Решение по дело №529/2021 на Административен съд - Стара Загора

          

                                Р Е Ш Е Н И Е   № 466

                    

                                        15.12.2021 г., гр. Стара Загора

 

                          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на  прокурора

като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №529 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.И.М. *** против Заповед №21-1228-000547 от 05.08.2021 г., издадена от началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 05.08.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че процесната заповед била незаконосъобразна, като издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че  тя се явявала незаконосъобразна, поради това, че в същата липсвала посочена конкретна правна норма, чиито нарушение, извършено от страна на М., обуславяло налагането на ПАМ. Излагат се съображения, че не било налице законосъобразно извършено действие спрямо жалбоподателя, по отношение лишаването му от право да управлява моторно превозно средство, респективно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. В тази връзка се  твърди, че издадените спрямо него административни актове, в т. ч. и наказателни постановления, с които същият бил лишен от права, не отразявали фактите от обективната действителност, като същевременно част от тях не му били връчени надлежно, с което било ограничено и правото му на ефективна защита. Сочи, че били налице достатъчно доказателства, които обосновавали възобновяване на административно-наказателните производства, които в крайна сметка обусловили налагането на процесната ПАМ. Твърди също, че били изтекли повече от 18 месеца от отнемането на СУМПС, което било в разрез с правилото съдържащо се в чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.  От съда се иска отмяна на оспорената заповед, както и възстановяване на прекратената регистрация на собствения на жалбоподателя лек автомобил.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в съдебно заседание, се явява лично, като поддържа изцяло депозираната жалба и наведените с нея възражения.

Ответникът – началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора, редовно призован в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, както и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №21-1228-000547 от 05.08.2021 г., издадена от началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора /л. 29/ на жалбоподателя М.И.М. била наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В нея било посочено от фактическа страна констатирано нарушение на ЗДвП с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „GА“  №355190 от 05.08.2021 г. /л. 32/, съставен против М.И.М., за това, че на 05.08.2021 г., около 17,45 часа, в гр. Стара Загора, по бул. „Княз Александър Батенберг“ до №51, в посока север-юг управлявал собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. ххххбез СУМПС – СУПМС ********* било отнето/иззето с административен акт на 14.04.2021 г.“. М. бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца /31.03.2021 г. – 30.09.2021 г./ с влязло в сила Наказателно постановление /НП/ №19-1228-001793 от 15.08.2019 г.

Чрез съставения АУАН серия „GА“  №355190 от 05.08.2021 г. на основание чл.  172, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП  били иззети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ №*********, както и два броя регистрационни табели с ХХХХ. Въз основа на този АУАН било издадено и НП №21-1228-002550 от 12.08.2021 г. от началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора /л. 31/, с което на М., за нарушение на чл. 150а, ал. 1  и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 и чл. 181, т. 1 от ЗДвП били наложени съответно глоби в размер от 200.00 лв. и 50.00 лв.

Установява се също, че с НП №19-1228-001793 от 15.08.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ /л. 33/, издадено въз основа на АУАН Д770029 от 09.06.2019 г., с който се установявало извършено виновно от М. нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП нарушение /управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред/и  на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от същия закон на жалбоподателя била наложена глоба в размер от 200.00 лв., както и наказание – лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. НП било обжалвано пред Районен съд-Стара Загора в регламентирания за това срок, като било образувано АНД №60 по описа на съда за 2020 г. С решение №190 от 08.04.2020 г., постановено по образуваното дело /л. 37-38/ Съдът потвърдил изцяло НП №19-1228-001793 от 15.08.2019 г. След извършена от съда служебна проверка се установява, че въпросното решение било връчено редовно, както на административно-наказващия орган, така и на М.И.М., посредством процесуалния му представител по делото и влязло в закона сила на 30.05.2020 г. Видно от направеното отбелязване върху гърба на НП №19-1228-001793 от 15.08.2019 г. СУМПС №********* на М.И.М. фактически било отнето на 31.03.2021 г., като самият документ постъпил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора на 09.04.2021 г. /л. 125/. На 14.04.2021 г. статусът на СУМПС в АИС-БДС бил променен от „обявено за изземване“ на „отнет/иззет“, причина: лишаване от управление с административен акт във връзка с привеждане в изпълнение на НП №19-1228-001793 от 15.08.2019 г. за срок от 6 месеца от 30.03.2021 г. до 30.09.2021 г.“.

Процесната заповед №21-1228-000547 от 05.08.2021 г., с която е наложена и оспорваната ПАМ била връчена на М. на 16.08.2021 г., а жалбата срещу нея депозирана в деловодството на съда на 30.08.2021 г.

По делото е приета като доказателство, административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Приложена е и справка за извършени нарушения по ЗДвП от страна на жалбоподателя. Приложени от страна на жалбоподателя са и документи, свързани с разследването по образувани досъдебни производства във връзка с автентичността на положените от него подписи върху издадени НП, предхождащи оспорваната заповед и касаещи изложените от него доводи по отношение законосъобразността на заповед за прилагане на ПАМ №16-1223-000284 от 30.03.2016 г. /л. 39/, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП /обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 26 от 2021 г./ е иззето СУМПС на М., до заплащане на дължимите от него глоби, наложени с визираните НП. Приложен е и обвинителен акт по ДП №1228 ЗМ-171/2018 г. по описа на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“- гр. Стара Загора /л.145 и сл./, както и решение №3 от 23.03.2021 г. на КС на Р. България /л. 149 и сл./. По делото са налични сигнали и жалби, подавани от страна на М. във връзка с възобновяване на приключили административно-наказателни дела.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът установява следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

 

Разгледана по съществото си, Съдът я намира за неоснователна.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.

 Процесната Заповед №21-1228-000547 от 05.08.2021 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Т.е. няма основание за обявяването й за нищожна.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува, поради което и Съдът приема за безспорно установено, че към момента на съставяне на АУАН серия „GА“ №355190 от 05.08.2021 г., съответно на заповед №21-1228-000547 от 05.08.2021 г. жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС с влязло в сила НП №19-1228-001793 от 15.08.2019 г. Към процесният момент СУМПС е отнет за период от 6 месеца и това не е по силата на Заповедта за налагане на ПАМ №16-1223-000284 от 30.03.2016 г., а във връзка изпълнение на наложеното наказание по НП №19-1228-001793 от 15.08.2019 г.

Конкретната заповед за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е фактически мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН, чиито фактически обстоятелства се възприемат от административния орган при произнасянето му и се изразяват в управление на МПС, собственост на жалбоподателя от лице с отнето СУМПС. Административният орган изпълнява задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. В тази връзка следва да се отчете също, че в диспозитива на обжалвания административен акт ППС-то е индивидуализирано с конкретни номера и с други документи, касаещи именно него /в случая- номер на СРМПС и два броя регистрационни табели с изписани номера, поради което следва да се приема, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на ППС-то, така и по отношение на неговия собственик. Към административната преписка се прилагат писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за порочност на атакувания административен акт, поради липса на посочена конкретна норма, чиито нарушение се свързва с поведението на М., доколкото в случая наличието на основанието за прекратяване на регистрация на ППС по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП се обуславя чрез фактическата обстановка за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, която намира своето описание в АУАН серия „GА“ №355190 от 05.08.2021 г. и към който изрично се препраща в заповедта.

Съдът не установява да има допуснати в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат характеризирани като съществени такива и да обусловят формирането на самостоятелен извод за незаконосъобразност на акта само на това основание.

Ето защо не са налице основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна на осн. чл.146, т.2-3 от АПК.

Съдът намира, че заповедта към момента на издаването си е съответна на приложения материален закон и неговата цел. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, посочен като правно основание за издаване на процесната заповед, прекратява се регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява ППС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Същевременно, съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Т.е. необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП са: установяване по надлежен ред на управление на моторно превозно средство, собственост на конкретно лице, без това лице да притежава съответното свидетелство за управление на МПС или да притежава такова, но да е лишен от него, като то да му е отнето по административен или съдебен ред, или да е лишено от правото на управление по администативен / съдебен ред. В случая събраните доказателства безспорно установяват, че към датата на издаване на процесната заповед са налице сочените юридически факти, правопораждащи прилагането на ПАМ. Безспорно е, както, че лекият автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег. ххххе собственост на М.И.М., така и че същият автомобил на 05.08.2021г. се управлява от М.И.М., след като последният е лишен от правото на управление на МПС и след като свидетелството му е отнето въз основа на НП, с което се налага това наказание. Отнемането на СУМПС се доказва да е извършено въз основа на НП №19-1228-001793 от 15.08.2019 г., което е влязло в законна сила към датата 05.08.2021г., а фактически е отнето на 31.03.2021г. С въпросното НП наложеното наказание „лишаване от право на управление“ е определено за срок от 6 месеца и в изпълнения на това наказание се извършва и отнемането на документа СУМПС през м. март 2021г. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба №I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС“. Според чл. 22, ал. 1 от наредбата отнетите български национални СУМПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до настъпването на правно основание за връщането им - в случая, изтичането на срока на наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС“. В конкретния случай отнемането се извършва след влизане в сила на НП от 2019г. и в изпълнение на наложеното с него административно наказание. Към 05.08.2021 г. жалбоподателят е в нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС, в срока, през който той не притежава това право на управление на МПС. Дори и установената непрецизност в дадената конкретна фактическа обстановка в процесната ЗППАМ не обосновава извод за отмяната й, защото се установява от данните по преписката, че несъмнено към 05.08.2021г. М. не е правоспособен водач. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на М. по отношение изтеклото, по негово мнение, времетраене на наказанието, защото фактът на изтичане на срока на наложеното наказание не отменя с обратна сила факта, че към 05.08.2021г. той е бил неправоспособен водач. Към тази дата не се установява да е изтекла общата изпълнителска давност от две години, нито да е постановена от съда отмяна на НП от 2019г., с което е наложено наказанието „лишаване от право на управление на МПС“.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се налага от административния орган при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, същият няма право на избор дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В този ред на мисли не е налице и несъответствие на процесната заповед с целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от този закон. С оглед приложената към делото справка за нарушител, се установява, че жалбоподателят има наложени многобройни административни наказания, в т. ч. и с други ПАМ по смисъла на чл. 171 от ЗДвП. От тази справка се установява, че жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП, като независимо от това административният орган налага конкретната ПАМ в нейния минимално предвиден от закона срок на действие – 6 месеца. Определянето на срока е от компетентността на административния орган, а Съдът проверява законосъобразно ли е определен този срок, с оглед изложените в акта мотиви, като в конкретния случай мотивирана обоснованост за действията на органа в рамките на приложимите материално-правни норми е налице, доколкото обемът и видът на приложената административна принуда се явява пропорционален на тежестта на извършеното от жалбоподателя противоправно деяние.

Въз основа на изложеното, относно преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, Съдът намира за установено фактическото и материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, без да са констатирани допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването й. Заповедта е издадена при наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на административно нарушение. Ето защо същата е законосъобразна и по отношение на нея не са налице основание по чл.146, т. 1 - 5 от АПК. Жалбата е неоснователна и съдът следва да постанови решение за отхвърлянето й.

От ответната страна не се прави искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.И.М. ***, против заповед №21-1228-000547 от 05.08.2021 г., издадена от началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 05.08.2021 г.

 

 Решението е окончателно на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

 

 

 

Административен съдия :