Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1765 17.12.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен състав,
на тридесети ноември две хиляди и двадесета
година,
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря
Г. Д.
като
разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 493 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Д.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Акт за прихващане или възстановяване №
ПО-02000219091051-004-001 от 10.01.2020г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП-Бургас, с който е отказано възстановяване на вноски за здравно
осигуряване в размер на 335,55лв., потвърден с Решение №30 от 11.02.2020г. на
Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при Централно управление на
Националната агенция по приходите.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
решението, с което е потвърден АПВ. Иска да бъде отменено, НАП да бъде
задължена да му възстанови направените през 2018г. вноски за здравно
осигуряване в размер на 335,55лв. –главница, с полагаемите се лихви към деня на
възстановяването, да бъде забранено на НАП да изпраща съобщения с
предупреждения за принудително събиране и да предприема действия по
принудително събиране и съгласно чл.15 от ЗСВ съдът да уведоми ВАС за противоконституционност
на части от ЗЗО.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата иска да бъде отменен
АПВ и да му бъдат възстановени внесените суми от деня на внасянето им. Посочва,
че противоречи на целта на закона сумите, които е заплатил да се използват за
стари задължения, тъй като така не може да си възстанови здравно-осигурителните
права. Ангажира доказателства.
Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП” Бургас при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи за
законосъобразност на оспорения АПВ и Решението, с което е потвърден. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
предоставените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството е започнало във връзка с изпратена по
компетентност в ТД на НАП-Бургас жалба с вх.№ ИТ1 -00-1746 от 13.12.2019г. от
жалбоподателя с искане за възстановяване на здравно-осигурителни вноски –
главници и лихви, в размер „около” 400лв. С резолюция за извършване на проверка
№ П-02000219091051-0РП-001/17.12.2019г. (л. 37), издадена от Д. Й. В.на
длъжност главен инспектор по приходите, оправомощена със Заповед № РД-367 от
25.05.2017г. от Директор на ТД на НАП-Бургас. С резолюцията е възложена
проверка по отношение на жалбоподателя, задължение- здравно осигуряване, за
периода от 10.07.2018г. до 13.12.2008г.
За резултатите от проверката е съставен Акт за
прихващане или възстановяване № ПО-02000219091051-004-001 от 10.01.2020г.,
издаден от Е. В.на длъжност главен инспектор по приходите, връчен електронно на
13.01.2020 г.(л. 17).
С оспорения Акт за прихващане или възстановяване е
отказано възстановяването на вноски за здравно осигуряване в размер на
335,55лв., като е прието, че внесените суми в размер на 335,55лв., в периода от
10.07.2018г. до 07.12.2018г., не подлежат на възстановяване, тъй като същите са
внесени на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО за периоди, за които лицето не подлежи
на ЗЗО по реда на чл.40, ал.1,2 и 3 от ЗЗО.
В срока по чл. 152, ал.1 от ДОПК е
постъпила жалба срещу констатациите на органите по приходите в процесния Акт за
прихващане или възстановяване № ПО-02000219091051-004-001 от 10.01.2020г. В
законоустановения срок е издадено Решение № 30/11.02.2020 г. на директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас, с което
оспореният акт е потвърден. В решението си директорът на ОДОП-Бургас подробно е
изложил съображения по отношение на констатациите в АПВ, включително тяхната правилност
и законосъобразност. Решението е връчено на жалбоподателя, електронно, на
15.02.2020 г.
С жалба вх. № 04-Л-Ж-8#2/19.02.2020 г. подадена чрез
решаващия орган до Административен съд – Бургас, жалбоподателят е оспорил потвърденият
от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“- Бургас
Акт за прихващане или възстановяване № ПО-02000219091051-004-001 от
10.01.2020г., на основание на която е образувано настоящото административно
дело.
В хода на ревизионното производство с цел изясняване
факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са
извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на
изготвения АПВ. Въз основа на анализ на събраните писмени доказателства и
служебно извършени справки, органът по приходите е приел, че не са налице
основания за възстановяване на сумата от 335,55лв.- вноски за здравно
осигуряване.
С оглед представените с преписката доказателства и
събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, съдът намира
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е подал декларация образец № 7 на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО с вх. №
02481100036898/23.02.2010г., в която е посочил началната дата- 02.11.2005г., на
която възниква задължението му за внасяне на здравноосигурителни вноски на
основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО.
За
периода на проверката се установяват 7 броя вноски за здравно осигуряване в общ
размер на 335.55 лв., извършени на 10.07.2018 г. – 202,40 лв.. на 12.07.2018 г.
- 10,75 лв. па 09.08.2018 г. - 20.40лв., на 04.09.2018 г. - 20.40 лв.. на
10.10.2018 г. - 40,80 лв., на 06.11.2018г.- 20.40 лв. и на 07.12.2018 г. -20.40
лв. Подадени са 4 бр. заявления по чл.2а от Наредба №Н-8 от 2005 г./отм/, от
10.07.2018 г., 09.10.2018 г.. 06.11.2018 г. и 07.12.2018 г., в които е посочено
с внесените суми да се погасят задължения за здравно осигуряване от м.09 2017г.
до м.05.2018г., м.08.2018г.-09.2018г., м.10.2018г., м.11.2018г. Постъпилите
суми са насочени за погасяване на задълженията по декларация обр.7 като
приоритетно са погасени задълженията по посочените в тях периоди, като за
остатъка от сумата е приложен чл.169, ал.5 от ДОПК. В акта за прихващане или
възстановяване подробно в табличен вид са описани направените вноски по дати и суми
и съответните погасени задължения по периоди.
Към
акта за прихващане или възстановяване е приложена справка за общите задължения
към 10.01.2020 г. за здравноосигурителни вноски, на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО, от която се установява, че жалбоподателят има изискуеми задължения в общ
размер 1689,42лв. по подадена Декларация 7 за здравно осигуряване. Изготвена е
справка в ПП СУП за периода на проверката от
01.01.2012 г. до 31.12.2019 г., от която се установява, че за жалбоподателя
няма подавани уведомления за сключвани трудови договори по реда на КТ, няма
подавани декларации обр. 1 и обр.6 съгласно Наредба № Н-8/29.12.2005 г./отм./
на МФ, ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и справка за изплатени доходи по чл.73 от ЗДДФЛ.
При
извършена проверка в информационната база на НАП е установено, че няма
образувано производство по принудително изпълнение.
Като
е взел предвид изложеното органът по приходите е направил извода, че внесените
суми в периода от 10.07.2018 г. до 07.12.2018 г. не подлежат на възстановяване,
тъй като са дължими на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО.
С възражението си против АПВ, жалбоподателят е
посочил, че неправилно е тълкувано законодателството, относимо към случая, като
е осъществена принуда към здравно осигуряване без оглед на обстоятелството
лицето има ли доходи, може ли и иска ли да се осигурява. Счита, че между
Конституцията и ЗЗО е налице противоречие, тъй като чл.52 от Конституцията
гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им здравно обслужване
при условия и ред, определени със закон. В ЗЗО посочва, че това не е право, а
задължение, скрепено с административна санкция и тъй като Конституцията има
пряко действие следва да се приложи, а не да се осъществява принуда към здравно
осигуряване спрямо самоосигуряващите се лица. Според жалбоподателя обжалваният
отказ е неравноправна клауза, а действията на НАП определя като принуда по НК.
Иска да бъде отменен отказа за възстановяване на внесените 2018г. суми, както и
по-стари ако има такива.
В решението си директорът на ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП
е приел за неоснователни направените възражения, като изложил подробни
аргументи по отношение на възникването на задължението на жалбоподателя за
внасяне на здравноосигурителни вноски. Жалбоподателят се е задължил с
подаването на декларация Образец №7 на 23.02.2010г., като е декларирал, че ще
плаща сам здравноосигурителните вноски. Декларацията е подадена на основание
чл.40, ал.5, т.2 от ЗЗО. При тези данни решаващият орган е приел, че
жалбоподателят има задължения за вноски за здравно осигуряване, поради което
внесените от него 335,55лв. са дължимо платени и не подлежат на връщане.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
При преценката на законосъобразността и обосноваността
на АПВ, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен
орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните норми при
издаването, както и правилно ли е приложен материалния закон в изпълнение на
задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК.
В настоящият случай, обжалваният АПВ е издаден от
компетентния орган – инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас.
Актът за прихващане или възстановяване е издаден в
писмена форма и съдържа предвидените в задължителни реквизити – имената и
длъжностите на органа, който го издава; номер и дата; данни за провереното
лице; обхватът на проверката; извършените действия в хода на проверката; мотиви
за издаването му; разпоредителна част, в която е отказано да се извърши
възстановяване на исканата сума; пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва; подписи на органа по приходите, който го издават.
Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени
или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от
органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от НАП. Редът, по който се извършва, е предвиден в чл.129 от ДОПК, като в ал.2 е
посочено, че след постъпване на искането по ал.1 може да се възложи
извършването на: 1. ревизия; 2. проверка. Разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК задължава органа
по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в
случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
При издаване на актът, органът по приходите е спазил
процесуалноправните разпоредби на ДОПК и проверката е приключила в указаните
срокове. Не се установиха съществени нарушения на административно
производствените правила във връзка с издаването на оспорения АПВ.
Актът е издаден при правилно приложение на материалния
закон, а жалбата се явява неоснователна.
Съгласно чл.33 от ЗЗО задължително
осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани.
Жалбоподателят не попада в хипотезите на чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО,
тъй като от приложените справки се установява, че не е
осигурен като работещи по трудово правоотношение, самоосигуряващ се,
регистриран земеделски производители или работещи без трудово правоотношение, поради което е следвало да внесе здравноосигурителни вноски
при условията на чл. 40, ал. 5 от закона. В изпълнение на тази норма (в
приложимата редакция), лицата внасят осигурителни вноски върху осигурителен
доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход на
самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно
данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се
внасят в срока за нейното подаване. Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО тези лица следва
да подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на
възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на
финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания
осигурителен доход. Посочената декларация е образец № 7, с която лицата заявяват, че ще
плащат сами вноските си за здраве и началната дата от която започват да го
правят за неопределен период напред.
Безспорно
жалбоподателят е подал декларация обр. 7, съгласно от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, като е посочил начална дата 02.11.2005г.
В съответствие със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване
съгласно чл.40. ал.5 от ЗЗО са определени дължимите месечни здравни вноски в
следните размери: за 2012 г,- 2016 г. - 16,80 лв. /210,00 лв. х 8%/, за 2017 г.
- 18,40 лв. /230.00 лв. х 8%/. за 2018г. - 20.40 лв. /255,00 лв. х 8%/ и за
2019 г. - 22,40 лв. /280.00 лв. х 8%/. На тази база са определени задълженията
за здравни осигуровки на жалбоподателя, за което също е изготвена надлежна
справка. Т.е. към датите, на които жалбоподателят е внесъл на части сумата от
335,55лв., същият е имал задължения към бюджета. С посочената сума органът по
приходите като е взел предвид подадените заявления по чл.2а от Наредба Н-8 от
2005г./отм./ е разпределил сумата, с което са погасени вноски за здравно
осигуряване за месеците посочени в тях. За остатъка от направената вноска на
10.07.2018 г. в размер на 26.80 лв. и за вноските от 12.07.2018 г.,
09.08.2018г. и 04.09.2018 г. , тъй като няма подадени заявления по чл.2а от
Наредба Н-8 от 2005г./отм./, сумите са разпределени, на основание чл.169, ал.5
от ДОПК и са погасени задълженията за здравно осигуряване за м.12.2012 г.,
м.01.2013 г., м.02.2013 г., м.03.2013 г. и частично за м.04.2013г. /11,15 лв./. От представената справка за
общите задължения към 10.01.2020 г. за здравноосигурителните вноски, на
основание чл.40, ал.5 от ЗЗО се установява, че жалбоподателят има изискуеми
задължения в общ размер 1689,42лв., следователно след извършване на погасяване
на здравноосигурителните вноски, внесени от жалбоподателя през 2018г. не е
погасено в цялост формираното задължение. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1
от ДОПК подлежат на възстановяване само недължимо платени или събрани суми за
данъци и задължителни осигурителни вноски. В настоящия случай сумата от
335,55лв. е дължимо платена и погасява само част от задължението на
жалбоподателя, поради което не остава остатък, който да бъде възстановен.
По
отношение на здравноосигурителните права, които не са предмет на разглеждане по
настоящото дело, решаващият орган подробно е разяснил хипотезите на
възстановяване и прекъсване, като е посочил, че внесените през 2018г.
здравноосурителни вноски от жалбоподателя не са достатъчни, за да му бъдат
възстановени правата, съгласно правната регламентация в чл.109 от ЗЗО. Съдът
споделя направените изводи от страна на решаващият орган.
По
отношение на искането за постановяване на забрана на НАП да изпраща съобщения с
предупреждения за принудително събиране и да предприема действия по
принудително събиране следва да се посочи, че в дял ІV на ДОПК са
регламентирани правомощията на органите по приходите и публичните изпълнители
във връзка със събирането на вземанията на Държавата. При наличие на някоя от
хипотезите на изискуемо и ликвидно вземане служителите от НАП са длъжни както
да изпращат съобщения да събирането им, така и да предприемат действия по
принудителното им събиране.
За
пълнота на изложението, във връзка с депозираните искания за сезиране на
Конституционния съд съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 150 от
Конституцията на Република България право да го сезират имат най-малко на една пета от народните
представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд,
Върховния административен съд и главния прокурор, като Върховният касационен съд или Върховният
административен съд, когато установят несъответствие между закона и
Конституцията, спират производството по делото и внасят въпроса в
Конституционния съд. Т.е. Върховният административен съд в хипотезата на
установено от него несъответствие между закона и Конституцията може да спре
висящо пред него дело и да отнесе въпроса до Конституционния съд, каквато
хипотеза в настоящия случай не е налице. На основание чл.15 от ЗСВ когато
прецени, че закон противоречи на Конституцията на
Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния
административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор. С оглед
на тази преценка съдът съобрази мотивите на Решение № 2 от 22.02.2007 г. на КС по к. д. № 12/2006
г., докладчик съдията Румен Янков, където е посочено:
„I.
Член 52, ал. 1 от Конституцията е част от глава втора
Основни права и задължения на гражданите и е със съдържание: Гражданите имат
право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени
със закон.….. правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията е от категорията
социални права. Типично за тях е, че не са универсални, отнасящи се до всички
граждани (закрила на жената майка; на децата, останали без грижа; на стари хора
без близки, а в нашия случай само за нуждаещите се от здравна помощ). Друго
характерно за тях е, че не се ползват с пряка съдебна защита.Затова трябва да
се приеме, че не става дума за право от класически тип. Тази характеристика на
правата по необходимост налага държавна намеса. Това е причината самата
Конституция да посочва, че здравното осигуряване и, общо казано, медицинската
помощ се осъществяват по ред, определен в закон.“ В ЗЗО е определен този ред, като в чл.5 от ЗЗО
са посочени принципите на здравното осигуряване, като един от тях е
задължителното участие при набирането на вноските. В посочения контекст съдът
намира, че не е налице основание за сезиране на ВАС във връзка с твърдяна
противоконституционност на чл.33,чл.34,чл.40, ал.5-6, чл.104, ал.3,4, чл.105,
ал.1, чл.107, чл.109 и др., тъй като искането е неоснователно.
Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, тъй като Акт за прихващане и възстановяване №
ПО-02000219091051-004-001 от 10.01.2020г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП-Бургас, с който е отказано възстановяване на вноски за здравно
осигуряване в размер на 335,55лв., потвърден с Решение №30 от 11.02.2020г. на
Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при Централно управление на
Националната агенция по приходите е издаден при правилно приложение на
материалния закон, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същият е издаден в съответствие с
целта на закона, от компетентен орган в предвидената в закона форма.
С оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лева, изчислен съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за
прихващане и възстановяване № ПО-02000219091051-004-001 от 10.01.2020г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, с който е отказано
възстановяване на вноски за здравно осигуряване в размер на 335,55лв.,
потвърден с Решение №30 от 11.02.2020г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) -
Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА Д.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.160,
ал.7 от ДОПК.
СЪДИЯ: