Р Е Ш Е Н И Е
№ ........................
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И. ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия Станчева в.гр.дело № 2660 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20275266
от 14.12.2020 г., постановено по гр. д. № 16594 по описа за 2019 г. на СРС,
гражданско отделение, 151 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, срещу Б.Г.Г. искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 470,74 лв. за доставена в периода от м.12.2016 г. до
м.03.2017 г. топлинна енергия в имот - апартамент № 29, находящ се в гр. София,
ж.к. „*********бл. *********, аб. № 359186, ведно със законна лихва от 25.07.2018
г. до изплащане на вземането; сумата от 50,97 лв. - лихва за забава върху
главното вземане, текла в периода от 15.02.2017 г. до 13.07.2018 г.; сумата от 5,55
лв. – за дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и сумата от
0,71 лв. –лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48721/2018 г. по
описа на СРС, 151 състав.
Недоволен от постановеното по исковете останал
ищецът в първоинстанционното производство "Т.С." ЕАД, поради което
подал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради противоречието
му с материалния закон и допуснати от първия съд нарушения на процесуалните
правила. В противоречие с действителното фактическо и правно положение, според
въззивника, решаващият състав на районния съд приел, че ответника Б.Г.Г.
не
е клиент на топлинна енергия за имота по см. на ЗЕ. Твърди, че след като
бившата съпруга на ответника не е подала молба – декларация за откриване на
партида в дружеството, то ответникът Г. е останал задължен за ползваната в
жилището топлинна енергия. Съдът не приложил правилно закона, като приел, че с
подаването на молба за откриване на партида от другия съсобственик облигационно
правоотношение е възникнало само с последния. По така изложените доводи заявява
искане решението да бъде отменено, а предявените искове – уважени за пълните им
размери. Претендира разноски.
Въззиваемият оспорва депозираната
въззивна жалба с писмен отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с
който изразява становище за правилност на решението. В хода на производството
ответникът оспорил да е налице облигационно правоотношение между страните, а
ищецът, носещ доказателствената тежест в производството за тези
правнорелевантни факти, не ангажирал доказателства, въз основа на които съдът
да приеме претенциите му за основателни. В конкретния случай между ищеца и бившата
съпруга М.С.И.бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, с оглед което предявените срещу въззиваемия искове правилно били
отхвърлени от първия съд. Заявеното искане е да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не е ангажирало
становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против Б.Г.Г., в която се твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия върху процесното жилище, като за
периода м.12.2016 г. до м.03.2017 г. не е заплатена стойността на потребената
за имота топлинна енергия. Правилно решаващият състав на СРС е приел, че с
оглед заявените в исковата молба фактически основания на предявените искове
същите намират своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото
се явява обстоятелството дали през процесния период е бил обвързан от
облигационни правоотношения по договори за доставка на топлинна енергия само с М.С.И.или
и с ответника Б.Г.Г., доколкото с исковата молба ищецът твърди, че и ответника Г.
има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ с
оглед притежавано от последния право на собственост върху топлоснабдения имот,
а в производството това качество е своевременно оспорено с доводи за липса на
валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
С тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК
на ВКС по задължителен начин се възприе разрешението, че освен посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти и трети лица,
ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители
на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
/изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период, е от значение обстоятелството с кое лице последно
по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
След така направените принципни
разяснения съдът приема следното:
Установява се от представените в хода на
съдебното дирене пред първия съд писмени доказателства /договор за
покупко-продажба на жилище от 01.09.1993 г., сключен на основание чл. 117 ЗТСУ/,
че ответникът, заедно с бившата си съпруга М.С.И.са придобили право на
собственост върху процесния топлоснабден имот, като към този момент двамата се
намирали в граждански брак.
По силата на представеното по делото решение
№ 335/29.11.2015 г. на СРС, 89 състав /влязло в законна сила на 05.01.2016 г./ сключеният
между М.С.И./предиГ./ и Б.Г.Г. граждански брак е прекратен чрез развод, като
съгласно одобреното със съдебното решение споразумение, закупеното през 1993
година жилище /процесният топлоснабден имот/ се предоставя за ползване от М.С.И..
Съгласно приложените по делото и
изходящи от топлинното предприятие документи /писмо рег. № Г-27848/27.12.2016
г. и писмо рег. № Г-10764/21.08.2020 г./, предвид постъпилата в „Т.С.“ ЕАД през
месец април 2016 година информация за промяна в собствеността на имота, находящ
се в град София, ж.к. „*********бл. *********, ап. № 29, в информационната
система на дружеството е въведено името на М.С.И.като собственик и титуляр на
партида с абонатен № 359186, а ответникът Г. е уведомен, че не е собственик на
имота, считано от 25.01.2016 година. Ответникът Б.Г. е подал заявление за
закриване на партидата на имота на негово име, а М.С.И.е уведомена лично за
извършените корекции.
Съобразно горните фактически
констатации, настоящият състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страна по облигационното правоотношение с ищеца
е само бившата съпруга на ответника – М.С.И..
По силата на подадената молба за закриване на партидата въззиваемата страна е
изявила волята си да излезе от договорното правоотношение с ищеца, като самото
топлинно предприятие изрично е посочило, че партидата на топлоснабдения имот се
води само на името М.И.след 25.01.2016 година, тоест промяната в партидата на
имота касае релевантния времеви период. Като взе предвид горното, съдът приема,
че договорът за доставка на топлинна енергия е сключен между ищеца и М.С.И.. С
оглед обстоятелството, че възникването на това облигациоонно правоотношение следва
във времето възникването на съсобствеността върху имота със закупуването на
последния общо от бившите съпрузи, то и съществуващият до този момент договор с
въззиваемия Б.Г.Г. е преустановил действието си за притежаваната от последния идеална
част от имота. Гореизложеният извод на настоящия състав на съда не се
компрометира и от представеното споразумение от 21.04.2017 г., сключено между
ищеца и ответника, с което последният е признал наличието на задължения към
първия за доставена топлинна енергия за период, предхождащ процесния.
Като е достигнал до идентични правни
изводи първият съд не е допуснал нарушение на материалния закон, както се
твърди с въззивната жалба. Ищецът не е установил по делото при условията на
пълно и главно доказване след подаването на молба декларация за закриване на
партидата на името на ответника Г. да са настъпили други релевантни за
правоотношението юридически факти, които да обуславят възникването на ново
договорно правоотношение с него, което да е действащо и към исковия период.
Ето защо и правилни са изводите на СРС,
че ответника не е материално легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове
с оглед заявеното от ищеца фактическо основание на същите – в качеството му на
собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, доколкото е налице договор
за същия, обвързващ ищеца и бившата съпруга на ответника – М.С.И.. Следователно
предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия, за цена на
услуга за дялово разпределение, за обезщетение за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия и за обезщетение за забава в плащането на
главницата за цена на услуга за дялово разпределение са неоснователни и
правилно са отхвърлени от първия съд.
Доколкото изводите на настоящия въззивен
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а
решението следва да се потвърди изцяло като правилно и постановено в
съответствие с приложимите материален и процесуален закон.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на
присъждане на разноски възниква само за въззиваемия. Искане за това е
своевременно заявено. По делото са представени и необходимите по смисъла на т.
1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС доказателства разноските за
адвокатски хонорар да са били реално сторени от тази страна. Съдържащите се в
кориците на делото документи, удостоверяващи заплатено адвокатско
възнаграждение, свидетелстват за извършени в производството пред СГС разходи за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Неоснователно е депозираното от страна
на въззивника възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираните разходи за адвокат на насрещната страна, доколкото предвид
материалния интерес по правния спор, сумата от 300 лева представлява минималният
праг на адвокатското възнаграждение предвид установеното в новелата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от НМРАВ /изм. и доп. ДВ.
бр.68 от 31.7.2020г./
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20275266 от 14.12.2020 г., постановено по гр. д. № 16594 по описа за
2019 г. на СРС, гражданско отделение, 151 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
300 лева – разноски, сторени пред СГС.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач "Т.С.“ ЕООД на страната
на "Т.С." ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.