Р Е Ш Е Н И Е
№ 516
26.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Петър Вунов административно дело № 341
по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 172,
ал. 5, във вр.
с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на В.Д.Ш. срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0276-000005/14.03.2023 г.,
издадена от М.И.П. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ -
Ивайловград.
В
жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради
допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречието му със закона. В тази връзка се твърди най-напред, че заповедта и Акт на установяване на административно
нарушение (АУАН) № АД407006/13.03.2023 г. били
издадени от
едно и също длъжностно лице, в нарушение на разпоредбите на
чл. 37, ал. 3, т. 2 и чл. 51, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), респ. на чл. 10, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 АПК.
Отделно
от това, оспорената заповед не отговаряла на изискванията на чл. 59, ал. 2, т.
4 и т. 5 АПК поради липсващи мотиви и недостатъчно индивидуализирана
разпоредителна част относно срока на наложената ПАМ.
Предвид изложеното
се иска да се отмени ЗППАМ № 0276-000005/14.03.2023 г. на М. И.
П. - полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ – Ивайловград, като се
претендират направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - полицейски
инспектор към ОДМВР, РУ Ивайловград (М.
И. П.),
не изразява становище по нея.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144
АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със ЗППАМ № 0276-000005/14.03.2023
г. на М. И. П. - полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ – Ивайловград е наложена на В.Д.Ш.
ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач (СУМПС) № ********* - до решаване на въпроса за отговорността
му, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.
В мотивите на
заповедта е посочено на жалбоподателя е съставен АУАН № АД407006/13.03.2023 г.
за това, че на 13.03.2023 г., около 23.10 ч., в ***
в посока * е управлявал лек автомобил *
с рег. № ***, негова собственост, след като е употребил алкохол,
установено по надлежния ред. Отбелязано е, че водачът е бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест с фабричен № ARDN 0087, като уредът е отчел в 23,38 часа 1.74 промила
в издишания въздух. На същия е бил издаден талон за изследване № 10852, но той
е приел показанията на уреда и е отказал
вземане на кръв за установяване на алкохол в кръвта. Посочено е още, че така
виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
По делото са
приети като писмени доказателства гореописания АУАН, както и мотивирана
резолюция № 23-0276-М000003/14.03.2023 г. на Началник на РУ в ОД на МВР –
Хасково, РУ – Ивайловград за прекратяване на административнонаказателното
производство по същия АУАН на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН поради
образувано БП 12/13.03.2023 г. по описа на РУ – Ивайловград.
Видно от
отбелязването в ЗППАМ № 0276-000005/14.03.2023 г., същата е
връчена срещу подпис на адресата й на 14.03.2023 г., а жалбата срещу нея е
подадена в съда на 27.03.2023 г.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така,
защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2,
чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът
на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на
контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а
от заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.02.2023 г. се установява, че той
оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП
и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР –
Хасково. Видно от представеното писмо с рег. №
272р-8114/06.04.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, към 13.03.2023 г. М. И. П. е бил
назначен на длъжност полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ
на ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в заповедта на Директора на
ОДМВР – Хасково (т. 12).
Оспорената ЗППАМ
е в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното
правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, които са
конкретни, ясни и кореспондират помежду си. Обосновката на
административния орган за размера на срока, за който се прилага мярката, не е
задължителен реквизит от съдържанието й. Оплакването за неговата неяснота не
може да бъде споделено, тъй като в обжалвания акт ясно е посочено, че ПАМ се
налага „именно за 365 дни“, т. е. 12 месеца, който е по-малък от максималния
срок и навежда на извод, че е съобразен с конкретната фактическа установеност. В
този ред на мисли, не е налице твърдения порок по чл. 146, т. 2 АПК -
неспазване на установената форма.
На следващо
място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, като направеното в тази връзка
възражение на жалбоподателя е неоснователно. Очевидно той не прави
разграничение между производството по обжалване на наказателно постановление и
производството по оспорване на ЗППАМ. Двете производства са съвсем различни –
провеждат по различен ред, приключват с различен акт и преследват различни цели,
поради което и не би могло да се приеме, че било недопустимо едно и също лице
да съставя едновременно АУАН и да издава ЗППАМ.
Според настоящия
съдебен състав обжалваната ЗППАМ е в
съответствие
и с материалния закон. Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП,
който действително се явява приложим в случая, ПАМ временно отнемане на СУМПС
се налага на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. При анализа
на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези,
които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Следователно, при самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях административният
орган
следва да упражни властническата си компетентност за прилагане на процесната
ПАМ. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вж. напр. Решение № 15395 от
11.12.2018 г. по адм. д. № 3911/2018 г., Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. д.
№ 4083/ 2016 г., Решение № 5116 от
08.05.2015 г. по адм. д. № 12851/ 2014 г., всички по описа на ВАС.
В конкретния
случай няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал
МПС и след като е спрян от полицейски орган, е установена по надлежния ред - техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, концентрация на алкохол в кръвта му 1,74 на хиляда. При това
положение следва да се приеме, че са налице материалните предпоставки на чл. 171,
т. 1, б. „б“ ЗДвП, поради което обжалваният акт се явява постановен при
правилно приложение на закона. Както се посочи по-горе, установените факти
съставляват достатъчно и самостоятелно основание за законосъобразно прилагане
на ПАМ временно отнемане на СУМПС на водача, като определеният срок от 365 дни
или 12 месеца е по-малък от максимално предвидения в закона срок от 18 месеца,
което обуславя извод за съразмерност на
наложената ПАМ, т.е. не е нарушен принципът по чл. 6 АПК.
Накрая следва да се отбележи и че оспореният
акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази,
предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН -
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения на правилата за движение по
пътищата. Тя е израз на държавната политика, насочена към ограничаване и
преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други
упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой
жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Крайният
резултат от процесната ЗППАМ е именно осуетяване на възможността да бъде
извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на жалбоподателя
да управлява МПС за определен период от време.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на В.Д.Ш.
е неоснователна, респ. обжалваната от него заповед е законосъобразна,
поради което направеното оспорване следва да бъде
отхвърлено.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на В.Д.Ш., ЕГН **********,
с адрес:
***, съдебен адрес:***,
офис 5, чрез адвокат Д.Ш. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0276-000005/14.03.2023
г., издадена от М. И. П. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково,
РУ - Ивайловград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/