената
фактическа обстановка съдът намира за изцяло съответна на реализиралото се в
действителността, доколкото изцяло кореспондира на събраните по делото писмени
доказателства-Протокол за извършена проверка, акт за регистрация по ЗДДС, копия
от фискални бонове.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че заявлението за регистрация е подадено на
13.08.2018г., а не както е приел АНО на 14.08.2018г. По преписката е приложено
заверено копие от Заявлението за регистрация, като е видно, че същото е от дата
14.08.2018г. Същата дата е отразена във всички протоколи за извършена проверка
и покани за представяне на информация.
Както в
АУАН, така и в НП въз основа на така приетата фактическа обстановка е посочено,
че следва да се приеме, че в случаите, когато ДЗЛ е било длъжно, но
не е подало заявление за регистрация в срок,
то дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, с които
надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Респективно е прието, че
лицето е следвало да начисли ДДС и за периода 05.08.2018г.-31.08.2018г.,
предшестващ регистрацията по ЗДДС.
Както в АУАН, така и в НП липсва посочване обаче на правното основание /конкретна правна
норма/, по силата на която ДЗЛ
е дължало да начисли ДДС и за период предшестващ регистрацията по ЗДДС,
доколкото по общите правила начисляване
на ДДС се дължи след датата на регистрация.
Този начин
на описание на нарушението / с
посочване, че следва да се приеме, без да е конкретизирано на какво
правно основание/според настоящия състав се намира в съществено противоречие с
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изискващи, както в АУАН, така и в НП да
бъдат посочени времето, мястото, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и нарушените
правни норми
Безспорно
е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в
процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, както и правната квалификация на деянието срещу
което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение както и на съответната нарушена
правна норма в АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент от правото на
защита на нарушителя. Непосочването им в АУАН, съответно в НП поставя
нарушителя в положение да се брани
срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите и правни рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към монета на съставяне на АУАН.
В
конкретния случай при липса на посочване на конкретната правна норма, която е
породила задължението на лицето да начислява и внася ДДС за период, предшестващ
регистрацията му по ЗДДС, наказаният субект е поставен в положение да гадае
какви са правните рамки на допуснатото от него нарушение. Нещо повече съдът е
поставен в невъзможност да провери правилността на правните изводи на
наказващия орган, доколкото е в неведение при съобразяване на кои точно правни
норми почиват тези правни изводи.
Действително
би могло да се предполага, че АНО при
формиране на изводите си е визирал нормата на чл. 102 ЗДДС, но както е добре
известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Освен
това в случая е напълно недопустимо
съдът за първи път да издири и приложи
релевантната правна норма, доколкото жалбоподателят би бил поставен в
положение да разбере в пълнота
правните рамки на вмененото нарушение едва с акта на въззивната инстанция,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 418781-F442018/14.03.2019, издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Пловдив, с което на ДАУН-17 ООД е
наложена имуществена санкция в размер на
3930,58 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.