МОТИВИ по НОХД №1604/2016г.
на СГС, НО, 12 състав
В
съда е внесен обвинителен акт срещу С.Б.К. за това, че на 02.09.2015г. около
14:30ч. в гр. С. , ж.к. „ ****** пред вход Г, без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал
с цел разпространение високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо нето
тегло 0,87 грама на обща стойност 26,10 лв. / двадесет и шест лева и десет
стотинки/ , както следва : Обект №1 – амфетамин с нетно тегло 0,44
грама, с процентно съдържание на активно действащото наркотично вещество
амфетамин -18,5% на стойност 13,20 лв. /тринадесет лева и двадесет стотинки/ и Обект №2 – амфетамин с нетно тегло 0,43
грама, с процентно съдържание на активно действащото наркотично вещество
амфетамин -18,5% на стойност 12,90 лв. /дванадесет лева и деветдесет стотинки/,
като амфетамИ.е включен в Списък
I - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични – престъпление по чл.
354а, ал.1, предл.4 от
НК.
Съдебното производство, по искане
на защитата на подсъдимия, е протекло по
реда на глава 27 НПК, като е изразено съгласие от страна на подсъдимия и
неговия защитник в съответствие с чл.371, т.1 от НПК , да не се провежда разпит
на вещите лица – Н.Г.И., Л. Г.А.,И.Г.М. и Д.Г. Н. и на свидетелите – А.Г.Г., Г.Б.С.,
К.Т.А. и М.И.М., което съгласие е одобрено от съда, като съдържанието на
заключението по експертизите от ДП и разпитите на свидетелите, проведени в ДП, са
приобщени на основание чл.372, ал.3, във вр. с чл.371, т.1 от НПК и по реда на
чл.283 НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че
то е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия С.К. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, което по реда на чл.66, ал.1 НК, да
бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, както и да му бъде наложено
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 6 000 лева.
Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда
поради недоказаност на обвинението. Счита, че от доказателствата по делото
изобщо не се установява подзащитният й да е държал инкриминираните наркотични
вещества, сочи на допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата в досъдебната фаза на производството, в следствие на което се е
достигнало до непригодност на част от доказателствения материал, което от своя
страна води до недоказаност на авторството на деянието, още по-малко пък
доказвало специалната цел на държане – да бъдат разпространени описаните в ОА
наркотични вещества.
Подсъдимият С.Б.К. се възползва от правото си да не дава обяснения, в последната
си дума пред съда, иска да бъде оправдан по възведеното му обвинение.
От събраните по делото доказателства в хода на
съдебното следствие, както и тези, приобщени на основание чл.373, т.1, във вр. с чл.372, ал.3 и чл.283 от НПК, обсъдени по реда на чл.107, ал.5 от НПК, и след преценка
на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.Б.К. е роден
на ***г***, живее в гр. С., ж.к. **********, българин е,
български гражданин, със средно образование, неосъждан е, неженен, с ЕГН: **********.
Свидетелят Й.Б.Б. употребявал
наркотични вещества, които си набавял от различни лица. На неустановена дата,
през 2015г., свидетелят Б. се запознал с подсъдимия С.Б.К., който към онзи
момент се занимавал с разпространение на наркотични вещества. След
запознанството им, свидетелят Б. започнал да си купува наркотични вещества от
подсъдимия.
На 29.08.2015г., свидетелят Й.Б. ***
от полицейски служители при 05 РУ-СДВР, извършена му била проверка, при която в
чорапа му били намерени наркотични вещества – марихуана и амфетамин, след което
бил задържан за срок от 24 часа и бил
отведен в сградата на 05 РУ-СДВР. Там свидетелят А.Г.Г. провел оперативна беседа с Б., в хода на която Й.Б. казал, че е закупил
наркотичните вещества от лице, на име С., който живеел в кв.”Л.Г”. Свидетелят Б.
назовал подсъдимия само по първо име, тъй като го познавал отскоро и не знаел
останалите му имена. При проведената беседа със свидетеля Г., Б. посочил, че се
среща с подсъдимия в началото на кв.”Левски”, при църквата, като при срещите им
закупувал наркотичните вещества от подсъдимия, посочил и телефонен номер, на
който се свързвал с подсъдимия, за да си уговорят среща. След проведената
беседа, свидетелят Г. показал на свидетеля Б. снимки на множество лица, като снимките
не се съдържали във фотоалбум, а били на компютър. Свидетелят Б. разпознал
подсъдимия К. по снимка и го посочил на свидетеля А.Г., като лицето, от което е
закупил наркотичните вещества.
На
02.09.2015г. била проведена полицейска операция със служители от 05 РУ-СДВР,
която целяла да бъде проверен сигнала, подаден от свидетеля Б.. За целта, свидетелите
А.Г., Г.С. и К.А., придружени от свидетеля Б., отишли в района на блок 31, ж.к.”Левски
Г”, гр.С.. Свидетелят Й.Б., който към онзи момент ползвал мобилен телефон с номер
********, няколкократно звънял на мобилния телефон с мобилен номер********,
ползван от подсъдимия К., като дълго време подсъдимият не отговарял на
позвъняванията. Около 14.10 часа, подсъдимият отговорил на поредното
позвъняване на свидетеля Б.. Двамата си уговорили среща в близост до бл.********като
целта на срещата била подсъдимият да продаде на свидетеля Б. наркотично
вещество – амфетамин.
След
проведения разговор, при който свидетелят Б. казал по телефона на подсъдимия,
че е на светофара, подсъдимият К. излязъл от бл.31, за да отиде на срещата със
свидетеля Б., като в този момент бил спрян от свидетелите Г.С. и К.А., които му
се легитимирали като полицейски служители, след което установили самоличността
му, попитали го дали носи в себе си забранени от закона вещества, на което
подсъдимият отговорил утвърдително. Свидетелят С. докладвал по радиостанцията и
на място била изпратена дежурна група от 05 РУ-СДВР.
Бил
извършен обиск на подсъдимия, при който от левия джоб на анцуга му били иззети
два броя полиетиленови топчета, съдържащи бяло прахообразно вещество.
Съдържанието на намерените у подсъдимия 2 броя полиетиленови пликчета било
подложено на експертно изследване, в следствие на което било установено, че
двата обекта, иззети при обиска на подсъдимия представляват, както следва: Обект №1 – амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, с процентно
съдържание на активно действащото наркотично вещество амфетамин -18,5% на
стойност 13,20 лв. и Обект №2 – амфетамин с нетно тегло 0,43 грама, с процентно
съдържание на активно действащото наркотично вещество амфетамин -18,5% на
стойност 12,90 лв.
Било
извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия К.,***, при което от помещение – спалня,
посочено от подсъдимия, като обитавано от него, била намерена и иззета електронна везна „model capacity:200gXO,01“, която била запечатана с картон серия А 153619.
След извършване на посочените процесуално-следствени действия, подсъдимият С.К.
бил задържан и отведен в 05 РУ-СДВР.
Свидетелят Б. не страда от психично заболяване и макар да е установено, че
употребява канабиноиди и амфетамини, при него не е налице наркоманна
зависимост.
Подсъдимият С.К. също не страда от психично заболяване и макар да
употребява марихуана и амфетамин, не е налична зависимост към наркотични
вещества.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията
на свидетелите, приобщени по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.371, т.1 и чл.283 НПК
– А.Г.Г. /л.86 ДП/, Г.Б.С. /л.87 ДП/, К.Т.А. /л.88 ДП/, М.И.М. /л.95 ДП/, както
и тези, разпитани в хода на съдебното следствие – Й.Б.Б., Г.Л.И., М.Д.Д., М.И.И.
и К.К.И., от приетите по делото по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.371, т.1 и
чл.283 НПК – физикохимична експертиза /л.69-л.71 ДП/, СОЕ /л.73-л.74 ДП/, КСППЕ
/л.52-л.55 ДП/, СППЕ /л.59 –л.62 ДП/, изготвените в хода на съдебното следствие
СГЕ /л.162 –л.176 от съдебно дело/, от писмените доказателства по делото: експертна справка
/л.24 ДП/, протокол за обиск и изземване /л.5 ДП/, протокол за претърсване и
изземване /л.11-л.12 ДП/, заповед за задържане /л.18 ДП/, приемо-предавателен
протокол /л.100 ДП/, определения на СГС (л.6, л.13 ДП), разпореждане от
06.01.2016г. на СГС, НО, 22 състав, писма от мобилни оператори, ведно със
справка за трафични данни /л.82 – л.85 ДП/, справка за съдимост /л.35 ДП и л.13
от съдебно дело/, протокол от съдебно заседание от 05.09.2015г. на СГС, НО, 8
състав /л.39 – л.44 ДП/.
Посочените доказателства в по-голямата си част са еднопосочни и взаимно
допълващи се, но част от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, противоречат на показанията им, дадени в хода на
досъдебното производство, които противоречия са преодолени чрез
прочитане показанията на свидетелите, дадени в ДП по съответния, предвиден в
НПК ред.
Съдът намери, че най-напред следва да подложи на обсъждане онези
свидетелски показания, които не съдържат вътрешни противоречия и кореспондират
по между си.
Показанията на свидетелите А.Г.Г. /л.86 ДП/, Г.Б.С. /л.87 ДП/ и К.Т.А. бяха
приобщени по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.371, т.1 и чл.283 НПК, тъй като за
тези свидетели страните са изразили съгласие да не бъдат разпитвани в хода на
съдебното производство, което съгласие е одобрено от съда. Свидетелят Й.Б. бе
разпитан непосредствено пред съдебния състав, като частично бяха прочетени и
приобщени показанията му от ДП по реда
на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК.
От показанията на посочените свидетели в хронологична последователност се
установяват датата и мястото на извършване на деянието, авторството на деянието
в лицето на подсъдимия, обективната и субективна страна на инкриминираното
деяние.
Свидетелите Г., С. и А. са полицейски служители към 05 РУ- СДВР. Във връзка
с качеството им на полицейски служители са и възраженията на защитата, че тези
свидетели са предубедени и заинтересовани от изхода на делото, както и че
техните показания не са годно гласно доказателство, тъй като пресъздават факти
и обстоятелства, станали им известни по повод проведена беседа със задържано
лице.
Съдът не възприе доводите на защитата в тази насока, тъй като са
несъстоятелни и не намират опора в материалите по делото и процесуалния закон.
На първо място, следва да се отбележи, че свидетелите Г., С. и А., макар и
полицейски служители, в настоящето производство не са извършвали действия по
разследването, като в този смисъл те са извън кръга на лицата, за които чл.118 НПК създава изрична забрана да бъдат разпитвани в качеството на свидетели. На
следващо място, според чл.118, ал.1, т.3 НПК, служителите на МВР, присъствали
при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и
разпознаване на лица и предмети, могат да бъдат свидетели в същото наказателно
производство. Проведената от свидетеля Г. беседа със свидетеля Й.Б. в никакъв
случай не представлява действие по разследването, както защитникът на
подсъдимия правилно отбеляза в съдебно заседание, тази беседа е извън
процесуално действие, още повече, че тя е била проведена в рамките на друго
наказателно производство.
Съдът не възприе посочените свидетели, като лица, заинтересовани от изхода
на делото, тъй като те не са в каквито и да било отношения нито със свидетеля Б.,
нито с подсъдимия. Съдебната практика е категорична, че единствено качеството
„полицейски служител”, не може да обоснове заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото.
По изложените съображения, съдът не възприе възраженията на защитата
относно тези гласни доказателства. Противно на изложеното от защитника, съдът
намери показанията на свидетелите Б., Г., С. и А. за пълни, последователни,
безпротиворечиви и безпристрастни, подкрепени от останалите доказателства по
делото, поради което ги кредитира в цялост и въз основа на тях прие, описаната
фактическа обстановка и изгради правните си изводи.
От показанията на свидетеля А.Г. се установява, че след проведена беседа
със свидетеля Б., който е бил задържан и доведен в сградата на 05 РУ-СДВР, по
повод намерени у Б. наркотични вещества, е станало известно за свидетеля, името
на подсъдимия К., като лице, разпространяващо наркотични вещества в района на
ж.к.”Левски Г”. Установяват се още от неговите показания и обстоятелствата
около проведената полицейска операция, която е извършена с участието на
свидетеля Й.Б.. Свидетелят Г. е присъствал и при извършените процесуално-следствени
действия – обиск и претърсване и изземване. Показанията на свидетеля Г. са
източник на информация и относно намерените в подсъдимия К. наркотични
вещества, както и относно везната, открита в стая, за която подсъдимият е
заявил, че се ползва от него. От показанията на този свидетел се установяват
още телефонният номер на свидетеля Б. и номерът, на който е установявал контакт
с подсъдимия С.К..
Показанията на свидетеля Г. се подкрепят изцяло от показанията на
свидетелите Б., С. и А., както и от писмените доказателства по делото:
протоколите за обиск и претърсване и изземване, от справката за трафични данни
и заповедта за задържане на лице.
Показанията на свидетеля Г.С. са напълно еднопосочни с показанията на
свидетеля Г.. От показанията на свидетеля С. се установяват обстоятелствата при
спирането за проверка на подсъдимия К., проявеното притеснение от страна на
подсъдимия при легитимирането им като полицейски служители, както и че на зададения
към подсъдимия въпрос, дали притежава вещи и вещества, забранени от закона,
подсъдимият отговорил, че в левия джоб на анцуга си носи две топчета, съдържащи
амфетамин, което им е дало повод да повикат дежурната група. Този свидетел също
лично е възприел намерените у подсъдимия
К. два броя полиетиленови топчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, както
и претърсването и изземването в жилището на подсъдимия. Свидетелят С., също
както и свидетелят Г. сочи, че стаята, в
която е намерена електронната везна е била обитавана от подсъдимия.
Свидетелят К.А., подобно на свидетелите Г. и С. е възприел лично голяма
част от фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт и подкрепящи
възприетата от съда фактология. Свидетелят А. сочи, че в следствие на придобита
от свидетеля Г. информация, било установено, че лицето С.Б.К. разпространява
наркотични вещества в района на ж.к. „Левски Г”, поради което била организирана
полицейска операция с цел задържането на лицето, в която участвал свидетелят
заедно със свидетелите Г. и С., като при провеждане на операцията, с тях бил и
свидетелят Й.Б.. Този свидетел също е очевидец на извършените ПСД – претърсване
и изземване, като лично е възприел намерените наркотични вещества в левия джоб
на панталона на подсъдимия, както и откриването на иззетата като веществено
доказателство електронна везна.
В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят Й.Б., от чийто
показания се установиха обстоятелствата, свързани със спирането му за проверка,
намерените в чорапа му наркотични вещества, представляващи амфетамин и
марихуана, задържането и отвеждането му в сградата на 05 РУ-СДВР. Установява се
още, че при разговор със свидетеля Г., е посочил лицето, от което е закупил
наркотичните вещества по първо име, като след като са му били показани снимки
на множество лица на компютър, е разпознал подсъдимия К., като лицето, от което
е закупил наркотичните вещества. В показанията си свидетелят заявява, че е
посочил пред Г. телефонния си номер и номера, на който се е свързвал с
подсъдимия, посочил е още и мястото, на което са се срещали с подсъдимия, за да
му предостави последния наркотичните вещества, които Б. е искал.
По искане на прокурора, част от показанията на този свидетел, дадени в ДП
са прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК, поради
липса на спомен. Прочетени са показанията на свидетеля, находящи се на л.17 от
ДП, в частта относно датата на задържането му и мястото, на което са се срещали
с подсъдимия, както и показанията, съдържащи се на л.47 от ДП, в частта относно
датата, на проведената полицейска операция и досежно телефонния номер, на който
свидетелят се е свързвал с подсъдимия. След прочитане на показанията,
свидетелят потвърди, че това, което е казал в ДП отговаря на истината.
В защитната си реч, защитникът на подсъдимия С.К., изложи становище, че свидетелят
Б. не е видял подсъдимия в деня на задържането му, поради което не било
установено, че именно това е лицето, с което Б. е разговарял по телефона на
инкриминираната дата и с което е трябвало да се срещне, за да закупи от него
наркотични вещества.
Съдебният състав не сподели, лансираната от защитника теза, тъй като в
съдебно заседание, при проведения непосредствен разпит на свидетеля Б., той
категорично заяви, че подсъдимият С. е лицето, от което си е купувал наркотични
вещества.
При това изявление на свидетеля, вън от съмнение остава авторството на
деянието, като безспорно се установява, че именно подсъдимият К. на
02.09.2015г. е държал инкриминираните наркотични вещества със специалната цел –
да ги разпространи /да ги продаде/ на свидетеля Й.Б..
Показанията на свидетеля Б., съдът също възприе в цялост, тъй като са пълни
и не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и с показанията на
свидетелите Г., С. и А., както и с писмените доказателства по делото, поради
което въз основа и на тях прие описаната по-горе фактическа обстановка и изгради
правните си изводи.
В хода на съдебното следствие не бе разпитан свидетелят М.М., като неговите
показания също бяха прочетени и приобщени по реда чл.373, ал.1 вр. чл.371, т.1
и чл.283 НПК. От показанията на този свидетел не се установиха релевантни към
предмета на доказване факти и обстоятелства, поради което съдът не счете, че
следва да бъдат подложени на подробен анализ.
Що се отнася до останалите свидетели, чийто разпит бе проведен
непосредствено пред съдебния състав, тъй като за разпитите на тези свидетели не
бе изразено съгласие от подсъдимия и защитата, да бъдат ползвани от ДП, съдът
намери, че част от тях нямат характер на преки доказателства, защото посредством
разпитите на тези свидетели, не се установиха факти и обстоятелства, които са
от значение за предмета на делото. Това са свидетелите М.Д.Д. и Г.Л.И..
Свидетелката М.Д., разпитана пред съдебния състав, заяви, че дадените от
нея показания в досъдебното производство, не отговарят на истината. Пред съда
свидетелката посочи, че познава подсъдимия К. от много години, тъй като били
съседи в ж.к. „Левски Г” и живеели блок до блок. Зави още, че през месец
февруари 2016г. била задържана в полицията за притежание на марихуана, като при
задържането й била заявила, че намерените в нея наркотични вещества е закупила
от подсъдимия С.К.. Като причина да посочи именно подсъдимия, като лицето,
което й е продало наркотичните вещества, свидетелката изтъкна, че полицаят,
който я разпитвал няколко пъти с по-висок тон я питал дали това са пакетите на С.,
което я стресирало и тя потвърдила.
При така констатираното противоречие, съдът по искане на прокурора, на основание
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК, прочете показанията на свидетелката Д., съдържащи
се на л.90 от ДП, в цялост, като свидетелката пред съда заяви, че не поддържа
тези показания.
Съдебният състав не кредитира показанията на свидетелката, дадени в хода на
съдебното следствие, тъй като не възприе за достоверна причината, която
свидетелката посочи за дадените от нея показания в ДП. Съдът не намери за
отговарящо на истината твърдението, че показанията й от ДП са в следствие на стрес
от повишения тон на полицейския служител.
Според съда, различните показания, дадени от свидетелката в съдебната
фаза, се дължат на близкото й и дългогодишно познанство с подсъдимия, като дадените
пред съда показания са опит да разколебаят предявеното обвинение.
Що се отнася до показанията на свидетелката, дадени в досъдебната фаза на
процеса, същите не касаят деянието, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимия, не се отнасят до инкриминираните по това дело наркотични вещества, нито
касаят процесната дата, на която се твърди подсъдимият да е държал с цел
разпространение, описаните в ОА наркотични вещества. Показанията на тази
свидетелка се отнасят евентуално до друго, сходно деяние, за което в настоящето
производство няма повдигнато обвинение спрямо подсъдимия К., поради което съдът
намери, че не следва да гради правните си изводи въз основа на това
доказателство.
Показанията на свидетеля Г.Л.И., дадени пред съда
също са в противоречие с показанията му, дадени в досъдебното производство.
Свидетелят И. в разпита си пред съдебния състав заяви, че познава подсъдимия от
малък и са в близки приятелски отношения, посочи, че телефонният номер, който
ползва от около година и половина е ********, като от този номер не е звънял на
подсъдимия, за да си купува разни неща, отрича към 2015г. да е звънял на
подсъдимия К. от номер ********. По искане на представителя на държавното
обвинение, показанията на свидетеля, намиращи се на л.89 от ДП, на основание
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК са прочетени в цялост, като и след прочитането
им свидетелят заяви, че от посочения номер не е звънял на подсъдимия. Повторно
предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, свидетелят
заяви пред съдебния състав, че през 2015г. се е виждал с подсъдимия и си е
купувал от него марихуана и амфетамин. Този свидетел е разпитван в хода на ДП,
тъй като от справката за трафични данни, предоставена от мобилния оператор
„Виваком”, приета като писмено доказателство по делото, се установява, че на
31.08.2015г. са проведени два разговора от телефонния номер на свидетеля И. - ********с
телефонния номер, ползван от подсъдимия и посочен от свидетеля Й.Б..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.,
дадени в хода на съдебното следствие, в частта, в която заявява, че от
ползвания от него към онзи момент номер ********не е звънял на номера, ползван
от подсъдимия К., който е ********, тъй като тези показания са в противоречие
със справката, предоставена от мобилния оператор „Виваком”. Съдът намери, че
поради близките приятелски отношения между подсъдимия К. и свидетеля Г.И.,
дадените пред съдебния състав показания са заинтересовани и целят да опровергаят
обвинението, както и да внесат съмнение относно достоверността на събраните в
ДП доказателства.
Съдът възприе изцяло показанията на свидетеля И.
от досъдебната фаза на процеса, тъй като тези показания се подкрепят от
приетото писмено доказателство по делото – справката за трафични данни,
предоставена от „Виваком”, както и от заявеното от свидетеля в съдебно
заседание, че през 2015г. се е виждал с подсъдимия К. и си е купувал от него
марихуана и амфетамин.
Показанията на свидетеля Г.И., дадени в хода на
досъдебното производство и тези, дадени пред съда не са пряко доказателство, от
което непосредствено да се установява инкриминираното деяние. От показанията на
свидетеля И. от ДП, се установява ползвания от подсъдимия телефонен номер към
процесната дата, на който номер е бил намиран от лицата, които са закупували
наркотични вещества от него, както и обстоятелството, че през 2015г. и свидетелят
И. е закупувал от подсъдимия наркотични вещества – марихуана и амфетамин.
Възражения от защитата бяха направени и по
отношение на посоченото писмено доказателство – справката за трафични данни,
предоставена от мобилния оператор „Виваком”. Според защитника на подсъдимия, от
посоченото писмено доказателство не се установявало по никакъв начин, че
телефонният номер /********/, посочен от свидетелите Б. и Г.И., като номера, на
който са установявали контакт с подсъдимия К. във връзка с предоставянето им от
него на наркотични вещества, е номер, който действително е ползван от
подсъдимия. Доводите в тази насока са, че от представената справка не се
установява на 29.08.2015г., когато е бил задържан свидетелят Й.Б., да са
провеждани разговори между свидетеля Б. и посочения в ОА номер - ********,
което според защитника опровергавало категорично твърдението на обвинителната
теза, че Б. е закупил наркотичните вещества именно от подсъдимия. В
действителност, справката е изискана за времето от 00.00ч. на 29.08.2015г. до
24.00ч. на 02.09.2015г., като за датата 29.08.2015г. не са отчетени разговори
между номерата на свидетеля и на подсъдимия, но свидетелят Б. не твърди в
показанията си, че именно на 29.08.2015г. е закупил намерените у него
наркотични вещества, поради което липсата на проведени разговори между
посочените номера на тази дата, не са доказателство, че не е имало контакт
между подсъдимия и свидетеля по повод закупуването на наркотични вещества,
както и че намерените у свидетеля Б. наркотични вещества, не са закупени от
подсъдимия. Към инкриминираната дата – 02.09.2015г. са отчетени два разговора
между номера на свидетеля Б. и номера, ползван от подсъдимия за времето от
14.10 до 14.26, което напълно съвпада с показанията на свидетелите Г., С., А. и
Б.. Възраженията на защитника, че в справката е отчетен още един разговор,
проведен между тези два номера, отново на 02.09.2015г. в 21.04ч., когато
подсъдимият вече е бил задържан и не е разполагал с телефон, съдът отново не
възприе за основателни, понеже както защитникът заяви в пледоарията си, при
задържането на подсъдимия е намерен в него друг телефон, който не е с този
номер. Очевидно, телефонният апарат с процесния номер не е намерен от органите
на полицията, не е иззет, поради което е било възможно провеждането на
последващи разговори от неустановено лице, но всичко това не доказва, че номер ********
не е бил ползван от подсъдимия. Още повече, че за установените със справката
телефонни разговори, проведени между подсъдимия и Б. на инкриминираната дата,
свидетелстват показанията на Г., С., А.
и Б..
Теорията на защитника би могла да бъде
състоятелна, ако липсваха свидетелски показания за проведените разговори или
въпросният телефон беше иззет от полицейските органи и въпреки това бяха
проведени разговори с този номер, но в конкретния случай, маркираните
несъответствия в справката не опровергават по никакъв начин показанията на
свидетелите, точно обратното, подкрепят ги.
В качеството на свидетели по делото бяха разпитани
М.И.И. и К.К.И. – поемни лица при извършения обиск на подсъдимия и при направеното
претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия.
От показанията на свидетеля М.И. се установи, че
двете поемни лица са присъствали от начало до край и при двете ПСД. В тяхно
присъствие е извършен обиска на подсъдимия, при който е бил съблечен напълно,
едва след което е започнало претърсване на жилището. Свидетелят не можа да си
спомни, дали при извършения обиск на подсъдимия, в него са намерени някакви
вещи, спомни си, че на терасата към спалнята е намерено пакетче с вар. При
предявяване на протоколите за обиск и претърсване и изземване, свидетелят
заяви, че подписът за поемно лице под №1 е негов.
Съдът възприе в цялост показанията на този
свидетел, като липсата на спомен относно обстоятелството дали у подсъдимия са
намерени някакви вещи, отдаде на изминалия период от време.
Показанията на свидетеля К.И. са доста по-оскъдни.
Този свидетел заяви, че няма спомен за извършения на подсъдимия обиск, но това обстоятелство се установява от
показанията на другото поемно лице – свидетелят М. И., който с категоричност
заяви, че и двете ПСД са извършени в присъствие и на двете поемни лица. Твърденията
на свидетеля М.И., че и двете ПСД са извършени в присъствие на двете помни лица
се подкрепят и от показанията на свидетелите Г., С. и А., поради което съдът
намери това обстоятелство за безспорно доказано. Свидетелят К.И. посочи пред
съдебния състав още, че жилището е претърсено изцяло, като си спомня, че във
възглавница на балкона е намерен бял прах, за който подсъдимият е пояснил, че е
вар, но разследващите органи не са му повярвали.
При предявяване на протоколите за обиск и
претърсване и изземване, свидетелят заяви, че подписите за поемно лице под №2
на л.11 от ДП, не е сигурен, че са негови, а за подписа за поемно лице под №2
на л.12 от ДП, заяви категорично, че не е негов, което наложи да бъде допусната
СГЕ, която да установи, дали подписите под №2 в протоколите за обиск и
претърсване и изземване са положени от К.И..
Съдът възприе за достоверни показанията на
свидетеля К.И. единствено в частта, в която свидетелят сочи за намерения прах
във възглавница на балкона, тъй като в тази им част показанията му съвпадат с
показанията на свидетеля М.И., както и с показанията на свидетелите Г., С. и А..
От допуснатата и назначена в хода на съдебното
следствие СГЕ, се установи, че подписите под №2 в протоколите за обиск и
претърсване и изземване са положени от К.И..
Заключението на вещото лице съдът възприе изцяло,
като пълно и компетентно изготвено, по него не бяха направени и възражения от
страните, поради което съдът се позова и на него при формиране на правните си
изводи.
В хода на съдебното следствие бе допусната и
назначена, по искане на защита, допълнителна СГЕ, която трябваше да отговори на
въпросите: Изявлението на подсъдимия, обективирано в протокол за обиск на л.5
от ДП, в Раздел „Обяснения на лицето за намерените и иззети предмети, книжа и
др.” дали е изписано от подсъдимия и дали подписа в същия протокол за
„обискиран” е положен от подсъдимия.
Установи се от представеното заключение, че
текстът в протокол за обиск на л.5 от ДП, в Раздел „Обяснения на лицето за
намерените и иззети предмети, книжа и др.”, не е изписан от подсъдимия, а
подписа в същия протокол за „обискиран” е положен от подсъдимия.
И това заключение съдът прие изцяло, като пълно и
компетентно изготвено, по него също не бяха направени възражения от страните,
поради което съдът намери опора и в него при изграждане на изводите си.
Възражения от страна на защитата бяха направени и във
връзка с ПСД – обиск и претърсване и изземване, като според защитника
въпросните процесуално-следствени действия са опорочени, поради което въз
основа на изготвените за тях протоколи не може да се докаже, че подсъдимият на
процесната дата е държал инкриминираните наркотични вещества.
Възражението на защитника основно се отнася до
липсата на предварително разрешение от съда, за извършването на посочените ПСД,
тъй като полицейските органи са имали информация за лицето, чието жилище е
следвало да бъде претърсено, поне два дни преди датата, на която са били
извършени действията. Според защитата, протоколите за обиск и претърсване и
изземване са формално одобрени от съда, без да е направена реална преценка за
неотложността на извършените действия, поради което не са годни доказателствени
средства и поради това следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност, респ. да не бъдат кредитирани, събраните чрез тези действия
доказателства, като такива, които не са събрани по надлежния ред.
Съдебният състав не сподели, изложените от
защитника доводи, тъй като полицейските служители действително са имали данни
за личността на подсъдимия, но информацията е изхождала от задържано лице и не
е била проверена чрез други способи. От показанията на свидетеля Б. се
установява, че на инкриминираната дата е бил извикан в сградата на 05 РУ-СДВР,
за да му бъде извършено психологическо изследване, а не във връзка с
предварително планирана операция. В разпита си пред съда свидетелят заявява
:”Точно, когато звънях на С., ме извикаха за среща с психолог”. В прочетените
по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК, находящи се на л.47, последен
абзац, ред 27-28 от ДП, свидетелят Б. казва: ”На 02.09.2015г. реших да
съдействам на полицията, като си направя среща със С. и евентуално да бъде
задържан от полицията, понеже той винаги носи в себе си наркотици.” От
посочените свидетелски показания, става ясно, че преди 02.09.2015г.
полицейските служители не са имали яснота дали свидетелят Й.Б. ще изрази
готовност да им съдейства и да вземе участие в проведената операция, поради
което действията по извършване на обиск и претърсване и изземване са се явявали
такива, извършени в условията на неотложност, поради което протоколите, в които
са били обективирани, правилно са били одобрени от съда. Нужно е да се посочи,
че въпросните ПСД са били извършени при спазване на всички изисквания на
процесуалния закон, извършени са в присъствие на поемни лица, които са взели
участие от начало до край в извършените действия, подписани са от поемните
лица, помните лица са от един и същи пол с подсъдимия /за извършения обиск/,
протоколите за извършените действия са представени за одобрение в предвидения
24 часов срок от извършване на действията, поради което този съдебен състав
намери, че протоколите за обиск и претърсване и изземване са годно
доказателствено средство, посредством което се установяват извършените
действия, а също и намерените и иззети по съответния ред предмети, от значение
за делото.
От протокола за обиск се установява, че от левия
джоб на анцуга на подсъдимия са иззети 2 броя полиетиленови топчета, съдържащи
бяло прахообразно вещество.
От протокола за претърсване и изземване е
установено, че от спалня, обитавана от подсъдимия, от секция на дясната стена,
от горния рафт, е иззета електронна везна.
От изготвената ФХЕ се установява, че Обект №1.1, представлява амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, с
процентно съдържание на активно действащото наркотично вещество амфетамин
-18,5%, а Обект №1.2 представлява амфетамин с нетно тегло
0,43 грама, с процентно съдържание на активно действащото наркотично вещество
амфетамин -18,5%.
От изготвената СОЕ се установява стойността на
посочените наркотични вещества, като Обект №1.1, представляващ амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, с
процентно съдържание на активно действащото наркотично вещество амфетамин
-18,5%, е на стойност 13,20 лв. /тринадесет лева и двадесет
стотинки/, а Обект №1.2, предстаавляващ амфетамин с нетно тегло
0,43 грама, с процентно съдържание на активно действащото наркотично вещество
амфетамин -18,5%, е на стойност 12,90 лв. /дванадесет лева и деветдесет
стотинки/.
Съдът намери двете експертизи за пълни, изготвени
от компетентни вещи лица, поради което ги кредитира в цялост и се позова на тях
при оформяне на правните си изводи.
От изготвените КСППЕ и СПЕ се установи, че
свидетелят Й.Б. и подсъдимият С.К. не страдат от психични заболявания,
употребяват наркотични вещества, без да е налице зависимост при никой от тях.
Съдът
намери, че от така представените и приети заключения, следва извода, че както
подсъдимият К., така и свидетелят Б. са могли да разбират свойството и
значението на извършеното от тях и са могли да ръководят постъпките си, т.е.
били са вменяеми към момента на извършените от тях деяния.
Съдът възприе в цялост заключенията на двете
експертизи, тъй като са пълно и компетентно изготвени, отговорили са в пълнота
на поставените въпроси.
От справката за съдимост се установява, че
подсъдимият не е осъждан до момента, той е с чисто съдебно минало.
Посочените доказателства и доказателствени средства, обсъдени в тяхната
съвкупност, а и по отделно, позволиха на съда да заключи по несъмнен начин, че
именно подсъдимият С.К. е автор на деянието, за което е предаден
на съд.
От правна страна:
Съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.Б.К. е осъществил
състава на престъплението по чл.354а, ал. 1, предл. 4 от
НК.
От
обективна страна - подсъдимият С.Б.К. на 02.09.2015г. около 14:30ч. в гр. С., ж.к.
„ **********, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество – амфетамин с процентно съдържание на активно
действащото наркотично вещество амфетамин -18,5% с общо нето тегло 0,87 грама
на обща стойност 26,10 лв. , както следва :
Обект №1 – амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, с
процентно съдържание на активно действащото наркотично вещество амфетамин
-18,5% на стойност 13,20 лв. и Обект
№2 – амфетамин с нетно тегло 0,43 грама, с процентно
съдържание на активно действащото наркотично вещество амфетамин -18,5% на
стойност 12,90 лв.
Амфетаминът
представлява високорисково наркотично вещество, което е забранено за притежание
без наличието на съответното разрешение, съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и е
включен в Списък
I - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
По отношение на специалната цел за разпространение, с която са
държани инкриминираните наркотични вещества, съдът намери, че целта в случая се
доказа по безспорен и несъмнен начин, тъй като подсъдимият е държал описаните
по-горе обекти, представляващи високорисково наркотично вещество – амфетамин с
цел да бъдат разпространени /продадени/ на свидетеля Й.Б..
Целта за разпространение се доказа от показанията
на свидетелите Б., Г., С. и А., като свидетелят Б. е провел разговора с
подсъдимия, а останалите трима свидетели пряко са възприели проведения на
02.09.2015г., разговор между свидетеля Б. и подсъдимия К., в който двамата са
си уговорили среща, на която подсъдимият да достави на Б., исканите от него
наркотични вещества. В подкрепа на извода, че държаните от подсъдимия
наркотични вещества са държани с цел да бъдат разпространени, е и намерената в
обитаваната от него спалня, електронна везна.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият К. е пълнолетно
и вменяемо лице и като такова е съзнавал, че държи високорискови наркотични вещества,
поставени под разрешителен режим, без да има за това съответното разрешение, като
е целял да ги разпространи /да ги продаде/ на свидетеля Й.Б.. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че от неговото
деяние ще настъпят общественоопасни последици, които е искал да настъпят – държал е и
е искал да продаде на Б. забранените за употреба вредни вещества.
По вида и размера
на наказанието:
Законодателят е предвидил в чл.354а, ал.1 от НК за държане
на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 хиляди до 20 000 хиляди лева.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че са
налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3
от
НК, като наказанието следва да се определи под най-ниския, предвиден от
законодателя размер. На първо място, смекчаващо вината обстоятелство е чистото
съдебно минало на подсъдимия. До този момент той не е осъждан за престъпления
от общ характер, върху него не е въздействано с методите на наказателната
принуда. На следващо място, като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие
изключително младата възраст на дееца. Към момента на извършване на деянието
той е бил едва 22 годишен. За смекчаващо вината обстоятелство съдът прие и
малкото количество наркотично вещество, както и ниската му стойност, а и
липсата на по-значими вредни последици от неговото деяние. Не са
налице отегчаващи вината обстоятелства, поради което съдът прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличие на
които и най-ниското наказание, предвидено в закона би се явило несъразмерно
тежко на извършеното деяние и личността на подсъдимия.
По тези съображения съдът наложи наказание от 4
месеца лишаване от свобода, като в съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.3 НК, не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, тъй като подсъдимият е
млад човек, който е в началото на трудовата си дейност и налагането на
наказание глоба, с което неминуемо ще бъдат засегнати доходите му, би му
подействало демотивиращо да полага труд, посредством който да осигурява
средствата си за издръжка.
Съдът счете, че са налице основанията за отлагане на изпълнението на
така наложеното на подсъдимия С.Б.К. наказание лишаване от свобода по реда на
чл.66, ал.1 от НК. Наложено е наказание под три години лишаване от свобода, подсъдимият
не е осъждан, като за неговото превъзпитание и поправяне не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Изхождайки от тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав отложи изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода” за подсъдимия К. за изпитателен срок от 3 години, считано
от влизането на присъдата в сила. Съдът прие, че чрез отлагането на
изпълнението на наказанието за този изпитателен срок ще даде от една страна достатъчно
дълга
защита на обществото от някакъв възможен рецидив в поведението на подсъдимия, а
от друга страна ще напъти подсъдимия К. към спазване на правилата за
съвместно съществуване и зачитане на закона в този период от време, а и ще му посочи
високата укоримост на престъпленията, свързани с държане и
разпространение на наркотични вещества.
По разноските и
веществените доказателства:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.К. следва да
заплати по сметка на СДВР,
сумата от 466.37лв., представляваща сторените в досъдебното производство
разноски, по сметка на СГС, сумата от 320.00лв., съставляваща направените в
съдебното производство разноски, както и държавна такса в размер на 10 лв.
за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листове.
Съгласно чл.354а, ал.6 от НК, предметът на престъплението
- високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нето тегло 0.87 грама на обща стойност 26,10 лв. с процентно съдържание на
активно действащото наркотично вещество амфетамин -18,5%, които следва да
се намират в ЦМУ,
отдел „НОП“
и два броя опаковки,
запечатени с картон серия А 0264811, следва да
бъдат отнети в полза
на държавата и унищожени по
надлежния ред. В
полза на държавата следва да се отнеме и средството на
престъплението – електронна везна „model capacity:200gXO,01“.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: