Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6876
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №67936 от
12.03.2020г., постановено по гр.дело №67235/2019г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в е признато за
установено по искове е правно основание чл.124, ал.1 вр.чл.439 ГПК, предявени
от В.Т.Д. с ЕГН********** срещу Държавен фонд „З.“ с ЕИК*******, че ищецът В.Т.Д.
не дължи на ответника Държавен фонд „З.“: сумата от 7998 лева- главница, ведно
със законна лихва от 31.05.2005г. до окончателното плащане, 116,97 лева- лихва
за забава и 1091,40 лева разноски по изпълнителен лист от 13.04.2005г., издаден
по гр.д.№1139/2005г. по описа на СРС, 65 с-в; сумата от 11610 лева главница,
ведно със законна лихва от 28.01.2005г. до окончателното плащане, 169,80 лева
лихва и сумата от 4770,58 лева лихва за забава за времето от 26.12.2001г. до
31.01.2005г. по изпълнителен лист от 18.04.2005г., издаден по гр.д.№713/2005г.
по описа на СРС, 47 с-в, както и сумата от 6604 лева главница, ведно със
законна лихва от 28.01.2005г. и лихва за забава в размер на 2713,60 лева за
периода от 16.12.2001г. до 31.01.2005г. по изпълнителен лист от 10.05.2005г.,
издаден по гр.д.№621/2005г. по описа на СРС, 29 с-в, въз основа на които
изпълнителни листове е образувано изп.д.№386/2006г. по описа на СИС при PC- Добрич,
като искът е отхвърлен за разликата над 1091,40 лева разноски по изпълнителен
лист от 13.04.2005г., издаден по гр.д.№1139/2005г. по описа на СРС, 65 с-в до
пълния предявен размер от 3826,40 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
4185,96 лева разноски по делото, а ищецът- да заплати на ответника 28,93 лева разноски
по делото, съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от иска.
Срещу решението в
частта, с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Държавен фонд „З.“. Жалбоподателят
поддържа, че решението е необосновано. Твърди, че с издаването на
изпълнителните листове е започнала да тече нова петгодишна давност за всяко от
вземанията и през 2006г. давността отново е била прекъсната с образуването на
процесното изпълнително дело. Твърди също така, че погасителната давност не е
текла докато трае изпълнителното производство. Отделно били извършвани и
изпълнителни действия, които прекъсвали давността. Моли решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната част, а исковете– отхвърлени изцяло. Претендира
разноски.
Ответникът по
жалбата В.Т.Д. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата
като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.439 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните
мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото не се
спори относно факта и датите на издаване на изпълнителните листове за
вземанията на ответника, както и относно момента на образуване на
изпълнителното производство- на 11.08.2006г., по молба от
03.08.2006г. Страните не спорят и че по отношение
на вземанията на ответника е приложима общата петгодишна погасителна
давност.
В тежест на
ответника е да установи с позволените от закона доказателствени средства, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на факти и обстоятелства,
довели до спиране/прекъсването на погасителната давност за процесните вземания.
Както правилно е преценил и първоинстанционният съд, в случая такова доказване
не е проведено от ответника. Процесните изпълнителни листове са издадени по
реда на отменения ГПК и въз основа на несъдебно изпълнително основание, а определението
на съда за издаване на изпълнителен лист се ползва с изпълнителна сила, но не и
със сила на пресъдено нещо, т.е. разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не се
прилага. Доколкото липсват данни за датата на настъпване на изискуемостта на
процесните вземания, следва да се приеме че не по-късно от датите на издаване
на изпълнителните листове тези вземания са станали изискуеми и от този момент е
започнала да тече петгодишната погасителна давност по отношение на тях, а
именно- от 07.02.2005г., 03.02.2005г. и съответно от 01.02.2005г., като и за
трите групи вземания погасителната давност е прекъсната с молбата от 03.08.2006г. за образуване на изпълнително
производство, в която са посочени и конкретни изпълнителни способи. Действително,
по отношение на процесните вземания и на изп.д.№386/2006г. по описа на СИС при
PC- Добрич намира приложение постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС,
съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането, което постановление е
обявено за загубило сила с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на
ВКС, но последващият акт по тълкуване на дадена правна норма няма обратно
действие, а се прилага от момента на постановяването му. Съгласно приложимата
към конкретния казус разпоредба на чл.330, ал.1, б."д" от ГПК(отм.)
обаче, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. В случая след
образуване на изпълнителното производство такива действия не са поискани от
взискателя до 03.08.2008г., когато изпълнителното
производство се е прекратило по силата на закона. Молбата за извършване на
изпълнителни действия от 23.02.2009г. е подадена след прекратяване на
изпълнителното дело и не прекъсва давността, както и всички последващи
изпълнителни действия, като извършени извън рамките на висящ изпълнителен
процес. Поради това и процесните вземания са погасени по давност преди датата
на подаване на исковата молба, като първоинстанционният съд правилно е отчел
ефекта на извършеното от ищеца плащане на сумата от 3000 лева на 26.08.2009г.-
преди изтичането на погасителната давност.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил
разноски в размер на 1500 лева за възнаграждение на един адвокат, които следва
да му бъдат присъдени изцяло. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не е направено от въззивника.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№67936 от 12.03.2020г., постановено по гр.дело №67235/2019г. по описа на СРС,
ГО, 41 с-в в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА Държавен фонд „З.“ с ЕИК******* да заплати на В.Т.Д. с
ЕГН********** сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева)- разноски в производството пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/