Р Е Ш Е Н И Е
София, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр. д. № 2784/**9 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД от Е.А.М., ЕГН **********, чрез адв. В.О. – САК, съдебен адрес:***,
против З. „Б.И.“ АД, ***, за сумата 26 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.**9г. до
окончателното ѝ изплащане и разноските по
делото, в това число и адвокатско възнаграждение. Ищеът е навършил пълнолетие в хода на процеса.
В исковата молба се твърди, че на 28.09.**8 г., около 08:15 ч. в София, ищцата Е.М.
предприела пресичане на платното за движение на ул. *******в посока бул. Рожен.
В същото време лек автомобил марка Деу модел Рейсер с рег. № *******,
управляван от М.И.П. *** С. с посока на движение от ул. Ген.Никола Жеков към
ул. Звезда. В района на бл. **при маневра „движение на заден ход“ нарушил
правилата за движение и реализирал ПТП с пресичащата отдясно наляво пешеходка Е.М..
В резултат на инцидента ищцата получила следните травматични увреждания:
счупване на долния край на лъчевата кост; контузия и подкожен хематом в дясната
челна област на главата; кръвонасядане на клепачите на дясното око; повърхостна
травма на носа, оток и кръвонасядане на клепачите на дясно коляно; охлузване на
дясна подбедрица. Претърпяла е оперативна интервенция.
За станалото е съставен
КП за ПТП с пострадали лица № К-617/28.09.**8 г. по описа на СДВР- О „ПП“, а по
случая са образувани ДП № ЗМ 11361/**8 г., по описа на С“РТП“-ОР-СДВР, съотв.
пр. пр. № 37982/**8 г. по описа на СРП.
За лекия автомобил,
причинил катастрофата, ищецът твърди да е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество по з.п. № BG/02/118000078396 г.,
валидна от 02.01.**8 г. до 01.01.**9 г.
Ищецът заявява, че е
предявил претенция за изплащане на извънсъдебно обезщетение за причинените му
вреди пред ответното дружество с молба вх. № ОК-744440/15.10.**8 г., като до
изтичане на 3 месечния законов срок ответното дружество не е определило и
изплатило застрахователно обезщетение на пострадалия.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива и експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения
иск, като му присъди разноски по списък, с включен ДДС. Възразил е срещу
разноските на ответното дружество.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер. Претендира разноски.
Не оспорва наличието на
валидна застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност по
отношение на МПС марка „Деу“, модел „Рейсер“,
с рег. № ***** към датата на ПТП.
Твърди, че не са ангажирани
доказателства по отношение на каквато и да е причинно следствена връзка между
твърдяната вина и застрахования и механизма на ПТП.
Оспорва описаното ПТП да
е настъпило по посочения от ищеца механизъм, оспорва то да е причинено виновно
от водача М.П..
Оспорва твърдението, че
вследствие на ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като
вид и характер вреди.
Твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, която е пресичала на място, което не е
предназначено за пешеходци, като степента на вина на пострадалата е поне 90 %.
Счита, че така
предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен и
не кореспондиращ с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна
практика в подобни случаи.
Поискал е допускане на гласни доказателства и назначаване
на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
По същество моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани, алтернативно – да намали размера на
присъденото обезщетение. Претендира разноски по списък, като възразява относно
присъждане на ДДС по отношение на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано
15.01.**9 г. – датата на изтичане на тримесечния срок от завеждане на
доброволната претенция до окончателното ѝ изплащане .
От събраните по делото доказателства и, по – конкретно, от
приетото заключение на съдебна автотехническата
експертиза и постановеното Решение по НАХД № 3759/**9 г., 116-ти състав на Софийски
районен съд, се установява, че на 28.09.**8 г., около 08:15 часа, в гр. София, на
ул. Христо С.“, в района на блок № **, при управление на моторно ревозно
средство – лек автомобил „Деу Реусър“ с ДК *******, при извършване на маневра –
„движение на заден ход“, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата и реализирал
пътнотранспортно произшествие с пресичащата зад автомобила пешеходка – Е.А.М.,
като по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясна лъчева кост.
В хода на делото бе прието за
безспорно установено между страните обстоятелството, че към момента на ПТП е
налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил, марка „Деу
Реусър“ с ДК ******* по ЗП BG/02/118000078396 г., валидна от 02.01.**8 г. до
01.01.**9 г.
Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на
всички описани от ищеца телесни повреди и причинно – следствената връзка между
ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, респ.
изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита
за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
По
искане на страните и за доказване на техните твърдения и възражения са
изслушани и приети заключения на съдебна автотехническата
и съдебно – медицинска експертиза, които съдът кредитира като
безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал, от
която се установява, че механизмът на
ПТП от 28.09.**8 г. е следният:
На 28.09.**8
г., около 08:15 ч. водачът на лек автомобил марка „Деу“, модел „Рейсър“ с рег.
№ *****, Мико П. се движи на заден ход по десния клон на ул. „Христо С.“, който
десен клон е предназначен за движение по ул. „Хр. С.“ надясно по ул. „Никола
Жеков“. Левият клон е предназначен за направо през ул. „Никола Жеков“ по ул.
„Хародни будители“ и за наляво по ул. „Никола Жеков“. Така при тези две отклонения
и ул. „Никола Жеков“ се оформя триъгълник, по който автомобили не могат да се
движат. В същото време от така оформения триъгълник е предприела пресичане на
дясното отклонение пешеходката Е.М.. Пресичането е било зад автомобила „Деу“,
като л.а. се е намирал от лявата страна на пешеходката. Вероятно пресичането на
платното за движение е било косо, тъй като пешеходката при удара е паднала,
като се е подпряла с дясната си ръка на пътната настилка, при което се е
счупила лъчевата ѝ кост, в долния ѝ край. Липсата на деформации по автомобила, показва, че скоростта на движение на автомобила е била ниска, съответстваща на движение на заден ход – в границите на 5-10 км./ч.
Вещото лице посочва, че причини за настъпване на ПТП са субективните действия
на водача на МПС, който е предприел движение на заден ход преди да се убеди по
несъмнен начин, че пътят е свободен и няма да застраши останалите участници в
движението. Вещото лице отбелязва, че мястото където е пресичала пешеходката не
е определено за тази цел.
Според заключението по приетата съдебно
– медицинска експертиза, вследствие претърпяното ПТП, ищецът е получил
следните травматични увреждания: счупване на долния край на дясна лъчева кост –
закрито; контузия и подкожно кръвонасядане в областта на челото на главата, в
дясно; контузия на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното око и охлузване
на дясната буза; оток и кръвонасядане на дясното коляно и охлузване на дясната
подбедрица. Описаните травматични увреждания по своята морфология и тежест
отговарят да са получени в условията на процесното ПТП. На 28.09.**8 г. в 12.50
ч., след въвеждане в локална анестезия е извършена мануална репозиция на
закритото счупване на долния край на дясната лъчева кост и е поставена гипсова
имобилизация, след което е извършен Рентгенов контрол на счупването. Нормално
гипсовата имобилизация се носи 25 до 30 дни, след което би следвало лечението
да продължи с физио-лечебни процедури и/или рехабилитация. Ищцата е носила
гипсовата имобилизация 40 дни, след което се е раздвижвала в къщи. За този
период са болките и страданията, като за първия месец след травмата, те са с
интензивен характер. Пълното възстановяване обикновенно настъпва за 2 до 4
месеца при нормален оздравителен процес, както е при ищцата. При извършения от
вещото лице преглед се установи, че ищцата се оплаква от затруднено ходене,
защото лесно се уморява, невъзстановени движения в дясната китка, ограничени
движения в лявата раменна става. Съобщава, че след травмата е изгубила
обоняние. Обективно – задоволително общо състояние. Походка – самостоятелна, но
леко забавена. Не личат белези по кожата от травматични увреди. Дясна гривнена
става с ограничени движения за флексия, екстензия, ротация, аддукция и
абдукция. Липсва отток, но съобщава за палпаторна болка в дисталната част на
радиуса. Лява раменна става с ограничена абдукация.
За
установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна
разпит на свидетеля Д.М., син на ищцата.
В показанията си той заяви, че на 28.09.**8 г. е станала
катастрофа с майка му. Той я видял след около 10 минути след катастрофата, тя
му се обадила и той отишъл на мястото на произшествието. Хората я били сложили
на пейката на спирката и се обадили на линейка. Видимо имала травми по главата,
кръв течяло по лицето ѝ, след като дошла линейката отишли до „Пирогов“ и там установили, че ѝ е счупена ръката. Имала охлузвания, по краката имала
натъртвания. Видимо изпитвала болка. В същия ден я освободили от болницата,
ръката ѝ била счупена малко след китката. Гипсирали ѝ ръката. Изпитвала болки. Тя живеела с него, той си взел болничен за да се грижи за нея. Един
месец не е можела да се обслужва. Не можела да става, той я вдигал, имала болки
и в колената. След около 40 дни
започнала сама да се раздвижва. Силните и болки били около 30 дни. Болките в
краката били около два месеца, но не както в началото. Към момента на разпита
не вдигала тежки предмети, не ходи да пазарува. Ръката ѝ се е възстановила напълно.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 28.09.**8 г. ПТП пряко
от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила,
чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд по НАХД е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните
последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което съда
приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача М.П. и
настъпилите в пряка-причинно следствена връзка с това поведение телесни
увреждания довели до причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение в движението на дясната ръка, дължащо се на счупване на дясна
лъчева кост, са установени в настоящия процес, с решение по НАХД № 3759/**9 г.,
116-ти нак. състав на Софийски районен съд.
В резултат на станалото ПТП ищцата е получила описаните
по – горе травматични увреди и е претърпяла описаните от експертизата болки и
страдания, които са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на
водача на автомобила не бе опровергана.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищеца.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе,
на ищеца са причинени телесни увреждания, чиито характер и интензитет е доказан
с приетите доказателства – медицинска документация, свидетелски показания и заключението
на съдебно – медицинската експертиза.
Пострадалата ищца е изпитвала болки, страдания и неудобства, като възстановителния
период е продължил в рамките на 2 до 4 месеца. Лечението ѝ е проведено успешно, няма данни за извършена реахбилитация,
но са останали трайни затруднения понастоящем, като дясна гривнена става е с
ограничени движения за флексия, екстензия, ротация, аддукция и абдукция. Според
свидетелят ръката е възстановена напълно.
От
ответната страна бе направено възражение за
съпричиняване и съдът дължи произнасяне по него.
Съгласно
заключението на вещото лице по съдебна
автотехническа експертиза, на мястото на произшествието, където е пресичала
пострадалата липсва пешеходна пътека. Ето защо съдът приема, че по делото е
доказано поведение от страна на ищцата, което е допринесло до настъпването на
вредоносния резултат, тъй като водачът не е очаквал, че на пътното платно, на
място, което не е предназначено за пешеходци, може да има пресичащ човек.
С оглед на това, настоящият съдебен състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а,
досежно техния размер, следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на пострадалия ищец, техния вид, интензитет и продължителност, вида и
тежестта на уврежданията и последиците от тях, социално-икономическата
обстановка в страната към датата на ПТП – 28.09.**8 г., възрастта на ищцата и приложи
принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер на 12 000
лв. би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди.
С оглед установеното нарушение на разпоредбите на чл. 113 ЗДвП от страна на пешеходката - ищца, а именно при пресичане на платното за
движение да преминава по пешеходните пътеки, съдът приема, че ищцата е
допринесла за настъпването на пътния инцидент и възраженията на ответника в
тази насока са основателни. С оглед на това, съдът намира, че настъпилото ПТП и
причинените на ищцата телесни увреждания се дължат едновременно на действията
на водача М.П. и на пешеходката Е.М., при съотношение 60 % на 40 %.
По тези съображения съдът приема, че искът е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата от 7 200 лв.., а в
останалата част – за разликата до 26 000 лв., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. С исковата молба е направено искане да бъде
присъдена законна лихва от датата на изтичане на предвидения от закона тримесечен
срок за произнасяне – 15.01.**9 г. Пред вид посочената изрична норма на чл. 429 КЗ вр. чл. 496 КЗ, съдът намира, че
следва да присъди законна лихва от 15.01.**9 г. – датата на изтичане на
определения от закона максимален тримесечен срок за произнасяне по претенцията
на увредения, отправена до застрахователя,
до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото на адвокат В.О. от САК следва да
бъде присъдено за сметка на ответника адвокатско възнаграждение за безплатно
осъществено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА
вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, което възлиза на 690 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 518,28 лв., съгласно
представения по делото списък с разноски, като съдът отчита, че претендираното
адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерено.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Е.А.М., ЕГН **********, чрез адв. В.В.О. – САК,
съдебен адрес:***, на основание чл. 432
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 7 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 28.09.**8 г. в София, по вина на водача на МПС марка „Деу“, модел
„Рейсър“ с рег. № ***** Мико П., претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законна лихва, считано от 15.01.**9 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 26 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на адв. В.В.О. – САК,
съдебен адрес:***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата 690 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.А.М. да заплати на З. „Б.И.“ АД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1518,28 лв., представляващи сторени по делото разноски
за депозити и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: