Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и седми август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2687 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.и.“ ООД, с ЕИК: ********* против НП № 03-011896/29.01.2020г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ за допуснато
нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
В жалбата се
оспорва възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, като
се посочва, че лицето е допуснато в строителния обект единствено с оглед
запознаване със спецификите на длъжността. Считат се за нарушени чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на нарушението. Счита
се и , че размерът на наказанието е неправилно определен. Иска се отмяна на
наказателното постановление или алтернативно- намаляване на наложеното
наказание до предвидения минимален размер.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен
процесуален представител, който пледира за отмяна на издаденото НП, в това
число чрез приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като прави искане за
присъждане на сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна, на свой ред изпраща представител, който оспорва подадената въззивна жалба и по същество счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2020 г.
служители на ДИТ – Варна, сред които и св. И., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – изграждане на уличен
водопровод, находящ се в гр. Варна,кв.6, «Св. Св. Константин и Елена»,
стопанисван от «В.и. ООД.
В обекта извършвали трудова дейност три лица, които
извършвали изкопна дейност с ръчни инструменти. Едно от лицата бил Ст.И.Г..
Попълнен бил констативен протокол, в който лицето посочило параметрите на
установеното трудово правоотношение. Посочило, че работи за «В.и. ООД от
13.01.2020г. на длъжност «общ работник – строител» с установено работно място –
уличен водопровод, при сключен трудов договор и месечно възнаграждение от 610
лева. С почивни дни събота и неделя и работно време от 8,00 до 17,00 часа.
Въз основа на предоставените документи било установено,
че с лицето е сключен трудов договор с дата от 13.01.2020г. Предоставеното
уведомление за регистрация на трудовия договор от ТД НАП- Варна сочело дата
на уведомяване 14.01.2020г. - 20:47:04 часа.
При това положение било прието, че е осъществен състав на
административно нарушение по КТ и на 23.01.2020г. от св. И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че на
14.01.2020 г., като работодател е допуснал до работа лицето Ст.И.Г. на длъжност «общ работник», на
територията на строителен обект –
изграждане на уличен водопровод, находящ се в гр. Варна,кв.6, «Св. Св. Константин и Елена», преди да му е предоставено копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от ТД НАП. Била посочена и правна
квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил
надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в
съдържанието му като възражения, че работниците са се намирали на обекта само
за оглед и подготовка.
Други възражения не постъпили в тридневен
срок.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-011896/29.01.2020г., възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция
над минималния размер.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства – показанията на св. И., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – трудов договор;
констативен протокол; уведомление до ТД НАП и др. Що се отнася до показанията
на св. П. –технически ръководител, съдът не възприе същите като достоверни на
първо място, защото влизат в пряко противоречие с констатациите на
актосъставителя и отразеното в съставения констативен протокол от работниците,
а на второ място противоречат на житейската логика, според която е нелогично
лица които нямат задължение да престират труд да се
намират в изкоп и да извършват в него съответните за бъдещата им дейност
изкопни работи.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира от
правна страна следното:
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно,
всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните
доказателства – собствените си възприятия; декларираното от заетото лице; копие
от трудов договор, уведомление до ТД НАП- Варна и др. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база
на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
Що се отнася до наведените
с жалбата и в съдебно заседание възражения, извън това за завишен размер на
наказанието, съдът намира следното:
С жалбата се счита, че са
нарушени чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание
на нарушението.
При извършената служебна проверка на АУАН и НП, съдът не
констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно
именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се
преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава
на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял при събрани
доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно
наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително
разследване.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид и правилно лицето е било санкционирано.
Съдът, изхождайки от събраните по делото гласни и писмени
доказателства , намери , че факта на полагане на труд от страна на лицето е
безспорно установен.
Св. И. е пряк очевидец на полагания труд от лицето по
извършване на изкопни работи с ръчни инструменти, като изложеното от него е в
унисон с декларираното от страна на лицето в попълнения констативен протокол.
Съдът намери, че при определяне размера на административното
наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е
определил санкционната норма , но неправилно е определил размера на
административното наказание над минималния.
Предвид на факта, че се касае за констатирано нарушение
за първи път, адекватно на нарушението се явява административно наказание
имуществена санкция в минималния размер и в този смисъл наказателното
постановление следва да бъде изменено.
Предвид изхода на производството и доколкото всяка от
страните е поискала присъждане на сторените разноски, съдът намери, че следва
да удовлетвори претенциите на всяка от тях съобразно с отхвърлената, респ.
уважената част от искането, като цифровото изражение на същите е както следва
сумата от 220 лева в полза на жалбоподателя (при доказано сторени разноски в
размер на 440 лева, заплатени в брой) и сумата от 40 лева –юрисконсултско
възнаграждение в полза на ДИТ (предвид обстоятелството, че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност и при принципна дължимост
на минималния размер на възнаграждение по Наредбата).
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-011896/29.01.2020г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „В.И.“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ на 1500 лева.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна да
заплати на „В.И.“ ООД сумата от 220 лева, представляваща разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „В.И.“ ООД да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна сумата от 40 лева,
представляваща сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: