№ 216
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520101187 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищцовата страна ”АПС Бета България” ЕООД-София твърдят, че на
17.08.2015 г. между „Кредисимо“ АД и ответницата, по реда на чл.9 от ЗПК,
бил подписан Договор за потребителски кредит № 512944, по силата на който
дружеството предоставили в заем на Е. А. А. сумата от 1 500 лв., които тя се
задължила да върне на 13 вноски от по 136,01 лв. в срок до 30.09.2016
г.Уговорени били фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и ГПР
от 50%. Според Раздел Х чл.2 от Общите условия към договора за кредит,
ответницата се съгласила да дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Твърдят, че се легитимират като кредитор по отношение на насрещната
страна на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 02.03.2021 г. и приложенията към него, сключен с „Кредисимо“ АД, за
което Е. А. А. била надлежно уведомен по електронна поща с имейл от
05.04.2021 г.
Сочат, че кредитополучателката е неизправен съконтрахент. Към
23.02.2022 г. същата имала задължения по процесния договор, както следва:
главница от 1500 лв., възнаградителна лихва за периода 30.09.2015 г.-
1
30.09.2016 г. от 268,13 лв. и обезщетение за забава от 30.09.2015 г. до
23.02.2021 г. от 865,82 лева, при приспадане на времето, определено по чл.6
от ЗМДВИПОРНС.
За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5021/2021 г. по описа на РРС, връчена на
ответницата при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
Искат да се признае за установено по отношение на Е. А. А., че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 5021/2021 г. по описа на РРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата Е. А. А. не се явява в съдебно заседание.Назначеният й
процесуален представител оспорва предявените искове.Счита, че вземанията
са погасени по давност, както и че в договора са включени неравноправни
клаузи по отношение на потребителя.Оспорва съобщаването на цесията, както
и надлежното обявяване на предсрочната изикуемост на кредита.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5021/2021 г. по описа на РРС,
образувано въз основа на подадено заявление от 26.08.2021 г., в полза на
”АПС Бета България” ЕООД била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Е. А. А. за заявените по исковата молба суми,
произтичащи от Договор за потребителски кредит от 17.08.2015 г., сключен с
“Кредисимо“ АД, със законната лихва върху главницата, както и 102,68 лв.-
разноски за производството, връчена на длъжницата в хипотезата на чл.47
ал.5 от ГПК, за което ищецът бил уведомен на 31.01.2022 г.Настоящото дело е
образувано на 28.02.2022 г.
По делото няма спор, че на 17.08.2015 г. по реда на Закон за
електронния документ между “Кредисимо“ АД, в качеството на кредитодател,
и Е. А. А.- кредитополучателка, бил сключен Договор за потребителски
кредит № 512944, с Приложение № 1 и ОУ към него.По силата на контракта
дружеството предоставили на ответницата кредит в размер на 1 500 лв., които
тя се съгласила да върне разсрочено на 13 вноски от по 136,01 лв., ведно с
договорната лихва, възлизаща на обща стойност от 268,13 лв., в срок до
30.09.2016 г.Уговорени били фиксиран лихвен процент в размер на 29,24 % (а
не както е заявено по исковата молба 41,24 %), както и ГПР от 50%.
Назначената в производството ССчЕ е определила, че всъщност приложеният
от кредитора ГПР е в по-нисък размер-33,49 %. Видно от документа на л.18-
21 от дело, на потребителя бил предоставен СЕФ.Според Раздел Х чл.2 от
Общите условия към договора за кредит, ответницата се съгласила да дължи
и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска.В раздел VІІІ чл.2.5 от същите е предвидена
2
възможност за кредитора да прехвърли вземанията си на трето лице.
По делото няма спор, че ответницата е неизправен съконтрахент.
На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 02.03.2021 г. и приложенията към него, между “Кредисимо“ и
“АПС Бета България“ЕООД , задълженията на Е. А. А., произтичащи от
Договор за потребителски кредит № № 512944/ 17.08.2015 г., било
изкупено от ищеца (л.22-л.32).Цесионерът бил упълномощен от цедента да
уведоми длъжницата.Ищецът твърди, че известил на 05.04.2021 г. насрещната
страна за прехвърлянето на дълга на посочения в договора електронен адрес.
Назначеното по делото вещото лице е посочило, че към датата на
подаване на заявлението дължимата от ответницата главница възлиза на 1 500
лв., договорната лихва за заявеното по исковата молба време е 268,13 лева,
ако не се съобрази възражението за погасяване на вземането по давност, а
обезщетението за забава съответно 691,20 лв. и 317,11 лв. Експертът е
докладвал, че в процесния случай по отношение на потребителя са били
спазени установените императивни изисквания на ЗЗП и ЗПК по отношение
на ГПР и ГЛП.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 5021/ 2021 г. по описа на РРС, като актът е насочен
срещу ответницата и е за заплащане на сумите, заявени по исковата молба.В
указаното от съда време заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
По делото няма спор относно възникналите взаимоотношения между
ответницата и ”Кредисимо” АД във връзка с договор за потребителски кредит
от 17.08.2015 г., по който дружеството се явява изправен съконтрахент.
Установява се, че от страна на кредитополучателката няма извършени
погасявания на дълга както до крайния, предвиден в контракта срок, така и до
завеждане на настоящото дело.Ищецът няма наведени доводи кредитът да е
бил обявен за предсрочно изискуем, поради което и неоснователно се явява
възражението на ответницата по този пункт.
В процесния случай ищецът твърди, че качеството му на кредитор
произтича от договор за цесия от 02.03.2021 г.Няма спор, че с този контракт
”Кредисимо” АД надлежно са прехвърлили вземанията си към ответницата
”АСП Бета България” ЕООД. Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност.В процесния случай страните са постигнали съгласие по
този въпрос.
3
По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно
оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената
цесия.Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от
свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в
това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на
посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на
чл.99 ал.4 от ЗЗД.Ответната страна има възражение, че не е била надлежно
известена за прехвърлянето на дълга.Съдът, при съобразяване константната
практика (напр. Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г., ІІ т.о., ВКС,
Решение № 3/ 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., І т.о., ВКС, Решение № 78/
09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г., ІІ т.о., ВКС), приема, че дори
потребителят да не е получил съобщение на електронен адрес, то
уведомяването за смяната на кредитора е станало в хода на настоящия процес.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответницата, която е физическо лице, което при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компететност, то
същата има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9
ал.1 от Закон за потребителския кредит.Същевременно към него е приложима
и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне по ЗЗП и
ЗПФУР, както и нормите на Европейското общностно право- Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.В тази връзка, както и предвид чл.7 ал.3 от ГПК,
съдът има задължение да следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес, касаеща правата на потребителя.В процесния случай не се
констатира допуснато нарушение на императивните изисквания по
посочените законови актове.
Ответницата е направила възражение, че вземанията са погасени по
давност.Назначената в производството експертиза, по изчисленията на която
страните са нямали възражения, е определила стойностите на задълженията
във вариант спрямо заявените по исковата молба периоди и при съблюдаване
нормите на чл.110 и сл. от ЗЗД.Съдът намира, че възражението на
4
ответницата се явява основателно по отношение на договорната лихва и на
обезщетението за забава само за времето 30.09.2015 г.-25.08.2018 г.
Според чл.430 ал.1 от ТЗ, с изтичане на срока по кредита,
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок.
От този момент започва да тече давността по чл.114 ЗЗД, като по отношение
на главницата е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110
ЗЗД /напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010
г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., III г. о., ГК/ , а за акцесорните вземания-тригодишен давностен срок (чл.111
от ЗЗД.).Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
26.08.2021 г.В мотивите на ТР № 5/21.01.2022 г. по тълк.дело № 5/2019 г. на
ОСГТК е казано, че при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, срокът кредитора да
упражни правото си на иск, започва да тече от настъпване на изискуемостта
на целия дълг,В процесния случай крайният срок за връщане на
предоставеният кредит е изтекъл на 30.09.2016 г.До датата на подаване на
заявлението не е изминала предвидената в закона 5-годишна давност.Искът за
главница от общо 1 500 лв. следва да се уважи така, както е предявен.Сумата
се следва със законната лихва от 26.09.2021 г.
По отношение на акцесорните вземания обаче следва да се съобразят
вторите варианти от приетата по делото икономическа експертиза. По
аргумент от чл.111 б.“в“ от ЗЗД, вземането за лихви се погасява с кратка
тригодишна давност /в този смисъл напр. Решение № 38/26.03.2019 г.,
постановено по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, ІІ т.о./. При съобразяване на
посочената норма, то вземането за договорна лихва е изцяло погасено по
давност, а обезщетението за забава-за времето 30.09.2015 г.-25.08.2018 г.Над
сумата от 317,11 лв. до 865,82 лв. искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и съобразяване на т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, на ищеца се следват направените разноски за двете
производства при отчитане изхода на настоящия спор.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. А. А., ЕГН
**********, от с...., общ...., обл.Русе, ул.”......” №1, че дължи на “АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район “Триадица”, бул.”България” № 81В, сумата от 1 500 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 512944/
5
17.08.2015 г., цедиран им от ”Кредисимо” ЕАД /с предишна правна форма
АД/, със законната лихва върху нея от 26.08.2021 г. , и обезщетение за забава
от 317,11 лв. за периода 26.08.2018 г. до 23.02.2021 г., присъдени със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 2591 от
10.09.2021 г. по ч.гр.дело № 5021/ 2021 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимост по отношение на Е.
А. А., ЕГН **********, от с...., общ...., обл.Русе, на договорна лихва по
Договор за потребителски кредит № 512944/ 17.08.2015 г. от 268,13 лв. за
периода 30.09.2015 г.-30.09.2016 г. и за обезщетение за забава над 317,11 лв.
до 865,82 лв. и за времето 30.09.2015 г.-25.08.2018 г., присъдени в полза на
“АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД-София със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК под № 2591 от 10.09.2021 г. по
ч.гр.дело № 5021/ 2021 г. по описа на РРС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, от с...., общ...., обл.Русе,
ул.”......” №1, да заплати на “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
“Триадица”, бул.”България” № 81В, по банкова сметка IBAN: BG34 STSA .....,
BIC:STSABGSF, сумата от 798,41 лева-разноски по делото, както и 70,84 лв.-
разноски по ч.гр.дело № 5021/21 г. по описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6