№ 142
гр. Бургас , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100500624 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от Мария
Динева, процесуален представител на Областен управител на област Бургас,
пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
представител на Българската държава, на осн.чл.31,ал.2 и чл.32,ал.4 ГПК
против решение № 260003/25.01.2021г. постановено по гр.д. №141/2020г на
Районен съд -гр.Царево, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
положителен установителен иск за собственост против Община Царево, с
който се претендира да се установи по отношение на ответника, че Държавата
е собственик на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор
00878.107.635 с площ 5796 кв.м., находящ се в м.Коросиата, гр.Ахтопол; ПИ с
идентификатор 00878.107.636 с площ 3000 кв.м., находящ се в м.Коросиата,
гр.Ахтопол; ПИ с идентификатор 00878.107.637 с площ 3000 кв.м., находящ
се в м.Коросиата, гр.Ахтопол.С горецитираното решение Българската
държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
представляван от Областния управител на област Бургас е осъдена да заплати
на Община Царево сумата от 850лв. разноски по делото. В жалбата се твърди,
че атакуваното решение е неправилно. Процесните имоти попадат в част от
1
бившо пасище, мера с площ 16097 кв.м., за което е съставен АЧОС
№223/15.01.1999г на осн.чл.2, ал.2,т.4 от ЗОС и има издадено решение
№2068/31.08.1995г. на Общинска Поземлена комисия-Царево. Впоследствие
попадат в ПИ с идентификатор 00878.107.1 по КК на гр.Ахтопол и за него е
съставен АЧОС №1415/09.05.2011г. Този имот е разделен на три имота, които
са предмет на спора и изцяло съвпадат с бивш ПИ с идентификатор
00878.107.1 по КК на Ахтопол. Твърди се, че с решение № на Комисията за
земята № КЗ - 18/18.08.1988г за отчуждаване и предоставяне на земи за
държавни и обществени нужди се предоставя на ЦС на БПС за изграждане на
„Ваканционно селище Ахтопол -север“ държавна земя с площ 230дка
некатегоризирана земя, заета с временни постройки за отдих, в т.ч.30 дка
дере. От наличната в преписката схема, с която е поискано отреждането на
терен за ваканционно селище е видно, че процесните имоти са включени в
отредените за ваканционното селище земи. Със заповед на министъра на
земеделието и горите е наредено частично преработване на одобрената карта
на възстановимите стари реални граници в землището на гр.Ахтопол в масив
107, с площ 417 дка, съгласно протокол от 21.08.2002г, в който е посочено в
този масив е изградено вак.селище, което не е отразено на КВС, налице са
бунгала върху масивни бетонови основи. От приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че в ПИ с идентификатор 00878.107.637 са налични
7 бунгала, което подкрепя твърдението на въззивника, че процесните имоти
са част от реализирано мероприятие и не биха могли да се придобият от
ответника. Дори да се приеме, че процесните имоти не са част от терена,
отреден за ваканционно селище, то наличието на бунгала и септична яма
/съгласно заключението на вещото лице/ е достатъчно основание имотите да
не подлежат на възстановяване като земеделска земя. В тази връзка е оспорен
изводът на съда, че искът е неоснователен, въпреки реализираното
мероприятие, което изключва възстановяване на собствеността върху
земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че имотите представляват
държавна собственост по силата на закона – чл.53,ал.1 от ПП на ЗОЗЗ. Твърди
се също, че възстановените имоти попадат в хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, тъй
като в тях са изградени сгради и инфраструктура, те са с фактически
променено предназначение и на ответната Общината не може да се
възстанови собствеността по реда на този закон. С влязло в сила решение по
гр.д.№119/2014г на РС -Царево е прието за установено, че бунгалата в ПИ с
2
идентификатор 00878.107.637 са собственост на „ДЗУ“АД, предвид
наличието на мероприятие, включващо изграждане на бунгала. В това
производство е бил предявен иск и против Община Царево, но той е бил
оттеглен, което води до извод, че Държавата е лишена от собственост на земя
/по обжалваното в настоящото производство решение/ и на постройки, за
които се приема, че са част от реализирано мероприятие. В мотивите си съдът
не е обсъдил възраженията, че неправилно и без правно основание
процесните земи са възстановени на Общината по реда на ЗСПЗЗ. Като не е
обсъдил тези твърдения съдът е допуснал процесуално нарушение, от което
може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа
страна. Не е коментиран и въпросът дали Общината е била собственик на
процесните имоти преди одържавяването и дали е правоимаща по реда на
ЗСПЗЗ. По делото липсват доказателства тя да е била собственик на
процесните имоти, те да са й отнети и да подлежат на реституция. От
представеното заявление на кметството Ахтопол до ПК Царево за
възстановяване на земеделски земи се установява, че в него не фигурира имот
№ 107001, пасище с площ 16,097дка, а също и липсват документи, доказващи
правото на собственост. Въззивникът се позовава на ТР № 5/14.01.2013г. по
т.д.№5/2011г на ОСГК на ВКС, с което е прието, че държавата не е обвързана
от постановен административен акт за възстановяване на собственост върху
земеделски земи, когато не е упражнен пряк съдебен контрол и върху такъв
акт е допустим косвен съдебен контрол. Тъй като върху решението на ПК, с
което е възстановена собствеността на кметството Ахтопол не е упражнен
пряк съдебен контрол, съдът е следвало да подложи този адм.акт на косвен
съдебен контрол. Съдът не е коментирал и въпросът с правните основания, на
които е призната собствеността върху процесния имот, които касаят
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на
граждани, а не на общини. Поради това решението на ПК Царево е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на нормите, предвиждащи
възстановяване на земеделски земи, но съдът не е обсъдил това възражение.
Съдът не е обсъдил в мотивите си и друго основание за незаконосъобразност
на решението на ПК, с което е възстановена собствеността върху процесните
имоти – наличието на хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, съобразно която освен
останалото, законът не изисква законност на строителството. Твърди се, че
при проведени комплексни мероприятия върху земеделската земя,
3
непозволяващи нейната реституция, съобразно гл.трета от ЗСПЗЗ, държавата
си запазва правото на собственост. По делото са представени доказателства,
че процесните имоти са част от терен, отреден да курортна дейност, върху
който са изградени множество почивни бази, собственост на различни
физически и юридически лица, както и инфраструктура.
Моли да се отмени атакуваното решение и да се уважат изцяло
предявените искове, както и да се присъдят разноските пред двете инстанции,
вкл.юр.възнаграждение.
В срока по закон е постъпил отговор от ответната по жалбата страна -
Община Царево, представлявана от кмета Георги Лапчев. Въззивната жалба е
оспорена като неоснователна. От заключението на вещото лице се установява,
че КВС на местността Коросиата е одобрена през 1998г. и върху един от
процесните имоти е имало две бунгала и половина, като не е ясно кога се
изградени тези две бунгала. От представените с исковата молба доказателства
не е доказано извършено строителство в имота преди възстановяването му.
Освен това е установено от вещото лице, че имот с идентификатор
00878.107.1, от който са образувани трите процесни имота, не попада в
обхвата на цитираните по-горе писмени доказателства. Неоснователни са
доводите за процесуални нарушения, като въззиваемата община твърди, че
такива не са допуснати от районния съд, които е уважил всички
доказателствени искания на страните. Ищецът не е доказал в процеса
правнорелевантните факти, от които черпи правото си на собственост. В
производството несъмнено се доказа, че към момента на възстановяване на
правото на собственост на общината от ПК Царево и към момента на влизане
в сила на ЗСПЗЗ няма реализирано мероприятие, което да препятства
възстановяването на собствеността. Не е доказано по делото, че върху терен
от 230дка, предоставен с решение на КЗ, е построено ваканционно селище
„Ахтопол -Север“.Оспорени са твърденията във въззивната жалба, че
неправилно в решението на ПК Царево са посочени правни основания,
посочени в глава втора на ППЗСПЗЗ -Земи на граждани, като се твърди, че в
рамките на правомощията си комисията е възстановила на общината правото
на собственост върху имотите. По отношение за заявлението пред ПК е
посочено, че по делото не е представена цялата преписка, а представеният
препис от заявлението вх .№А 189/13.03.1992г е прегънат, нечетлив и не
4
може да се разкрие неговото съдържание. Моли жалбата да се остави без
уважение като неоснователна и да се присъдят разноските за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата, а процесуалният представител на въззиваемия оспорва
същата.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност, но са налице основания за
обезсилване на обжалваното решение като недопустимо по следните
съображения:
Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ,ал.1 ГПК от
Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството ,чрез упълномощения Областен управител на област
Бургас против Община Царево ,като се претендира постановяване на
решение,с което да се приеме за установено ,че Държавата е собственик на
три имота : ПИ с идентификатор 00878.107.635, с площ 5 796 кв.м.; ПИ с
идентификатор 00878.107.636, с площ 3 000 кв.м.; ПИ с идентификатор
00878.107.637, с площ 3 000 кв.м., всички находящи в м. „Коросиата“, гр.
Ахтопол, Община Царево, всички с начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя.В исковата молба се твърди ,че процесните имоти са част от
терен-държавна земя, отреден за Ваканционно селище „Ахтопол –север“,
върху която са изградени множество почивни бази, както и инфраструктура.
Ищецът твърди още, че когато върху земеделска земя е проведено
мероприятие или е извършено застрояване, което не позволява
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, земята остава държавна
собственост – чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ.Налице е позоваване и на чл.53,ал.1 от
ППЗОЗЗ,съгласно който земеделска земя, върху която е извършено
строителство преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, без да е
отчуждена,предоставена или да е променено предназначението й по
съответния ред, е държавна собственост.
Общата норма на чл.31,ал.2 ГПК определя за представител на
Държавата по дела относно държавни недвижими имоти министъра на
5
регионалното развитие и благоустройството.Тази разпоредба е приложима,
доколкото в специален закон не е постановено друго.Такова друго е
установено в ЗСПЗЗ.Съгласно чл.24 ,ал.1 от ЗСПЗЗ министърът на
земеделието, храните и горите упражнява правата на Държавата като
собственик за земите от държавния поземлен фонд ,а в ал.12 изрично е
посочено ,че относно земи от държавния поземлен фонд държавата се
представлява пред съда от министъра на земеделието ,храните и горите,
т.е.уредено е законово представителство на Държавата.Според чл.47,ал.1, пр.2
от ППЗСПЗЗ в държавния поземлен фонд се включват земеделски земи-
държавна собственост,включително тези,които са застроени или
представляват прилежащи площи към стопански сгради.В първото изречение
на същата разпоредба министъра на земеделието, храните и горите е посочен
като упражняващ правото на Държавата като собственик на тези
имоти./мотиви към Решение № 8/13.03.2020г по гр.д.№1322/2019г на
ВКС/.Доколкото спорните имоти се твърди ,че са земеделски земи / това е
посочено и като начин на трайно ползване/ и се твърди ,че са останали
държавна собственост и поради това, че върху тях е осъществено
мероприятие, което не позволява да се възстанови собствеността по смисъла
на чл.10б ЗСПЗЗ, Държавата следва да се представлява не от министъра на
регионалното развитие и благоустройството ,а от министъра на земеделието,
храните и горите.Именно този министър е посочен от специалния закон като
упражняващ правата на собственика и той трябва да извършва и процесуално
представителство.Поради това следва да се приеме,че ищецът по иска,
Държавата е ненадлежно представлявана в процеса пред първата инстанция и
постановеното решение на ЦРС е недопустимо.Тъй като процесуалните
норми, регламентиращи процесуалното представителство на Държавата са
императивни, следва съдът служебно да ги приложи, като конституира
Министъра на земеделието, храните и горите като представител на ищеца –
Държавата, след което го уведоми за предявения иск . Пред въззивната
инстанция не могат да бъдат поправени нередовности, свързани с
конституирането на страните/ в случая на надлежен представител на
Държавата/, като се повторят процесуалните действия по делото, с оглед
условията на ограничен въззив, което налага в посочената хипотеза делото да
се върне на първоинстанционния съд. Поради това атакуваното решение
следва да се обезсили и делото да се върне на първата инстанция за
6
предприемане на процесуални действия за отстраняване на нередовността във
връзка с конституиране на надлежен представител на Държавата – министъра
на земеделието,храните и горите.
Разноските по настоящото производство следва да се присъдят с оглед
изхода от спора при решаването му по същество.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260003/25.01.2021г., постановено от Районен
съд Царево по гр.д.№141/2020г.
Връща делото на районен съд –Царево за ново разглеждане от друг
състав ,което да започне с конституиране на надлежния представител на
Държавата.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7