РЕШЕНИЕ
№ 2145
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110204586 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24 – 4332 – 003901, издадено на
23.02.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, на
хххххх, с ЕГН: ********** с адрес: хххххх са наложени наказания глоба в
размер на 30 лева, както и глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца за извършени административни нарушения
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Срещу така издаденото
наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице, в
която са релевирани доводи за неговата неправилност единствено в частта
относно размера на наложените наказания. Твърди се, че същата не е била
съобразена с обстоятелството, че се касае за първо нарушение на
жалбоподателката, както и че не е имала предходни противоправни деяния, за
които да е била санкционирана. В заключение моли съда да намали размера
на наказанията.
В хода на съдебното производство жалбоподателката ххххх не се
явява и не се представлява. В писмено становище заявява, че поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Моли, на основание чл. 63б, ал. 3,
1
вр. ал. 1, т. 1 ЗАНН делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно
производство поради признаване от страна на жалбоподателката на фактите,
изложени в обстоятелствената част на НП, като моли съда да намали
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
поради неговата явна несправедливост.
Административно наказващият орган Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В писмени бележки от упълномощения му процесуален представител се
оспорва подадената жалба, като моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 03.02.2024г., около 22:02 часа, в град София, п бул.,,България“, с
посока на движение от бул.,,Витоша“, към бул.,,Иван Евст. Гешов“, в лентата
за насрещно движение, жалбоподателката хххххххх управлявала собствения
си ек автомобил хххх и при извършена проверка пред Професионална
гимназия по дизайн с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер
ARPM 0394 с проба номер 01256 от 22:06 на дата 03.02.2024г. от издишаният
въздух в апарата било отчетено положителен резултат от 0,97%. На лицето
бил издаден талон за изследване № 0174537, което обаче не се явило да даде
кръвна проба. Въз основа на проверката бил съставен АУАН Серия GA №
1116088, който бил връчен лично на водача на спряното МПС и подписан от
него без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието, направено по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН,
а именно: талон за изследване № 0174537, извлечение от резултат на Drager
Alcotest 7510 и справка картон на водача.
2
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Следва да се посочи, че делото е проведено по реда на
съкратеното съдебно производство на основание чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН,
доколкото жалбоподателката е признала всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обжалваното НП. Съобразно разпоредбата на чл.
63б, ал. 3 ЗАНН в случая съдът следва да приеме за установени фактите,
изложени в обстоятелствената част на обжалваното НП, като същите се
доказват от самопризнанието на жалбоподателя и събраните писмени
доказателства, които го подкрепят. Следва да се посочи, че по преписката са
приложени талон за изследване и резултата от техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, от които по несъмнен начин се установява, че водачът на
спрения лек автомобил го е управлявал в лента за насрещно движение и след
употреба на алкохол с концентрация 0,97 промила на хиляда. Съдът
кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства,
доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото по
смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им.
Същевременно, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и
да е противоречие или неяснота в съдържанието им.
С оглед изложените съображения, съдът счита, че процесните АУАН
и НП са издадени при спазване на изискванията на ЗАНН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че жалбоподателката
ххххххххх е осъществила състава на вменените и административни
нарушения по чл. 6, т. 1 и по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От събраните по делото
писмени доказателства се установи, че на 03.02.2024г., в качеството и на
водач на МПС, е управлявала собствения си лек автомобил в лена за
3
насрещно движение, игнорирайки поставен пътен знак и след концентрация
на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или
с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух. Първото деяние се доказва съобразно
мястото, където е била извършена проверка.
От субективна страна и двете изпълнителни деяния са били
извършени умишлено и при форма на вина – пряк умисъл. Жалбоподателката
е съзнавала, че управлява моторно превозно средство след употреба на
алкохол, което обстоятелство признава в желанието си за провеждане на
съкратена процедура, както и че се е движела в насрещното движение,
игнорирайки пътен знак.
При индивидуализацията на административните наказания за
извършените нарушения, законодателят е предвидил строго регламенитрани
наказания в разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т.5 и в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
налагане на "глоба" в размер от 30 лева и глоба в размер на 1 000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца. Предвид
императивната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, която изключва
определяне под най – ниския размер на наказанията глоба и временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност,
какъвто е случая с лишаването от право да се управлява МПС за срок от 12
месеца, освен в предвидените в закон случаи, искането на жалбоподателка за
редукция на наказанието се явява неоснователно. С разпоредбата на чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП е въведена изрична и императивна забрана за водачите да
управляват пътно превозно средство под въздействие на алкохол, след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. За нарушение на тази
забрана, законът – чл. 174, ал. 1, т. 2-ра ЗДвП (приложимата редакция ДВ, бр.
77 от 2017 г.), предвижда административно наказание – "лишаване от право
за управление на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина", за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лева, когато концентрацията на
алкохол в кръвта е над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух. В случая Закона за движение по пътищата не
регламентира възможност за намаляване на регламентираните наказания,
поради което и съдът не констатира възможност да измени наказателното
4
постановление по отношение на която и да е от наложените с него санкции.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на
процесуално основание.
Съобразно изхода на делото, административно наказващият орган
има право на разноски, като такива са били изрично претендирани в
писмените бележки от упълномощения юрисконсулт. С оглед изхода на
делото жалбоподателката хххххххх следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 63б, ал. 5, т. 2 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 – 4332 – 003901,
издадено на 23.02.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на хххххххххх са наложени наказания глоба в размер на 30
лева, както и глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца за извършени административни нарушения по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА хххххххх да
заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6