М О Т И В
И :
Подсъдимият С.Х.Ю. е предаден на съд за
престъпление по чл.304а във връзка с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 23.05.2011 г. в град Казанлък, обл. Стара Загора, пред РУ
“Полиция” – Казанлък пред пост № 1, направил опит да даде подкуп - парична
сума от 40 (четиридесет) лева – два
броя банкноти с номинал 20 лева с № Б *** и № А ****
на
полицейски орган – Д.Б.К., държавен служител с присъдена категория “Е” –
полицай първа степен, заемащ длъжност старши полицай в СПООР от група “Охрана
на обществения ред” на сектор “Охранителна полиция” към РУ “Полиция” –
Казанлък, да не осъществи по отношение
на него, като водач на МПС – мотоциклет марка “****”, модел 125, без
регистрационен номер, с рама № *****, съставянето на АУАН по
ЗДП за управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1.2 на 1000, а именно 1.74 на 1000, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест
Дрегер" 7410 с № 0189, като деянието останало недовършено по независещи от
дееца причини.
Подсъдимият С.Х.Ю. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 23.05.2011 г. подсъдимият С.Х.Ю.
управлявал мотоциклет марка “***”, модел 125, без
регистрационен номер.
Около 23:25 часа на същата дата бил спрян
за проверка от автопатрул на РУ ”Полиция” – Казанлък – свидетелите П.Н.Н., Т.П.Т.
и Д.Б.К.. При проверката свидетелите П.Н.Н. и Т.П.Т. установили, че водачът на
мотоциклета – подсъдимият С.Х.Ю. е в явно нетрезво състояние и поискали
съдействие от дежурния по КАТ.
На място пристигнал Г.Г. – полицай при
КАТ – Казанлък.
Подсъдимият бил тестван за алкохол с
техническо средство “Алкотест Дрегер” 7410 с № 0189, който отчел наличие на
алкохол 1,74 промила.
След проверката подсъдимият С.Х.Ю. бил
откаран в РУ “Полиция” – Казанлък, с цел проверка на номера на рамата на
мотоциклета, предвид на това, че последният бил без регистрационни номера. На
влизане в сградата на РУ “Полиция” – Казанлък, подсъдимият Ю. се опитал да
сложи в джоба на свидетеля Д.Б.К. сумата от 40 лева, като казал: “Вземете
парите и ме пускайте да си ходя!”.
Подсъдимият С.Х.Ю. не успял да сложи парите в джоба на свидетеля Д.Б.К.
и парите паднали на земята. За случилото се бил информиран дежурният по ОДЧ,
било запазено местопроизшествието и бил извършен оглед на същото. На подсъдимия
С.Х.Ю. бил съставен АУАН по ЗДвП, както и му бил издаден талон за медицинско
изследване, като подсъдимият отказал да даде кръв за химически анализ.
Гореизложените фактически обстоятелства се установяват въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия С.Х.Ю.
по реда на чл.371, т.2 от НПК, съпоставено с обстоятелствата по протокол за оглед на местопроизшествие от
24.05.2011 г., при извършването на което оперативно-следствено действие са
иззети в близост до стълбите пред
сградата на РУ “Полиция” – Казанлък два броя банкноти с номинал 20 лева, с № ***
и № *** (веществено доказателство по делото), с показанията на свидетелите Д.Б.К., П.Н.Н. и Т.П.Т., включително и с
данните от бюлетина за съдимост на
подсъдимия, видно от който е, че със Споразумение № 116/29.06.2011 г. по НОХД №
634/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, същият е признат за виновен
в извършването на престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 23.05.2011 г., в град Казанлък, е управлявал
МПС – мотоциклет марка “***” без регистрационен
номер, с концентрация на алкохол в кръвта
над 1.2 на хиляда, а именно – 1.74 на хиляда, установено по надлежния
ред. В конкретния случай доказателствата
от досъдебното производство не само
подкрепят в достатъчна степен
направеното по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнание, но и съпоставени с
него безпротиворечиво налагат горните обстоятелства за установени по несъмнен и
категоричен начин.
От писмо рег. № 38674/03.06.2011 г. на ОД
на МВР и приложената към него длъжностна характеристика се установява, че към
23.05.2011 г. свидетелят Д.Б.К. е бил с
присъдена категория “Е” – полицай първа степен и е заемал длъжността старши полицай в “СПООР”
от група “Охрана на обществения ред” на сектор “Охранителна полиция” към РУ “Полиция”
– Казанлък, а свидетелят П.Н.Н. –с присъдена категория Е – полицай ІІІ степен и
е заемал длъжност полицай също в СППОР от група “Охрана на обществения ред” на
сектор “Охранителна полиция” към РУ “Полиция” – Казанлък.
Във връзка със здравословното състояние
на подсъдимия, в хода на досъдебното производство е изготвена и съдебно–психиатрична
експертиза № 111/09.06.2011 г., от заключението на която - изпълнено от вещото лице д-р Г.Д.К. – се установява, че подсъдимият С.Х.Ю.
страда от разстройство в следствие употреба на алкохол, синдром на зависимост; че към време на
извършване на деянието същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
При така установените с категоричност фактически
обстоятелства, съдът прие следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Обект на защита в
разпоредбите на глава VІІ от особената част на НК са обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи и
обществени организации, които се
охраняват от материалното право в
интерес на всички правни субекти. Като старши полицай при СПООР при РПУ –
Казанлък, свидетелят Д.Б.К. е бил
държавен служител съгласно чл.53, ал.1 от ЗМВР. Част от длъжностните му
правомощия - съгласно чл.81б, ал.2 от
ППЗМВР - включват осъществяване на
дейности по опазване на обществения ред и безопасността на движението. От изложеното е видно, че свидетелят Д.Б.К. към 23.05.2011 г. е бил длъжностно лице по см. на чл.93, т.1,
б.”а” от НК, в държавен орган, както и
че действията, които подсъдимият не е искал
същият да извърши - срещу сумата
от 40 лв. която му е давал, са съставлявали
част от действията по служба на свидетеля.
Въз основа на изложеното и установените
по делото фактически обстоятелства, съдът прие, че след като на 23.05.2011 г. в
град Казанлък, обл. Стара Загора, пред
РУ “Полиция” – Казанлък пред пост № 1, направил опит да даде подкуп - парична
сума от 40 (четиридесет) лева –
два броя банкноти с номинал 20 лева с № Б ** и № А *** на полицейски орган – Д.Б.К.,
държавен служител с присъдена категория “Е” – полицай първа степен, заемащ
длъжност старши полицай в СПООР от група “Охрана на обществения ред” на сектор
“Охранителна полиция” към РУ “Полиция” – Казанлък, за да не осъществи по
отношение на него, като водач на МПС – мотоциклет марка “***”, модел 125, без
регистрационен номер, с рама № ***, съставянето на АУАН по ЗДП за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на 1000, а именно 1.74 на 1000, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест
Дрегер" 7410 с № 0189, като деянието останало недовършено по независещи от
дееца причини, действайки при форма на вина пряк умисъл (обективиран във факта,
че деянието е осъществено на влизане в сградата на РУ “Полиция” – Казанлък),
подсъдимият С.Х.Ю., както от обективна, така и от субективна страна, е
осъществил състава на чл.304а във връзка с чл.18, ал.1 от НК, в извършването на
което престъпление, съдът го призна за виновен.
Относно наказанието:
За извършеното от
подсъдимия С.Х.Ю. престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет
хиляди лева.
При определяне на
наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе предвид
следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на същия обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия като
деец, определящо го като такъв с ниска
степен на обществена опасност;
средната към невисока степен на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази
на престъпления от същия вид – от една
страна предвид стойността на материалната облага, предмет на
престъплението, от друга страна
предвид наглостта при извършването
му – на влизане в сградата на РУ “Полиция” – Казанлък; характеристични данни за личността на подсъдимия - води уседнал начин на живот, не е криминално
проявен, изкарва средствата си за препитание чрез труд, макар и да не е
постоянно трудово ангажиран, видно от съдържащата се на л.21 ДП характеристична
справка; обстоятелството, че подсъдимият страда от разстройство вследствие
употреба на алкохол – синдром на зависимост; диагностицираната у
подсъдимия параноидна шизофрения, видно
от представената в хода на съдебно
следствие епикриза за проведено болнично
лечение в МБАЛ “Д-р Христо Стамболски” ЕООД – Казанлък през периода 08.07.2011
г. – 19.07.2011 г.
Преценявайки горепосочените обстоятелства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице
изразен превес на смекчаващите отговорността такива. Поради
това, съдът счете, че и двете кумулативно предвидени наказания - лишаване от свобода и глоба - следва да бъдат определени към минималния
размер на предвиденото в закона. В съответствие с това и след като счете, че следва да
наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода в размер
на девет месеца, което намали с една трета - на основание чл.58а, ал.1 от НК, към приложението на която разпоредба препраща
чл.373, ал.2 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.Х.Ю. на шест месеца лишаване от свобода. Съдът осъди подсъдимия С.Х. Ю.
на глоба от 100 лв. (сто лева), съобразявайки се относно второто наказание още
с имотното състояние и доходите на подсъдимия (виж декларация за семейно,
материално и имотно състояние – л.20 ДП).
На основание чл.25, ал.1
във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия общо наказание
по настоящата присъда и Споразумение № 116/29.06.2011 г. по НОХД № 634/2011 г.
по описа на Районен съд – Казанлък – лишаване от свобода за срок от шест
месеца, към което на основание чл.23, ал.2 от НК присъедини наказанието глоба от 100 лв. (сто лева) в
полза на Държавата, платима по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора.
За постигане на целите
на чл.36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия, съдът прие, че не е наложително същият реално да
изтърпява определеното общо наказание лишаване от свобода. Поради това,
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на определеното общо наказание лишаване от
свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.307а във връзка с чл.53, ал.1, б.”б” от НК съдът постанови отнемане в полза на
Държавата на иззетите като веществено
доказателство две банкноти с номинал 20 лева с № Б *** и № А ****.
На основание чл.189 от НК съдът осъди подсъдимия С.Х.Ю. да заплати разноски по делото – 100 лв. (сто
лева), платими по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора.
Воден от горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: