Решение по дело №361/2020 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е  № 132

 

гр. С., 12.11.2020

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С. районен съд, трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи октомври  две хиляди и двадесета година в състав:                                                      

Председател: Симеон Стойчев

при участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№ 361 по описа на С. районен съд за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е образувано по жалбата на Б.Г.К., ЕГН **********, с която е обжалвано Наказателно постановление № 6667/07.01.2020 г.изд. от В. Б. А. - началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, оправомощен със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ. С наказателното постановление на жалбоподателя за извършено от него нарушение е наложена ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че не е осъществено посоченото нарушение, тъй като измерването, довело до констатации за извършено нарушение не е достоверно, че нарушението може да бъде вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно ППС, но не и на водач, че превозвача е заплатил квитанция за платена пътна такса с № 121012170099017, евентуално – че извършеното съставлява маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не заявява становище.

Ответника по жалбата представляван от юрк. Н. излага съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление.

С.ският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото доказателства, че свидетелят Б.К.П. работи на длъжност инспектор в Дирекция АРОК (анализ на риска и оперативен контрол) към АПИ. На 13.12.2019 г., в 13:50 ч. на път II-62, километър 78 + 900, посока гр. С. – гр. Д., в района на изхода от С., спрял за проверка товарен автомобил „Мерцедес“, с четири оси, управляван от жалбоподателя. На място направил измерване с електронна везна, модел PW 10 К0200009, като с тази електронна везна измерихме теглото на всяка от осите. Везната била с памет и се въвеждал номера на превозното средство, и се измервало по осово. Измерването показало, че на двойната ос трета и четвърта задвижваща, натоварването е 23 тона и 100 кг., при максимално допустими 19 тона. Водач на МПС с натоварване над 19 тона, трябва да представи квитанция за платена такса за претоварване, била изискана такава от жалбоподателя, но същият не представил доказателство за заплатена такса. За констатациите си, на място съставил акт. Акта бил подписан от водача, препис му бил връчен. След измерването резултатът от него бил разпечатен от паметта на везната и разпечатката била приложена като доказателство по административно наказателната преписка. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление. В същото е възприето от наказващия орган, че на 13.12.2019 г., в 13.51 ч., на път II-62, км 78+900 в посока гр. С. - гр. Д., Б.Г.К. е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка Мерцедес, модел Актрос 4143 с peг. № С08734АХ. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:1. При измерено разстояние между осите 1.37 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 23.100 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата. Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, ППС е тежко.Измерването е извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200009 и ролетка 1307/18 /5 м/ ППС превозва баластра. Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само е разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС е товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри е разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП.

Администратевно наказващия орган е възприел, че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ е параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, е което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. Към момента на проверката лицето Б.Г.К. е осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата) без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а нарушението е за първи път.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Жалбата е подадена е от лице с правен интерес от обжалване на наказателното постановление и е подадена в законоустановения срок. Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, съдът намира следното:

В хода на административно-наказателната процедура се установи че не са  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на административно наказаното лице. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен при спазване на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН, при постановяване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 57-58 ЗАНН. Установи се материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН. В  него е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като направените фактически констатации съответстват на посочената като нарушена разпоредба.

За установеното нарушение против жалбоподателя е издадено НП в рамките на законоустоновения 6-месечен преклузивен срок.

НП е издадено от компетентен орган, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно неговото съдържание.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По същество, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна съставът на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Установява се несъмнено, че жалбоподателят е превозвал извънгабаритен товар, за което е необходимо наличие на разрешение или квитанция по член 26 алинея 3 от Закон за пътищата. В качеството си на водач на пътно превозно средство, жалбоподателят К. е осъществил състава на вмененото нарушение, а именно движение на извънгабаритно пътно превозно средство, без разрешение на компетентната администрация. Ангажираната административнонаказателна отговорност е за конкретно деяние, извършвано лично от жалбоподателя, което е предвидено в нормативен акт като административно нарушение. Деянието е установено несъмнено, което се установява от събраните по делото доказателства. Съдът намира, че деянието е осъществено при форма на вината непредпазливост, тъй като административно привлеченото лице е било длъжно и е могло да предвиди общественоопасните последици.

Обстоятелствата по времето мястото и начина на осъществяване на нарушението са несъменно и безпротиворечиво установени, както и безпротиворечиво са описани в акта и НП.

Деянието не представлява маловажен случай, като в този смисъл съображенията в атакуваното наказателно постановление на наказващият орган са правилни.

За така осъщественото нарушение, правилно е наложена глоба, като е приложена съответстващата санкционна разпоредба. Законосъобразно е установен размерът на административното наказание - глоба в минималния размер от 1000 лв.

По изложените съображения съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление № 6667/07.01.2020 г.изд. от В. Б. А. - началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд – София Област.

 

 

СЪДИЯ: