гр. Велико Търново,31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П. И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 811 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 14 от Закона за културното
наследство (ЗКН)
Образувано е по жалба на „СИТИ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр. В.Т., представлявано от ... Г.А.А., против Становище изх.№
СТ-84-641/23.11.2022г. на заместник - министър на културата, с което не се
съгласува инвестиционен проект за възстановяване на изгубена докумeнтация за
обект „Разширение на съществуваща сграда- ресторант - етап 2, находящ се в УПИ
VIII-2358, кв.90, с административен адрес в гр.В.Търново, ул.“Ал. Стамболийски“
№7, ПИ с идентификатор 10447.511.46 по плана на гр. В. Търново, съгласно
Разрешение за строеж № 242/26.4.2006г., части: Архитектурна, Конструктивна, фаза:
Технически проект.
В жалбата се правят оплаквания за нищожност на
оспорения акт поради некомпетентност на органа за произнасяне, както и
незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му. Посочва, че при влязло в сила
разрешение за строеж, завършен първи етап от строителството по проекта и
предстоящо започване на втори етап от него, заместник - министърът на културата
няма правомощия да съгласува проекта доколкото същото предхожда осъществяването
на строителството. Счита оспорения
административен акт за постановен при неизяснена фактическа обстановка в
нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. За неправилни намира изводите на органа,
че визата не кореспондира с представения инвестиционен проект и всъщност с
процесния административен акт ревизира издаденото и влязло в сила разрешение за
строеж и подлага на съмнение представените доказателства. В съдебно заседание се представлява от адв. Н.,
която поддържа жалбата
и моли същата да бъде уважена. В определения от съда срок представя
писмени бележки. Претендира за заплащане на
направените по делото разноски.
Ответникът,
Заместник – министърът на културата, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В придружителното писмо за изпращане на административната
преписка вх. №6566/30.12.2022г. и представения писмен отговор с вх. №564/02.02.2023г. намира жалбата за
неоснователна. Счита оспореното становище за издадено в предписаната от закона
форма, от компетентен орган, при съобразяване на материалните и процесуалните
разпоредби. Излага съображения, че отказът за съгласуване инвестиционния проект
за възстановяване на загубена документация за етап втори от процесния обект е съобразен
със статута на територията, на която се намира обекта, с извършваните проверки
на строежа и констатации на компетентните органи, според които са налице
нарушения на ЗУТ в процеса на издаване на строителните книжа и реализирането на
строежа. С тези доводи моли за отхвърляне на жалбата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Велико
Търново, осми състав, като взе предвид становищата на
страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
От писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото
административна преписка, се установява, че с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 125, том I, рег. 627, дело №15 от
25.01.2011г. дружеството „Сити Инвест“ ООД, с ЕИК ..., представлявано от ... Г.
А., придобива поземлен имот с
идентификатор 10447.511.46 по КККР на гр. Велико Търново, находящ се в град
Велико Търново, ул. „Александър Стамболийски“ №7, с начин на трайно ползване:за
друг вид застрояване“, с площ 188 кв.м, с номер на предходен план 2358, заедно
с построената в имота сграда с идентификатор 10447.511.46.2 по КККР на гр.
Велико Търново със застроена площ 130 кв.м и разгъната площ 356 кв.м, с
предназначение „за обществено хранене“. Представляваща „Ресторант Руски клуб“,
разположен на три нива, състоящ се от първо ниво – сутерен на кота -2,60 площ 60 кв.м, второ ниво – партер на кота
0,00 с площ 138 кв.м и трето ниво – етаж на кота +3,06 с площ 150 кв.м., ведно
с всички останали постройки и подобрения в имота.
Съгласно договор за наем
от 01.01.2016г., дружеството „Сити Инвест“ ООД, с ЕИК ..., предоставя под наем
гореописаният имот на дружеството „Калоян ВТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ №5, ет. 1, срещу посочената в него месечна наемна сума,
за срок от две години. По делото не са налице данни договорът да е прекратен
след изтичането на срока и на основание чл. 11, ал.3 от него, наемният договор
се счита за продължен за неопределен срок.
За
гореописания имот на името на предишния собственик е било издадено Разрешение
за строеж № 262/26.04.2006 г. на гл. архитект на Община Велико Търново, влязло
в законна сила на 16.05.2006г., с което въз основа на одобрен инвестиционен
проект от 26.04.2006г., части „архитектурна, конструкции, електрическа,
водопровод и канализация, отопление и вентилация, ПБЗ“, се разрешава строеж V категория – „Промяна предназначението на кафе –
аперитив и офис сватбена къща в ресторант „Руски клуб“ – първи етап /промяна на
предназначението на офис сватбена къща и частично застрояване на одобрен ПУП на
един и два етажа/, и втори етап – разширение на ресторант.
Със Заповед № РД
22-427/13.03.2019 г. на кмета на Община Велико Търново е разрешено
изработването на „Частично изменение на подробен устройствен план (ПУП) - План
за застрояване (ПЗ) и Работен устройствен план (РУП) за УПЙ XV-2357 и УПИ VI I
I-2358, кв. 90 по плана на гр. Велико Търново, с идентификационни номера
10447.511.47 и 10447.511.46 по КК и КР на гр. Велико Търново“, част: Градоустройство,
фаза: „Окончателен проект“, в който попада и процесния имот. Същият е
съгласуван със Становище изх. № ЗЗ-НН-214/19.06.2019 г. на министъра на
културата.
На основание чл. 153 от ЗУТ издаденото разрешение за строеж от 2006г. е било презаверявано през 2012г.,
2017г. и 2022г., като със Заповед №РД 25-19/04.08.2022г. на гл. арх. на Община
Велико Търново е допусната поправка на явна фактическа грешка в датите на
презаверка на разрешителното за строеж и според която в същото вместо
18.04.2012г. следва да се чете 30.01.2012г. и вместо 18.04.2017г. следва да се
чете 30.01.2017г. Последното искане за презаверка на разрешението за строеж №
262/26.04.2006 г. на гл. архитект на Община Велико Търново е от дата
12.04.2022г. и същото е презаверено на дата 26.04.2022г. след извършена служебна проверка от гл. арх.
на Община Велико Търново, за което е съставен протокол /л.291 от делото/.
Във връзка с отправено
устно запитване от ... на „Сити Инвест“ ООД относно наличната архивна
документация по издаденото от гл. арх. на Община Велико Търново разрешението за
строеж № 262/26.04.2006 г. за обект “Промяна на предназначението на кафе –
аперитив и офис сватбена къща в ресторант „Руски клуб“ – поетапно (първи етап -
промяна предназначението на офис - сватбена къща частично застрояване по удобен ПУП на един и
два етажа“ и втори етап – разширение), находящи се в VIII-2358, кв. 90 по плана
на гр. Велико Търново, ул. „Ал. Стамболийски“ №7, е извършена проверка от
завеждащия архива в общината, в присъствието на ст. експерт отдел „Устройство
на територията“ в Община В. Търново, при която било установено, че се съхранява
строителна документация само за първи етап, като документацията, отразяваща
втори етап липсвала в архивната кутия. За проверката е съставен Констативен протокол
от 16.05.2022г.
На 20.05.2022г. между
„Сити Инвест“ ООД – възложител, и „Краси кънстръкшън“ ЕООД – изпълнител, е бил
сключен договор за изпълнение на СМР на строеж „Разширение към съществуваща
сграда (ресторант) – етап 2 към Разрешение за строеж № 262/26.04.2006 г. на гл.
архитект на Община Велико Търново като е бил съставен Протокол №345/27.05.2022г.
за определяне на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на
строежа. След започване на строителните работи, на 18.07.2022г. и 22.07.2022г.
от служители на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към
Министерство на културата, била извършена проверка по документи и на място в ПИ
с идентификатор 10447.511.46 по КККР на гр. Велико Търново, с административен
адрес ул.“Ал. Стамболийски“ №7, при което било установено, че имотът попада в
границите на охранителната зона на груповите паметници на културата съставна
част от „Историческо селище Велико Търново“- паметник на урбанизма и културния
пейзаж с категория „национално значение" утвърдени от министъра на
културата с протокол на НСОПК № 4/1999 г. и граници и режими на опазване,
утвърдени от министъра на културата с протокол на НСОПК №3/2000г. Констатирано
е, че за строежа няма издадени виза за
проектиране и инвестиционен проект, съгласувани от министерство на културата по
реда на чл.84, ал.1 и ал.2 във вр. чл. 83, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗКН. Съставен
Констативен протокол № 04-05-114/09.11.2022 г.
В отговор на запитване
на Министерство на културата относно валидността на издаденото Разрешение за
строеж № 262/26.04.2006 г. на гл. архитект на Община Велико Търново, с писмо с
изх. № ВТ-614-00-162/10.08.2022 г. на РДНСК-Велико Търново, е отговорено, че законът
не е предоставил правомощия на органите па ДНСК да осъществяват контрол на направени
по реда на чл. 153 от ЗУГ презаверки на издадени разрешения за строеж, като е
приложена цитираната по – горе Заповед №РД 25-19/04.08.2022г. на гл. арх. на
Община Велико Търново за отстраняване на ЯФГ в датите на презаверка на
разрешителното за строеж.
В резултат на
установеното е издадено и Разпореждане за прилагане на ПАМ по чл. 192, ал.1,
т.2, б.“а“ във вр. чл. 83, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗКН, издадено от ръководителя
Регионален инспекторат, СЦРП – В. Търново, ГД „ИОКС“, с което на собственика
„Сити Инвест“ ООД е разпоредено да не извършва и да не възлага извършването на
никакви изкопни и строителни дейности в ПИ с идентификатор 10447.511.46 по КККР
на гр. Велико Търново, които не са предварително съгласувани по реда на чл.84,
ал.1 и ал.2 от ЗКН, като в едномесечен срок от връчване на разпореждането за
ПАМ, да внесе визата за проектиране и инвестиционния проект за съгласуване по
реда на ЗКН в министерството на културата. Разпореждането е връчена на ... на
дружеството на 27.07.2022г., видно от приложената разписка.
С писмо изх.
№04-05-114/22.07.2022 г. на главния директор на Главна дирекция ИОКН до кмета
на Община Велико Търново, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗКН, е изискана
„информация за цялата процедирала проектна документация за обекта, в като в
отговор с писмо с изх. № 0415-00-41#2/01.08.2022 г. на Община Велико Търново е
предоставена исканата документация. Представена е виза за проектиране от
11.10.2005г. на гл. архитект на Община Велико Търново и Разрешение за строеж №
262/26.04.2006 г. на гл. архитект на Община Велико Търново. С писмо изх. №0415-00-41#2/01.08.2022 г. от Община Велико Търново допълнително
е представен и инвестиционен проект за “Възстановяване на изгубена проектна
документация за разширение към съществуваща сграда (ресторант) - етап 2 за
процесния имот и сграда.
С писмо вх. №
9400-8359/22.07.2022 г. новият инвестиционен проект за “Възстановяване на
изгубена проектна документация за разширение към съществуваща сграда
(ресторант) - етап 2, находящ се в УПИ VIII, кв. 90, гр. В. Търново, ул. Ал.
Стамболийски“ №7, ПИ с идентификатор 10447.511.46 по плана на В. Търново е
внесен в НИНКН за становище следва ли да бъде съгласуван от Министерството на
културата.
До Министерството на културата е изпратено
Становище вх. № 9400-8359/22.07.2022 г. от НИНКН, според което двата етапа на
инвестиционния проект не са съгласувани с Министерството на културата по реда
на ЗКН, поради това към момента на
издаване на разрешение за строеж от 2006 г. законодателната уредба не е
изисквала подобно съгласуване. Със Становище изх. №9400 - 8359/22.07.2022 г. по
чл. 84, ал.2от ЗКН от директора на НИНКН до министъра на културата е предложено
да бъде съгласуван техническият проект за възстановяване на изгубена проектна
документация за разширение към съществуваща сграда (ресторант) - етап 2.
С писмо рег. №04-05-114/12.08.2022г. на директора
на дирекция „КНМИИ“ е изискано становище от главния директор на Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ относно необходимостта от
съгласуване на внесената документация, като в отговор с писмо с peг. №
04-05-114/09.11.2022 г. на главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за
опазване на културното наследство“ е взето становище за неверни твърдения в
становището на НИНКН от 22.07.2022 г. и е направено предложение внесеният проект за Възстановяване на изгубена
проектна документация да не бъде съгласуван до отстраняване на пропуските.
В резултат е издадено Становище изх.№
СТ-84-641/23.11.2022г. на заместник - министър на културата, с което се отказва
да бъде съгласуван инвестиционен проект за възстановяване на изгубена
докумeнтация за обект: „Разширение на съществуваща сграда- ресторант - етап 2,
находящ се в УПИ VIII-2358, кв.90, с административен адрес в гр.В.Търново,
ул.“Ал. Стамболийски“ №7, ПИ с идентификатор 10447.511.46 по плана на гр. В.
Търново, съгласно Разрешение за строеж № 242/26.4.2006г., части: Архитектурна,
Конструктивна, Технически проект. Становището на заместник - министър на културата, е връчено
на представител на дружеството на дата 25.11.2022г./л.105 от делото/. Същото е
оспорено с жалба, подадена чрез административния орган до съда на дата
07.12.2022г., съгласно приложената товарителница/л.11 от делото/ и въз основа
на която е образувано настоящото производство.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка,
изпратена с писмо изх. № СТ-84-641/22.12.2022 година по описа на Министерството
на културата, както становище с вх. №
564/02.02.2023 г. и становище с вх. № 649/07.02.2023 г. от процесуалния
представител на ответника, ведно с приложените писмени доказателства. Прието
като доказателство е и представеното становище вх. № 47/05.01.2023 г. по описа
на АСВТ от арх. Петър Петров, директор Национален институт за недвижимо
културно наследство, гр. София, ведно с писмени доказателства, по опис.
Във връзка с молба с вх. № 510/31.01.2023 г. на жалбоподателя по
реда на чл. 192 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК от трето
неучастващо лице – Община Велико Търново са представени и приети като
доказателства по делото изпратените с писмо вх. № 854/17.02.2023 година от Община
Велико Търново документи във връзка с издаденото разрешение за строеж от 2006г.,
ведно със Служебна проверка от 26.04.2023 година на Дирекция „Строителство и
устройство на територията“ и Констативен протокол от 16.05.2022 година.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена срещу
индивидуален административен акт, който обективира властническо волеизявление
за отказ да се одобри инвестиционен проект за възстановяване на изгубена
документация, с който негативно се засяга правния интерес на дружеството –
жалбоподател като собственик. Жалбата е подадена в предвидения от закона
преклузивен срок.
След извършване на служебна проверка
на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 84, ал.14 от ЗКН, настоящият състав установи, че
обжалваното становище на заместник – министъра на културата, с което не се
съгласува инвестиционен проект за възстановяване на изгубена документация за
процесния обект в град Велико Търново, е издадено от компетентен орган,
надлежно оправомощен по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗКН съгласно представената по
делото Заповед № РД 09-701/09.08.2022г. на министъра на културата, изменена със
Заповед № РД 09-985/14.09.2022г. на министъра на културата. Становището е
валиден писмен акт, издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, включително и посочване на фактическите и правни основания
за издаване. Формулиран е ясен диспозитив. Има указание относно реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване. Предвид това, не е налице съществен
порок на формата, който да води до липсата на волеизявление.
При постановяване на оспореното становище
на заместник - министъра на културата не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обосновават отмяна на оспорения административен
акт на това основание. Административното производство е започнало с подаване в НИНКН на
заявлението от 22.07.2022г. от собственика на поземления имот, в който е
разположена процесната сграда, предмет на инвестиционния проект за
възстановяване на загубената документация, с което е поискано становище дали
същият следва да бъде съгласуван по реда на ЗКН, като оспореният отказ за
съгласуване на заместник – министъра на културата е издаден от административния
орган след писмено становище на НИНКН по чл. 84, ал. 3 от ЗКН. От приложените
по делото доказателства, в т.ч кореспонденцията между различните държавни
администрации (на Министерството на културата, РДНСК – Велико Търново, Община
Велико Търново, НИНКН, ГД „ИОКН“ ), се установява, че органът се е опитал да
изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като в този смисъл
не е налице соченото от жалбоподателя съществено процесуално нарушение,
основано на твърдения за неспазено изискване по чл. 35 от АПК, и за непълнота
на фактическия и доказателствен материал. Останалите наведени в жалбата
оплаквания касаят материалната законосъобразност на оспорения акт и които съдът
ще обсъди в тази част на решението.
Въпреки
горното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон като мотивите
за това са следните:
Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство е становището на заместник – министъра на
културата от 23.11.2022г., с което на основание чл. 84, ал. 1 и ал.2, ал.9 и
ал.13 във вр. чл.83 от ЗКН не съгласува инвестиционен проект за „Възстановяване
на изгубена проектна документация за обект: „Разширение на съществуваща сграда
(ресторант) – Етап 2, находящ се в ПИ с идентификатор 10447.511.46 по КККР на
гр.Велико Търново, УПИ VIII-2358 от кв. 90, с административен адрес ул.
Александър Стамболийски“ №7, гр. В Търново, съгласно Разрешение за строеж №242/26.04.2006г.
на г. арх. на Общи на Велико Търново, части „Архитектурна, Конструктивна“,
фаза: Технически проект. Мотивите на
органа за постановения отказ от съгласуване на проекта за възстановяване на
изгубената проектна документация е, че същият е изготвен на база виза за
проектиране от 2005г., която не е била съгласувана с Министерството на
културата на основание чл.20, ал. 4 и чл. 21, ал.1 от ЗПКМ (отм.) и чл. 143,
ал. 1, т.6 от ЗУТ. Прието е, че визата за проектиране от 2005г. и разрешението
за строеж от 2006г. са изгубили своето действие, тъй като на база ПУП, който не
е действащ към момента на внасянето за съгласуване на проектната документация
доколкото със Заповед № РД22-427/13.03.2019г. на кмета на Община Велико Търново
е разрешено изработването на частично изменение на ПУП – ПЗ и РУП за УПИ –XV – 2357 и
УПИ VIII -2358, кв.
90 по плана на гр. В. Търново, който е съгласуван със становище от 19.06.2019г.
на Министерството на културата и кметската заповед е спряла прилагането на
действащия ПУП. В оспореното становище органът се е позовавал на извършената
проверка на място и по документи от ГД „ИОКН“, резултатите от която са
обективирани в Констативен протокол №04-05-114/09.11.2022г., както и на
издаденото Разпореждане за прилагане на ПАК от 28.07.2022г. на министерството
на културата, като е отбелязано, че същото не е изпълнено и от собственика
„Сити Инвест“ ООД не са внесени за
съгласуване в Министерството на културата виза за проектиране и инвестиционен
проект за разширение на съществуваща сграда – ресторант в ПИ 10447.511.46 по
КККР на Велико Търново. Приел е за неверни и подвеждащи твърденията, отразени в
становището на НИНКН с вх. №9400-8359/22.07.2022г.
Видно от представената административна преписка и приобщените писмени
доказателства, дружеството - жалбоподател „Сити Инвест“ ООД е
собственик на сграда със застроена площ от 130 кв.м, вписана в кадастралната карта на гр.Велико Търново с идентификатор
10447.511.46.2., намираща се в ПИ с идентификатор 10447.511.46 по КККР
на гр.Велико Търново, УПИ VIII-2358 от кв. 90, с административен адрес ул.
Александър Стамболийски“ №7, гр. В Търново. Не е спорно обстоятелството, че имотът
се намира в границите на охранителната зона на
територия с културно – историческо наследство със статут на групова недвижима
културна ценност „Архитектурно-строителна зона- Главна улица -„Христо Ботев“ –
Хаджи Димитър“, част от „Историческо селище Велико Търново“, обявено с Протокол
№4/07.06.1999г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата,
утвърден от министъра на културата, като групов паметник на културата с
категория „национално значение“.
Издаденото разрешение за строеж №242/26.04.2006г. на
гл. арх. на Община Велико Търново е за строеж от пета категория и включва два
етапа на строителство, а именно: Първи етап - “Промяна на предназначението
на кафе – аперитив и офис сватбена къща в ресторант „Руски клуб“ частично
застрояване по удобен ПУП на един и два етажа“ и Втори етап – Разширение
(написано ръкописно с положен печат на гл. архитект и дата 26.04.2006г.), за
обект, находящи се в VIII-2358, кв. 90 по плана на гр. Велико
Търново, ул. „Ал. Стамболийски“ №7. Първи етап е изпълнен и въведен в
експлоатация с Удостоверение №24/2.02.2008г. на гл. арх. на Община Велик
Търново. Това разрешение за строеж на основание чл.153 от ЗУТ е било
презаверявано от главния архитект на общината на дати 30.01.2012г.,
30.01.2017г. и на 26.04.2022г., съгласно Заповед №РД 25-19/04.08.2022г.
на гл. арх. на Община Велико Търново на поправка на ЯФГ). От ответника се
поддържа становището, че органът изобщо
не е следвало да презаверява издаденото разрешение, тъй като не са били
налице установените в чл. 153 ЗУТ основания за това. Следва да се отбележи, че
заповедите, с които е презаверявано разрешението за строеж са стабилен облагоприятстващ индивидуален
административен акт и тези възражения не са относими към предмета на настоящото
производство. Като влязъл в сила административен акт презавереното
разрешение за строеж се ползва със задължителна и изпълнителна сила.
Задължителната сила на влезлия в сила административен акт значи способността му
да породи установените в него правни последици по начин, който обвързва всички
лица и органи. Всички са длъжни да зачетат установеното в него до доказване по
надлежния ред на неговата незаконосъобразност, което ще доведе до отпадане на
задължителната му сила.
Според легална дефиниция в §5, т. 36 от ДР на ЗУТ
„строителни книжа“ това са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за
извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за
узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво.
Приложения по делото инвестиционен проект за възстановяване на изгубена
проектна документация и съобразно обяснителната записка към него всъщност касае
втори етап от издаденото и влязло в сила Разрешение за строеж №242/26.04.2006г.
на гл. арх. на Община Велико Търново и е за разширение към съществуваща в
поземления имот сграда – ресторант с идентификатор с идентификатор 10447.511.46
по КККР на гр.Велико Търново, УПИ VIII-2358 от кв. 90, с
административен адрес ул. Александър Стамболийски“ №7 в гр. В Търново. В случая
до изготвянето на този проект се е стигнало след като при извършената на 16.05.2022г. от служители на Община В. Търново проверка в архива се установила липса на
документация, отразяваща втория етап – разширение към издадено разрешението за
строеж от 2006г., в т.ч. и инвестиционен проект за разширението към
съществуващия ресторант.
Основните съображения на административния
орган, за да откаже съгласуване на проекта за възстановяване на изгубената
строителна документация, са липсата на съгласуване по реда на Закона за
паметниците на културата и музеите (отм.) на визата за проектиране от 2005г. на
гл. архитект на Община Велико Търново, както и несъответствието на тази виза и
на разрешението за строеж от 2006г. с предвижданията на ПУП към момента на
внасяне на проектната документация през 2022г., които съдът намира за
неправилни. В конкретния случай, както многократно се посочи, от страна на
жалбоподателя е внесен проект за възстановяване на изгубена проектна
документация – инвестиционен проект, касаещ етап втори от издаденото през
2006г. строително разрешение от гл. архитект на Община Велико Търново, т.е
започнатото от „Сити Инвест“ ООД производство не е свързано с нова процедура по
реда на Глава Осма „Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“
от ЗУТ за издаване на строителни книжа за нов строеж и за
одобряване/съгласуване на първоначален инвестиционен проект, а за
възстановяване на вече одобрен инвестиционен проект към влязлото в сила
разрешение за строеж №242/26.04.2006г. на гл. арх. на Община Велико Търново. Изцяло ирелевантни за
това производство са обстоятелствата дали издаденото и влязло в сила строително
разрешение от 2006г. е на база несъгласувана с министерството на културата виза
за проектиране от 2005г. на гл. архитект на Община Велико Търново, която от
своя страна е била предпоставка за одобряване на първоначалния инвестиционен
проект и това е така, тъй като същите са стабилен индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК във вр. чл. 214, т.1 от ЗУТ и преценката
за законосъобразността им е по реда на чл. 216 от ЗУТ и косвен съдебен контрол
в настоящето производство е недопустим. Тези актове са породили правни
последици и законосъобразността им не е могла да бъде обсъждана в настоящото
съдебно производство, нито съдържанието на разрешението на строеж да бъде опровергано. Искането за
възстановяване е за съществувал и одобрен вече инвестиционен проект през 2006г.,
за който това разрешение е издадено, а предпоставка за провеждане на
производство по възстановяване е липсата/изгубването на одобрен инвестиционен
проект - неодобрените са ирелевантни. Или иначе казано, при налично влязло в
сила разрешение за строеж и изгубени строителни книжа, съгласуване с
министерството на културата на внесения проект за възстановяване на проектна
документация не е необходим, тъй като в случая не става въпрос за нова
процедура по издаване на строително разрешение, а на вече приключила такава. По
делото са приложени множество разнопосочни становища на различни държавни
органи и институции, отговарящи за строителството в обекти с национално
значение, относно необходимостта или липсата на такава за съгласуване на
внесения от собственика проект за възстановяване на изгубената документация за
обекта, но същите извършват консултативна дейност и са изцяло неотносими в настоящото
производство, което както се каза вече, не касае одобряване на първоначален
инвестиционен проект, а за възстановяване на вече одобрен такъв. Фактът, че от
собственика на поземления имот са били започнали строителни дейности по
разширение на съществуващия ресторант е неотносимо към законосъобразността на
проекта за възстановяване. В случай че същите са в нарушение на проектните предвиждания на одобрените проекти,
за които е издадено разрешението за строеж, определя така извършеното като
незаконен строеж, подлежащ на премахване, който не може да бъде от значение при
възстановяване на одобрен проект.
Действително, в пълно противоречие с
изискването на чл. 155, ал. 3 от ЗУТ общинската администрация не е съхранила
копие от одобрен инвестиционен проект за етап втори към издаденото разрешение
за строеж от 2006г., което обстоятелство се установява от съставения
констативен протокол от 16.05.2022г., но когато е налице такъв пропуск,
законодателят е предвидил възможност за възстановяване на изгубени документи –
чл. 145, ал. 5 от ЗУТ. Следва да се посочи, че от приложените по делото чертежи
към издаденото разрешение за строеж е налице отбелязване, че същите са относими
към етап първи от същото и действително в тях фигурира и етап втори на
застрояване /напр. л. 236 гръб от делото/. И тъй като разрешението за строеж
№242/26.04.2006г. е издадено от главния архитект на община Велико Търново, то
именно главният архитект на общината е органът, който след проверка в общинския
архив следва да одобри проекта за възстановяване на проектната документация,
ако отговаря на изискванията на закона, или да откаже одобряването му, когато е
в противоречие с него. На проверка подлежат конкретни факти от обективната
действителност – дали към издаденото разрешително за строеж от 2006г.
действително е имало представен и одобрен инвестиционен проект за етап втори,
предвиждащ разширението на съществуващия ресторант в имота на жалбоподателя,
или такъв изобщо е липсвал и не е бил одобряван към строителното разрешение,
налични ли са части от този проект и запазени ли е друга проектна документация:
архитектурно заснемане, конструктивно становище, комплексният доклад за оценка
на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към
строежите и издаденото през 2006 г. разрешение за строеж или други строителни
книжа по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ, от които по несъмнен и категоричен начин да се установи
съответствието с проекта за възстановяване на изгубена проектна докумeнтация за
обект „Разширение на съществуваща сграда - ресторант - Етап 2, находящ се в УПИ
VIII-2358, кв.90, с административен адрес в гр.В.Търново, ул.“Ал. Стамболийски“
№7, ПИ с идентификатор 10447.511.46 по плана на гр. В. Търново, съответно, евентуалната
липсата на съществуващ изготвен и одобрен първоначален инвестиционен проект към разрешителното за
строеж за втория етап или невъзможността за неговото възстановяване, или съществено изменение
от първоначалния проект. Преценката за законосъобразността на този акт на гл.
архитект е предмет на контрола по реда на чл. 216 от ЗУТ.
С оглед казаното до тук, съдът приема оспореният акт на зам.-министъра на
културата23.11.2022г. за незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде
уважено своевременно направеното от страна на жалбоподателя искане за
възстановяване на разноските. Последните съгласно представения списък са в общ
размер на 1550 лв., от които 50 лв. – държавна такса, и 1500 лв. – адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие №**********
от 31.01.2023г./л.283 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд - В. Търново, осми
състав
ОТМЕНЯ по жалба на „СИТИ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр. В.Т., представлявано от ... Г.А.А., Становище изх.№
СТ-84-641/23.11.2022г. на заместник - министъра на културата, с което не се
съгласува инвестиционен проект за възстановяване на изгубена проектна докумeнтация
за обект „Разширение на съществуваща сграда - ресторант - Етап 2, находящ се в
УПИ VIII-2358, кв.90, с административен адрес в гр.В.Търново, ул.“Ал.
Стамболийски“ №7, ПИ с идентификатор 10447.511.46 по плана на гр. В. Търново,
съгласно Разрешение за строеж № 242/26.4.2006г., части: Архитектурна,
Конструктивна, фаза:Технически проект.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на „СИТИ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр. В.Т., представлявано от ... Г.А.А., направените по делото
разноски общо в размер на 1550 (хиляда петстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.