Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом,
13 февруари 2020 година
Ломски районен съд , гражданска колегия , трети
състав в публичното заседание на 15.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
При секретаря : В. Младенова, като изслуша
докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 397/19 г. по описа на ЛРС ,за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Ищецът“***”АД, в исковата си молба
до съда, претендира, че ответника И.П. *** , не е изпълнила задълженията си по
договор, представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ – доставка на
ел.енергия срещу заплащане консумацията
й, има липса на изпълнение от страна на потребителя/ответника/ на основното му
задължение – заплащане на цената на получаваната и потребена от нея ел.енергия
– чл.19 от Договора, уреждащ отношенията между ТД и потребителите, като и
искане за обезщетение – чл.86 ЗЗД за забавено плащане на тази цена, тъй като
престацията на потребителя е в пари.
Ответника , призован по реда на чл.47 ГПК, съдът е назначил за нейн особен представител адв. Ц.П. , който не оспорва
иска, не представя други доказателства, счита го за основателен.
Съдът, след преценка на доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ,от ал.
3 до 5 ,уреждаща начина и условията при които общите условия влизат в сила за
потребителите. Съгласно ал. 4 на чл. 98а от ЗЕ общите условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електроенергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане (след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник). В срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния
краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия
специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в
допълнителни писмени споразумения - арг. от ал. 5 на чл. 98а от ЗЕ.
Следователно тази уредба сочи за договорни отношения между потребителите и
крайния снабдител на електрическа енергия, която изключва възможност за
оспорване на общите условия преди влизането им в сила. Такава нормативна
регламентация е предвидена с оглед характера на договорите при общи условия,
при които индивидуалното разискване на договорните клаузи е практически
невъзможно (което се обуславя от характера на обществените отношения в
определени сфери на пазара - като доставка на електрическа и топлинна енергия,
застраховане, доставка на вода и др.). В тези случаи начина на договаряне е
опростен, като предварително едната страна (доставчикът) е определила
съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които ще бъдат
сключени. При тези договори съдържанието им се оказва типизирано, а не
индивидуализирано според личните разбирания на страните. За другата страна
(потребителят) при този вид договори съществува само възможност да приеме
клаузите, или да не сключи договор. Не съществува пречка и при договорите при
общи условия съдържанието на договора да включва и "специални
условия", индивидуално обсъждани и договаряни от страните, което е
предвидено в посочената по-горе разпоредба на чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ.
Ответницата , живее на посочения адрес с
посоченото ИТН, не се е издължила по претенцията за ползвана електроенергия,
т.е. има неизпълнение на договорни задължения, и съдът намира,че процесния
случай е типичен за пълно неизпълнение на договорните отношения от страна на
ответника-длъжник, т.е. не е осъществила нищо от предметното съдържание на
дължимата престация и не е осъществил дължимия резултат да плати претендираната
сума. Вина за това има ответницата, и вследствие на неизпълнението си е
причинила неблагоприятни последици на ищеца, поради което следва да поеме
своята отговорност като санкция, т.е. да отстрани настъпилите у ищеца неблагоприятни
последици от виновното неизпълнение и обезщети ощетения с паричния
еквивалент и следва да заплати същите.
Ищцовото дружество е депозирало заявление
в съда по реда на чл.410 ГПК, като заповедта й е връчена по реда и условията на
чл.47 ГПК, като съдът е указал на заявителя да предяви иск при условията на
чл.422 ГПК. Такъв иск е депозиран в срок, което е дало началото на настоящето
производство.
По отношение депозирания от
пълномощника на ищеца списък на разноските, реализирани от него по чл.80 ГПК,
съдът намира, че искането основателно.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И.П.П. ,с ЕГН **********,***, с ИТН 310215507682 , дължи на “***”
АД, с ЕИК ***, сумата от 1233,49
лв.,представляваща ползвана,но незаплатена електроенергия за периода от м. 06.01.2018
г. до 04.04.2018 г.,лихва за забава в размер на 39,45 лв. считано от
10.05.2018-30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
8.03.19 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА И.П.П. да плати на „***“АД сумата от
83,46лв., разноски по заповеднто производство и сумата от 601,54 лв., разноски
по исковото производство,от които ДТ-74,54лв., адвокатски хонорар-87 лв., за
особен представител-320 лв., за експертиза 120 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС във двуседмичен срок от съобщението , че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: