№ 21
гр. Благоевград, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210200987 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес ...., против
Наказателно постановление (НП) № 21-1116-000405 от 10.06.2021 г. на
Началник група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ –
Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение са му отнети 12 /дванадесет/
контролни точки за административното наказание по чл.174 ал.3 от ЗДвП и за
административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се сочи, че същото е незаконосъобразно,
неправилно и несправедливо, противоречащо на материалния и процесуален
закон. Развиват се съоръжения за нарушение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5
1
от ЗАНН, както и че описаната фактическа обстановка в санкционния акт не
отговаря на действителната такава. Иска се от съда да постанови съдебен акт,
с който да отмени НП, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява лично в съдебното заседание и се
представлява в производството от процесуалния си представител – адвокат
А.В., който поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на
защитната си тезата и излага становище по същество, като моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -
Благоевград редовно и своевременно призовани, не ангажират свои
представители по делото и становище по жалбата.
Районна прокуратура редовно призована не изпраща представител и не
ангажира становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2021 г. около 16.50 часа свидетелите Л. Б. М. и В. СТ. В.,
двамата полицейски служители към 01 РУ – Благоевград били на работа, като
изпълнявали служебните си задължения на ул.“Яне Сандански“,
представляващ и Общински път № BLG1071 в Община Благоевград,
контролирайки движението на МПС в посока на движение от гр.Симитли към
гр.Благоевград под моста на ПП1, Е-79, когато визуално възприели на около
300-350 метра разстояние, лек автомобил „....“ с рег. № ...., движейки се към
тях, в посока от гробищен парк – Благоевград към ж.к.“Струмско“, да спира,
като от автомобила излязъл жалбоподателя Л.Б., който отворил капака на
автомобила, направил нещо по двигателя, след което отново влязъл в
автомобила, който потегли отново в посока полицейския патрул. Двамата
свидетели приели, че Л.Б. е водачът на автомобила, поради което спрели за
проверка същия, но установили, че водач на автомобила е неговата съпруга -
свидетелката А. Б., а жалбоподателя седи на задната седалка. В автомобила
пътували същи свидетелят К.М., който седял отпред до водача на автомобила
и детето на жалбоподателя, на задната седалка. След като полицейските
служители извършили проверка на водача и на автомобила, разпоредили Л.Б.
да излезе от автомобила, като провели със същия беседа при която го
попитали дали е употребил алкохол и наркотици и защо се е сменила със
съпругата си в управлението на автомобила при спирането му.
Жалбоподателя отрекъл да е управлявал автомобила, както и да е употребил
алкохол, но потвърдил, че употребява наркотици. Свидетелите Л. Б. М. и В.
СТ. В., след като направили справка, че жалбоподателя Л.Б. е правоспособен
водач, поискали да ги придружи и заедно да отидат в 02 РУ – Благоевград,
2
като след кратък спор, жалбоподателя се съгласил да отиде в управлението
със автомобила, с който пътувал. Когато пристигнали в сградата на 02 РУ –
Благоевград, жалбоподателя Л.Б. бил въведен в стая, където му било
разпоредено да напише обяснения, че той е управлявал автомобил „....“ с рег.
№ ...., преди да бъде извършена полицейска проверка на автомобила.
Първоначално жалбоподателя отказвал да напише такива обяснения, тъй като
той не е водача на автомобила, но след като бил убеден, че след обясненията
ще бъде освободен за да си ходи, написал обяснение от 25.04.2021г. (лист 13
от делото), че непосредствено преди процесната проверка управлявал
автомобил „....“, но когато забелязал органите на МВР и се притеснил, защото
не си носел свидетелството за управление и се преместил, за да управлява
автомобила неговата съпруга, а след това били спрени за проверка. Веднага
след това свидетелите Л. Б. М. и В. СТ. В., чрез дежурния потърсили
съдействие от колегите си от Сектор „Пътна полиция“, след което
жалбоподателят бил придружен от полицейските служители до сградата на
Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, където се отзовал свидетеля В.Л.,
който направил справка с работна станция за отдалечен достъп на
жалбоподателя Л.Б., тъй като му било обяснено, че не носи СУМПС. След
това свидетелят В.Л. извършил проверка за употреба на алкохол на
жалбоподателя с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер 0185, като пробата била отрицателна. Жалбоподателят бил поканен да
му бъде извършена и проба за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство „Дрегер Дръг-Тест 5000“ с фабричен номер
ARJM 0036, но същият отказал да му бъде извършена такава, като твърдял,че
той не е водача, установен да управлява МПС. На място актосъставителят
В.Л., в присъствието на свидетелите Л.М. и В.В. съставил на жалбоподателя
Л.Б. Акт за установяване на административно нарушение № 243295 от
25.04.2021г., изведен под № 21-1116-000405, за извършени от него
административно нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и административно
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В акта е отразено също, че е издаден
талон за медицинско изследване № 0057155. Актът за установяване на
административно нарушение е връчен с разписка и срещу подпис на
жалбоподателя Л.Б., като по същия не са направени възражения. Писмени
възражения не постъпили и в законоустановения тридневен срок за това. Въз
основа на акт за установяване на административно нарушение № 243295 от
25.04.2021 г., на 10.06.2021г. от Началник група към ОДМВР – Благоевград,
Сектор „Пътна полиция“ е издадено Наказателно постановление № 21-1116-
000405 от 10.06.2021 г., с което на жалбоподателя Л. Р. Б. за административно
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/
лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
3
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение са отнети 12 /дванадесет/ контролни
точки за административното наказание по чл.174 ал.3 от ЗДвП и за
административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева. НП е връчено лично на жалбоподателя срещу
подпис на 21.06.2021 година и в законният срок – на 25.06.2021 г. срещу
същото е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.
За случая от полицейските служители В.Л. и Л.М. са изготвени
докладни записки, приложени по делото.
По делото е приложено Обяснение от Л. Р. Б. от 25.04.2021г., в което
същият сочи, че на 25.04.2021 г. около 17.00 часа е управлявал лек автомобил
„....“ и на ул. „Яне Сандански“ на изхода от кв.“Струмско“ е забелязал
органите на МВР, притеснил се е, защото не е носил СУМПС и се преместил
на пътническото място, като съпругата му е продължила да управлява
автомобила, след което са били спрени от полицейските служители за
проверка.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите по акта Л.М. и В.В., като и двамата са
категорични, че бил спрян за проверка лек автомобил, управляван от
съпругата на жалбоподателя, като същите сочат, че са възприели от
разстояние, че автомобила спира и жалбоподателя, като водач на автомобила
се заменя със съпругата си, която продължила да управлява автомобила.
Сочат също, че за жалбоподателя имало съмнения, че е употребил наркотични
вещества или техни аналози и управлява автомобила. След проверката на
автомобила и водача му, жалбоподателят бил приканен да съдейства при
осъществяването на тест с техническо средство за употребата на наркотични
вещества и техни аналози от полицейски служители при Сектор „Пътна
полиция“ – Благоевград, но същият отказала, за което му бил съставен акт от
полицай В.Л., в присъствието на свидетелите М. и В.. Свидетелите са
категорични, че при проведената беседа с жалбоподателя, същият потвърдил,
че употребява наркотици, както и изцяло поддържан отразените констатации
в подписания от тях акт за установяване на административно нарушение.
С показанията си актосъставителя В.Л. установява, че бил извикан за
съдействие на колеги от 02 РУ – Благоевград и следва да извърши проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества и техни аналози на водач, за
който му било обяснени, че не носи СУМПС. На място извършил проба с
техническо средство за употреба на алкохол, която била отрицателна.
Изпробването с техническо средство за наркотични вещества и техни аналози
било отказано от водача, поради което на място съставил акт за установяване
на административно нарушение в присъствието на свидетелите и бил издаден
4
талон за медицинско изследване, който водача отказал да подпише. Акта се
връчил на водача срещу подпис.
В съдебно заседание жалбоподателят Л.Б. дава обяснения по случая, в
които сочи, че управлявания от съпругата му автомобил на процесните дата и
място започнал да прекъсва, поради което той излязъл от автомобила и
отстранил повредата, като продължили пътуването си и съпругата му
продължила да управлява автомобила. След като е извършена проверката от
полицейските служители е бил закаран в двора на Сектор „Пътна полиция“,
където същият отказал изпробване за употреба на наркотични вещества, след
което му е съставен акт за установяване на административно нарушение,
който подписал и си тръгнал.
С показанията си пред съда, свидетелят К.М. установява, че при
процесния случай, през деня бил на ранчото на Л.Б., което се намира зад
„Монца“, като там работели цял ден. На връщане пътували с автомобила на
съпругата му А., марка „....“, която управлявала автомобила, като се
прибирали по стария път, преминаващ през „Гробищния парк“ към квартал
„Струмско“. Стигайки до мраморния цех, намиращ се преди квартал
„Струмско“, колата започнала да прекъсва и съпругата на Л.Б.,
непосредствено след пряката за „Гробищния парк“ отбила и спряла, за да се
видим какво се случва. Л.Б. слязъл от колата да види какво се случва,
направил каквото направил и поправил автомобила, след което се качил и
седнал отново на задната седалка в автомобила. След това продължили
пътуването си и след 300- 400 метра, под надлеза, били спрени от полицаите.
Първо полицаите търсили документи и направили проверка на Л., като го
накарали да слезе, извикали го да отиде до патрулката и това продължило
около половин час. Полицаите започнали да звънят по телефона, идваха до
автомобила и в един момент казали на Л.Б. да се качи в патрулката и да
отидат в КАТ, но той не се съгласил, но всички отишли с тяхната кола. Когато
пристигнали Л. влязъл в управлението да даде показания, като в един момент
един от полицаите излязъл и казал „видехте ли как го преебахме, подписа“.
След това дошъл друг патрул, Л. излязъл да даде проба за алкохол, която се
оказала отрицателна, но след това отказал пробата за наркотици, защото той
не кара колата. Свидетелят сочи, че полицаите не са слагали белезници за
задържане на Л.. Свидетелят е категоричен, че Л. не е управлявал колата, а
съпругата му А. е управлявала колата през целия път.
Свидетелката А. Б., съпруга на жалбоподателя установява с показанията
си, че случая бил на 25.04.2021 година, като около 16:00 часа се прибирали от
вилата си, която се намира зад „Монца“, по пътя, който води към квартал
„Струмско“. В колата „....“, с две врати пътували свидетелката, зад нея
съпруга й – жалбоподателя Л.Б., до него детето им и К.М., който седял
отпред, отдясно. По пътя, преди отбивката за новите гробища, колата
започнала да прекъсва и веднага след завоя изгаснала. Свидетелката дръпнала
колана и съпругът й излязъл да види какво се случва с автомобила. Вдигнал
капака, погледнал и направил каквото е нужно, след което й казал да запали и
5
автомобила запалил. Жалбоподателя се качил отново в колата и потеглили,
като на отсрещната страна пред, на около 300 метра пред тях имало патрул,
който ги спрял със стоп палка. Свидетелката спряла, представила търсените и
документи, след което полицаите поискали съпругът й да излезе от колата,
което и направил. Полицаите разговаряли със съпруга й, и го помолили да
отиде в 02 РУ – Благоевград, като казали да се качи при тях, но той отказал,
като отишли в управлението със тяхната кола. Л.Б. влязъл в сградата и се
забавил известно време, а отвън го чакали останалите пътуващи в
автомобила. След това излязъл единия от полицаите, които ги спрели и казал,
че Л.Б. се е подписал на нещо, като думите му били „прецакахме го“. След
това дошла кола на КАТ и полицаите жалбоподателя да даде проби за
наркотици, но той отказал, защото не е той шофьора на колата. Свидетелката
е категорична, че съпругът й е пътувал на задната седалка, зад шофьорското
място и е слязъл през нейното място от автомобила, като тя си махнала
колана, той блъснал седалката напред и слязъл. Свидетелката сочи, че за да се
слезе от задната седалка е достатъчно да се мръдне предната седалка напред.
От приложената справка за нарушител/водач за Л. Р. Б. е видно, че
същият е санкциониран за нарушения по ЗДвП.
По делото е приложена заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР,
която удостоверява материалната компетентност на издателя на
наказателното постановление.
Представени са и резултати от медицинско изследване от Медико-
диагностична лаборатория „Унидиамед“ – Благоевград на името на Л. Р. Б. от
18.05.2021г., от които е видно, че при качествено определяне на наркотични
вещества в урината за наличието на Опиати, Метамфетамин, Кетамин,
Кокоин, Амфетамини и Марихуана, резултата за всяко едно от тях е
отрицателен.
От приложеният Талон за изследване № 0057155 от 25.04.2021 г. се
установява, че същият е издаден на Л. Р. Б. и е отразено, че същият отказва
проба с техническо средство. Жалбоподателят Б. отказал да подпише талона
за изследване при връчването му, което обстоятелство е удостоверено с
подписа на свидетеля В.М.К..
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното Наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно е
санкциониран жалбоподателя Л. Р. Б. за извършени административни
нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. За да може с издаването на едно наказателно
постановление да се реализира административно-наказателна отговорност на
дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово
регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата,
които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57
от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН (описание на
6
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите -
фактическите и правните основания, от които следва постановения от
наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни
изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено
нарушение на закона. Изискването за обоснованост на наказателното
постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които
законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в
административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето,
чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за
законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му
пред съда, допринА. за разкриване на евентуално допуснатите
закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е
такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Липсата на
основен реквизит по чл.42 т.3 предл.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчна
да обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само
на това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление се сочи, че на посочената дата е
извършена проверка на въпросния субект, в качеството му на „водач“ на
МПС, като в двата документа е налице описание на еднакви по фактически
състав административни нарушения. Прието е в АУАН и НП, че
жалбоподателя е „управлявал лек автомобил ....“, като при покана да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство, същият отказва да му бъде извършена такава“, както и
„бе издаден талон за медицински изследване“ и е извършил вменените му
административни нарушения „По път BLG 1071 в посока на движение от
гр.Симитли към гр.Благоевград под моста на ПП1 Е79“. Така описаните,
обстоятелствата обаче не съответства на установеното в съдебно заседание от
свидетелите по акта Л.М. и В.В., място на извършване на нарушението, а
именно на около 300 метра от мястото на което са осъществявали контрол,
описано като „По път BLG 1071 в посока на движение от гр.Симитли към
гр.Благоевград под моста на ПП1 Е79“. Точно на това място същите са
категорични, че водач на въпросният автомобил е била съпругата на
жалбоподателя – свидетелката А. Б., която също точно на това място е била
проверена от тях, но не и Л.Б., който в този момент седял на задната седалка
на автомобил. Именно тази фактическа обстановка е пресъздал и в Докладна
си записка от 25.04.2021г. свидетелят Л.М.. Така описано място на
извършване на нарушението съответства на мястото на извършване на
7
проверката от полицейските служители на свидетелката А. Б., като водач на
МПС, но не може да бъде прието за място на извършване на нарушенията,
вменени на жалбоподателя Л.Б., доколкото се касае за отказ на същия да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Установява се от показанията и докладните записки на
полицейските служители, че така изразения „отказ“ на жалбоподателя е
осъществен от същия и възприет от полицейския орган, едва когато
жалбоподателя е бил заведен в 02 РУ – Благоевград, а от там и пред сградата
на Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, което е мястото на извършване на
вменените нарушения на жалбоподателя и не съвпада нито по описание, нито
физически на мястото на извършване на нарушенията, посочено в АУАН и
НП. Отделно от изложеното, такова описание на мястото на извършване на
нарушенията, както и фактическото описание на самите нарушения не дават
достатъчна степен на конкретика около извършеното им и създава неяснота
относно възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, а от тук и
направените въз основа на нея правни изводи. Не е ясно за да осъществи
жалбоподателя вменените му административни нарушения, какво именно
действие, респ. задължение и на кое именно място не е осъществил.
Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в
пълнота да се опише фактическата обстановка. Описанието трябва да е
конкретно и да не буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не
може да бъде извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица
неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице, каквото безусловно в
случая е накърнено. Правоприлагането и особено в частта му на налагане на
административни наказания не може да почива на предположения, а само на
конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е
безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на административно
привлечения. Това е така, защото съставеният акт има и тази функция -
официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в
правото си да се защити още в момента на съставяне на акта, и тази
възможност трябва да му се осигури. (Решение от 16.02.2010 г. на Адм. С -
Пловдив по к. н. а. х. д. № 2142/2009 г., 19-ти с-в, докладчик съдията Калин
Куманов, Решение № 1131/23.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. №
408/2012 г. на Адм. С – Благоевград, Решение № 1140/24.07.2012 г.,
постановено по к. н. а. х. д. № 400/2012 г. на Адм. С – Благоевград, Решение
№ 1143/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 407/2012 г. на Адм. С –
Благоевград). В случая абсолютното несъответствие между вменените на
жалбоподателя Л.Б. фактически състави на административни нарушения с
АУАН, а впоследствие и с НП, не съответстват на действително установената
фактическа обстановка, както по място, където е извършено, така и по
описание на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които
го потвърждават, като на практика е ангажирана административната
отговорност на същия за деяния, осъществени при друга, различна
8
фактическа обстановка. Именно изложеното формира извод за липса на
единство между описаното от една страна в АУАН и НП, а от друга с
действителната фактическа обстановка, което във всички случай
представлява освен накърнено право на защита на нарушителя, така и
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените,
неотстранимо в настоящата съдебна фаза на административно-наказателното
производство и във всички случаи обуславящо отмяна на обжалвания
санкционен акт, като незаконосъобразен.
Отделно от изложеното, но и в негова подкрепа съдът намира за нужно
да отбележи, че в случая не се установи по безспорен и категоричен начин
жалбоподателят Л.Б. да е осъществи от обективна и субективна страна
състава на вменените му административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП
и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В хода на производството не се установи именно
жалбоподателя да управлявал на процесната дата, време и място лек
автомобил ...., респ. да е имал качеството на „водач на МПС“. За
съставомерността на разглежданото нарушение е необходимо дееца да
управлява МПС. Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в
същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС-а или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машина е в
покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици. Изясни се от събраните гласни
доказателства, че жалбоподателят е установен в автомобила, но на задната
седалка, без да има каквито и да било взаимодействия със механизмите и
приборите на лекият автомобил, като не в следствие на неговото поведение е
придвижвал автомобила от едно място до друго, за което са категорични и
свидетелите А. Б. и К.М.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели,
като преки и непосредствени очевидци на така възприетите обстоятелства
свързани с управлението на процесния автомобил, като същите са логични и
последователни. В обратна насока са показанията на свидетелите Л.М. и В.В.,
които обаче не се подкрепят от които да било други доказателства по делото
и са в обратна насока на установеното от свидетелите очевидци, като съдът
отчете, че същите са възприемали единствено твърдяната смяна на водачите
на автомобила, но не и обстоятелството, че автомобила до този момент е бил
управляван от жалбоподателя. С оглед изложеното и възприето по-горе,
съдът като съобрази, че изписаното в обяснението признание на
жалбоподателя, че той е управлявал МПС в един по-ранен момент, преди
извършената проверката на автомобила, не се подкрепят от което и да било
доказателство по делото, прие за оборена презунктивната доказателстнета
сила на отразените в тази връзка обстоятелства в АУАН, които при условията
на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания биха се счели за верни до доказване на
противното. Ето защо, съдът намира вменените на жалбоподателя нарушения
9
по чл.174 ал.3 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за недоказани и
необосновани, което по съществото си представлява самостоятелно
отменително основание и като правна последица също води до отмяна на
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, Районен съд - Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-1116-000405 от 10.06.2021 г. на Началник група към
ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, с което на Л.
Р. Б., с ЕГН **********, с адрес ...., за административно нарушение по чл.174
ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение са му отнети 12 /дванадесет/
контролни точки за административното наказание по чл.174 ал.3 от ЗДвП и за
административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10