№ 155
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500483 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.
Образувано е по жалба „Ксара Трейдинг“ ЕООД, чрез процесуален
представител адв. Н. Х. против решение № 1031/29.07.2022 год, постановено
по в.гр.д. № 964/2022 год на ОС - Варна, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу извършено по изп.д. № 20147110400791 по описа на ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова, регод № 711 с район на действие Окръжен съд –
Варна, разпределение от 10.01.2022 год, на основание чл.495 от ГПК, на
сумата от 5 000 лева вр. проведено принудително изпълнение върху собствен
на жалбоподателя недвижим имот, находящ се в с.Аспарухово, община
Дългопол, съставляващ имот с идентификатор 00789.45.27 по КК на селото, с
площ 6 665 кв. м.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на направените от съда изводи с аргументи по
съществото на спора, идентични с наведените в жалбата по чл.463 от ГПК.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното
решение и оспореното разпределение, а извършената публична продан да
бъде обявена за нестанала.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор само от
взискателя „С.ГОДГруп“ ЕАД, в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
1
Съставът на Апелативен съд - Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
С обжалваното решение окръжният съд се е произнесъл по подадена от
настоящия жалбоподател жалба против извършено по изп.д. №
20147110400791 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, регод № 711 с район на
действие Окръжен съд – Варна, разпределение от 10.01.2022 год, на
основание чл.495 от ГПК, на сумата от 5 000 лева вр. проведено
принудително изпълнение върху собствен на жалбоподателя недвижим имот,
находящ се в с.Аспарухово, община Дългопол, съставляващ имот с
идентификатор 00789.45.27 по КК на селото, с площ 6 665 кв. м.
Наведените оплаквания относно законосъобразността на оспореното
разпределение са, че процесният имот е възложен на „С.ГОДГруп“ ЕАД,
който е участвал в проданта като взискател, без внасяне на депозит и приет за
такъв от ЧСИ без да е имал качеството на „конституиран взискател“. В този
ред на мисли се излагат съображения, че към датата на реализирането на
публичната продан извършеното прехвърляне на вземането от взискателя
„Юробанк България“ АД към „С.ГОДГруп“ ЕАД не му е било съобщено,
поради което и на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД към този момент
прехвърлянето не е породило действие по отношение на длъжника и третите
лица. Такова уведомяване до жалбоподателя е било извършено едва на
21.12.2021 год със съобщение на ЧСИ. Твърди, че този порок на публичната
продан води до ненадлежно извършено наддаване и опорочава обжалваното
разпределение, поради което е отправил искането си до съда за неговата
отмяна, за обявяване на публичната продан за нестанала, ведно с връщане на
всички платени суми и отмяна на евентуално издадено постановление за
възлагане.
При извършената служебна справка с материалите по изпълнителното
дело, приложено към настоящия момент към в.ч.гр.д. № 443/2022 год по
описа на Апелативен съд – Варна, съдът констатира, че принудителното
изпълнение е образувано по молба на „Юробанк България“ АД въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 6553/2014 год на РС – Варна против
„Ен Джи Ел Рисайклинг“ ЕООД, „Метал-Мар Инженеринг“ ЕООД и „Ен Джи
Ел Инвестмънт“ ЕООД за солидарното заплащане на подробно посочени в
изпълнителния титул суми, дължими по договор за банков кредит. Това
вземане е било обезпечено с първа по ред ипотека върху собствени на „Ксара
Трейдинг“ ЕООД недвижими имоти, вписана в СВ с вх. № 5254/29.12.2010
год, акт № 46, том I, подновена 2020 год и с оглед на което по искане на
взискателя изпълнението е насочено към осребряване на ипотекираните
имоти, един от които е и ПИ 00789.45.27 по КК на с.Аспарухово. Публичната
продан на този имот е реализирана в периода 28.09.2021 год – 28.10.2021 год,
като с протокол от 29.10.2021 год за купувач е обявен „С.ГОДГруп“ ЕАД за
2
сумата от 5 000 лева. Видно от изп.д. /том IХ и том Х/ е, че „С.ГОДГруп“
ЕАД е конституирано като взискател в качеството му на частен
правоприемник на първоначалния, съгласно Постановление на ЧСИ от
26.10.2021 год, издадено на основание чл.429, ал.1 от ГПК. Конституирането
е постановено по подадена молба от 14.10.2021 год и приложен към нея
договор за цесия от 30.06.2021 год. Изрично в молбата е било обективирано и
искане по чл.18 от ЗЧСИ за връчване на представени с нея уведомления по
чл.99, ал.3 от ЗЗД до длъжниците, ведно с доказателства за упълномощаване
от цедента /“Юробанк България“ АД/ към цесионера /“С.ГОДГруп“ ЕАД/ за
съобщаване на цесията. Тези уведомления са били редовно връчени на 20-
21.12.2021 год, както на длъжниците по изпълнителния лист, така и на лицата,
дали свое имущество за обезпечение на вземането /настоящия жалбоподател -
ипотекарния длъжник и „Феникс Реком Инвест“ АД – залогодател/. Именно
поради постановеното конституиране на цесионера „С.ГОДГруп“ ЕАД като
взискател, който е участвал в проданта и е обявен за купувач на процесния
недвижим имот, и на основание чл.495 от ГПК, ЧСИ е изготвил обжалваното
разпределение, като в ред първи е включил сумата от 120.62 лева,
представляваща дължима такса по т.26 от ТТЗЧСИ съобразно събраното
вземане, а сумата от 4 879.38 лева е отнесена в полза на взискателя
„С.ГОДГруп“ ЕАД, ползващ се с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на въззивната инстанция
намира изложените в жалбата на „Ксара Трейдинг“ ЕООД оплаквания срещу
процесното разпределение, доразвити и в жалбата срещу обжалваното
решение на окръжния съд, за изцяло неоснователни.
Не съществува спор в практиката, че договорът за цесия поражда своето
действие от момента на неговото сключване или от изрично уговорения от
страните друг начален момент. Именно тогава настъпва и прехвърлителното
действие спрямо вземането. Изискването на чл.99, ал.3 вр. ал.4 от ЗЗД е
относимо към противопоставимостта на този договор на длъжника и третите
лица по повод извършено, респективно претендирано от него плащане.
Поради това и цесионерът има качеството на правоприемник на вземането от
момента, в който договорът между него и праводателят му е породил своето
действие. Придобиването качеството на кредитор /титуляр на вземането/ не е
обусловено от съобщаването на цесията на длъжника от страна на
първоначалния кредитор. Именно от момента на придобиване на вземането и
на основание чл.429, ал.1 от ГПК цесионерът може да се ползва от издадения
в полза на праводателя му изпълнителен лист като няма пречка цесионерът да
бъде упълномощен от цедента да съобщи цесията, съответно
упълномощеният цесионер да възложи връчване на уведомлението на
съдебния изпълнител /чл.18 от ЗЧСИ/, каквато хипотеза е осъществена в
настоящия случай. Този извод не се променя от мотивите, изложени в т.4г от
ТР № 4/2013 год на ОСГТК на ВКС, на които се позовава жалбоподателят,
тъй като същите са относими към преценката не за настъпилото
правоприемство, а към това дали са налице предпоставките за подлежащо на
3
изпълнение в полза на заявителя по чл.417 от ГПК задължение. Наред с това,
следва да се отбележи, че извършеното прехвърляне следва да се съобщи на
длъжника[1]страна по материалното правоотношение с цедента, но не и на
третите за това правоотношение лица, дали своя вещ като обезпечение за
чужд дългод Признаването на процесуалното качество на длъжници в
изпълнението на тази категория лица е с оглед правото им на защита срещу
незаконосъобразност на принудително изпълнение, което са длъжни да
търпят спрямо имота си, но това не ги прави страна в материалното
правоотношение по вземането, предмет на изпълнителното дело /в т.см.
изрично мотиви по т.2 от ТР № 4/2017год на ОСГТК на ВКС/. В тази връзка и
по аргод от чл.151 от ЗЗД относими биха били само възражения на
жалбоподателя вр. съобщаването на цесията на длъжниците по изпълнителния
лист, но не и спрямо него. Възражения в тази насока не са направени в
жалбата по чл.463 от ГПК. Но независимо от това и предвид установеното по-
горе от фактическа страна за връчени към 21.12.2021 год уведомления по
чл.99, ал.3 от ЗЗД до длъжниците по вземането следва, че към датата на
изготвяне и предявяване на процесното разпределение договорът за цесия
вече им е бил противопоставим.
Без значение е за законосъобразността на разпределението дали към
датата на реализиране на публичната продан уведомяването на длъжника за
цесията съставлява изискуемо за нейното надлежно провеждане
обстоятелство, с оглед на участието на цесионера в наддаването. Такова
възражение може да бъде разгледано само по повод на обжалване на
постановлението за възлагане. Както е посочил и окръжният съд относимите
към законосъобразността на разпределението възражения са тези относно
кръга на лицата /взискатели/, между които е разпределена сумата,
определените размери на вземанията им, в т.ч. и за разноските, и спазването
на императивната разпоредба на чл.136 от ЗЗД относно поредността на
удоволетворяване на вземанията. Евентуално допуснати нарушения при
осъществяване на изпълнителния способ /проданта/ не могат да бъдат
релевирани в производството по обжалване на извършеното разпределение.
Затова и при постановена отмяна на разпределението не може да има за
последица отмяна и на реализирания способ, в каквато насока се съдържа
искане в петитума.
В случая, предвид изложеното по-горе вр. действието на договора за
цесия и надлежното му съобщаване по см. на чл.99, ал.3 от ЗЗД към датата на
разпределението, не се установява разпределение на суми в полза на лица,
които не са взискатели по изпълнението. Оплаквания относно определения
размер на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ, както и за нарушения на чл.136 от ЗЗД
не са направени. Не се констатират такива и от съда, доколкото по делото
няма данни за присъединени взискатели със вземания, ползващи се с
привилегия преди ипотекарния кредитор. Следователно жалбата срещу
извършеното разпределение е неоснователна.
По изложените мотиви, които съвпадат с тези на обжалваното решение,
4
настоящият състав намира, че разпределнието е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 463, ал. 2 от ГПК решението на апелативния съд не
подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1031/29.07.2022 год по в.гр.д. № 964/2022
год на Окръжен съд – гр. Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5