№ 39
гр. София , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502608 по описа за 2020 година
при участието на секретар Ива Андреева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Г. И. Т. чрез особен представител адвокат З.
И. срещу решение 1151 от 09.03.2020 г. на Окръжен съд *** по гр.д. 250/2017, с което
ответникът е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД сумата от 192784, 66 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС Фолскваген голф ДК *** за ПТП на 26.12.2018 г. ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на исковата молба - 28.09. 2017 г. до окончателното
плащане, както и разноски за особен представител и за държавна такса. По делото е
постъпила въззивна жалба и от адвокат И. К., особен представител на ответника в
първоинстанционното производство Г. И. Т..
И в двете въззивни жалби се поддържа, че решението е недопустимо, неправилно и
необосновано: не е налице валидна застрахователна полица, както и претендираната законна
лихва върху определеното обезщетение по справедливост следва да бъде по-малка. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
В подаден отговор на първата въззивна жалба процесуалният представител на ищеца я
оспорва и поддържа, че в обжалваното решение правилно е съобразено наличието на влязла в
сила присъда срещу ответника, участието му като трето лице-помагач по гражданското дело,
в което е определено по справедливост обезщетението за родителите на загиналото при ПТП
дете, изплатено впоследствие от застрахователното дружество, наличието на валидна полица
и че регресната претенция не е погасена по давност.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Препис от решението е връчен на
10.03.2020 г., първата е подадена на 23.03.2020 г., а втората – на 01.06.2020 г. и предвид § 13.
от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
1
сила от 14.05.2020 г.) съгласно който сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник" срокът е спазен.
С молба от 01.10.2020 г. в изпълнение на указанията на съда ищецът е уточнил в
рамките на общия претендиран размер от 192784,66 лева каква част са главници, каква –
лихви и каква – разноски, съответно по исково или по изпълнително дело.
От въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В съдебно заседание особените представители на въззивния жалбоподател, подали
въззивните жалби и процесуалният представител на ответника по жалбата поддържат
изложените до момента позиции. В писмени защити адв. З. И. и адв. И. К. развиват подробни
съображения за отхвърлянето на иска.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Доводите за недопустимост на
решението поради нищожност на застрахователния договор и липса на пасивна процесуално-
правна легитимация са относими към правилността на обжалвания акт.
Първоинстанционното производство е било образувано по искове на „Лев инс“ АД с
правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) и чл. 5, ал. 3 ЗДвП в действащата към датата
на ПТП редакция (ДВ от 28.11.2008 г.) срещу Г. И. Т. за заплащане на 192784, 66 лв.
застрахователно обезщетение, платено от застрахователя на родителите на загиналия при
ПТП на 26.12.2008 г. М. С. Ф., виновно причинено от водача при управление на МПС с
наличие на алкохол в кръвта.
Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване-
датата на настъпване на застрахователното събитие по риска "гражданска отговорност",
поради което приложим е отмененият КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Регресното право възниква
тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с
делинквента на основанията изрично посочени в закона - умисъл, употреба на алкохол и пр.
То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като наличието на тези
основания законодателят свързва именно с този момент. Моментът на плащането на
обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното
притезание. ( р. № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г.; р. № 75/23.06.2011 г. по т. д. №
643/2010 г. на ВКС - ТК, I т. о., р № 192 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 768/2010 г., II т. о.,
ТК). Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в редакцията към деня на пътния инцидент водачът на
пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие
на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, следователно каквато и да е
концентрация алкохол в кръвта на водача е от значение за основателност на регресното право
при наличие на другите предпоставки.
За уважаване на предявените искове е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска
отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, управление на МПС след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане
от застрахователя на обезщетения на увредените лица за причинените вреди.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че ответникът е причинил смъртта на М. Ф. при
управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта, както и че ищецът е осъден да
2
заплати на неговите родители обезщетение за неимуществените вреди в причинна връзка със
смъртта. Спорно е налице ли е договор за застраховка "Гражданска отговорност", платено ли
е обезщетение на увредените лица и дължи ли делинквентът заплащане на платените от
застрахователя обезщетения в претендираните в исковата молба размери.
С решение от 28.05.2012 г. по гр.д. № 8503/2011 г. Софийски градски съд е осъдил на
основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) ЗК " Лев Инс" АД да заплати на Г. Е. Ф., ЕГН********** и
на С. Г. Ф., ЕГН ********** и двамата от с.***, обл. ***, ул."*** №54 на всеки един от тях
сумата от по 60 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на смъртта на сина им М. С. Ф., вследствие на ПТП настъпило на 26.12.2008 г.,
ведно със законните лихви върху сумите, считано от 27.12.2008 г. до окончателното им
изплащане и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 5 280 лв., за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважените части от исковете. С решение № 1497 от
17.07.2013 г. по гр.д. 1278/2013 АС София е потвърдил решението, като същото не е
обжалвано и е влязло в сила. Решението е постановено при участието на трето лице -помагач
Г. И. Т. ЕГН ********** .
С присъда №179 от 14.12.2009 г. Софийският военен съд по нохд №179/2009год. на
основание чл.301,чл.303 и чл.305 НПК е признал Г. И. Т. за виновен в това, че на 26.12.2008
г., около 20.35 часа в село ***, област *** с посока на движение от село Кочан по ул."Тодор
Шопов", при управление на МПС-л.а., марка"Фолксваген", модел"Голф", с рег.№ ***
нарушил следните правила за движение чл.5, ал.2 ЗДвП: „Водачът на ППС е длъжен да не
управлява ППС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества",
чл.6,т.1 ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, пътните знаци и с пътната маркировка", като
навлязъл в насрещното платно за движение, регулирано с пътен знак, като еднопосочно за
движение в срещуположната за него посока,чл.21,ал.1 ЗДвП :„При избиране на скоростта на
движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч.: ППС от категория В - в населено място 50 км/ч. и чл.21,ал.2 ЗДвП: Когато стойността
на скоростта, която трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,това се
сигнализира с пътен знак"В26"-максимално допустимата скорост на движение на ППС е 40
км/час и важи за цялото населено място, като се е движел със скорост около 60 км/час,чл.117
ЗДвП:-„При приближаване към място, където на пътя в близост до него се намират деца,
водачът на ППС е длъжен да намали скоростта, а при необходимост да спре" и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. С. Ф. от село ***, като деянието е извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1.2 на хиляда, а именно
2.245 на хиляда. С решение №6 от 13.05.2010 г. Военно-апелативният съд по нохд №4/2010 г.
е изменил присъдата, като е увеличил наложеното наказание и е потвърдил присъдата в
останалата й част. С решение №440 от 24.11.2010 г. ВКС, трето НО по наказателно дело
№423/2010 г. е оставил в сила въззивното решение.
На основание чл. 300 от ГПК за настоящия съд е установено по задължителен начин, че
ответникът Г. Т. виновно е причинил смъртта на М. С. Ф. в пияно състояние с концентрация
на алкохол в кръвта 2.245 на хиляда. Ето защо, са установени всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане и третата предпоставка за възникване на
регресното право.
Неоснователно е възражението за липса на застрахователно правоотношение,
поддържано и пред настоящата инстанция от особените представители на въззивния
жалбоподател поради липсата на елементи от договора в представената полица по чл. 184 от
КЗ(отм). Поради задължителния характер на застраховка "Гражданска отговорност"
съдържанието на договора е уредено в закона, като страните разполагат с ограничена свобода
на договаряне, включваща избор на застрахователя и застрахователния посредник, както и
възможност предвидените минимални застрахователни лимити да се надвишават. Ето защо, в
3
случай, че някой от описаните в общата норма на чл. 184 КЗ (отм.) относно съдържанието на
застрахователния договор елементи липсва, тази липса се попълва от предвиденото в закона.
В представеното копие на полица на „Лев инс“ АД, за което съдът приема, че е доказана
обективната пречка за представянето на оригинал поради унищожаването му на 05.01.2015 г.
(л. 170 от първоинстанционната преписка), е посочен регистрационен номер на лекия
автомобил, името, ЕГН и адреса на собственика му, място и дата на издаване и номер на
полица. В справката от Информационния център на ГФ (л. 168 и 169 от
първоинстанционната преписка) са посочени регистрационен номер, марка, модел и цвят на
автомобила, името и адреса на собственика, както и номер на застрахователна полица и
застрахователно дружество. Съгласно чл. 295, ал. 7 от КЗ документите, изготвени от фонда
въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното,
удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието,
регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство,
име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно
средство. В присъдата изрично е посочен регистрационният номер на МПС, неговите марка и
модел и същите съвпадат с данните от полицата и от Информационния център. Като съобрази
законовата презумпция, присъдата по наказателното дело, представената застрахователна
полица и липсата на оспорване от страна на застрахователното дружество на валидна
застраховка „ГО“ за МПС, управлявано от Г. Т., по делото, образувано по исковете на
увредените лица, както и фактът, че последният е участвал като трето лице-помагач на
страната на ответника по това дело, въззивният съд намира, че „Лев инс“ е сключил
застраховка „ГО“ по отношение на МПС, с което е причинен пътният инцидент.
Ето защо, следва да се обсъди налице ли е плащане към увредените лица и какъв е
неговият размер.
Претенцията на ищеца от 192 784, 66 лева се формира, както следва. По гр.д. №
8503/2011 на СГС е издаден изпълнителен лист в полза на единия родител, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20138460400721 при ЧСИ О. М.. ЗК „Лев Инс“ АД
е превело на 20.11.2012 г. по сметка на ЧСИ О. М. сума в размер на 91327.20 лв., от които
претенцията е за 40000 лева за главница. Въз основа на същото решение на СГС по
изпълнителен лист в полза на другия родител е образувано друго изпълнително дело
20138460400722 по описа на същия ЧСИ. ЗК „Лев Инс" АД е превела на същата дата -
20.11.2012 г по сметка на ЧСИ 91327.20 лв., от които претенцията е за 40000 лева за
главница.
По изпълнителен лист, издаден в полза на майката на загиналия, съгласно въззивното
решение е образувано изпълнително дело № 20138460400829 при същия ЧСИ и
застрахователят е превел на 10.09.2013 г. по сметка на ЧСИ сумата от 57301.88 лв., от които
претенцията е за 50910.55 лева, включващи: 20000 лв. главница, 10168.94 лв. законна лихва
върху главницата от 20 000 лева, считано от 27.12.2008 до 10.09.2013 и 20741.61 лв. и
законна лихва върху 40000 лева, считано от 27.12.2008 до 10.09.2013 лв. По изпълнителен
лист, издаден в полза на бащата на загиналия въз основа на въззивното решение е образувано
изпълнително дело № 20138460400826 при същия ЧСИ, като ЗК „Лев Инс“ АД е превело на
10.09.2013 г. по сметка на ЧСИ 57301.88 лв., от които претенцията е за 50910.55 лева,
включващи: 20000 лв. главница, 10168.94 лв., законна лихва върху главницата, считано от
27.12.2008 до 10.09.2013 и 20741.61 лв. лихва върху 40000 лева, считано от 27.12.2008 до
10.09.2013 лв.
По изпълнителни дела № 20138460400939 и № 20138460400940 при ЧСИ О. М.,
образувани въз основа на изпълнителни листи за разноските в исковото производство за
двамата ищци, увредени лица, са платени на 28.10.2013 г. 13690.56 лева, от които
претенцията е за 5280 лева по всяко от изпълнителните дела.
4
От представените преводни нареждания, изпълнителни листове, покани за доброволно
изпълнение и изслушаната ССчЕ се установява, че плащанията от 20.11.2012 г., 10.09.2013 г.
и 28.10.2013 г. са наредени по сметката на ЧСИ, и с посочените от ищеца суми сметката на
ЧСИ е заверена, а впоследствие е заверена и сметката на адвокатско дружество О. К.,
представляващо взискателите. Частично основателни са въззивните оплаквания в двете
жалби относно недължимост на част от претенцията за законна лихва върху главниците от
40 000 лева и за разноските в исковото производство. Главниците от 40 000 лева са платени
на 20.11.2012 г. по и.д. 20138460400721 и 20138460400722 и в следващата партида
изпълнителни дела - 20138460400829 и 20138460400826 законната лихва следва да се
изчисли за периода от 27.12.2018 г. до 20.11.2012 г. Изчислена за този период, размерът на
лихвата върху 40 000 лева главница е 17056.35 лева. За тази сума претенцията е основателна,
а за размера до 20741,61 следва да се отхвърли и решението да се отмени. Сборът от лихвите
за двете главници е 34112,70 лева и за разликата от 7370, 52 лева решението следва да се
отмени.
С решение от 28.05.2012 г.по гр.д. № 8503/2011 г. Софийски градски съд съдът е осъдил
застрахователното дружество да плати сумата 5 280 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение. Въз основа на това решение обаче са издадени изпълнителни листове за
всеки от двамата ищци и са образувани две изпълнителни дела. Претенцията в настоящото
производство е основателна само за едната сума от 5280 лв., а за другата сума от 5280 лв. е
неоснователна и решението в тази част следва да се отмени, независимо че е платено от
застрахователя.
Ищецът не е претендирал от делинквента заплащане на платените от него суми за
разноски в изпълнителните производства, поради които са неотносими възраженията, че
поради забавата на застрахователя се е стигнало до увеличаване на дължимите суми. Наред с
това, следва да се съобрази, че според преценката на съда по делото на увредените лица
обезщетението по справедливост за всеки от двамата е 100 000 лева или общо 200 000 лева
главница ведно със законната лихва от 27.12.2018 г. до плащането, а претенцията по
настоящото дело е 192 784,66 лева.
Неоснователно е възражението за изтекла петгодишна погасителна давност, тъй като
регресното право е изискуемо от момента на плащането, а не от момента на деликта (така
изрично цитираните по-горе ( р. № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г.; р. № 75/23.06.2011
г. по т. д. № 643/2010 г. на ВКС - ТК, I т. о., р № 192 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д. №
768/2010 г., II т. о., ТК), както и Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на Пленум на ВС,
решение №178 от 21.10.2009г. по т.д. №192/2009г., II т.о., решение №173 от 30.10.2009 г. по
т.д. №455/2009г., II т.о., решение №53 от 16.07.2009 г. по т.д. №356/2008 г., I т.о., решение
№2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II т.о., решение №15 от 04.02.2011 г. по т.д.
№326/2010 г., II т.о. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо и към предявяване на иска (28.09.2017 г.) не е изтекла дори и
за най-старото плащане от 20.11.2012 г.
По изложените съображения исковете на „Лев инс“ АД срещу прекия причинител на
вредите от ПТП на 26.12.2008 г. са основателни за сумата от 180 134, 14 лева (сто и осемдесет
хиляди сто тридесет и четири лева и четиринадесет стотинки), а обжалваното решение следва
да се отмени над тази сума до присъдената сума от 192 784,66 лева.
Разноските за първата инстанция следва да се променят съобразно променения резултат
от спора. Дължимите от ответника разноски за държавна такса, депозит за особен
представител и депозит за ССчЕ са 12657,14 лева и решението следва да се отмени в частта
до 13 546 лева.
Въззивният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата разноски за
въззивната инстанция според отхвърлената част от жалбата в размер на 2531,25 лева за
5
платен депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 1151 от 09.03.2020 г. на Окръжен съд *** по гр.д. 250/2017 в частта,
в която Г. И. Т. ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********
платено на увредените лица застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС Фолскваген голф ДК *** за ПТП на 26.12.2018 г. ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на исковата молба - 28.09. 2017 г. до окончателното
плащане за разликата от дължимите 180 134, 14 лева (сто и осемдесет хиляди сто тридесет и
четири лева и четиринадесет стотинки) до присъдената сума от 192 784,66 лева, както и в
частта, в която е осъден да заплати разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за държавна
такса, депозит за особен представител и депозит за ССчЕ над сумата от 12657,14 лева.
И вместо това постановява
Отхвърля иска на ЗК „Лев инс“ АД ЕИК ********* срещу Г. И. Т. ЕГН ********** с
правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) и чл. 5, ал. 3 ЗДвП за заплащане на регресно
вземане за платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС
Фолскваген голф ДК *** за ПТП на 26.12.2018 г. ведно със законната лихва за сумата от
12 650, 52 (дванадесет хиляди шестстотин и петдесет лева и петдесет и две стотинки),
считано от деня на подаване на исковата молба - 28.09. 2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. И. Т. ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев инс“ АД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 2531,25 лева за платен депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6