Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 121 Година 2021,11.02. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На осми юни
Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова
– Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор Георги
Дуков
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 18 по
описа за 2018 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищцата М.Г.К. – П. с посочен съдебен адрес: гр. София 1606, ул. „Дамян
Груев“ № 13, вх. С, партер е предявила иск против Върховен административен съд,
с адрес: гр. София 1301, бул. „Александър Стамболийски“ № 18, за осъждането му да
й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществено вреди- получен силен стрес, бърза
смяна на високо с ниско кръвно налягане, сърцебиене, смущения в
храносмилателната система и дишане, безсъние, смущения в имунната система, подтиснатост,
липса на концентрация и контактуване с друга хора, проява на силна разсеяност, понякога
силна раздразнителност, резки колебания на кръвната захар, поради нарушение на правото й на справедлив процес
при разглеждане и решаване от състав на
ВАС на нейна жалба от 10.01.2017
г. срещу решение № 2117 от 15.12.2016 г. на Административен съд Бургас, XI състав, като е постановено решение № 8518 от
03.07.2017 г. по адм. д. № 2121/2017 по описа на ВАС, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателно й
изплащане. Твърди, че горните вреди са резултат от незаконни действия на
ответника като правоприлагащ орган, изразяващи се в нарушаване на
съдопроизводствени правила при разглеждане на делото и произнасяне на крайния
акт в прекалено кратък срок без запознаване в цялост с твърденията на ищцата и
събраните по делото доказателства, с което е нарушил правото й на справедлив
процес и правото на гледане на делото й в разумен срок. Развива подробни
съображения в исковата си молба и допълнителни молби като обосновава основателността
на претенцията си. Заявява, че ответникът не се е аргументирал в
решението си, по кой закон може да се провежда ревизия едновременно и на
физическо лице, и на едноличен търговец, не е коментирал, че нито ревизионният
доклад, нито ревизионният акт са били връчени на страната, поради което същата
е лишена от право на защита. Постановеното от ответника решение не давало
отговор и на въпроса кой трябва да плати – едноличният търговец или физическото
лице осигурителни вноски за ДОО по КСО, както и за осигурителни вноски за ЗО по
ЗЗО. Въпреки липсата на произнасяне по така посочения правен въпрос,
ревизионният акт бил потвърден като правилен и законосъобразен. Намира, че
нередовно връчения ревизионен акт е нищожен и не следва да бъде потвърждаван.
Счита процесът за формално проведен, без ВАС да е обсъдил правилността или
неправилността на нито един неин аргумент,
без ответника НАП да е присъствал, като твърди, че самото административно дело пред
Административен съд Бургас е заведено незаконосъобразно – по копие на нейна
жалба, по която има образувано друго дело. Твърди, че процесът е манипулативен
и незаконен, протекъл на два етапа, в първият от които след нейна жалба срещу
ревизионния акт, порокът му относно невръчването е отстранен и втори етап, в
който вече след отстраняването на порока държавата е предявила претенциите си.
Решението на ВАС е формално, необосновано, препращащо към решението на
административния съд, като ответникът не обсъжда нито един от изложените в
касационната жалба аргументи, поради което счита, че е налице липса на
правосъдие и лишаване от права. Намира, че по делото са налице неправилно
установени факти, които съответно водят до неправилни изводи. Решението е
неправилно, невярно, неясно, немотивирано в частта, в която съдът е приел, че е
налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, както и че е налице превишение
на извършените от нея разходи над доказаните приходи – основание по чл.122, ал.1,
т.7 ДОПК. Заявява, че съдът, осъждайки я въз основа на факти и обстоятелства,
установени от НАП Бургас, които според нея не са верни, е нарушил правата й. Ответникът
нарушил и правото й на гледане на делото в разумен срок, тъй като постановил
съдебния си акт в срок от пет месеца, който бил недостатъчен за запознаване с
изложените от нея като жалбоподател аргументи. Счита, че в този срок съдът не е
имал време даже да прочете жалбата й, поради което е произнесъл некачествено
решение, основано на неистински факти и в нейна вреда. С гореописаните действия
държавата чрез нейните органи е нарушила и чл.6 от КЗПЧОС, правото на
справедлив процес и правото на гледане на делото в разумен срок. Счита, че
е налице нарушение и на чл.13 КЗПЧОС,
според който трябва да се гарантира наличието на средства за защита на
национално ниво на права и свободи, предвидени в Конвенцията. В резултат на
ситуацията около проведената ревизия, ищцата изживяла силен стрес, причинил й
редица физически и психически смущения – смущения в кръвоносната система, в
храносмилателната система, безсъние, нарушение на имунната система,
подтиснатост, липса на концентрация, разсеяност, раздразнителност.
Предявените искове са с правни
основания в чл. 6, § 1 от КЗПЧОС във вр. със ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Върховен
административен съд, с адрес: гр. София 1301, бул. „Александър Стамболийски“ №
18, чрез пълномощника си Младен Семов счита предявения
иск за недопустим, неоснователен и недоказан. Намира, че постановения от него
акт не може да бъде източник на вреди, тъй като той е влязъл в сила и се ползва
със сила на пресъдено нещо, поради което е налице презумпция за неговата
законосъобразност. Счита също така, че не е налице причинна връзка между
твърдените от ищцата вреди и неговите действия-постановен съдебен акт, тъй като
в производството по конкретното дело ВАС извършва съдебен контрол за
законосъобразност на осъществена от административен орган намеса в материално право на ищцата. Намира, че
съдебният контрол действа опосредено в конкретното материално правоотношение между
ищцата и НАП, а пряката връзка е между последните двама. Поради това заявява, че не
са налице елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността му по
реда на ЗОДОВ. На следващо място оспорва иска по размер като твърди, че той е определен без да са съобразени
критериите за справедливост и се явява недоказан. В тази връзка се позовава на
практиката на ВКС и на Постановление № 4 от 23.XII1968г., на Пленума на ВС.
Претендира разноски.
Прокурор от Окръжна прокуратура
Бургас, участващ задължително на основание специалния текст на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ
в производството по този вид дела, не е подал писмен отговор, не е направил
доказателствени искания. В съдебни заседания не е направил доказателствени
искания, не е възразил против събирането на поисканите доказателства. При
устните състезания е заявил, че намира предявения иск за неоснователен, тъй
като не се установяват незаконосъобразност на действията на състава на ВАС, не
е нарушено и правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Бургаски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е сезирала
Административен съд – Бургас (БАдмС) с жалба от 01.08.2016 г., с която е атакувала издадените от директора на дирекция
ОДОП – Бургас решение № 104/09.05.2016 г. и решение № 173/08.07.2016 г., ведно
с ревизионен акт № Р-02-1400563-091-01/28.01.2015 г., ревизионен доклад към
него ЗВР № 1401432/09.07.2014 г. и заповед за изменение на ЗВР №
*********-020-03/31.07.2014 г. По така подадената жалба е било образувано
административно дело № 1640 по описа за 2016 г. на БАдмС. С определение от
31.08.2016 г., производството по делото е разделено от съда по съображения, че
с жалбата се обжалват два отделни административни акта,а жалбите срещу два акта подлежат на разглеждане по реда на
различни производства по ДОПК, както и поради това, че съвместното разглеждане
на оспорванията ще бъде затруднено. Постановено е производството по дело № 1640/2016 г. по описа
на съда да се развива досежно оспорването против решение
№ 104/09.05.2016 г. на директора на ОДОП – Бургас при ЦУ на НАП, а жалбата на М.Г.К.
– П. с ЕТ „Систем стил - М.К.“/както изрично е записано в мотивите и
диспозитива на съдебния акт/ против решение № 173/08.07.2016 г. на директора на
ОДОП – Бургас, ведно с препис от материалите по делото, да се докладва на
председателя на съда. По повод на така постановеното определение на 31.08.2016
г., е образувано ново административно дело № 1786/2016 г. по описа на БАдмС, в
производството по което съдът е разгледал и се е произнесъл по жалбата на
ищцата против решение № 173/08.07.2016 г. на директора на ОДОП – Бургас.
Производството по посоченото административно дело на БАдмС е приключило с
постановяването на решение № 2117/15.12.2016 г., с което съдът е оставил без
разглеждане жалбата на М.Г.К. - П., против ревизионен акт № Р – 02 – 1400563 – 091 –
001/28.01.2015 година на органи по приходите при ТД – Бургас на НАП в частта, в която е отменен с
решение № 173/08.07.2016 година на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ
на НАП, като е прекратил производството в тази му част, и е отхвърлил жалбата в
останалата й част против ревизионен акт № Р – 02 – 1400563 – 091 –
001/28.01.2015 година на органи по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден
частично с решение № 173/08.07.2016 година на директора на дирекция „ОДОП“ –
Бургас при ЦУ на НАП. С потвърдената част на ревизионния акт са определени на М.Г.К.-П. с
ЕТ„Систем стил-М.К.“ задължения за данъци
и осигурителни вноски както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за
данъчни периоди 2010, 2011 и 2012 – главница и лихви; данък върху доходите на
физическите лица-доходи от упражнявана свободна професия, граждански договори и
др. по ЗДДФЛ за данъчен период 2008 год. –главница и лихви; задължения по ЗДДС
за цялата 2010 год.,за декември 2011 год., за януари-октомври и декември 2012
год.; задължения за ДОО и здравноосигурителни вноски за 2011-2012 год. В решението е посочено, че то подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок в частта, имаща характер на
определение за прекратяване на делото, а в останалата си част - в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
От справка в сайта на ответника
Върховен административен съд се установява, че дело № 2121/2017 г., по повод на
което се твърди от ищцата, че е претърпяла вреди, е образувано на 20.02.2017
г., с което е сложено началото на производството пред този съд. От справката се
установява още, че по делото е проведено едно съдебно заседание - на 07.06.2017
г., в което съдът е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.
С решение № 8518 от 03.07.2017 г.на ВАС е
оставено в сила Решение № 2117 от 15.12.2016 година на
Административен съд – Бургас по адм.д.№ 1786/2016 година.
Решение № 2117/15.12.2016 г., по адм.д. № 1786/2016
год. на Административен съд Бургас и решение № 8518 от
03.07.2017 г. по адм. дебо № 2121/2017 год. на Върховен административен съд са публикувани на сайтовете
на съответния съд.
От съдържанието на решението на
Върховен административен съд –начална част, е видно, че е
посочен точно предмета на производството пред този съд - решението на Административен
съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на ищцата против потвърден частично от директора на
дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП ревизионен акт №
Р-02-1400563-091-01/28.01.2015 г., като са възпроизведени и конкретните
твърдения на М.К.-П. в жалбата й пред този съд, за допуснати пороци от Административен съд Бургас при постановяване
на решението по адм.д. № 1786/2016 год. В
решението са посочени приетите за
установени факти по делото, изразени са становища по всяко от касационните
оплаквания на ищцата по настоящото дело, направени са препратки към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин съображенията на последния са станали част от съдържанието
на решението на Върховния административен съд, изложени са допълнително и
самостоятелни мотиви, посочено е кои твърдения са заявени за първи път в
касационното производство и е разяснено защо те няма да бъдат обсъждани.
В
настоящото производство, във връзка с твърденията на ищцата за претърпени
неимуществени вреди, е допуснат до разпит в качеството му на свидетел И.К.В..
Свидетелят твърди, че е лекар и има специалност „Вътрешни
болести“, като подраздел „Нефрология“, „УНГ“ и „Здравен мениджмънт по
управление и ръководство на здравни заведения“. Посочва, че често е имал
контакти с ищцата и нейния съпруг като ги е консултирал по здравни въпроси. Заявява,
че след заминаването на ищцата извън България е разговарял с нея за
здравословните й проблеми, като сочи, че поради работната среда, ищцата имала
характерна напрегнатост, изнервеност, проблеми със съня, изострени зрителни и
слухови анализатори, проблеми с храносмилателната система, кардиологични проблеми,
изразен страх и преумора. Свидетелят твърди, че е давал консултации на ищцата и
й е препоръчвал прием на лекарства за
разрешаване на възникналите здравословни проблеми. Сочи, че здравословните
проблеми на ищцата са се засили, когато тя била извън България, а като причина
за възникването им сочи наличието на
изразена страхова изява, един основателен страх, което води до промяна на
централната нервна система, засяга половата функция и всички тези последствия
засягат всички вътрешни органи, включително сърдечно – съдовата система.
Свидетелят заявява, че чувството за липса на справедливост, може да предизвика страх,
че то е мотор при стреса и е състояние, което води до промяна на цялата нервна
система, работоспособност, склонност към заболеваемост, както и склонност към
забавена адаптация. В показанията си свидетелят коментира и представен по
делото документ, съставен на холандски език, като заявява, че в него става
въпрос за т. нар. Езофагитис, което означава възпален хранопровод, като
поставената диагноза е Пангастритис и заявява, че в документа е описана формата
на лечение.
При установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
От изложението на обстоятелствата в исковата молба е видно, че ищцата
намира решението на Върховния административен съд за неясно по въпросите: кой
дължи определените в ревизионния акт публични задължения - тя като физическо
лице или неработещата й от 1997 год. фирма на едноличен търговец и как тези
задължения са били определени в хода на
ревизионното производство.
Правото
на справедлив процес по смисъла на чл.6, § 1 от КЗПЧОС включва
следните основни елементи: правото на достъп до съд, равенство на средствата,
състезателност на процеса и право на аргументирано и обосновано съдебно
решение. От изложените в исковата молба и направените в последствие уточнения
на същата е видно, че от така посочените елементи, ищцата счита за нарушено
правото й на аргументирано и обосновано съдебно решение. Правото на обосновано
и аргументирано съдебно решение се изразява в мотивирането на акта от съда по
начин, който да позволява на страните да разберат, как и защо съдът е стигнал
до изводите обективирани в диспозитива на акта. В практиката на Съда на
Европейския съюз се приема, че мотивите, изложени в решението, трябва да са от
такова естество, че да позволят на страната да упражни ефективно правото си на
жалба. Въпреки това, разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията не може да се
разбира в смисъл, че националният съд е длъжен да се произнесе по всяко отделно
оплакване на страната. Такова задължение може да съществува само в случаите,
когато аргумент или оспорване имат решаващо значение за изхода на спора, поради
което съдът трябва да даде изричен и изчерпателен отговор. Правото на
справедлив процес не включва като свой елемент преценка на правилността на постановен
съдебен акт. Такава преценка
може да бъде извършвана по отношение на съдебни актове подлежащи на инстанционен
контрол, при това в рамките на провеждане на този контрол. Правилността на
съдебния акт, обаче, не е елемент от правото на справедлив процес.
С оглед на
горното в производството по настоящото дело не се следва произнасяне по
онези възражения на ищцата,които
изискват преценка на правилността на постановения от ответника в
производството по настоящото дело
съдебен акт- решение № 8518 от
03.07.2017 год. по адм. д. № 2121 по описа за 2017 год. на Върховния
административен съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
В настоящото производство на преценка подлежи,
твърдението на ищцата, че при
постановяването на Решение № 8518/03.07.2017 г. на ВАС, ответния съд е нарушил
процесуалните правила и задълженията си да аргументира своя акт.
В конкретния
случай, от съдържанието на постановеното от ответника Върховен административен
съд решение е видно, че съдът е постановил акт, в съобразителната част на който е разгледал и
обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като е
обсъдил и поотделно и всички заявени в
касационната жалба оплаквания. Видно е, че не е възприел нито едно от становищата
на ищцата-следователно се е произнесъл, но не в благоприятна за нея насока. По отношение на част от доводите, развити
в касационната жалба, е препратил към
мотивите на първоинстанционния съд, посочвайки
изрично, че те са били правени и в първоинстанционното производство и
БАдмС им е дал убедителен отговор, който не следва да бъде повтарян. С горното
Върховния административен съд е направил част от мотивите на първоинстанционния
съд свои, а последните са достатъчно ясни и пълни. Както от решението на БАдмС,
така и от решението на ВАС е несъмнено видно, че установените задължения с
ревизионен акт №
Р-02-1400563-091-001/28.01.2015 год. са на физическото лице М.Г.К.-П., както и
че в ревизионното производство е извършвана проверка именно на физическото
лице. Ясно е заявено, че посочването в
съдържанието на ревизионния акт
на наименованието на фирмата на едноличния търговец на ищцата по никакъв начин
не се е отразило нито на формата на акта, нито на компетентността по територия
на органа издал акта, нито на
процесуалната, нито на материалноправната му законосъобразност, нито на
възможността й ефективно да осъществи защитата си, тъй като ревизираното лице е била ищцата, а не фирмата
й на едноличен търговец. Навсякъде в решението на ВАС се сочи физическото лице М.Г.К.-П.,
никъде не се сочи наименованието на фирмата й на едноличен търговец. В този
смисъл няма никаква неяснота в решението по поставените от ищцата въпроси относно това кой е длъжник по
ревизионния акт-длъжник е ищцата М.Г.К.-П., а не фирмата й на едноличен търговец или два субекта едновременно. Ревизионното
производство е протекло в съответствие с процесуалните и материалноправни норми
относими към физическо лице, а не към едноличен търговец, с оглед на което е
прието, че посочването в ревизионния акт на фирмата на едноличния търговец на
ищцата не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело
до отклонение от приложимите по отношение на ревизия на физическо лице правила,
нито до препятстване на защитата й - както в хода на ревизията, така и в хода
на съдебните производства ищцата е имала възможност да развива фактически и правни доводи, да ангажира
доказателства. Ясно и точно в
решението са посочени онези установени факти в ревизионното
производство, които са дали основание за извършване на ревизията по особения
ред на чл.122 и сл. от АПК, като отново е налице в допълнение препращане към мотивите на първоинстанционния
съд. Изрично е наблегнато и е
разяснена разликата между „търговец“ по Търговския закон и
„данъчно-задължено лице“ по ЗДДС, както и обстоятелството, че ДДС се дължи не
само от търговец, а и от всяко физическо лице, което не е регистрирано като
търговец, но е извършвало „независима икономическа дейност“ като такъв. С оглед
на горното решението дава ясен и
категоричен отговор на въпроса кой дължи публичните задължения по ревизионния
акт, кои са тези задължения и на какви основания са възникнали. Несъгласието й дадените тълкувания и изложените мотиви, както и погрешното й разбиране, че физическо лице и едноличен
търговец са два различни правни субекта, че определени данъци се дължат само регистрирани
субекти, а не за извършване на определена от закона дейност,независимо от
субекта,не прави решението неясно.
Както бе
посочено по-горе, съдът не дължи произнасяне по всяко отделно оплакване на
страната, а само по тези, които са от решаващо значение за спора, което в
случая е и сторено. Освен това, когато
мотивите на касационната инстанция са идентични с тези на инстанцията, по отношение
на която извършва контрол, съдът не е длъжен да ги преповтаря като обаче
употреби собствени думи, а може да препрати към тях. Върховният
административен съд е изложил както самостоятелно изчерпателни мотиви по неоснователността на оплакванията
в касационната жалба, така и в съответствие с разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2
от АПК чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Изложените в
исковата молба твърдения, за злонамерено образуване и провеждане на ревизионното
производство от НАП и в частност за нередовности при връчване на
документите във връзка с ревизията, за допуснати процесуални нарушения в хода й,
за неправилно установени факти, поради
допуснати нарушения в процеса на доказване, които съответно водят до неправилни
изводи, са обсъдени именно при приложение на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. В
обобщение съдържанието
на мотивите и диспозитива изразяват ясно и точно правораздавателната воля на
съдебния състав.
В преобладаващата си част
исковата молба преповтаря всички вече заявени от ищцата в производството по
обжалване на ревизионния акт аргументи и явства несъгласието й с изводите на административните
съдилища. Както, вече бе посочено и по-горе, в производството по настоящото
дело се обсъждат елементите на правото на справедлив процес сред които
правилността на съдебните актове не е. Правото на справедлив процес не представлява
уредена правна възможност да се иска
осъществяване на извънинстанционен контрол на правилността на постановен акт, към какъвто резултат в по-голямата си част е
насочено изложеното от ищцата.
По отношение на
наведените от ищцовата страна твърдения за
нарушаване на правото й за гледане на делото в разумен
срок, съдът намира същите за неоснователни. В Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи и във вътрешната нормативна уредба не се
посочва фиксиран срок за приключване на
делото като „разумен”. Според общото схващане,обаче, за понятието „разумен“ е
този, който е адекватен срок – подходящ
според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи
прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. От изложеното е
видно, че принципа за разглеждане на делото в разумен срок се отнася до
необосновано продължително забавяне при разглеждане на производството, което в
случая не е налице. Напротив,
ищцата счита, че ответният съд се е произнесъл в много кратък срок, недостатъчен за
запознаване с изложените от нея като жалбоподател аргументи. Счита, че в този срок съдът
не е имал време даже да прочете жалбата й, поради което е произнесъл
некачествено решение, основано на неистински факти и в нейна вреда, т.е.
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Следователно, това
отново е оплакване относимо към правилността на постановения съдебен акт, която
не подлежи на контрол в настоящото производство.
С оглед
на горното не е налице твърдяното от ищцата
нарушаване на правото й на
справедлив процес по чл.
6 от КЗПЧОС, поради което не е налице
противоправно поведение от страна на ответника, което да обосновава
основателност на предявената претенция.
Ето защо предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради
неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния такъв за
лихви за забава, поради което той също не следва да бъде уважен.
Предвид изхода на
спора и съобразно разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от ЗОДОВ следва да бъдат присъдени и разноските по делото.
Поради това, че искът за неимуществени вреди е изцяло отхвърлен, в тежест на
ищеца следва да останат направените от него разноски във връзка с този иск, а
именно платените 10 лева държавна такса за разглеждане на делото. Поради
отхвърлянето на иска на ответника, следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
по делото. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.25,ал.1 на Наредбата
за заплащане на правната помощ, като определя юрисконсулското възнаграждение в
размер на 300 лв., тъй като въпреки, че материалният интерес надхвърля сумата
от 10 000 лв., в
производството по делото ответникът е участвал само при предварителната размяна
на книжа като е депозирал писмен отговор и не са проведеди повече от три съдебни заседания.
По изложените
съображения и на основание чл. 6, § 1 от КЗПЧОС във вр. със ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.К. – П. с посочен съдебен адрес: гр. София 1606, ул. „Дамян
Груев“ № 13, вх. С, партер искове против Върховен административен съд, с адрес:
гр. София 1301, бул. „Александър Стамболийски“ № 18, за осъждането му да й
заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществено вреди - получен силен стрес, бърза смяна на високо с ниско кръвно
налягане, сърцебиене, смущения в храносмилателната система и дишане, безсъние, смущения
в имунната система, подтиснатост, липса на концентрация и контактуване с друга
хора, проява на силна разсеяност, понякога силна раздразнителност, резки
колебания на кръвната захар, поради нарушение на правото й на справедлив процес
при разглеждане и решаване от състав на ВАС на нейна жалба от 10.01.2017 г. срещу решение № 2117 от
15.12.2016 г. на Административен съд Бургас, XI състав, като е
постановено решение № 8518 от 03.07.2017 г. по адм. д. № 2121/2017 по описа на
ВАС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателно й
изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.К. – П. с посочен съдебен
адрес: гр. София 1606, ул. „Дамян Груев“ № 13, вх. С, партер да заплати на Върховен административен
съд, с адрес: гр. София 1301, бул. „Александър Стамболийски“ № 18 разноски по делото за
юрисконсултско възнагрждение за настоящото първоинстанционно производство в
размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
СЪДИЯ: