гр. Велико Търново, 9.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №533 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на
М.С.В. ***
против Решение № 1012-04-83#1/28.8.2019г. на Директор на ТП на
НОИ В.Търново, с което е потвърдено като законосъобразно разпореждане №********** от 12.7.2019г. на
ръководител ПО при ТП на НОИ В.Търново, с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст считано от 18.3.2019г. в частта, с която е определен осигурителния
стаж за отложено пенсиониране. В жалбата се правят оплаквания за материална
незаконосъобразност на така постановеното решение. Счита, че е придобила право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1-2 на
12.6.2017г.когато е навършила 61 години и към тази дата е имала повече от
изискуемия стаж от 35 години и 4 месеца, а именно: 37г. и 11 месеца. От момента
на придобиване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
12.6.2017г. до подаване на заявлението за това на 18.3.2019г. е придобит
осигурителен стаж за отложено пенсиониране от 1 година , 9 месеца и 6 дни,а не
6 месеца , както е посочено в разпореждането.По тази причина не е определено
вярно процентното участие на осигурителния стаж във формулата за размера на
пенсията. Осигурителния стаж до момента на отпускане на ЛПОСВ е 37 години и 11
месеца умножено по 1,2 % е 45,50 %, а за отложения период от 1година 9 месеца
умножено по 4% т.е. 7%. Следователно общото процентно участие на
осигурителния стаж следва да бъде 52,50
%, а не определения от органа. По тези съображения моли да бъде отменено
решението на Директор ТП на НОИ и преписката върната с указания за издаване на
ново разпореждане при правилно прилагане на материалния закон.В съдебно
заседание се представлява от ***М., който поддържа жалбата и счита,
че са събрани достатъчно доказателства, които да дадат основание на
административния орган да извърши корекция на определения размер на пенсията.В
определения от съда срок представя писмени бележки. Претендира за заплащане на
направените по делото разноски.
Ответникът, директорът на ТП на НОИ гр. Велико
Търново, се представлява от *** М., която поддържа жалбата, като подробни
доводи излага в представената по делото писмена защита. Претендира се
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Прави
възражение за прекомерност на исканите от жалбоподателя разноски, съгласно
Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения.
Административен съд Велико Търново осми състав,
като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
От писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото
административна преписка се установява, че на жалбоподателката с разпореждане №
********** от 8.10.2013г. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване съгласно чл. 75, ал.4 от КСО считано от 2.7.2013г. в минимален
размер. С разпореждане № ********** от 15.1.2014г. съгласно чл.99, ал.1 ,т. 6
от КСКО пенсията е изменена в действителния размер и същата се получава към
датата на подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст 18.3.2019г. Тя е
прилобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал.1-2 на 12.6.2017г.когато е навършила 61 години и към тази
дата е имала повече от изискуемия стаж от 35 години и 4 месеца, а именно: 37г.
и 11 месеца. От момента на придобиване правото на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст 12.6.2017г. до подаване на заявлението за това на 18.3.2019г. е
продължено осигуряването й и е придобит осигурителен стаж за отложено
пенсиониране от 1 година, 9 месеца и 6 дни, който факт не се оспорва от
ответника жалба. С разпореждане №********** от 12.7.2019г. на ръководител ПО
при ТП на НОИ В.Търново на жалбоподателката
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от
18.3.2019г. като е зачетено за осигурителен стаж за отложено пенсиониране от
12.6.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 6 месеца, а това от 1.1.2018г. до
18.3.2019г. през което е получавана пенсия за инвалидност не е зачетено за
такъв осигурителен стаж. С оглед на това при определяне на индивидуалния
коефициент за размера на пенсията е приет на основание чл. 70, ал. 2 от КСО за
осигурителен стаж само този за шест месеца, а не претендирания от нея - 1г. 9
месеца. Недоволна от това същата е подала жалба по административен реш, като с
процесното решение разпореждането е било потвърдено. Решението е получено 30.8.2019г. с писмо-
обратна разписка и оспорено по съдебен ред чрез жалба до Административен съд
Велико Търново вх.№ 3944/12.9.2019г.
В хода на съдебното
производство към делото са приобщени като доказателства тези , съдържащи се в
административната преписка .
При така установената
фактическа обстановка съдът намира решението на директора, съдът прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу индивидуален административен акт, който негативно засяга
интереса на жалбоподателката в предвидения от закона преклузивен срок.
Съгласно чл.
118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението
на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт по чл.
117, ал.3 от КСО.
Видно от чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе
единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съответства ли на целта на закона.
Съобразно изричната разпоредба на
чл.117, ал.3 от КСО, по жалбите срещу разпорежданията по чл. 117, ал.1, т.2а от КСО се произнася Ръководителят на съответното ТП на НОИ, поради което съдът
приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност.
Решението е издадено при спазване
изискванията за писмена форма, съдържа
всички реквизити, съгласно чл. 117 ал.5 КСО, вр. чл.59 ал.2 от АПК, включително
и фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на
чл. 117, ал.5 КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал
с жалбата срещу разпореждане от вида на чл. 117, ал.1, т.2а от КСО. В хода на
административното производство не се установяват нарушения на производствените
правила. Лицето е било уведомявано за всички действия/актове на органа и му е била
предоставяна възможност за възражения, които възможности лицето е
използвало.Органът се е произнесъл след изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК..
По приложението на материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл. 70, ал.8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Съответно (9) определя, че индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. По приложението на тези две разпоредби няма спор по делото, като няма спор и по приложението на чл.70 , ал.1 от КСО ,а именно Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Следователно стажът от 37години и 11 месеца се умножава по 1,2 % и се получава 45,50 %.
Тук е моментът да се
отбележи, и как се изчислява индивидуалният коефициент. Това става на база на
множество фактори, които са преплетени в две основни формули.
На първо място, размерът
на пенсията се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се
умножи със сумата, образувана от: по процент 1.2% за всяка година осигурителен
стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен
стаж. Съответно има и лица, за които този процент може да е по-висок ако лицата
са придобили право на пенсия и продължават да работят след датата на
придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, какъвто е настоящия
казус.
Съгласно чл. 70, ал.2 от КСО За лицата, които са придобили право на пенсия по чл.
68, ал. 1 и 2
и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е
отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен
стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната
пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът
за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл.
68, ал. 1 и 2
се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане,
придобит след 31 декември 2006 г. редакция към 2018г. Пенсионният орган е зачел времето от
12.6.2017г. –датата на придобиване на правото за пенсия за осигурителен доход и възраст
до 31.12.2017г.от шест месеца, които са
умножени по горепосочената стойност на процента от 4 или са получени 2%. Това е
така тъй като нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО действаща до 31.12.2018г. е : Ако
лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал.1 и 2 и продължават да
работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия ,
за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1.1.2012г.
с -4 съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен
стаж е Спорен по делото е въпросът за стажът от 1г. и 3 месеца- от1.1.2018г. до 18.3.2019г. датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия, тъй като както се посочи по-
горе законодателят при изменението на разпоредбата на чл. 70, ал.2 от КСО е
добавил „ без да им е отпусната лична пенсия“.Понятието лична пенсия следва да
се тълкува във връзка с другите нормативни актове: НАРЕДБА ЗА ПЕНСИИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ
СТАЖ(Загл. изм. -ДВ, бр. 19 от 2003 г.)Приложение No 1 към член единствен, т. 1
на ПМС No 30 от 10.03.2003г. , където в
Чл. 2 изрично е посочена лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, а в чл. 2 лична пенсия за инвалидност. Следващите
текстове посочват понятието наследствена
пенсия: Чл. 4.Към заявлението за
отпускане на наследствена пенсия или добавка по чл. 84 КСО от наследодател, чл.
5. Член 6 съответно социална пенсия за
старост от лица, навършили 70-годишна възраст. Или следва да се обобщи Осигуряването за пенсия е
задължително за абсолютно всички категории осигурени лица. Лична пенсията за
старост се отпуска при навършване на определена възраст и достигането на
определен брой точки, формиран от възрастта и продължителността на
осигурителния стаж, лична пенсия за инвалидност- тези пенсии се отпускат при
трудова злополука и професионална болест. При инвалидността загубата на
работоспособност има внезапен и случаен характер. Поради това условията и
процедурата за отпускането на тези пенсии имат по-особен характер. Пенсии, свързани с нетрудова дейност-Това
са пенсиите за военна инвалидност, за гражданска инвалидност, социална пенсия
за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги и
персонални пенсии. Наследствена пенсия-тази пенсия се
отпуска на децата, родителите или съпруга(та) на починалото лице. С оглед на
така изложеното след като пенсията за инвалидност поради общо заболяване е
лична, то следва, че правилно пенсионният орган е приел, че жалбоподателката
попада в обхвата на приложение на чл. 70, ал.2 от КСО в редакцията от 2018г. или осигурителния стаж
от 1.1.2018г. до 18.3.2019г. не е умножен със съответния процент -4%.
Безспорно установено е ,че жалбоподателката е
придобила право на пенсия за изслужено време и възраст на 12.6.2017г. и същото
право не е упражнено до 18.3. 2019г. Безспорно е ,че на същата с разпореждане №
**********/8.10.2013. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Съгласно горецитираната норма на чл. 70, ал. 2 редакция към
1.1.2018г. за периода от 1.1.2018 г.до 18.3.2019г., когато жалбоподателката е
получавала лична пенсия за инвалидност не се зачита за осигурителен стаж за
отложено пенсиониране. Пенсионният орган правилно и законосъобразно е зачел
само 6 месеца от стажа от датата на придобиване на правото за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст до датата на законодателната промяна 1.1.2018г.
т.е. от 12.6.2017г. до 31.12.2017г. шест месеца.
Следва да се отбележи, че неоснователно е оплакването на жалбопо дателката, че нормата следва да се тълкува стриктно.
Това е направил пенсионният орган, тъй като както се посочи по- горе в това
изложение единствената друга лична пенсия е тази за инвалидност поради общо
заболяване или трудова злополука и персоналната такава. Ако се приеме
тълкуването на жалбоподателката, че законодателят има предвид само лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, то се получава нелепица, защото се касае именно
за осигурителен стаж за отложено пенсиониране, когато правото на такава пенсия
е възникнало , но не е упражнено.
Предвид изложеното се
налага извод за материална законосъобразност на оспорените пред съда Решение № 1012-04-83#1/28.8.2019г.
на Директор на ТП на НОИ В.Търново и
Разпореждане №********** от 12.7.2019г. на ръководител ПО при ТП на НОИ
В.Търново. Това предопределя жалбата да бъде
отхвърлена.
При посочения изход на
спора и съобразно своевременно направеното искане от ответника, жалбодателя
следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – В.Търново възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр.Чл. 24.От Наредбата за
правна помощ
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.
172, ал.2, предл.II, във вр. с чл.
172, ал.1 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.В. *** против Решение № 1012-04-83#1/28.8.2019г.
на Директор на ТП на НОИ В.Търново, с което е потвърдено като
законосъобразно разпореждане №**********
от 12.7.2019г. на ръководител ПО при ТП на НОИ В.Търново, с което на
жалбоподателката е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 18.3.2019г. в частта, с която
е определен осигурителния стаж за отложено пенсиониране, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М.С.В.
*** да заплати
на ТП на НОИ – Велико Търново , сумата от 100- сто- лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.