Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65
гр. Горна
Оряховица, 18.02.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при
участието на секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………., като разгледа
докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2016/2018г. по описа
на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ; чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ–Общо застраховане”ЕАД с ЕИК*****(чрез адв.П. Ил.А. ***) твърди в исковата си молба, че на 19.06.2017г. сключил автомобилна застраховка “Каско+”, клауза „Пълно каско” с „УниКредит Лизинг-клон В.Търново”ЕАД(в качеството му на застраховащ), по силата на която, бил застрахован за всички рискове тов.автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№*****, със срок на действие на застраховката за периода: 20.06.2017г.-19.06.2018г., за което била издадена застрахования комбинирана застрахователна полица №440217041000285/19.06.2017г. На 23.03.2018г., около 14h40min. в гр.Г.Оряховица на ул.”Мано Тодоров” №56, В.С.М. ***, управлявайки застрахования тов.автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№*****, при движение е попаднал в необезопасени и необозначени(несигнализирани) и пълни с вода дупки на пътното платно, стопанисвано от Община Г.Оряховица, при което били причинени материални щети на управлявания от него автомобил - увредени четири гуми и предна дясна джанта. В.С.М. сигнализирал своевременно на национален телефон 112 за произшествието, като било посетено от служители на сектор „ПП”, за което е съставен Протокол№1633381/23.03.2018г. за ПТП на сектор „ПП” при РУМВР Г.Оряховица към ОДМВР-В.Търново. За настъпилото застрахователно събитие била образувана щета№44011711809426 по описа на “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД. Щетата на застрахования автомобил възлязла на сумата 899.01лв., която ищецът заплатил с нареждане за групово плащане на 25.06.2018г. на застрахованото лице - „Тим Агро 777”ЕООД гр.Свищов. Съгласно чл.410 ал.1 т.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и има право на регресен иск. Обичайните разноски за определяне на размера на платеното от нас застрахователно обезщетение възлизали на 15.00лв. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Твърди се, че ответникът не бил обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието на общинския път, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования автомобил. С писмо с изх.№92-2516/27.07.2018г. дружеството поканило ответника да му заплати доброволно изплатеното от нас застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 899.01лв., но сумата не била заплатена и до настоящия момент(писмото е получено на 01.08.2018г.). В протокола за ПТП били видими уврежданията на три от гумите, а за четвъртата задна дясна гума е установено едва при огледа от застрахователя, тъй като увреждането е било от вътрешната страна. Претендират се и т.н. „обичайни разноски“ за определяне на застрахователното обезщетение – 15.00лв. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ бъде осъдена Община Г.Оряховица да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД ЕИК*****: сумата 899.01лв., представляващa платено застрахователно обезщетение по щета№44011711809426 по описа на “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, на основание застрахователна полица №440217041000285/19.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.10.2018г. до окончателното и плащане; сумата 15.00лв., представляваща обичайните разноски, направени за неговото определяне, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.10.2018г. до окончателното и плащане. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът Община Горна Оряховица(чрез юрисконсулт В.Е.) оспорва предявения иск. Счита, че е взела необходимите мерки за осигуряване безопасността на пътното платно на общинските пътища и уличната мрежа в рамките на урбанизираните територии, за които общината има ангажимент да ги поддържа, както и всички необходими пътни знаци. Твърденията на ищеца били, че водачът при управление на процесния автомобил „при движение попаднал в необезопасени и необозначени(несигнализирани) и пълни с вода дупки на пътното платно, стопанисвано от Община Г.Оряховица“. Счита, че от доказателствата не била определена скоростта, с която е управлявано МПС, както и обстоятелствата за попадане на лекия автомобил в дупката(неизяснен механизъм на ПТП, в т.ч. местонахождение и големина на дупката на пътното платно). Приложените към исковата молба Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“ не били подписани от застрахованото лице. В Протокол№1633381/23.03.2018г. за ПТП било отразено спукването на 3бр. гуми, а не – 4бр., за колкото се претендирало обезщетението. Неоснователен и недоказан бил размерът на иска при липсата на доказателства, че ремонтът е извършен при максимално изгодни цени и условия. В Калкулацията по щета№44011711809426/26.03.2018г. било отразено, че една от гумите не фигурира в протокола за ПТП. Ищецът оспорва настъпилата щета, тъй като от приложените снимки, по никакъв начин не се доказвало, че повредата на гумите е в резултат на дупки по асфалта. Прави възражение за съпричиняване. Счита, че водачът на MПС допринесъл за настъпване на ПТП, като е карал с несъобразена скорост. Липсвала информация каква е допустимата скорост за пътя, на който е настъпила щетата и дали ограничението на скоростта е спазено. Видно от нанесените щети можело да се направи извод, че лицето е управлявало МПС с несъобразена и превишена скорост, поради което нестъпила по-голяма щета. Водачът на МПС бил длъжен при управлението на МПС да се съобрази с релефа на пътя, широчината на пътното, знаците, маркировката, условията на видимост и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и когато възникне опасност за движението да намали скоростта или да спре съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП. В молбата било описано, че дупките били пълни с вода, което означавало, че е възможно метереологичните условия да са били лоши(асфалтът да е бил хлъзгав) и водачът на МПС да не е овладял автомобила. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените в исковото производство разноски.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:
На 19.06.2017г. „ДЗИ–Общо застраховане”ЕАД сключило автомобилна застраховка “Каско+”, клауза „Пълно каско” с „УниКредит Лизинг-клон В.Търново”ЕАД(в качеството му на застраховащ), по силата на която, бил застрахован за всички рискове тов.автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№*****, със срок на действие на застраховката за периода: 20.06.2017г.-19.06.2018г., за което била издадена застрахования комбинирана застрахователна полица№440217041000285/19.06.2017г. На 23.03.2018г., около 14h40min. в гр.Г.Оряховица на ул.”Мано Тодоров”№56, В.С.М. ***, управлявайки застрахования тов.автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№*****, при движение е попаднал в необезопасени и необозначени(несигнализирани) и пълни с вода дупки на пътното платно, стопанисвано от Община Г.Оряховица, вследствие на което е получил увреждания по ходовата част(увредени са три гуми и предна дясна джанта). В.С.М. сигнализирал своевременно на национален телефон 112 за произшествието, като било посетено от служители на сектор „ПП”, за което е съставен Протокол№1633381/23.03.2018г. за ПТП на сектор „ПП” при РУМВР Г.Оряховица към ОДМВР-В.Търново. Според протокола за ПТП издаден от МВР , към дата 23.03.2018г. е имало три броя необезопасени и несигнализирани дупки съответно с дълбочина от 8см./9см./10см. по платното за движение на ул.”Мано Тодоров”. Констатирани били и видимите щети на МПС-то, описани в същия Протокол, а именно: „спукани 3бр.гуми: 2бр.десни гуми и 1бр.задна лява гума“. Протоколът бил подписан от съставителя и присъствалия при съставянето му водач на пострадалото МПС - участник в произшествието.
За настъпилото застрахователно събитие била образувана щета№44011711809426 по описа на “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД. В изготвения опис-заключение по щета от 26.03.2018г. са описани като „увредени детайли“ четири гуми „за подмяна“. Щетата на застрахования автомобил възлязла на сумата 899.01лв.(калкулация на описаната щета от 26.03.2018г. – материали на стойност 871.01лв. и „монтаж и демонтаж“ на стойност 28.00лв.), която ищецът заплатил с нареждане за групово плащане на 25.06.2018г. на застрахованото лице - „Тим Агро 777”ЕООД гр.Свищов.
С писмо с изх.№92-2516/27.07.2018г. “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД поканило ответната община да му заплати доброволно изплатеното застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 899.01лв., но сумата не била заплатена и до настоящия момент(писмото е получено на 01.08.2018г.).
Приложени са справки от НИМХ филиал Плевен(ХМО В.Търново) и ДП”РВД”, като конкретно за времето от 14h00min. до 15h00min. на 23.03.2018г. метеорологичните условия в землището на гр.Г.Оряховица и гр.В.Търново и съответно на летище гр.Г.Оряховица се характеризират: -температурата на въздуха е 1.3°C, вятър 3m/s-4m/s от северозапад, облачност 10/10; видимост над 10000m(18000m), валежи или други атмосферни явления не са регистрирани.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.Т. Д.Д.(мл.автоконтрольор към РУМВР Г.Оряховица) заявява, че е изготвил протокола за ПТП. На посочената дата били изпратени от дежурния на ул.”Мано Тодоров” за ПТП. Свидетелят на място установил въпросния автомобил. Времето било мокро. В протокола отбелязал, че има дупки на пътя - четири или пет(пълни с вода), като цялата улица била в дупки. Автомобилът бил спрял след дупките. На автомобила били спукани трите гуми, като на едната гума имало издатина(двете задни гуми и едната предна били спукани). Заявява, че нямало обозначение на улицата, че има някакви неравности. Понастоящем улицата била в добро състояние, тъй като е „изкърпена”. Точно заради дупките, ходил този ден два пъти при заместник кмета да завежда протоколи. Св.В. Ст.М. твърди, че управлявал автомобила „Тойота Авенсис” през м.март.2018г. Времето било слънчево, като се топял навалелият сняг. Улиците били във вода. Твърди, че при управлението на автомобила минал през дупки, находящи се в неговото платно за движение близо до „осовата линия“ и спукал предна лява и задна лява гума наведнъж. За да не поднесял автомобила водачът отбил вдясно, но там имало голяма дупка с вода и като минал през нея на предната дясна гума се образувал „балон“. Гумите ми бяха ниско профилни, а дупките бяха такива остри. Твърди, че тогава цялата улица била осеяна с дупки и нямало обозначение за местонахождението им. Обадил се на застрахователя и извикал полиция. Служителите на КАТ-ПП дошли, снимали мястото на ПТП, изготвили протокол за ПТП, като били отбелязани повредените три гуми. Полицаите видели двете спукани гуми(предна лява и задна лява), а на предна дясна гума имало образуван „балон-бабунка“. С друг автомобил натоварили автомобила „Тойота Авенсис” и я закарали в гр.Русе. След като свалили и задната дясна гума се установило, че и на нея имало образуван „балон“.
По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, като от заключението по същата се установява, че щетите, получени в предна дясна гума и задните две гуми са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като с оглед невъзможност за установяване на местоположението на дупката на пътното платно в участъка гр.Г.Оряховица по ул.“Мано Тодоров“ е само вероятен механизмът на настъпване на процесното ПТП. Понастоящем(в момента на огледа) на самата ул.“Мано Тодоров“ платното за движение е ремонтирано и добре изкърпено. В момента на настъпване на събитието тов.автомобил „Тойота“ Авенсис“ е бил оборудван с гуми зимни и нископрофилни(от една и съща марка и размер) – „ Goodyear” модел „Ultra grap” и с размер 225/45/18. Според вещото лице преминаването през дупки с по-голяма дълбочина от това на височината на автомобилната гума(разстоянието между джантата и протектора на гумата) води до увреждане на същата, като срязване или значително деформиран, с което същите стават негодни за употреба. Според вещото лице водачът на автомобила вероятно е бил изненадан от трите необезопасени и несигнализирани дупки по платното за движение и нямал време да реагира на възникналата опасност. Вещото лице отчита, че в Протокола за ПТП са били отразени спукани три гуми(две десни и задна лява). Вероятно увреждането на четвъртата гума е било установено впоследствие след извършения оглед. Ако три от гумите с един и същи размер и марка се подменят с чисто нови, то се подменя и четвъртата съща по размер и марка също нова, защото в противен случай, ако не са еднакви гумите(по марка и размер), то автомобилът ще има неравномерно сцепление и устойчивост с платното за движените, което е потенционална опасност за настъпване на ПТП. Вещото лице дава заключение за размера на щетите към датата на ПТП - 674.25лв.(653.25лв.+21.00лв. за монтаж и демонтаж). Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е компетентно, добросъвестно изготвено и отговаря на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.причинителя на вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или; 2.възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД, или 3.собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД.
Предявен е регресен иск, имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.410 ал.1 т.2 от КЗ ввр. чл.49 от ЗЗД - за реализиране правото на застрахователя по имуществена застраховка да иска от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на застрахованата вещ да получи обратно от него изплатеното обезщетение по настъпилото застрахователно събитие, ведно с обичайните разноски, направени за определяне на това обезщетение, встъпвайки в правата на застрахования. За да възникне суброгационното право по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ в полза на имуществения застраховател е необходимо да е налице валиден договор за имуществено застраховане към датата на процесното събитие и заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования за причинените му вреди. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяването на тези вреди, т.е. тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа, вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние(действие или бездействие) на това лице при или по повод на възложената работа - в случая това означава вредите да са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността на пътния участък. Именно по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на общината, с оглед твърденията за противоправно бездействие, свързано с поддържането на общинска собственост - необезопасен участък от пътя, станал причина за ПТП. Отговорността по чл.50 от ЗЗД предполага вредите да са причинени от автономното действие на вещта, от нейната вътрешна динамика, от нейните вътрешни свойства, за каквото твърдения в исковата молба няма. Основната отклика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена - при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл.50 от ЗЗД, а при такава възможност - по чл.49 от ЗЗД(ППВС№17/1963г., допълнено с т.3 от ППВС№4/1975г.). Необезопасеното пътно платно, довело до вреди, не е дефект поради свойството на вещта, а поради неизпълнение на задължението за поддържане на общинските пътища(Решение№1433/15.12.2008г. по гр.дело№5030/2007г. - IVг.о. ВКС; Решение№411/12.05.2009г. по гр.дело№1724/2008г. - IIIг.о. ВКС; Решение№147/19.06.2012г. по гр.дело№582/2011г. - IVг.о. ВКС).
В хода на настоящото съдебно производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен начин наличието на фактическия състав, от който произтича предявената претенция, а именно: -настъпване на застрахователно събитие - осъществен фактически състав на непозволено увреждане, свързано с изпълнение на задължения по възложена работа, при и по повод на която са възникнали вредите - в случая неизпълнение на задълженията на служителите на ответната община за своевременно отстраняване на препятствие на пътното платно от общинската пътна мрежа чрез провеждане на нужния ремонт, за сигнализирането му дотогава и за организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му; -причинени имуществени вреди на застрахованото лице, чиито риск от настъпване на деликт е обезпечен от ищеца в настоящото производство чрез валидно сключен договор за имуществено застраховане; -наличието на причинна връзка между деянието по изпълнение на възложената работа и претърпените вреди; -размер на тези вреди; -изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, което поражда правото на застрахователя да се суброгира в правата на увредения спрямо възложителя на работата, от която произтича вредата.
По отношение на застрахователното събитие, безспорно се установи, че действително е имало инцидент - ПТП, настъпило по пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа и Община Г.Оряховица не е изпълнила задължението си да поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин този пътен участък, което ангажира и отговорността и за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с бездействието си е създала предпоставки за настъпването му. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила и съгласно разпоредбата на чл.179 ал.1 от ГПК задължава съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените в него факти действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща, както лично възприетите факти от издателя на официалния документ - съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, а така също и мястото и датата на съставяне на документа. В настоящия случай изложеното в протокола за ПТП се потвърждава и от изготвената в хода на съдебното производство съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че механизмът на ПТП отговаря на настъпилите щети, описани в описа на застрахователя и констатирани в протокола за ПТП, както и че настъпилите щети могат да бъдат получени по начина, описан в протокола за ПТП. Следователно, последният следва да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо датата и мястото на станалото ПТП, механизма на същото, нанесените на пострадалото МПС щети, както и наличието на неравности в посочения в протокола пътен участък. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на св.В. Ст.М., който възпроизвежда изложената по-горе фактическа обстановка, като заявява, че при попадане на автомобила в посочените дупки, които не са били обозначени и на практика са били невидими, с оглед запълването им с дъждовна вода, са били увредени гумите на автомобила. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че посочения по-горе протокол за ПТП не е бил оспорен от страна на ответника, поради което същият, преценен в унисон с останалия, събран по делото доказателствен материал се явява годно доказателство за установените в него факти.
Съгласно разпоредбата на чл.2 т.5 от ЗОС, общинска собственост са общинските пътища, улиците, площадите, общинските паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Според §7 ал.1 т.4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване; преминават в собственост на общините. В чл.19 ал.1 от ЗП, е вменено задължение - общинските пътища да се стопанисват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл.3 от ЗП да имат задължението да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от MПС. В чл.31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, чрез чл.167 ал.1 от ЗДвП е вменено задължение за лицата, стопанисващи пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в чл.167 ал.2 от ЗДвП се регламентират правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. Според §1 т.19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установените дупки са представлявали препятствие по смисъла на посочената разпоредба, които са създавали опасност за движението. В процесния случай същите препятствия/дупки са установени и не са били запълнени(отстранени, обезопасени) от съответната служба за пътна инфраструктура към общината(това запълване и обезопасяване е извършено едва на по-късен етап), така че да не се създава опасност за участниците в движението. Отговорност носят съответните служители, на които е възложена работата по стопанисване на общинските пътища, откъдето произтича и отговорността на ответната община по чл.49 от ЗЗД, в качеството и на възложител на тази работата, при и по повод на която са настъпили вредите. Отговорността на Общината е безвиновна, обезпечително-гаранционна, при което не е необходимо ищецът да доказва съпричастността на общината към конкретното неизпълнение на задължението по възложената работа, например, че е направила лош избор на изпълнител или не е осъществила достатъчен контрол, което е довело до причиняването на вредата.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между него и причинените щети, се явяват неоснователни, тъй като се опровергават, както от събраните гласни доказателства, така и от приетото и неоспорено от страните заключение по съдебната автотехническа експертиза. Показанията на св.Т. Д.Д. потвърждават изложената фактическа обстановка по отношение състоянието на пътя(наличието на дупки пълни с вода) и причинените щети. Показанията на разпитания по делото св.В. Ст.М., който е очевидец, са безпротиворечиви относно мястото и начинът на настъпване на процесното ПТП. По отношение на причинените увреждания по автомобила, обаче са налице разминавания в показанията на двамата свидетели и съответно в изготвения Протокол за ПТП. Както се посочи по-горе, са били констатирани видимите щети на МПС-то, описани в същия протокол, а именно: „спукани 3бр.гуми: 2бр.десни гуми и 1бр.задна лява гума“. Протоколът бил подписан от съставителя и присъствалия при съставянето му водач на пострадалото МПС - участник в произшествието. Показанията на св.Т. Д.Д. потвърждават описаното в протокола. В същото време показанията на св.В. Ст.М. в съдебно заседание са във връзка с настъпили увреждания на гумите на автомобила при движението му в лявата част на платното(близо до „осовата линия“) и попадане на автомобила в съществуващите дупки, при което са били увредени предна лява и задна лява гума, а впоследствие и предна дясна гума(с образуван балон), които увреждания са били видими при огледа на място и от полицейските служители. По твърдения на св.В. Ст.М. по-късно билo oткрито и увреждане на задната дясна гума. Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на св.В. Ст.М. в частта относно настъпилите увреждания, които противоречат на показанията на св.Т. Д.Д. и на описаното в изготвения Протокол за ПТП. След като протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ съгласно чл.179 ал.1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице(Решение№662/05.12.2008г. по т.дело№294/2008г. – IIт.о. ВКС). Полагайки подписа си в протокола за ПТП св.В. Ст.М. потвърждава описаните констатации(факти и обстоятелства) от полицейския служител и то без да заявява несъгласие/оспорване под формата на обективирано възражение. Ако ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите МПС/ППС в ПТП, което обосновава извод за настъпили увреди на три от гумите на автомобила - 2бр.десни гуми и 1бр.задна лява гума.
Самата причинно-следствената връзка между претендираното ПТП и щети, пък е установена и от приетата по делото съдебна автотехническа експертиза. Не могат да се възприемат и изложените в отговора на исковата молба доводи, че процесните дупки са могли да бъдат избегнати. От една страна установяването на този факт като положителен такъв е на страната, която го твърди и която черпи изгодни последици от него, а от друга страна съдът счита, че дупките по пътното платно не могат да бъдат квалифицирани като препятствие и не може да се очаква водачите на ППС/МПС да съобразяват наличието им по принцип, още повече, когато не са обезопасени и обозначени. От друга страна, в ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил. Съгласно чл.20 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай, дупките пълни с вода се приемат за непредвидимо препятствие, тъй като не може да се прецени от водача, дали се касае само за мокър асфалтов път или за дълбока дупка пълна с вода. Предвид установеният по делото механизъм на настъпване на вредите, размерът и видът на причинилите ги неравности/дупки, не би могъл да бъде даден категоричен отговор на въпроса какво би следвало да е „адекватно поведение” на водача или поне каква да е съобразената скорост по смисъла на чл.20 от ЗДвП, което да е предпоставка за уважаване на направеното възражение от ответника. Хипотетичната възможност да бъде избегната дупката/дупките и да не настъпят щети за автомобила не е достатъчно основание за изключване или намаляване на отговорността на носещия задължението ответник да поддържа в изправност пътя. При спазване на ограниченията на скоростта в градска среда, не може да се изисква от водачите на МПС да карат със скорост около 10km/h-20km/h само и само за да избегнат, непопаднат в неравности на пътното платно. Не може водачите на МПС да носят отговорност за бездействията на служителите на ответната община, чието основно задължение по ЗП и ЗУТ е осигурява най-добри условия за удобен и безопасен транспорт, които задължения не са изпълнени, както се установи по делото. Не са констатирани и някакви други нарушения от страна на водача на правилата за движение по пътища, което налага извода, че реално причинените от това ПТП вреди произтичат единствено и само от лошото състоянието на пътния участък и неизпълнение на задължението по неговото обезопасяване.
Предвид тези съображения, съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице дължи на застрахования. Следва да се уточни, че в случая общината отговаря за причинени на застрахованото лице вреди, доколкото същите са пряка и непосредствена последица от попадането му в необезопасените дупки, намиращи се на пътното платно. Явно повредата, която е заплатена от застрахователя по отношение на предна лява гума не е от събитието описано в исковата молба. Събраните доказателства(основно в констативния протокол и свидетелските показания) сочат за спукани 3бр.гуми: 2бр.десни гуми и 1бр.задна лява гума. Изготвените опис-заключение по щета от 26.03.2018г. и калкулация от същата дата(с описани като „увредени детайли“ четири гуми „за подмяна“) са частни свидетелстващи документи, изготвени от ищеца и установяващи благоприятни за изготвилия ги ищец факти и обстоятелства и следователно не притежават материална доказателствена сила, която да задължи съда да смята до доказване на противното, че удостоверените в тях факти и обстоятелства действително са се осъществили. В случая подмяната на три от гумите с един и същ размер и марка с чисто нови, евентуално би наложила и подмяната на четвъртата гума, предвид равномерното сцепление и устойчивост на автомобила с платното за движените. Така или иначе се касае за репариране на вреди, вследствие на повредените части на МПС, които да са пряка и непосредствена последица от ПТП, което обосновава извод за вреди по три от автомобилните гуми.
Необходимо е да се изясни, че съгласно нормата на чл.386 от КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка – чл.400 ал.1, ал.2 от КЗ. Съгласно чл.400 ал.3 от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество. Според чл.399 от КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент(Решение№37/23.04.2009г. по т.дело№667/2008г. - Iт.о. ВКС; Решение№235/27.12.2013г. по т.дело№1586/2013г. - IIт.о. ВКС; Решение№59/06.07.2017г. по т.дело№2367/2015г. - Iт.о. ВКС;). Единствената релевантна стойност е средната пазарна стойност. Съдебната практика вече приема, че овехтяване не следва се отчита(Решение№115/09.07.2009г. по т.дело№627/2008г. - IIт.о. на ВКС). Същевременно доктрината винаги е застъпвала становището, че когато са увредени важни за сигурността на автомобила детайли(в т.ч. гуми и джанти) никога не се използват детайли втора употреба. По делото липсват данни за оглед от експертна комисия на застрахователя с цел определяне на действителната стойност, поради което и на основание чл.162 от ГПК на база на заключението на вещото лице, съдът възприема като стойност, съответстваща на реалния размер на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Съдът намира, че предявеният иск за основателен за сумата - 674.25лв.(материали на стойност 653.25лв. за три гуми и стойността на извършените демонтаж и монтаж – 21.00лв.). В останалата част до пълния предявен размер от 899.01лв., искът се явява неоснователен.
Искът е основателен и в частта за сумата от 15.00лв. - ликвидационни разходи, доколкото обичайният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при забавено плащане на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от падежа до окончателното плащане. Регресното право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в който той е удовлетворил застрахования и тогава то става изискуемо. С изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател става изискуемо регресното му вземане срещу причинителя на вредата и от този момент може да претендира обезщетение в размер на лихви. В тази връзка същите лихви са компенсаторни, а не мораторни, и са дължими като допълнение на обезщетението от деня на събитието. Досежно размера на дължимата лихва, макар и компенсаторна, лихвата се явява законна, а доколкото няма определен ден за изпълнение при условията на чл.84 ал.2 от ЗЗД следва да се приеме, че причинителят на вредата изпада в забава след покана(Решение№842/02.11.2007г. по т.дело№409/2007г. на ВКС). Такава покана(с срок за изпълнение – 15дни от получаването) е връчена на ответната страна на 01.08.2018г. Исковата молба, депозирана в съда на 02.10.2018г. също се счита за отправена покана плащане. Следва да се присъди в полза на ищеца и законната лихва върху сумата 674.25лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.10.2018г. до окончателното и изплащане.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, при този изход на делото, за ищеца в негова полза следва да се присъдят и направените разноски, като ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати и сумата 406.00лв., представляваща направените разноски(внесена ДТ по чл.1 от Тарифата за ДТССГПК, възнаграждение за вещо лице, заплатено адвокатско възнаграждение, разноски за свидетели), съразмерно на уважените искове. Съответно, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, при този изход на делото, в полза на ответната община следва да се присъдят и направените разноски(юрисконсултско възнаграждение) в размер на 73.77лв., съразмерно на отхвърлените искове.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Горна Оряховица с БУЛСТАТ*****, с адрес: гр.Г.Оряховица пл.”Г.Измирлиев”№5, представлявана от Кмета Д. Д., да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.“Витоша”№89-Б, представлявано заедно от Главен Изп.директор К.Х.Ч. и Изп.директор Г. Д. К.: сумата 674.25лв./шестстотин седемдесет и четири лева/, представляващa платено застрахователно обезщетение по щета№44011711809426 по описа на “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, на основание застрахователна полица№440217041000285/19.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.10.2018г. до окончателното и плащане; сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща обичайните разноски, направени за неговото определяне, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.10.2018г. до окончателното и плащане; сумата 406.00лв./четиристотин и шест лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения регресен иск от страна на „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.“Витоша”№89-Б, представлявано заедно от Главен Изп.директор К.Х.Ч. и Изп.директор Г. Д. К.(чрез адв.П. Ил.А. *** – съдебен адрес:***) против Oбщина Горна Оряховица с БУЛСТАТ*****, с адрес: гр.Г.Оряховица пл.”Г.Измирлиев”№5, за платено застрахователно обезщетение по щета№44011711809426 по описа на “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, на основание застрахователна полица№440217041000285/19.06.2017г., в останалата му част от 674.25лв. до пълния му предявен размер 899.01лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.“Витоша”№89-Б, представлявано заедно от Главен Изп.директор К.Х.Ч. и Изп.директор Г. Д. К., да заплати на Община Горна Оряховица с БУЛСТАТ*****, с адрес: гр.Г.Оряховица пл.”Г.Измирлиев”№5, представлявана от Кмета Д. Д., сумата 73.77лв./седемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: