Решение по дело №73/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 165

 

гр.Враца,18.10. 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 04.10.2019г.          в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Миглена Костадинова

като разгледа докладваното  от  съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N73        по описа за 2019  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        С искова молба входирана в СГС на 29.11.2018 г."Финанс Холд България"ООД с ЕИК*** чрез адв.Р.Ш.-САК е предявило при условията на субективно и обективно съединяване искове срещу Т.Г.П. с ЕГН********** с адрес ***,"Суифт Риспонс"ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.*** и М.А.С. с ЕГН**********,*** по реда на чл.422 от ГПК вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за сума в размер на 15966.24 евро/с левова равностойност в размер на 31227.25лв. С  Определение №1439/130319 от 13.03.2019 г. постановено по т.д.2530/2018 г.по описа на СГС-VI-23 с-в на основание чл.130 от ГПК и чл.118,ал.2 от ГПК производството по делото е прекратено по отношение на ответниците:Т.Г.П. с ЕГН********** с адрес *** и "Суифт Риспонс"ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.***,като недопустимо, а по отношение на М.А.С. с ЕГН**********,***,като неподсъдно на СГС, делото е изпратено на ВрОС на основание чл.119 ал.4,вр. с чл.105  и чл.111 от ГПК.

        Определението е влязло в законна сила на 17.04.2019 г.

        С оглед горното ,предмет на правния спор е положителния установителен иск предявен срещу ответника М.А.С. с ЕГН********** *** по реда на чл.422 от ГПК вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено,че ищецът има вземане към ответника за сума в размер на 15966.24 евро/с левова равностойност в размер на 31227.25лв.

        Ищецът поддържа,че на 21.02.2018 г. между него и ответниците в качеството им на заемополучатели и солидарни длъжници е сключен Договор за заем №0230 по силата на който дружеството е отпуснало на заемополучателите и солидарни длъжници за временно и възмездно ползване сума в размер на 87000 евро,а последните се задължили солидарно да върнат същата до крайна падежна дата на главницата-26.10.2018 г.

        Поддържа се в исковата молба,че ответниците са се задължили солидарно към заемателя за месечна възнаградителна лихва в размер на 4% от стойността на главницата или 3480 евро месечно,платима в 8/осем/последователни равни месечни вноски в периода 26.02.2018 г. до 26.10.2018 г.,всяка от които в размер на 3480 евро и с падеж на 26-то число на месеца за който се дължи.

        Уговорена била и санкционна клауза,по силата на която заемателите са задължени солидарно за заплатят на заемодателя неустойка при забава в размер на 0.2% на ден върху размера на всяка неплатена на падежа вноска по лихва или главница от деня на изпадане в забава до окончателното им издължаване.

        Ищецът твърди,че е изпълнил задължението си и е превел договорената заемна сума в размер на 87 000 лв. в левова равностойност на 170 157.21 лв. по банкова сметка *** "Суифт Риспонс"ЕООД с ЕИК *** с IBAN:***-"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД на три транша:22.02.2018 г.-50851.58 лв.,на 22.02.2018 г.-27381.62 лв. ,на дата 28.02.2018 г.-91924.01 лв.

        Ответниците изпаднали в забава за плащане на дължимите от тях месечни вноски за възнаградителна лихва за месеците: април,май,юни и юли 2018 г.,всяка от които в размер на 3480 евро,а в общ размер 13920 евро с падеж на плащане 26-то число на месеца,за който се дължи плащане.Съгласно договореното, дължат неустойка за забава за всяка от вноските по неплатена месечна възнаградителна лихва с размер  на неустойката-0.2% върху размера на вноската по лихва от момента на изпадане в забава до претендирането и пред съд.

        Ищецът поддържа,че общо неплатените задължения за възнаградителна лихва за месеците април-юли 2018 г. са в размер на 13920 евро/4месеца х 3480 евро/,а общо неплатените задължения за неустойка за периода на забава  от 27.04.2018 г. до дата 23.08.2018 г. са в размер на 2 046.24 евро от които:

        -828.24 евро за месец април за периода 27.04.2018 г.-23.08.2018 г.

        -619.44 евро за месец май за периода 27.04.2018 г.-23.08.2018 г.

        -403.68 евро за месец юни за периода 27.04.2018 г.-23.08.2018 г.

        -194.88 евро за месец юли за периода 27.04.2018 г.-23.08.2018 г.

        По реда на заповедното производство  по чл.417 ГПК,ищецът подал заявление с вх.№12688/24.08.2018 г.,което било уважено и в полза на ищеца издадена Заповед№2553 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 29.08.2018г.по ч.гр.д.№4004/2018 г.по описа на РС-Враца.

        С вх.№13540 от 13.09.2018 г.от ответникът в настоящия правен спор М.А.С. е подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК.

        Ищецът е уведомен за постъпилото възражение ,с което е обосновал правен интерес от исковете,с които е сезиран съда.

        Сезира съда с искане да постанови решение,с което да признае съществуване на парично вземане  спрямо солидарно задължените по него ответници за което е издадена Заповед№2553 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 29.08.2018г.по ч.гр.д.№4004/2018 г.по описа на РС-Враца.

        При уважаване на исковете претендира на основание 78 ал.1 от ГПК присъждане на разноски по делото сторени в настоящото производство,в това число и разноските сторени в заповедното производство солидарно съобразно списъка на разноски по чл.80 ГПК.

        За плащането сочи банкова сметка ***.127 ал.4 от ГПК.

        С Разпореждане от 03.12.2018 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответниците.

        По делото от ответника са постъпили два отговора:отговор вх.№1038 от 04.01.2019 г. по описа на СГС и отговор вх.№3637 от 11.01.2019 г. по описа на СГС.Първият ,ответника е подал след като след справка в СГС разбрал за образуваното дело и вторият след получен препис от исковата молба  на 03.01.2019 г.

        Съдът приема,че е сезиран с втория отговор,макар и двата да са с идентично съдържание.

        1.С отговора ответникът въвежда възражение , на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 105 от ГПК,за неспазена местна подсъдност. Счита, че процесната искова молба е депозирана в СГС в нарушение на цитираните разпоредби.Излага правни съображения.

        С Определение №1439/130319 от 13.03.2019 г. постановено по т.д.2530/2018 г.VI-23 по описа на СГС на основание чл.118,ал.2 от ГПК производството по делото е прекратено и изпратено на ВрОС.

        2.Оспорва ищцовата претенция изцяло като неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

        Твърди,че научил за "сключения" от него Договор за заем № 0230/21.02.2018г. едва с получаването на ПДИ от ЧСИ М.П. peг. № 851 на КЧСИ,както и за учредената договорна ипотека в полза на ищеца с Нотариален акт № 187, том II, peг. № 4512, дело № 249 от 22.02.2018г. на Нотариус Г.Н., както и за подписаната от: "моя пълномощник - Т.П." Декларация с нотариална заверка на подписите peг. № 804/28.02.2018г. на Нотариус Р.Я..

        Заявява, че не потвърждава каквито и да било действия, свързани както със сключването на договора за заем, така и с учредяването в полза на ищеца на договорна ипотека, в която е  представляван от пълномощник.

         Не потвърждава и действията на мнимия представител във връзка с подписването от негово име и за негова сметка на  нотариално заверената декларация.

        Твърди,че никога и по никакъв начин не е давал съгласието си, респ. не е упълномощавал никого, в т.ч. и Т.Г.П. да го представлява пред трети лица, вкл. пред ищцовото дружество, нито пък пред нотариус .

        При така изложените обстоятелства :

        Оспорва истиността на подписа си под текста на Договор за заем № 0230/21.02.2018г., респективно оспорва поради липсата на съгласие от негова страна и действителността на същия.

        Оспорва съдържанието и подписа на Пълномощно с нотариално заверен подпис с peг. № 859/16.02.2015г. и нотариално заверено съдържание peг. № 860/16.02.2015г. на Нотариус peг. № 010 на НК, въз основа на което е извършено учредяването на процесната договорна ипотека с Нотариален акт № 187, том II, peг. № 4512, дело № 249 от 22.02.2018г. на Нотариус Г.Н., и въз основа на което е подписана Декларация с нотариална заверка на подписите peг. № 804/28.02.2018г. на Нотариус Р.Я., като твърди, че никога не е упълномощавал Т.Г.П. да извършва от негово име и за негова сметка каквито и да било действия. В тази връзка заявява, че оспорва и съдържанието на процесната декларация.

        Оспорва поради липсата на съгласие  действителността на нотариален акт № 187, том II, peг. № 4512, дело № 249 от 22.02.2018г. на Нотариус Г.Н., с който в полза на ищцовото дружество е учредена процесната договорна ипотека върху описания в нея недвижим имот.

        Сезира съда с искане да постанови решение, с което да остави без уважение ищцовата претенция като неоснователна и недоказана, като му присъди сторените по делото разноски.

        Препис от постъпилия по делото отговор е връчен на ищеца и в срока по чл.372 ал.1 от ГПК по делото е постъпила  от  името на ищеца „Финанс Холд България“ ООД  по т.д. № 2530 / 2018г., VI - 23-ти с-в СГС допълнителна искова молба вх.№19289  от 12.02.2019 г. и Допълнение към допълнителна искова молба от 12.02.2019 г.

        С допълнителната искова молба ищецът моли  да се остави без уважение възражението на ответниците за липса на местна подсъдност на делото пред СГС, поради несвоевременната му направа, както и по причина на липса на процесулани предпоставки за разглеждането му пред ОС Враца.Излага правни съображения.

         С оглед оспорванията на исковете от страна на ответниците, заявява, че поддържа предявените искове, а ищецът се ползва и ще се ползва от всички представени с исковата молба писмени доказателства и последващите представени от него такива, дори и при тяхното оспорване .

        Сезира съда с искане да цени твърденията на ответниците по делото съобразно разпоредбите на чл. 217 ГПК като има предвид, че същите са не само страни по едни и същи облигационни отношения, но и свързани лица. М.А.С. и Т.Г.П. живеят на съпружески начала и имат общи и за двамата деца. Т.Г.П. е управител и собственик на ответника „Суифт Риспонс“ ЕООД. Позната и семейна приятелка на самите М.С. и Т.П. е и нотариус А.П.К., заверила оспореното от М.С. пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието с peг.№ 859 / 16.02.2015г. и peг. № 860 / 16.02.2015г., а последното е в няколко екземпляра , разписани поотделно от М.А.С. и заверени от нотариус А.П.К. с едни регистрационни номера.

        Твърди да са неверни твърденията на М.А.С. , изложени в отговора му по исковата молба, че не е знаел за съществуването на Договор за паричен заем № 0230 / 21.02.2018г., както и за учредената договорна ипотека - акт № 187, том II, peг. № 4512, дело № 249 / 22.02.2018г. на помощник нотариус Г.Н. при нотариус М.Г. с peг. № 622 от РНК, че не е давал съгласие за тяхното сключване и не е упълномощавал Т.Г.П. да го представлява, че не се подписал под Договор за паричен заем № 0230 / 21.02.2018г. , че не е подписвал пълномощно с нотариално заверен подпис с peг. № 859 / 16.02.2015г. и нотариално заверено съдържание с peг. № 860 / 16.02.2015г. на нотариус 010 от РНК - Нотариус А.К., както и че никога не е издавал каквито и да са пълномощния на Т.Г.П..

        Оспорва като неверни и неоснователни твърденията на М.А.С. за недействителност на ипотеката по нотариален акт № 187, том II, peг. № 4512, дело № 249 / 22.02.2018г.

        Навежда довод,че същите са ирелевантни и не касаят предмета на настоящето дело по предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК.Сочи,че  М.А.С. не е страна по договора за ипотека, а само страна по договора за паричен заем, поради което за същия не е налице правен интерес да оспорва действителността на ипотеката. Договорът за ипотека е сключен между ипотекарния кредитор „Финанс Холд България“ ООД и ипотекарния длъжник „Суифт Риспонс“ ЕООД като същият не е оспорен от последното дружество в срока му за отговор на исковата молба.

        М.А.С. е страна по сключения Договор за паричен заем № 0230 / 21.02.2018г., инкорпориран в неговата писмено съставена форма, а също така инкорпориран в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, който нотариален акт съдържа изявления на страните по два договора - такъв за заем и такъв за учредяване на договорна ипотека. М.А.С. е издал и оспореното от него пълномощно от дата 16.02.2015г., както и се разписал под всички други книжа и документи във връзка със заема, в които е посочено неговото авторство, и които са представени по делото. М.А.С. се е разписал лично и под искането за заем, във връзка с което в последствие е сключен договор № 0230, както и под съставения във връзка с договора за заем запис на заповед от 21.02.2018г. за сумата от 87 000 евро в качеството му на авалист.

        С допълнението към допълнителна искова молба ищецът сезира съда с искане да приеме допълнителните твърдения и искания на „Финанс Холд България“ ООД , депозирани пред съда с настоящата молба едновременно с представяне и на допълнителната искова молба на ищеца, а именно:

        Твърди, че ответникът М.А.С. се е разписал под документ „искане за заем от дата 14.02.2018г. клиент № 0230“ долу в дясно на документа под графа съдлъжник,който е представен с допълнителната искова молба.         Твърди, че М.А.С. се е разписал под Договор за заем № 0230 / 21.02.2018г. като подписът му на първа и втора страница под договора е третият от ляво на дясно в долната част на страницата под печатния текст, както и саморъчно изписал трите си имена М.А.С., дата 21. 02. 2018г. и подписа си на трета страница от документа.

        Твърди, че М.А.С. се е разписал и под Общите условия към договора за заем като подписът му е третият от ляво на дясно в долната част на първа и втора страница на Общите условия под печатния текст и последният от горе на долу ведно със саморъчно изписване на двете му имена М.С. на трета страница от Общите условия след края на печатния текст.

        Твърди, че М.А.С. се е разписал под Погасителния план - Приложение № 1 към Договор за Заем № 0230 / 21.02.2018г. като подписът му е в графа „заемополучател“ и е третият такъв отгоре надолу под печатния текст в таблицата на погасителния план.

        Твърди, че М.А.С. се е разписал под Запис на заповед от дата 21.02.208г. за 87 000 евро в графа „авалист“ и изписал саморъчно трите си имена под подписа си.

        Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника и в срока по чл.373 ал.1 от ГПК по делото е постъпил допълнителен отговор вх.№27969 от 28.02.2019 г. по описа на СГС.

        Ответникът заявява, че поддържа направеното от него още с отговора на исковата молба възражение за неспазена местна подсъдност на основание чл. 119, ал. 3, вр. 115 от ГПК.

        Счита твърденията на ищеца, че ответникът и Т.П. живеят във фактическо съжителство,за ирелевантни за настоящия спор, но ако съдът го приеме за относим, заявява, че повече от година са разделени,след като започнал да получава от различни съдилища в страната искови молби, насочени срещу него в качеството му на физическо лице, и срещу представляваното от него дружество - „***“ ЕООД, ЕИК: ***, касаещи непогасани кредити, по които аз или „***“ ЕООД са "страна" и свързаните с това съдебни книжа.

        Твърди,че тогава узнал, че в качеството си на физическо лице или като управляващ и представляващ "***“ ЕООД е „сключвал“ договори за заем, „учредявал" ипотеки и др.

        Твърди да са висящи няколко дела със сходен предмет, вкл. и в СГС и ОС - Враца, по които той/или представляваното от него дружество са ищци или ответници и съответно оспорва тези твърдения.

         Оспорва твърдението на ищеца,че с нотариус А.К.,са „семейни приятели“.Познава я само като нотариус, чиито услуги е ползвал.

        Счита, че направеното от него оспорване на процесната договорна ипотека, по която действително не е страна,не е неотносимо към спора.

        Твърди,че за него е налице правен интерес от установяването недействителността на договора за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт № 187, том II, peг. № 4512, дело № 249 от 22.02.2018г. на Нотариус Г.Н., тъй като, както сам ищецът е отбелязал в допълнителната искова молба - той е " страна“ по Договор за паричен заем № 0230/21.02.2018г., цитира: „инкорпориран в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, който нотариален акт съдържа изявления на страните по два договора - такъв за заем и такъв за учредяване на договорна ипотека“. А ипотеката е учредена за обезпечаване вземането на „Финанс Холд България“ ООД именно по процесния договор за заем, по който „е страна“.

        Противопоставя се и на твърденията, че се  е подписал лично под Искане за заем, както и под Запис на заповед, издаден във връзка с процесния договор за заем.

         При така заявените позиции на страните в правния спор,относно правната квалификация на исковете,с които е сезиран,съдът прие следното:

        Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени  положителени установителени искове за установяване съществуването на парично вземане в полза на кредитора, установено със заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист в заповедно производство,на основание чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 т.2 от ГПК.

        Правното основание на иска е по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК и чл.415 ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.240 ал.1 от ЗЗД във вр.счл.92 от ЗЗД.

        Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими Съдът е сезиран с установителен иск основан на чл.422 вр. с чл.417 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 вр. с чл.86 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ за установяване наличието на вземане на ищеца срещу ответника, след издаване на заповед за изпълнение и подадено от длъжника в срок възражение.Исковете са подадени в преклузивния срок визиран в закона-видно от приложеното  ч.гр.д.№4004/2018год. по описа на РС-Враца и страните не спорят относно това обстоятелство.

        Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК,е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

        Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

        Предмет на исковото производство по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на самото "изпълняемо право",въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство.Ето защо в исковото производство предмета на доказване е обусловен от "основанието",на което е издадена заповедта за изпълнение.

        Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл.154 ал.1 ГПК-всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата,на които основава своите искания и възражения.

        Кредиторът следва да установи и докаже основанието и размера на вземането си.Той трябва да установи онези факти и обстоятелства,от които произтича вземането му.

        Длъжникът следва да установи  и докаже възраженията си против вземането,както и възражението,че положения върху договора за заем подпис не е негов или плащане на дълга.

        Безспорни обстоятелства в процеса няма,доколкото ответникът твърди,че не е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем.

        Съдът приема,че в процесния случай се касае за кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот собственост на търговец,отпуснат с цел :оборотни средства за бизнес и не дължи произнасяне за наличие на неравноправни клаузи в договора служебно.Според приетото с Директива 87/102/ЕИО,кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот не е потребителски кредит ,поради което съдът приема че не се включва в обхвата на Закона за защита на потребителя.

        По направените оспорвания от ответника,съдът прие за  допустимо и относимо към настоящия правен спор само оспорването истиността на подписа на ответника под текста на Договор за заем № 0230/21.02.2018г., респективно оспорването  поради липсата на съгласие от негова страна и действителността на същия.

        Настоящият правен спор е по реда на чл.422 от ГПК,образуван след развило се заповедно производство и подадено възражение от ответника.

        М.А.С. не е страна по договора за ипотека, а само страна по договора за паричен заем. Договорът за ипотека е сключен между ипотекарния кредитор „Финанс Холд България“ ООД и ипотекарния длъжник „Суифт Риспонс“ ЕООД като същият не е оспорен от последното дружество в срока му за отговор на исковата молба.

        С  Определение №1439/130319 от 13.03.2019 г. постановено по т.д.2530/2018 г.VI-23 на основание чл.130 от ГПК  производството по делото е прекратено по отношение на ответниците      Т.Г.П. с ЕГН********** с адрес *** и "Суифт Риспонс"ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.***,като недопустимо,след констатация на съда,че ответниците не са подали възражения срещу издадената зопевд за изпълнение.

        М.А.С. е страна по сключения Договор за паричен заем № 0230 / 21.02.2018г., инкорпориран в неговата писмено съставена форма, а също така инкорпориран в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, който нотариален акт съдържа изявления на страните по два договора - такъв за заем и такъв за учредяване на договорна ипотека.

        Ответникът отговаря като длъжник по Договор за заем № 0230/21.02.2018г.сключен между него и ищеца.

        При така изложеното,съдът прие,че в това производството не могат да бъдат приети за разглеждане оспорване на  съдържанието и подписа на Пълномощно с нотариално заверен подпис с peг. № 859/16.02.2015г. и нотариално заверено съдържание peг. № 860/16.02.2015г. на Нотариус peг. № 010 на НК, въз основа на което е извършено учредяването на процесната договорна ипотека с Нотариален акт № 187, том II, peг. № 4512, дело № 249 от 22.02.2018г. на Нотариус Г.Н., и въз основа на което е подписана Декларация с нотариална заверка на подписите peг. № 804/28.02.2018г. на Нотариус Р.Я., като твърди, че НИКОГА НЕ Е упълномощавал Т.Г.П. да извършва от негово име и за негова сметка каквито и да било действия и  съдържанието на процесната декларация,както и оспорването поради липсата на съгласие  действителността на Нотариален акт № 187, том II, peг. № 4512, дело № 249 от 22.02.2018г. на Нотариус Г.Н., с който в полза на ищцовото дружество е учредена процесната договорна ипотека върху описания в нея недвижим имот.

        Без участие в спора на страните по договора и в това производство спорът не може да бъде разгледан.

        От ангажираните от ищеца писмени доказателства и заключенията на вещите лица по слушаните съдебна-счетоводна и съдебна-почеркова експертизи се установява,следната фактическа обстановка.

        На 21.02.2018 г. между ищеца и ответниците в качеството им на заемополучатели и солидарни длъжници е сключен Договор за заем №0230 по силата на който дружеството е отпуснало на заемополучателите и солидарни длъжници за временно и възмездно ползване сума в размер на 87000 евро,а последните се задължили солидарно да върнат същата до крайна падежна дата на главницата-26.10.2018 г.

        Ответниците са се задължили солидарно към заемателя за месечна възнаградителна лихва в размер на 4% от стойността на главницата или 3480 евро месечно,платима в 8/осем/ последователни равни месечни вноски в периода 26.02.2018 г. до 26.10.2018 г.,всяка от които в размер на 3480 евро и с падеж на 26-то число на месеца за който се дължи.

        Уговорена била и санкционна клауза,по силата на която заемателите са задължени солидарно за заплатят на заемодателя неустойка при забава в размер на 0.2% на ден върху размера на всяка неплатена на падежа вноска по лихва или главница от деня на изпадане в забава до окончателното им издължаване.

        Ищецът е изпълнил задължението си и е превел договорената заемна сума в размер на 87 000 лв. в левова равностойност на 170 157.21 лв. по банкова сметка *** "Суифт Риспонс"ЕООД с ЕИК *** с IBAN:***-"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД на три транша:22.02.2018 г.-50851.58 лв.,на 22.02.2018 г.-27381.62 лв. ,на дата 28.02.2018 г.-91924.01 лв.,обстоятелство което е установено от вещото лице по назначената съдебна-счетоводна експертиза.

        Ответниците изпаднали в забава за плащане на дължимите от тях месечни вноски за възнаградителна лихва за месеците: април,май,юни и юли 2018 г.,всяка от които в размер на 3480 евро,а в общ размер 13920 евро с падеж на плащане 26-то число на месеца,за който се дължи плащане.Съгласно договореното, дължат неустойка за забава за всяка от вноските по неплатена месечна възнаградителна лихва с размер  на неустойката-0.2% върху размера на вноската по лихва от момента на изпадане в забава до претендирането и пред съд.

        Вещото лице по назначената съдебна-счетоводна експертиза е установило изпадането в забава на длъжниците и размера на тяхното задължение.

    Съдът,намира,че е сезиран с търговски спор по чл.365,т.1 от ГПК,доколкото се отнася до изпълнение на търговска сделка-договор за банков кредит,която дейност една от страните-ищецът,извършва по занятие.Предвид цената на иска и на основание чл.104,т.4 ГПК спорът е родово подсъден на окръжния съд.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове по основание и размер,подадената искова и допълнителна молби,претендира присъждане на исковите суми и деловодните разноски и представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ответникът чрез пълномощник адв.М.,поддържа подадения отговор и допълнителен отговор и възраженията си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните приема за установено следното от правна страна.

При гореизложеното,съдът приема,че се касае за договорно правоотношение,което притежава  характеристиките на специфична търговска сделка-договор за банков кредит,който е формален, консенсуален,възмезден ,двустранен договор.

За да настъпят правните последици на едно договорно правоотношение,то същото следва да отговаря на условията за валидност.Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков кредит са:страните,паричната сума-предмет на договора,целта,за която е отпусната,условията при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния характер на договора-възнаградителна и санкционна лихва,срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен кредит.Процесният договор съдържа съгласие относно всички елементи на типичния договор за кредит.

        Съдът приема,че на първо място дължи произнасяне по направените оспорвания от ответника,допустими и относими към настоящия правен спор :оспорването истинността на подписа на ответника под текста на Договор за заем № 0230/21.02.2018г., респективно оспорването  поради липсата на съгласие от негова страна и действителността на същия.

        По делото с определението по чл.374 ГПК,е открито производство по оспорване автентичността на подписа на ответника под текста на Договор за заем № 0230/21.02.2018г.,по реда на чл.193 ГПК, респективно оспорването  поради липсата на съгласие от негова страна и действителността на същия.

        От заключението на вещото лице по назначената и слушана съдебна-почеркова експертиза се установи,че подписите /трети по ред от ляво надясно/в долната част под текста на л.1 и л.2,както и ръкописния текст"М.А.С. 21.02.18г."и подписа непосредствено след него на л.3 в Договор за заем №230/21.02.2018г. между "Финанс Холд България"ООД и "Суифт Риспонс"ЕООД не са изпълнени от М.А.С..Подписите са изпълнени чрез инкриминиране с подражание подписите на титуляра.

        Подписите /трети ред от ляво надясно/ в долната част под текста на л.1 и л.2,както и ръкописния текст"М.С." и подписа непосредствено под него на л.3 в Общи условия към Договор за заем №230/21.02.2018г. не са изпълнени от М.А.С.. Подписите са изпълнени чрез инкриминиране с подражание подписите на титуляра.

        Подписът за "Заемополучател" в копие на погасителен план-Приложение №1 към Договор за заем №230/21.02.2018г.не е изпълнен от М.А.С.. Подписът е изпълнен чрез инкриминиране с подражание подписът на титуляра.

        При така установеното съдът приема,че Договор за заем №230/21.02.2018г. и погасителен план-Приложение №1 към него са неистински по отношение на ответника.Поради липсата на съгласие за сключване на процесния договор той е недействителен по отношение на ответника/съдлъжник/.

        При установеното,съдът приема,че между ищеца и ответника не е възникнало облигационно правоотношение по повод Договор за заем №230/21.02.2018г.и не съществува вземане на ищеца към ответника.

        При гореприетото,съдът приема,че исковете с които е сезиран са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

        При този изход на правния спор на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъдят деловодни разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 700лв. -внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.

    Така мотивиран ,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                   Р  Е  Ш  И:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявените от "Финанс Холд България"ООД с ЕИК*** чрез адв.Р.Ш.-САК при условията на  обективно съединяване положителни установителни искове срещу М.А.С. с ЕГН**********,*** по реда на чл.422 от ГПК вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за  признаване за установено в отношенията между страните , че ищецът има вземане срещу ответника за:

        - 13920 евро дължима възнаградителна лихва за месец април,май,юни и юли 2018г. по Договор за заем №0230 / 21.02.2018г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 24.08.2018г./датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК пред съда/ до окончателното и изплащане.

        -2 046.24 евро -общ размер на неплатените задължения за неустойка за периода за забава от 27.04.2018г. до дата 23.08.2018г.,от които:

        -828.24 евро за месец април за периода 27.04.2018 г.-23.08.2018 г.

        -619.44 евро за месец май за периода 27.05.2018 г.-23.08.2018 г.

        -403.68 евро за месец юни за периода 27.06.2018 г.-23.08.2018 г.

        -194.88 евро за месец юли за периода 27.06.2018 г.-23.08.2018 г.,за които суми по реда на заповедното производство  по чл.417 ГПК,на ищецът  е издадена Заповед№2553 от 29.08.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4004/2018 г.по описа на РС-Враца,като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА "Финанс Холд България"ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление -гр.София,жк***, представлявано от  В.Д.К. -управител  чрез адв.Р.Ш.-САК ДА ЗАПЛАТИ на М.А.С.,ЕГН********** *** деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на 700 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София.

 

 

                         СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: