РЕШЕНИЕ
№ 1422
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100502172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. П. Т. срещу Решение № 260063/19.07.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 18489/2017 г. на Районен съд - Варна, ХVІ състав В ЧАСТТА, с
която е осъдена да заплати на Д. П. Н. сумата от 2090 лева, представляваща припадащата й
се 1/3 ид.ч. от извършените от Н. през 2021 г. необходими разноски в недвижим имот,
представляващ жилище /обозначено с № 4 на скицата на в.л. на стр.212 от делото/,
находящо се в жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с
административен адрес: ***, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня, построена
в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план
№ 1567, находящ се в ***, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м.,
при граници на имота: имоти ***, а именно: демонтаж на стар покрив – керемиди и дървена
конструкция, включително доставяне на контейнер за строителни отпадъци и изхвърляне на
строителните отпадъци в контейнера, направа на нова дървена конструкция, обшивка с OSB
плоскости, полагане на мембрана, полагане на битумни керемиди, поставяне на челна и
монтаж на улуци от демонтирания покрив, на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваната част от
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че подлежащите на премахване
1
незаконни строежи, какъвто е процесният, не се заплащат като подобрения, а по делото
липсват данни съсобствениците да желаят тяхното запазване. Отправя се искане до съда за
отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски.
Въззиваемата Д. П. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното
решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като
въззивницата претендира присъждане на разноски, а въззиваемата прави възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Х. П. Т. против Д. П. Н. с
правно основание чл. 34 от ЗС и чл. 30 от ЗН.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Н., с който
изцяло оспорва предявените искове като неоснователни.
С Решение № 260582/07.10.2020 г. по гр.д. № 18489/2017 г. по описа на ВРС, XXVI
състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260421/11.02.2021 г. по гр.д. №
18489/2017 г. по описа на ВРС, XXVI състав и коригирано с Решение № 1049/10.06.2021 г.
по в.гр.д. № 781/2021 г. по описа на ВОС, г.о., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 1922/20.12.2021 г. по в.гр.д. № 781/2021 г. по описа на ВОС, г.о. е допуснато
извършването на делба, както следва: на жилище /обозначено с № 4 на скицата на в.л. на
стр. 212 от първ. дело/, находящо се в жилищна сграда с идентификатор № *** по КК на гр.
Варна, с адрес: ***, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня, изградено в ПИ №
*** по КК на гр. Варна целият с площ от 237 кв.м., при граници на имота: ПИ с №№ ***,
при квоти: 1/3 ид.ч. за Х. П. Т. и 2/3 ид.ч. за Д. П. Н. и на 1/3 ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр.
Варна, находящ се в ***, целият с площ от 237 кв.м., представляващи прилежащи части към
допуснатото до делба жилище, обозначено с № 4 на скицата на в.л. на стр. 212 от първ.
дело., при граници на имота: ПИ с №№ ***, при квоти: 1/3 ид.ч. за Х. П. Т. и 2/3 ид.ч. за Д.
П. Н., на основание чл. 34 от ЗС.
С Решение № 260063/19.07.2023 г. гр.д. № 18489/2017 г. по описа на ВРС, XXVI
състав е постановено да бъдат изнесени на публична продан допуснатите до делба
недвижими имоти, като получена при продажбата сума се разпредели между съделителите
съобразно техните квоти, а именно: 1/3 ид.ч. за Х. П. Т. и 2/3 ид.ч. за Д. П. Н., на основание
чл. 348 от ГПК и въззивницата е осъдена да заплати на Н. сумата от 2090 лева,
представляваща припадащата й се 1/3 ид.ч. от извършените от Н. през 2021 г. необходими
разноски в недвижим имот, представляващ жилище /обозначено с № 4 на скицата на в.л. на
стр.212 от делото/, находящо се в жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Варна, с административен адрес: ***, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня,
построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с номер по
предходен план № 1567, находящ се в ***, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за
2
собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти ***, а именно: демонтаж на стар покрив
– керемиди и дървена конструкция, включително доставяне на контейнер за строителни
отпадъци и изхвърляне на строителните отпадъци в контейнера, направа на нова дървена
конструкция, обшивка с OSB плоскости, полагане на мембрана, полагане на битумни
керемиди, поставяне на челна и монтаж на улуци от демонтирания покрив, на основание
чл.30, ал.3 от ЗС, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2090 лева до предявения
размер от 3175.33 лева и за извършените през 2014 г. необходими разноски за същия имот.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС е допустим, доколкото се касае до неудовлетворено притезание
за необходими разноски извършени от съсобственик по повод на общата вещ.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От фактическа страна настоящата инстанция съобрази следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред въззивния съд са приети писмо от община Варна, район „A.“ относно писмо с
рег. № ЕО-АС000524АС/21.06.2023 г. и писмо от община Варна, район „A.“ с рег. № ЕО-
АС-000524АС_012AC_002АС/07.11.2023 г. От горните обаче не се установяват факти, които
да противоречат на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Следователно за да бъде уважен предявения иск следва
да се установят следните предпоставки: 1. ищцата и ответницата да са съсобственици на
имот; 2. ответницата да е сторила необходими и/или полезни разноски за този имот; 3.
ищцата да не й е заплатила частта от тези разноски, съразмерна на дела му.
С влязло в законна сила решение по допускане на делбата е установено, че страните
са съсобственици на следните имоти: жилище /обозначено с № 4 на скицата на в.л. на стр.
212 от първ. дело/, находящо се в жилищна сграда с идентификатор № *** по КК на гр.
Варна, с адрес: ***, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня, изградено в ПИ №
3
*** по КК на гр. Варна целият с площ от 237 кв.м., при граници на имота: ПИ с №№ ***,
при квоти: 1/3 ид.ч. за Х. П. Т. и 2/3 ид.ч. за Д. П. Н. и на 1/3 ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр.
Варна, находящ се в ***, целият с площ от 237 кв.м., представляващи прилежащи части към
допуснатото до делба жилище, обозначено с № 4 на скицата на в.л. на стр. 212 от първ.
дело., при граници на имота: ПИ с №№ ***, при квоти: 1/3 ид.ч. за Х. П. Т. и 2/3 ид.ч. за Д.
П. Н.. Т.е. съсобствеността между тях е безспорна, както и квотите в нея.
За отношенията между съсобствениците на общите части остават приложими
правилата на ЗС. При това положение първоинстанционния съд правилно е квалифицирал
иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС. В настоящия случай се претендират направените необходими
разноски за ремонт на покрив. Според константната съдебна практика необходимите
разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или
възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие
/наводнение, пожар и др. / или се свързват с необходимостта от текущи или основни
ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели
привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение.
Ответницата твърди, че покривът на сградата е бил в лошо състояние – с течове от
нарушено покривно покритие, което наложило да извърши необходими за поддържането и
функционирането на покрива и сградата разноски, свързани с неговия ремонт. За
настоящата инстанция няма съмнение, че става въпрос за необходими разноски. От
събраните пред ВРС гласни доказателства се установява, че поради голямото наводнение,
предизвикано от проливен дъжд в кв. „A.“ през 2014 г. е бил нужен спешен ремонт на
покрива на делбения имот, който е извършен от съделителката Н.. Такъв е направен и през
м. ноември 2021 г., тъй като покривната конструкция е била изгнила и се налагало да се
подменя почти цялата. Предвид така установеното състояние на покрива безспорно се
установява, че извършването на неговия ремонт е било наложащо за запазване целостта на
сградата и привеждане на нейната годност за обитаване.
Неоснователно е възражението на въззивницата, че подлежащите на премахване
незаконни строежи, какъвто според нея е делбеното жилище, не се заплащат като
подобрения, а по делото липсват данни съсобствениците да желаят тяхното запазване. В
настоящия казус не се касае за извършени подобрения, а за направени от въззиваемата
необходими разноски за запазване на вещта. До влизане в сила на решението за извършване
на делбата, делбените имоти все още са съсобствени и разходите за запазването на
жилището са за всички. Няма събрани годни доказателства последното да подлежи на
премахване, поради негодност за обитаване. Още повече, че е направен и ремонт на общите
части /покрив/.
От събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице по
допуснатата и приета от първоинстанционния съд СТЕ, която съдът кредитира като
безспристрастно и компетентно дадено се установява вида на извършените СМР във връзка
с осъществения ремонт на покрива на сградата, в която се намира делбеното жилище през
2014 г. и през 2021 г., както и техния размер. Наред с това се доказва, че всички разходи по
4
ремонта на покрива през 2014 г. и през 2021 г. са заплащани от Н.. Горното кореспондира
изцяло с представените писмени доказателства /договор за извършване на СМР от
20.10.2014 г., договор за извършване на СМР от 03.11.2021 г., протокол за установяване
завършването и заплащане на изпълнени услуги към 04.11.2021 г., фактура № 705/04.11.2021
г./.
По отношение на иска с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, касаещ вземането за
извършените необходими разноски през 2014 г., същото е погасен по давност предвид
изтичане на пет годишния срок, съобразно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Същият е
предявен в първото по делото заседание във втората фаза на делбата проведено на
15.11.2022 г. От своя страна насрещната страна е направила своевременно възражение за
погасяването му по давност, което се явява основателно в тази му част предвид изтичането
на период от около 8 години след възникване на вземането на Н..
От СТЕ се установява, че разходите за ремонт на покрива през 2021 г. възлизат на
сумата в общ размер на 6 276 лева, от които въззивницата дължи заплащане на 1/3,
съобразно делбената й квота или сумата от 2092 лева. Т.е. претенцията по сметки на Д. П. Н.
против Х. П. Т. с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС е основателна за горната сума, като за
разликата над тази сума същата следва да се отхвърли като неоснователна.
Първоинстанционния съд обаче е присъдил на ищцата сумата от 2090 лева, но положението
на последната не подлежи на влошаване.
С оглед съвпадането на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
Решение № 260063/19.07.2023 г. гр.д. № 18489/2017 г. по описа на ВРС, XXVI състав следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Въззиваемата не е отправила искане за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 3 от
ГПК, поради което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на въззивницата Т..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260063/19.07.2023 г. гр.д. № 18489/2017 г. по описа на
ВРС, XXVI състав В ЧАСТТА, с която Х. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да
заплати на Д. П. Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2090 /две хиляди и деветдесет/
лева, представляваща припадащата й се 1/3 ид.ч. от извършените от Н. през 2021 г.
необходими разноски в недвижим имот, представляващ жилище /обозначено с № 4 на
скицата на в.л. на стр.212 от делото/, находящо се в жилищна сграда с идентификатор ***
по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: ***, състоящо се от външно стълбище,
антре, стая, кухня, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Варна, с номер по предходен план № 1567, находящ се в ***, целия с площ от 237 кв.м., а по
5
документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти ***, а именно: демонтаж на
стар покрив – керемиди и дървена конструкция, включително доставяне на контейнер за
строителни отпадъци и изхвърляне на строителните отпадъци в контейнера, направа на нова
дървена конструкция, обшивка с OSB плоскости, полагане на мембрана, полагане на
битумни керемиди, поставяне на челна и монтаж на улуци от демонтирания покрив, на
основание чл.30, ал.3 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6