Решение по адм. дело №311/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл. 43, ал.3-4 от ЗПЗП.

Образувано по жалба от „Складо“ ЕООД, седалище [населено място], общ. Николаево, против уведомително писмо /УП/ изх. № 02-240-2600/4425 от 15.11.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базиране на площ за кампания 2022 година, издадено от Зам. Изп. директор на ДФЗ, в частта на отказ да се изплати заявената за подпомагане сума по подмярка 13.2 /НРС2/ в размер на 79,20 лв., по мярка СЕПП за размера от 739,72лв. и по ЗДП за размера от 2409,13лв., както и в частта, в която от оторизираната по мярка СЕПП сума е прихваната сума в размер на 6446,74 лв. Твърди се незаконосъобразност поради не спазени процесуални изисквания за форма и съдържание на административния акт с довод, че писмото е лишено от конкретни фактически основания, вкл. такива, които да се съдържат в друг документ, част от преписката, но към които административният акт препраща. Не се съдържала ясното в писмото, кои БЗС са отказани да бъдат подпомагани, поради каква причина- кое изискване не е спазено, за да се откаже подпомагане. Липсвало и правно основание за издаване на акт с посоченото съдържание – отказ от изплащане на финансово подпомагане. Условията за подпомагане по посочените схеми и мерки намирали своята правна уредба в Наредба № 3/2015г. и наредба №6/2015г., но в УП нямало посочено нито едно правно основание от тези нормативи, които до обоснове отказите на органа. Относно разпореденото прихващане, жалбоподателят отрича да има ликвидно вземане на органа към него, като такива за наложени предходни санкции или недължимо оторизирани суми, нито се сочели данни за издаден АУПДВ. Това сочело на недопустимо извършено прихващане на въпросната сума, оторизирана с процесното писмо за кампания 2022г. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, пледира за отхвърляне на жалбата.

От фактическа страна е установено по делото, следното: От „Складо“ ЕООД, УРН 670766 е подадено заявление /по образец за кампания 2022г., л. 22-28//, входирано в ОСЗ Мъглиж заявление за подпомагане на 12.05.2022г. под №19804188 /л.16/, с което са декларирани за подпомагане площи по мерките СЕПП, ЗДП и 13.2 /НР2/. В приложени таблици на използваните парцели през 2021 година /л. 16-18/ и през 2022г., са посочени БЗС, за които се търси финансово подпомагане по съотв. мерки/схеми. Съгласно приложени към заявлението за кампания 2022г. жалбоподателят е декларирал за подпомагане по СЕПП, ЗДП и 13.2 /НР2/ площи в общ размер на 47,7 ха /по СЕПП и ЗДП/ [рег. номер] по мярка 13.2 /НР2/, находящи в землищата на [населено място] и [населено място].

По заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2022г., резултатите от която са обективирани в документа на л.20, а резултатът от автоматична проверка на данните от заявлението по ЗДП на л.21. От приложени на л. 29-30 разпечатки от програма СЕУ на ДФЗ е удостоверено, че за парцели 22767-646-2-1, землище [населено място] и 27070-313-31, землище [населено място], декларирани съотв. с площ 5,91 ха и 0,80ха, за недопустима площ, спрямо слой ПДП, са определени както следва, за първия парцел, площ от 0,23 ха, за втория парцел, площ от 0,80 ха. От разпечатка от програмата СЕУ на ДФЗ на л.31, като двойно заявени площи са установени площи от общо 0,37 ха.

По делото се прилага УП изх. № 02-240-2600/2507 от 13.01.2023г. издадено по заявление на жалбоподателя за подпомагане за кампания 2021г. за оторизирани суми, удостоверяваща извършени намаления на заявените за подпомагане суми по СЕПП, ЗДП и 13.2 /НР2/, л. 32-35, с което е наложена санкция съгласно чл.19 от Д. Р. /ЕС/ №640/2014 за Кампания 2021 в размер на 6697,64лв., които подлежат на прихващане от бъдещи плащания /л.34/. Установено е, че УП изх. № 02-240-2600/2507 от 13.01.2023г. за Кампания 2021г. е отменено с влязло в сила решение на съд, в частта на намалено финансово подпомагане по СЕПП, СПП ЗДП и подмярка 13.2 /НР/, като в изпълнение на съдебното решение и издадено ново УП изх. № 02-240-2600/2507-13 от 07.11.2023г. /л.36-42/, съобщено на дружеството на 13.10.2023г. /л.43/. Същото е обжалвано от дружеството пред АССЗ, където е образувано ад № 725/2023г. От служебно извършена проверка е установено, че по това дело е постановено Решение № 1827 от 03.06.2024г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството в частта на отказано изплащане на финансово подпомагане по СЕПП, ЗДП и подмярка 13.2, а в частта на отказано подпомагане по СПК в размер на 6697,94 лв. оспорването е уважено и УП № 02-240-2600/2507-13 от 07.11.2023г. в тази му част е отменено. С Решение № 8376/ 06.08.2025г. постановено по ад. № 9637/2024г. ВАС е оставил в сила решението на АССЗ.

Обжалваното УП с изх. № 02-240-2600/4425 от 15.11.2024г. за оторизиране на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2022 година е издадено от Зам. Изп. Директор на ДФЗ и подписан със КЕП, като съгласно известие за доставяне е изтеглено от СЕУ на 11.03.2025г. /л.15/. Жалбата против него е подадена чрез органа на 18.03.2025г.

Прилага се на л. 45 Заповед №03-РД/1969 от 08.05.2024г. за делегиране на правомощия от Изп. Директор на ДФЗ в полза на Зам. Изп. Директор.

От правна страна, Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд.

Разгледано УП на основанията по чл.146 от АПК, същото съдът приема за издадено в нарушение на изискването за фактическа и правна мотивираност на властническото волеизявление, при извършено нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК и неправилно приложение на закона, в частта на разпореденото прихващане на оторизираната сума в размер на 6446,71лв.

УП, което е предметно на делото, е издадено от Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ. Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС (§1, т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява /чл.10 от УП на ДФЗ/, като в чл.10, ал.1, т.7 от същия правилник е уредена правната възможност за делегиране от този орган на предоставените му правомощия, произтичащи от правото на ЕС, вкл. и решенията за одобряване и/или отказите за финансово подпомагане на заявленията по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за националните доплащания.

При наличието на изрична правно установена възможност за делегиране на такова правомощие следва да се установи наличието на акт за тяхното делегиране, какъвто е налице по делото /вж. т.1 от заповедта на л. 45-46/. Ето защо, следва да се приеме извод, че обжалваното УП е издадено от материално компетентен орган, в условията на делегиране на правомощия и съответно същото е валиден властнически акт, годен да породи разпоредените с него правни последици.

Основно оплакване на жалбоподателя относно твърдяната незаконосъобразност на УП е, че то не е мотивирано с конкретни факти, на които да е дадена правна обосновка, както и, че сочената правна обосновка в издаденото УП за оторизиране на финансово подпомагане за Кампания 2022г., не може да се определи като кореспондиращата на фактите, а от там е невъзможно да се прецени материалната правилност на писмото.

Не е спорно, че дружеството, в качеството му на регистриран земеделски производител е подал редовно заявление за подпомагане за кампания 2022г. по схеми и мерки, базирани на площи, вкл. по СЕПП, ЗДП и подмярка 13.2. Както и не е спорно, че по всички тях са извършени редукции и е налице частично изплащане/оторизиране на финансово подпомагане, съотв. по подмярка 13.2 редукцията е в размер на 97,20 лв., по СЕПП редукцията е в размер на 739,72лв., а по ЗДП е в размер на 2409,13лв.

От даденото разчитане на данните от табл. 1 към УП липсват конкретни факти, които да удостоверят извода на органа, че не се следва изплащане изцяло на заявеното финансово подпомагане по въпросните схеми и мерки. Т.е., липсва твърдение за проявление на онези релевирани от специалните нормативи правни факти, което да е основание да се откаже изплащане изцяло на искането подпомагане, както установява чл.43 от ЗПЗП. В пояснението на съдържанието на кол. 3 от таблица 1 в УП се визират всички възможни хипотези за отказ /изцяло или частично/ от финансово подпомагане, но каква е конкретно установената от органа и приложена от него като обосноваваща процесния отказ по съответните схеми/мерки и подмерки не става ясно в това обяснение. Същата неяснота е налице при даденото разчитане и на съдържанието на колона 4. Липсата на визирани конкретни обективни факти, които органът е установил и които приема, че водят до основание за частичен отказ от оторизиране на заявеното финансово подпомагане, прави невъзможно осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност на УП, вкл. и на неговата материално-правна законосъобразност. Основателно жалбоподателят сочи, че актът е лишен от всякаква фактическа и правна обосновка, защото нито се визира проявление на конкретни факти, които да обосноват частичния отказ, нито се визира и конкретна хипотеза от чл.43 от ЗПЗП, която правно да обоснове акта, а от друга страна и да способства преценката за правилно приложение на закона. Т.е. установените факти дали се субсумират под приложения закон.

Част от приложената от ответника административна преписка /л. 29-31/ се представят като фото копие разпечатки от системата СЕУ на ДФЗ, като вероятно се претендира удостоверяване на конкретни факти. Според разпечатките на л. 29 и 30 органът сочи два парцела, за които от автоматизираните проверка на данните от заявлението е установена площ, която е определена като недопустима, той като не попада в слоя ПДП, като за парцела в землището на [населено място] е налице частична недопустимост, а за парцела в землището на [населено място] недопустима, поради не включването й в слоя ПДП за съответната кампания, е изцяло заявената за подпомагане площ. Никъде в УП тези факти не се визират, нито това се визира в документ, към който да се препраща в акта. Още по-малко е налице удостоверяване на твърдението, изложеното едва в придружителното писмо, че от дружеството е подадено възражение, което не е разрешено в негова полза и въпросните площи са възприети за недопустими. Още по-малко се визира в УП, въз основа на коя заповед и на кой орган е одобрен окончателният слой „ПДП“ за кампания 2022г., за да може да се провери правилността на приетото от органа, че частта от единия парцел, съотв. цялата площ от втория, не попадат в този слой и защо са изключени. Тези факти са от значение за правилното прилагане на закона, в случая чл.43 от ЗПЗП, но нито се визират в писмото тези факти, нито в него се сочи една или повече от хипотезите по чл.43 от ЗПЗП, като приложени, за да може съдът да извърши адекватен контрол за законосъобразност. Нещо повече, липсата на тези факти в УП ограничават и правото на защита на засегнатото лице. Задължението за фактическа и правна обосновка на административния акт е установено за органа именно, за да не се нарушава правото на защита на едно лице да узнае по отношение на кои факти от обективната действителност да се защитава.

Чрез третата разпечатка от системата СЕУ се търси удостоверяване на друг факт, като обосноваващ отказ за оторизиране на финансовото подпомагане – наличие на двойно заявени площи, като се визират три парцела в землището на [населено място] и площта. Видно от таблицата към заявлението за подпомагане, тези площи са заявени от жалбоподателя /същите са по №№1, 5 и 23/ като площи за подпомагане по СЕПП, ЗДП и 13.2, но както по-горе се визира, нито в УП, нито в който и да е друг документ, съставен във връзка с УП и към който да се препраща, се съдържат твърдения за наличие на двойно заявени площи, за да е възможна преценката дали това е обективна така, съотв. под коя хипотеза на чл.43 от ЗПЗП са подведени и обосноват ли крайния правен извод на органа, че не се следва изцяло оторизиране на заявените за подпомагане суми по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ.

Това нарушение не се санира с факта на приложените доказателства за извършена процедура по разрешаване на двойно застъпени площи, съгласно чл.17 от Наредба №5/2009г. Макар тези разпечатки от СЕУ да удостоверяват изпълнение на предписаното в чл.17, ал.1 от наредбата, то липсва удостоверяване на фактите от хипотезите на ал.3 или ал.4 от чл.17 от наредбата, за да може Съдът да прецени дали правилно ответникът прилага този закон, за тези площи и дали е правилен неговият краен правен извод за частичен отказ от подпомагане на заявените площи по процесните схеми и мерки.

Ето защо в частта на оспорването на частичния отказ на ответника да оторизира изплащане на заявено финансово подпомагане по СЕПП, ЗДП и подмярка 13.2 в размери съотв. на 97,20лв., 739,72лв. и 2409,13лв., жалбата е основателна и УП в тези му части следва да се отмени, като преписката се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда, дадени в решението.

Относно оспорването в частта на разпореденото прихващане на оторизираната сума по мярка СЕПП от 8534,19лв. със сумата от 6446,74лв. съдът намира, че то също е основателно.

От обясненията на съдържанието на таблица 2 от УП, дадени под нея, става ясно, че в кол.4 се отразяват приспаднати суми от наложени санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издадена АУПДВ, приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки и пр. Отново в УП не се внася конкретика въпросната сума дали е санкция, с какъв акт е наложена, дали е недължимо оторизирана сума и защо е такава, налице ли са изискуеми задължения /размер и основание/ на дружеството по други схеми и мерки, за които има издаден АУПДВ и кой е този акт. От обяснението в придружителното писмо става ясно, а не и от самото УП, че органът претендира проявление на първата хипотеза –наложена санкция на осн. чл.19 от Делегиран регламент /ЕС №640/2014 на Комисията с УП изх. № 24-240-2600/2507 от 13.01.2023г. за кампания 2021г. Ответникът сам сочи, че това писмо е отменено от съд с влязло в сила решение, като издаденото ново УП в изпълнение на указанията на съда /с изх. № 24-240-2600/2507-13 от 07.11.2023г./ е предмет на оспорване по ад № 725/2023г., по което няма влязло в законна сила решение /така към датата на писмото – 26.03.2025г./. Към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело – 06.10.2025г., вече е налице влязъл в сила съдебен акт /Решение №8376 от 06.08.2025г., постановено по ад № 9638/2024г. на ВАС/. За разлика от УП изх. № 24-240-2600/2507 от 13.01.2023г., където изрично е разпоредено налагане на санкция за бъдещ период в размер на 6697,64 лв. на осн. чл.19 от Делегиран регламент /ЕС №640/2014 на Комисията и подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, то след отмяната му с издаване на новото УП с изх. № 24-240-2600/2507-13 от 07.11.2023г./ въпросната сума е отказано изцяло да се изплати, поради 100% наддеклариране на площи, заявени за подпомагане по СПК в размера на 6697,64 лв., като в тази му част УП е отменено. В него не се съдържа разпореждане за налагане на санкции /в определен размер/ за бъдещ период.

Т.е., не се доказа твърдението на органа, че на дружеството е наложена с влязъл в сила административен акт санкция за бъдеш период /доколкото претендира проявление именно на този хипотеза/, която да е в размер на 6446,74лв. и поради това да подлежи на прихващане от плащанията за кампания 2022г., още по-малко това може да се обоснове с УП изх. № 24-240-2600/2507-13 от 07.11.2023г. В него липсва диспозитив за налагане на санкция за бъдещ период в размера на 6446,74 лв. и в тази си част то да е в законна сила.

Също основателно се възразява от жалбоподателя, че недопустимо и в нарушение на закона прихващането е извършено на осн. чл.29, ал.3 от ЗПЗП. Установената в тази норма предварителна изпълняемост на административните актовете, издавани по този закон, е предвидена едва с изменението на разпоредбата и е в сила от 01.01.2023г. Заявлението за подпомагане е подадено преди тази дата, т.е. особеното административно производство е инициирано преди 01.01.2023г., поради което приложение следва да има §32, ал.3 от ПЗР на ЗИЗПЗП, според който започналите производства по чл. 33а и 43, във връзка с подадените до датата на влизането в сила на този закон заявления за подпомагане /каквото е в настоящия случай/, се довършват по досегашния ред, която дерогира приложението на чл.29, ал.3 от ЗПЗП по отношение на процесното УП и разпореденото с него прихващане на суми от оторизирано финансово подпомагане.

Оспорването е основателно и УП изх. № 02-240-2600/4425 от 15.11.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базиране на площ за кампания 2022 година, издадено от Зам. Изп. директор на ДФЗ, в частта на отказа да се изплати заявената за подпомагане сума по подмярка 13.2 /НРС2/ в размер на 79,20 лв., по мярка СЕПП за размера от 739,72лв. и по ЗДП за размера от 2409,13лв. и в частта, в която от оторизираната по мярка СЕПП сума е прихваната сума в размер на 6446,74 лв., следва да се отмени, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда, дадени в решението.

По разноските – на оспорващия се следват такива в размер [рег. номер]., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, като съдът не намира за основателно възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева, доколкото и съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство по дела с предмет ЗПЗП, минимално установеното в норматива възнаграждение е в размер на 800 лв., като по делото се доказва, че от упълномощения адвокат е извършена договорената процесуална дейност.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от АПК и чл.174 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от „СКЛАДО“ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] общ.Н. У. писмо изх.№ 02-240-2600/4425 от 15.11.2024г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта на отказа да се изплати заявената за подпомагане сума по подмярка 13.2 /НРС2/ в размер на 79,20 лв., по мярка СЕПП за размера от 739,72лв. и по ЗДП за размера от 2409,13лв. и в частта, в която от оторизираната по мярка СЕПП сума е прихваната сума в размер на 6446,74 лв.

ВРЪЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по заявление за подпомагане за кампания 2022 г., подадено от „СКЛАДО“ ЕООД УРН 670766 за кампания 2022, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за издаване на административния акт, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление [населено място], да заплати на „СКЛАДО“ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] общ. Николаево разноски по делото в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р. България.