Р Е Ш Е Н И Е
№
01.03.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№5451/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 150 от ЗЕ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”, ЕАД, чрез юрк.
В.В., против В.Х.Х. И А.Х. ***,
като наследници на Ц.Т.Х., поч . 18.03.1996г., б.ж.
на гр. П., с която се твърди, че ответниците са клиенти на ищеца, за топлоснабден имот, находящ
се на адрес ***, в качеството им на
собственици. Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и са ползвали предоставената им ТЕ, и
не са погасили задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, като договор
между страните не е сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във
в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г.
Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не са заплащани. Твърди се, че
абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях
ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че дяловото разпределение на
ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „ХОЛИДЕЙ И
РАЙЗЕН”ЕООД, гр. В., като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД,
като трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди всеки от двамата ответника, да заплатят на ищеца,
сумата от 5001,87лв.- главница, за
периода 01.03.1999г.– 31.05.2018г., съставляваща половината от стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с ***,
както и сумата от 4704,50лв.- лихва за забава., за периода
03.05.1999-04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
ИМ. Претендират се разноски.
В срока по чл. 133 от ГПК, отв. В.Х.Х., чрез адв. Ч. Д., изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Посочва се, че въз основа на договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а. №68, н.д.№ 68/1994г на
Нотариус В.П., е прехвърлил притежаваната от него 1/6 ид.ч.
от процесния имот, без да е запазено право на
ползване. С оглед на това се посочва, че
няма качеството на собственик и нормата на чл. 150 от ЗЕ няма
приложение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 133 от ГПК, отв. А.Х.Х., чрез адв. Ч. Д., изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Посочва
се, че липсват доказателства за реално консумираната ТЕ. Посочва се също, че не
е налице сключен договор с ищеца, поради което доставената ТЕ, се явява непоискана
услуга. Посочва се също, че ако
претенцията касае ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, то измерването и разпределението на същата е извършено въз основа
на Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- ЕС, към чл. 61, ал.1 от
Наредба №16-334/2007г, която формула е отменена с решение по адм.д.№1372/2016г. на ВАС, поради което, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, за процесния
период, не е изчислена и не почива на законово основание. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с протоколно
определение от 08.02.2019г, е прекратено частично производството по делото,
спрямо отв. В.Х.Х., поради оттегляне на иска. Определението е влязло в
сила.
По делото, с протоколно определение от същата дата - 08.02.2019г., по реда на чл. 214
от ГПК, е прието направено от страна на ищеца изменение на исковете, като
същите са приети за разглеждане, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, против отв. А.Х.Х., за сумата от 1379,31лв.- главница, за периода
01.06.2015-31.05.2018г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата
от 234,54лв- лихва за забава, за периода 04.08.2015-04.07.2018г. Заедно с това,
реда на чл. 232 от ГПК, е прекратено частично производството по делото, спрямо отв. А.Х., за разликата от сумата от 1379,31лв.- главница,
за периода 01.06.2015-31.05.2018г., до пълният предявен размер на иска от 5001,87лв.,
за периода 01.03.1999г.– 31.05.2018г., и за
разликата от сумата от 234,54лв- лихва за забава, за периода
04.08.2015-04.07.2018г., до пълния предявен размер от 4704,50лв., за периода
03.05.1999-04.07.2018г. определението е влязло в сила.
С определение № 5142/31.12.2018г,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „ХОЛИДЕЙ И
РАЙЗЕН” ЕООД, гр. В.. От страна на същото, по делото са представени и приети изисканите писмени
доказателства.
По делото, с протоколно
определение, от 08.02.2019г, е постановено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че отв. А.Х., е собственик на процесния
имот, с ***, за процесния период- 01.06.2015-31.05.2018г. Безспорно
е по делото също, че отв.
А.Х., е наследник на Ц.Т.Х., поч. 18.03. 1996г, акт
за смърт №0353/19.03.1996г на Община П.. Безспорно е по делото също, че Ц.Х.и В.Х.,
са продали на А.Х., притежаваните от тях ид. части от
процесния имот, както следва- Ц.Х.- 4/6 ид.ч. и В.Х.- 1/6 ид.ч.- обективиран в нот. акт за покупко – продажба № 68, нот.
дело № 68/1994г на Нотариус В.П..
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.
Безспорно е по делото също, че за
процесния имот, находящ се на
адрес ***, е открита партида с ***, както и факта, че за периода
01.06.2015-31.05.2018г, е доставяна ТЕ от ищеца. По делото, от страна на ищеца,
е представена справка, за претендираната сума-
главница- по пера, от която се установява, че се претендира сума от 404,45лв.-
за отопление, сума от 252,69лв—за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, сума от 630,39лв- БГВ, сума от 88,50лв- услуга дялово разпределение,
корекция -3,28лв.; посочено е, че в
имота има 1бр. водомер, 3 бр. уреда, 0 бр. щранг-
лира.
По делото, от страна на ищца са
представени и приети 31 бр. фактури. Изслушана е и е приета ССЕ, от
заключението по която се установява следното: за целият първоначално претендиран период 01.03.1999г.– 31.05.2018г., е начислена
сума, съставляваща стойността на потребена и
незаплатена ТЕ, за имот с ***, в размер на 10003,74лв., а за процесния период 01.06.2015-31.05.2018г.- сумата от
1379,31лв., както следва: сумата от 404,45лв.- сума за отопление, сумата от 252,69лв.-
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума от
630,39лв.- сума за БГВ, сумата от 88,50лв.- услуга дялово разпределение;
корекция за м. 03.2017- 3,28лв. ВЛ е установило, че в имота има 1 бр. водомери
и 3 бр. уреди. ВЛ е установило, че ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, е изчислена въз основа на действителния обем на имота-
По делото, от страна на ответника,
не се представят доказателства за плащане на претендираните
суми.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване, както и факта, че отв. Х. има качеството на собственик на имота. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Както бе посочено по- горе, по делото е безспорно установено, че за периода 01.06.2015-31.05.2018г отв. Х. е собственик на процесния топлоснабден имот, и дължи плащане на потребената ТЕ. Съдът намира, че възражението на ответника, касаещо отчитането на ТЕ отдадена от сградната инсталация и свързано с отмяната на Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- ЕС, към чл. 61, ал.1 от Наредба №16-334/2007г., за неоснователно. С решение № 4777/13.04.2018г. по адм. дело № 1372/2016г на ВАС, влязло в сила, е отменена посочената Методика, но решенето няма обратно действие и не касае процесния период, през който същата е имала действие. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен, и следва да бъде уважен, като ответникът А.Х.Х., бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 1379,31лв.- главница, за периода 01.06.2015-31.05.2018г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, находящ се в ***, с ***, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 23.07.2018г, до окончателното й изплащане, и сумата от 234,54лв.- лихва за забава., за периода 04.08.2015-04.07.2018г. В случая, съобразно на направеното и прието за съвместно разглеждане възражение за изтекла погасителна давност, ищецът е оттеглил претенцията си, за погасеното по давност вземане. С оглед изхода на делото, следва ответникът А.Х. да понесе направените разноски, в размер на 335,17лв., от която : сумата от 100лв—юрк. Възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,ал.8 от ГПК в минимален размер, сумата от 105,17лв.- държавна такса, съобразно размера на разгледаната претенция, 120лв- разноски за ВЛ и 10лв.- удостоверения. Съдът намира, че разликата до пълният внесен размер – държавна такса, остава за сметка на ищеца, с оглед на оттегляне на претенциите. Следва в полза на ответника А.Х., да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на прекратената част от производството спрямо него, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, съобразно представеният списък на разноските, вкл. възнаграждение за един адвокат от 1130лв. Видно от представеният към отговора на ИМ договор за правна помощ и съдействие- л.31, се установява, че е уговорено и заплатено в брой, адв. възнаграждение от 1130лв. По делото, от страна на процесуалният представител на ищеца, е направо възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК. Нормата на чл. 78, ал.5 от ГПК, постановява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В договора няма посочване по кой иск какво е уговореното възнаграждение, поради което, съдът приема, че е уговорено по равно за всеки от двата иска- арг.чл. 2, ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения, предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая, възнаграждението на пълномощника на ответника А.Х.- адв. Ч. Д., е определено съобразно размерът на първоначално заявените с ИМ претенции- сумата от 5001,87лв.- главница, като главен иск и сумата от 4704,50лв.- лихва за забава- като акцесорен, спрямо които са приложими съответно- нормата на чл. 7, ал.2, т.3 и нормата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1. Съобразно нормата на чл. 7, ал.2, т.3 на Наредба №1, минималният размер на възнаграждението е 580лв.+ 5% за горницата над 5000лв. или сумата от 580,09лв. Съобразно нормата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1, минималният размер на възнаграждението е 300лв+7% върху горницата над 1000лв.- или сумата от 559,31лв.- или общо сумата от 1139,40лв. При уговорен и заплатен размер на адв. възнаграждение от 1130 лв/ по 565лв. за всеки иск/, съдът намира, че не е налице прекомерност на адв. възнаграждение, поради което възражението по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК, се явява неоснователно. Следва в полза на ответника А.Х., да бъде присъдена сумата от 942,12лв. – разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ, А.Х.Х., ЕГН**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от законния си представител Й.В., сумата от 1379,31лв.- главница,
съставляваща стойността на потребена и незаплатена
ТЕ, за имот, находащ се в ***, с ***, за периода 01.06.2015-31.05.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба- 23.07.2018г, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, А.Х.Х., ЕГН**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– П.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
законния си представител Й.В., сумата
от 234,54лв.- лихва за забава, върху главницата от 1379,31лв., за периода
04.08.2015-04.07.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, А.Х.Х.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” ЕАД, гр. П., ЕИК *********, представлявано от Й.В., със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 335,17лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” ЕАД, гр. П., ЕИК *********,
представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Х.Х.,
ЕГН**********,***, сумата от 942,12лв.- разноски по делото.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на страната
на ищеца- „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. В..
Решението може да обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: