Р Е
Ш Е Н
И Е № 20/13.2.2023 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският
административен съд, четвърти административен състав, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
при Секретаря Стела Гюмлиева, разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 263 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 156, ал.
7 от ЗУТ.
Образувано е по Жалба вх. № РС-ЕЛ-607-01-203 от 03.10.2022
г. по описа на РДНСК-Ямбол (изх. № РД-21-674 от 29.09.2022 г., приета на
29.09.2022 г. с товарителница 05300419459471 от Еконт), депозирана от „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, гр. София, представлявано от В.М.Д., против
Заповед № ДК-11-Я-002 от 05.09.2022 г. на Началника на Регионална дирекция за
национален и строителен контрол, гр. Ямбол, с която е отменено Разрешение за
строеж № 86 от 23.08.2022 г. за „Ремонт и възстановяване на язовирна стена
„Пчела“ и съоръженията към нея“, издадено от Главния архитект на община Елхово.
С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на
оспорения административен акт като произнесен при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона. Конкретно се твърди, че при издаването на акта
е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1, изр. първо от АПК, като се сочи, че в
случая дружеството е уведомено за образуваното административно производство
едва на 15.09.2022 г., когато е връчена процесната заповед; твърди се и
нарушение на чл. 35, вр. чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК. По съществото на спора
се твърди, че отмененото строително разрешение не е издадено в противоречие с
чл. 147, ал. 7 от ЗУТ, както и че неправилно административният орган е приел в
заповедта липса на качеството „възложител“ по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ
на оспорващото дружество и необходимост от издаване на разрешително за ползване
на воден обект на основание чл. 46 от ЗВ. Навеждат се доводи, че
незаконосъобразно административният орган е приел наличие на допуснати при
издаване на строителното разрешение от Главния архитект нарушения на чл. 148,
ал. 7 и на чл. 148, ал. 9, т. 1 от ЗУТ, като се сочи, че органът е допуснал
очевидна фактическа грешка при изписване на относимите за казуса нормативни
основания. С тези доводи се обосновава и несъответствието с целта на закона,
като се сочи също, че процесната заповед е издадена в нарушение на принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Навеждат се и твърдения за некомпетентност
на издателя на акта. Иска се отмяната на оспорената заповед. Не се претендират
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, гр. София, редовно призован, не изпраща представител.
Ответната страна, Дирекция за национален строителен
контрол, чрез процесуалния си представител застъпва становище за
неоснователност на жалбата. Конкретно се сочи, че строежът - предмет на строителното
разрешение, отменено с процесната заповед, е идентичен с този - предмет на
Заповед № ДК-09-Я-2 от 27.09.2021 г., с която Началникът на РДНСК е спрял
изпълнението му като незаконен. Последната заповед е оспорена пред ЯАС, като с
решението по образуваното адм. д. № 277/2021 г. съдът е отхвърлил като
неоснователна претенцията на жалбоподателя за приложимост на хипотезата на чл.
148, ал. 6 от ЗУТ и е приел за установено, че строителството се извършва като
незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка се сочи, че
при наличието на безспорно установен незаконен строеж Главният архитект на
община Елхово е издал разрешението за строеж - предмет на процесната заповед в
нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, която не допуска на лице,
извършило незаконен строеж, да бъде издадено ново строително разрешение, докато
строежът не бъде премахнат или узаконен. За неоснователно се счита и
твърдението в жалбата, че в разрешението за строеж не са посочени всички
фактически обстоятелства, свързани с местонахождението на строежа, като се
твърди, че от съдържанието на приложеното по делото строително разрешение е
видно, че в него не е посочен имотът, в който се разрешава строителството; от
приложения комплексен доклад за оценка на инвестиционните проекти, по които е
издадено разрешението за строеж, е видно, че строителството освен в имота, в
който реално се намира язовирът, се извършва и в други имоти, конкретно посочени
и в заповедта, и в доклада, част от които са публична общинска собственост, а
други - частна общинска собственост, както
и такива частна собственост, без това обстоятелство да е обследвано от Главния
архитект. В този смисъл се твърди, че от една страна разрешението за строеж е
издадено в нарушение на чл. 148, ал. 9, т. 1 от ЗУТ при липса на фактически
основания, а от друга страна се сочи, че ако засягането на тези имоти е взето
предвид от Главният архитект, същият би установил, че разрешението се издава на
лице, което няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ,
тъй като „ДКК“ ЕАД не е приложила документ за собственост за тези имоти, нито
други доказателства, които да позволяват извършване на строителство в тези
имоти, извън имота, в който реално се намира язовирът, за който е представен
акт за държавна собственост. По тези съображения се счита, че разрешението е
издадено и в нарушение на чл. 148, ал. 4, изречение първо от ЗУТ на лице, което
няма качеството на възложител. Иска се съдът да отхвърли жалбата като
неоснователна с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите лица Главен архитект на община Елхово
и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален
представител; не вземат становище по жабата.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е административната преписка по издаване на процесния акт, както и адм. д. №
277/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол, съобразно които съдът намира
за установено следното:
Разрешение за строеж № 86 от 23.08.2022 г. на главния
архитект на община Ямбол е издадено по подадено заявление с
вх.№94-02-869/19.08.2022г. до главния архитект на община Елхово от „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД с искане за одобряване на технически проект за
обект“Ремонт и възстановяване на язовирна стена Пчела, община Елхово и
съоръженията към нея“ и за издаване на разрешение за строеж.Към заявлението са
били приложени проектна документация във фаза „Технически проект“; Комплексен
доклад за оценка на съответствието на инвестиционните проекти, съгласувателна
преписка и пълномощно на представляващия дружеството.
Видно от Акт №3942 за публична държавна собственост
имотът-държавна собственост представлява ПИ с идентификатор 58801.10.145 по
КККР на с. Пчела с площ от 459 638 кв. м, с трайно предназначение на
територията „територия, заета от води и водни обекти“, НТП „язовир“), и
изградените съоръжения: язовирна стена – земнонасипна, преливник,
изпускател.Местонахождението му е в м. „Мандрата“, с. Пчела, община Елхово, с
номер по предходен план 000004, за него са предоставени права за управление по
реда на чл. 139а, ал. 6 от ЗВ на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“.
От Скица № 15-778078 от 26.08.2019 г. на СГКК-Ямбол се
установява, че язовир „Пчела“ е разположен в ПИ с идентификатор 58801.10.145 по
КК на с. Пчела с НТП „язовир“ с номер по предходен план 00004 и площ от 459 638
кв. м, находящ се в м. „Мандрата“ в с. Пчела, община Елхово.
По реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ от РДНСК-Ямбол е
извършен контрол за законосъобразност по отношение Разрешение за строеж № 86 от 23.08.2022 г. за
„Ремонт и възстановяване на язовирна стена „Пчела“ и съоръженията към нея“, издадено
от Главния архитект на община Елхово, изпратено с уведомително писмо изх.№Д-94-02-178
от 25.08.2022г. на община Елхово и регистрирано с
вх.№РС-ЕЛ-607-01-059/30.08.2022г. в РДНСК-Ямбол.
Извършена е служебна проверка по правилата на чл.156
от ЗУТ, резултатите от която са обективирани в съставения Констативен протокол
№РС-ЕЛ-86 от 01.09.2022 г. от служители на дирекцията(л.20-24 от делото). В
протокола са вписани данни за вписаните в разрешението за строеж възложители на
строежа-1.„Държавна консолидационна компания“ЕАД и 2.Държавата, представлявана
от областния управител на област Ямбол, документа за собствеността на
язовир“Пчела“- Акт № 3942 за публична държавна собственост от 02.12.2019 г. и
констатация, че е погрешно посочен в разрешенето за строеж като публична
общинска собственост.В отделни раздели се съдържат констатации за следното: І.Относно
законосъобразността на одобряване и съгласуване на инвестиционния проект за
имота – наличие на съгласуван и одобрен инвестиционен проект на 16.08.2022г.,
фаза Технически проект, проектът не е съгласуван във всичките си части от
лицата по чл.139, ал.3 от ЗУТ; категорията на строежа е първа по смисъла на
чл.137, ал.1, т.1 от ЗУТ;за имота няма изготвен ПУП;не се променя
предназначението; няма издадена виза;има доклад с резултати от обследването на
техническото състояние, посочена е оценката
за съответствие на всички части на инвестиционния проект, изготвена от „Ен Ар
Консулт“ ЕООД, гр.Хасково и съдържанието на Комплексен доклад от 05.08.2022г.,
констатация че оценката е непълна като няма изготвен доклад, съдържащ
задължително оценка за изпълнението на изискванията в част „Конструктивна“,
вписани са дадените положителни съгласувателни становища;ІІ.Относно издаденото
Разрешение за строеж – издадено в нарушение на чл.148, ал.4, изр.първо, ал.7, ал.9,
т.1 ЗУТ; вписани непълни и неточни данни, обективиращи наименованието и
местонахождението на разрешеното строителство; за имоти Пи с идентификатор
58801.10.83-частна собственост, 58801.10.144-общинска публична,
58801.11.12-съсобствен имот, 58801.23.104-общинска публична, 58801.24.1-частна
собственост, 58801.24.108-общинска частна, 58801.24.109-общинска публична,
58801.24.370-общинска публична, 58801.102.55-общинска публична,
58801.102.368-общинска публична – ДКК и Държавата, вписани в РС №86/23.08.22г.
като възложители нямат качеството на такива по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ;
не са спазени изискванията на чл.183 ЗУТ при строителство в съсобствен имот и
на чл.38 и чл.39 от ЗУТ при преустройства и промяна на предназначението; в
разрешението за строеж не са вписани изграждането на нови съоръжения, предмет
на одобрения проект.В констативния протокол е вписано формирано
заключение:1.Инвестиционните проекти са одобрени в несъответствие с
разпоредбите на ЗУТ:одобрени в нарушение на чл.144, ал.1, т.8 от ЗУТ, вр.
чл.46а, ал.1, вр.чл.46, ал.1, т.1 от ЗВ; в нарушение на чл.144, ал.1, т.6-без
извършена оценка за съответствието на инвестиционните проекти, които са основание
за издаване на РС с основните изисквания
към строежите, в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 ЗУТ;2.Инвестиционните проекти
са съгласувани в несъответствие с предвижданията на ПУП:няма изготвен ПУП, в
нарушение на чл.12,а л.1 ЗУТ, вр. с чл.108, ал.1 ЗУТ;3.Оценката за съответствие
на инвестиционния проект с изискванията на чл.141, ал.5, т.1,2,3,4,7,8 и 9,
отразена в комплексния доклад съставен от консултанта, е извършена в
несъответствие с разпоредбите на ЗУТ:без извършена оценка за съответствието
на инвестиционните проекти с основните
изисквания към строежите, в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ-няма изготвен
ПУП;4.РС е незаконосъобразно, съгласно разпоредбите на ЗУТ:в нарушение на
чл.148, ал.4, изр.първо, ал.7, ал.9, т.1 ЗУТ.
Въз основа на констатациите в протокола е издадена
обжалваната Заповед № ДК-11-Я-002 от 05.09.2022 г. на Началника на Регионална
дирекция за национален и строителен контрол, гр. Ямбол, с която е отменено
Разрешение за строеж № 86 от 23.08.2022 г. за „Ремонт и възстановяване на
язовирна стена „Пчела“ и съоръженията към нея“, издадено от Главния архитект на
община Елхово.същата е връчена на жалбоподателя с ИД на 15.09.2022г.
Мотивите за отмяна на разрешението за строеж, изложени
в заповедта са следните:
От обяснителната записка на ТП част „Хидротехническа“ се
установява, че за обект „Ремонт на язовирната стена и съоръженията към нея за
язовир Пчела“ в ПИ 000004, община Елхово, освен ремонтни и възстановителни
работи, е предвидено изграждане на нови съоръжения към язовирната стена поради
състоянието на съществуващия – челен, бетонов преливник, който е разрушен и
нефункциониращ, като е предвидено възстановяването да бъде осъществено с
изпълнение на нови съоръжения - рибен проход (изцяло нов), изпускател (с ново
местоположение непосредствено до яза, с две нови входни и изходни шахти),
водовземно съоръжение за напояване и промивен отвор (водовземен отвор със
стоманен савак), закотвяне в левия бряг, пасарелка, енергогасител и
стоманобетонова подпорна стена от дясната му страна, надлъжно съоръжение от габиони за оформяне
брега на реката, канавка за дъждовни води и обслужващ път.
От приложения по преписката КД за ОСИП, изготвен за
строежа, се установява, че се касае за СМР в ПИ с идентификатори 58801.10.145;
58801.10.83; 58801.10.144; 58801.11.12; 58801.23.103; 58801.23.104; 58801.24.1;
58801.24.108 ; 58801.24.109; 58801.24.370 ; 58801.102.55; 58801.102.368 – всички по КК на с. Пчела, община Елхово. В
РС №86/23.08.2022г. главният архитект не е посочил в кои имоти разрешава
извършването на строежа.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.9, т.1 от ЗУТ в
разрешението за строеж се вписват всички фактически и правни основания за
издаването му. В случая в РС №86/23.08.2022г. са вписани непълни и неточни
данни, обективиращи наименованието и местонахожданението на разрешеното
строителство, в нарушение на сочената разпоредба.
Посочено е още като мотив, че за този обект има
издадена Заповед № ДК-09-Я-2 от 27.09.2021 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с
която е спряно изпълнението и забранен достъпът до него като незаконен строеж и
постановено по адм. д. № 277/2021 г. и влязло в сила на 10.03.2022 г.
Решение № 22 от 21.02.2022 г. на Административен съд Ямбол, според което извършеният
строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка е
изложен и допълнителен мотив, че издаденото разрешение е в нарушение на
разпоредбата на чл.148, ал.7 от ЗУТ.
Последно
като мотив се сочи, че РС не е съобразено с представеното по делото писмо изх.№ ПУ-01-387(1) от 03.06.2020 г. на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“(БДИБР) със заключение, че инвестиционният
проект е допустим при спазване на разрешителен режим по чл.46, ал.1, т.1, б.“а“
и „г“ от Закона за водите като липсва документ(разрешително за ползване), в тази
връзка инвестиционният проект е одобрен в нарушение на чл.144, ал.1, т.8 от ЗУТ.
При горната фактическа установеност и предвид
цитираната нормативна уредба, по допустимостта на производството съдът прецени
следното:
Съгласно чл.
149, ал. 5 от ЗУТ органите, издали разрешение за строеж,
уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен
контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и
заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и
изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им, като към тях прилагат
копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и
копие от визата за проектиране, когато такава се изисква. По силата на чл.
156, ал. 1 от същия закон в
14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 органите
на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за
законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за
допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни
проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1, като проверката
за съответствието
на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато
такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план се извършва служебно,
едновременно с която се извършва и проверка на оценката за
съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал. 5, т.
1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9, отразена в комплексния доклад, съставен от консултанта. За осъществената
проверка и констатациите от нея се съставя констативен
протокол (чл. 156, ал. 4 от ЗУТ). Съобразно регламентацията на следващата ал. 5 от цитираната норма при
констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния
протокол, съставен по ал. 4, Началникът
на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него
длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта
за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти,
с изключение на издадените и одобрени от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Заповедите по ал. 5 могат да се
обжалват по реда на чл. 215 (според ал. 7), като влезлите в сила
разрешения за строеж не подлежат на отмяна (съгласно ал. 8).
Първоначалната нередовност на жалбата е отстранена с
представяне на Молба вх. № 2479 от 18.10.2022 г. с приложен документ за
товарителница 05300419459471 от Еконт с данни за приемане и доставяне на
пратка. След изискване от РДНСК-Ямбол на втория екземпляр от жалбата, ведно с
товарителница, постъпили с писмо вх. № 2551 от 25.10.2022 г., съдът констатира,
че жалбата е депозирана в 14-дневен срок от връчване на заповедта; тя е подадена
и пред надлежния съд по местонахождението на строежа, съобразно разпоредбата на
чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Обжалваната заповед засяга неблагоприятно „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, гр. София, в качеството ѝ на възложител на
строежа. По тези съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
преклузивния срок за обжалване и против акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
По
съществото на спора, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, както и относимата към казуса нормативна уредба, съдът
намира жалбата за неоснователна
предвид следното:
Видно от т.
2 на приобщената по делото Заповед № РД-13-047 от 04.02.2022 г., издадена от
Началника на ДНСК, на началниците на регионалните дирекции за национален
строителен контрол са предоставени правомощия по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, а
именно – да издават мотивирани заповеди за отмяна на разрешения
за строеж или заповеди
за допълване по чл.
154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на
издадените и одобрени от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството. При това положение доводът в жалбата за
нищожност на атакувания акт поради липса на компетентност на неговия издател е
неоснователен. Заповед №
ДК-11-Я-002 от 05.09.2022 г. на Началника на Регионална дирекция за национален
и строителен контрол, гр. Ямбол, с която е отменено Разрешение за строеж № 86
от 23.08.2022 г. за „Ремонт и възстановяване на язовирна стена „Пчела“ и
съоръженията към нея“, издадено от Главния архитект на община Елхово, предмет
на контрол за законосъобразност в настоящото производство, е издадена от
компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в предписаната от закона форма,
като съдържа необходимите реквизити, в т.ч. и мотиви; актът е произнесен в
рамките на предвидения в ал. 1 на чл. 156 от ЗУТ 14-дневен срок от
уведомяването по реда на чл. 149, ал. 5 от същия закон като са спазени всички
визирани в закона правила при издаването на заповеди от категорията на
процесната. Не е допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя –
същият е надлежно уведомен за издадената заповед, произнесена след осъществена
служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 2-4 от ЗУТ на издаденото от Главния
архитект на община Елхово строително разрешение, където не е предвидено
уведомяване на заинтересованите лица за извършваната проверка. В този смисъл в
хода на провелото се административно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводстнвените правила, предпоставящи отмяната
на акта на това основание.
Не са налице и нарушения на материалния закон, обратно
на твърденията в жалбата.
Съгласно чл. 148, ал. 9, т. 1 от ЗУТ в разрешението за
строеж се вписват всички правни и фактически основания за издаването му. Видно
от съдържанието на процесното строително разрешение, компетентният орган не е
посочил в кои имоти разрешава строителството за обект „Ремонт и възстановяване
на язовирна стена „Пчела“ и съоръженията към нея“. Следователно, както правилно
е приел и Началникът на РДНСК-Ямбол в оспорената заповед, в РС № 86 от
23.08.2022 г. са вписани непълни и неточни данни, обективиращи наименованието и
местонахождението на разрешеното строителство в разрез с посочената норма,
приложима в конкретния случай.
Правилен и съответен на доказателствата е и изводът за
допуснато при издаването на РС нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, забраняващ издаването на разрешение за нов строеж в недвижим имот, в
който съществува незаконен строеж, на лицето, извършило незаконния строеж,
докато същият не бъде премахнат или узаконен. В конкретния случай
доказателствата по делото сочат, че с влязъл в сила съдебен акт по адм. д. №
277/2021 г. по описа на ЯАС е прието за установено, че обектът – предмет на
процесното строително разрешение, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, като липсват данни същият да е премахнат или узаконен. При това
положение възражението в жалбата, че неправилно е прието наличието на нарушение
на тази разпоредба при издаването на спорната заповед се явява неоснователно.
На следващо място напълно законосъобразен е
изводът на Началника на РДНСК-Ямбол, че при издаването на строителното
разрешение е нарушен и чл.148, ал. 4 от ЗУТ. Съгласно регламентацията на
посочената норма, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на
одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква,
като се допуска издаването на РС въз основа на одобрен идеен проект при
условията на чл. 142, ал. 2; разрешението
за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект,
когато това е поискано в заявлението, какъвто е и настоящият случай. От своя
страна чл. 161, ал. 1 от ЗУТ регламентира, че възложител е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което
има право да строи в чужд имот по силата на закон. От доказателствата по делото
недвусмислено се установява, че поземлените имоти, в които инвестиционният
проект предвижда СМР, са публична държавна собственост, публична и частна
общинска собственост, както и частна собственост на физически лица, като в
преписката липсват представени документи за собственост или учредено право на
строеж – за тези имоти вписаните като възложители „ДКК“ ЕАД и Държавата,
представлявана от Областен управител на област Ямбол, нямат качеството на
възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Ето защо правилен е изводът в
процесната заповед, че РС е издадено в нарушение на изискването, разписано в чл.
148, ал. 2, изр. първо от ЗУТ.
Разрешението за строеж е издадено и в нарушение
на чл. 144, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Видно от наличното в административната преписка
Писмо изх. № ПУ-01-387(1) от 03.06.2020 г. на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“(БДИБР), в същото е дадено заключение, че
инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на Плана за управление
на речните басейни на Източнобеломорски район(ПУРБ на ИБР), Плана за управление
на риска от наводнения в Източнобеломорски район(ПУРН на ИБР) при спазване на
посочените в него изисквания, включващи и тези за спазване на разрешителен
режим по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „г“ от Закона за водите(ЗВ). Според
цитираните норми разрешително за ползване на воден обект се издава за
изграждане на нови, реконструкция и модернизация на съществуващи системи и
съоръжения за регулиране на оттока. От своя страна разпоредбата на чл. 144, ал.
1 от ЗУТ повелява, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след
писмено заявление на възложителя и след представяне на изчерпателно изброените
в девет точки документи. В случая обаче липсват тези по т. 8 - данни за влязло
в сила разрешително за водовземане или ползване или разрешително за заустване
на отпадъчни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите. Съобразно разписаното в чл. 46а
от ЗВ, представянето на разрешително по чл. 46 от ЗВ е необходимо условие за
одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ.
След като липсва издадено от органа по чл. 52 от ЗВ разрешително за ползване на
воден обект като условие за одобряване на инвестиционния проект, въз основа на
който е издадено процесното строително разрешение, следва извод, че същите са
одобрени в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, вр. чл. 46а, ал. 1 и чл.
46, ал. 1, т. 1 от ЗВ. В този смисъл правилен е крайният извод за издадено въз
основа на одобрени в нарушение на чл. 144, т. 8 от ЗУТ и чл. 46а, ал. 1 от ЗВ
разрешение за строеж от Главния архитект на община Елхово.
Предвид изложеното до тук Административен съд
Ямбол в настоящия си състав намира, че РС № 86 от 23.08.2022 г. е
незаконосъобразно като издадено в нарушение на изискванията по чл. 148, ал. 4,
изр. първо, чл. 148, ал. 7 и ал. 9, т. 1 от ЗУТ, както и в нарушение на чл.
144, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, вр. чл. 46, ал. 1, т. 1 и чл. 46а, ал. 1 от ЗВ, поради
което правилно е отменено с процесната заповед.
Мотивиран така, съдът приема, че жалбата на „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, гр. София, представлявана от В.М.Д., срещу
Заповед № ДК-11-Я-002 от 05.09.2022 г. на Началника на РДНСК-Ямбол следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора основателна е претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
вр. чл. 215 от ЗУТ, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, гр. София
срещу Заповед № ДК-11-Я-002 от 05.09.2022 г. на Началника на РДНСК-Ямбол.
ОСЪЖДА „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, гр. София,
ул.„Тинтява“ № 86, ЕИК *, да заплати на
Дирекция за национален строителен контрол, гр.София, бул.“Христо Ботев“ №47, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в
14–дневен срок.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете