РЕШЕНИЕ
№ 1544
гр. В., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110104543 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „С.“, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ********, с която против ЗАД
„Б.В.И.Г.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, е
предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК,
сумата от 10108,33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
нанесени на собствения на ищеца специален автомобил ********, вследствие
ПТП от 28.04.2022 г., причинено по вина на водача на л.а. ********,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, при
ответника, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира се законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на специален автомобил ********. На 28.04.2022
г., около 10,20 ч., на път 2008, посока гр. Д., при км 12,709, входа на с. С.,
възниква ПТП между процесния автомобил и л.а. ********. Твърди се, че
автомобилът на ищеца се движи по път 2008, посока гр. Д., като при км
12,709 предприема маневра завиване наляво. В този момент, водачът на л.а.
******** предприема изпреварване, като нарушава и пресича пътна
маркировка М1, вследствие на което, между двете превозни средства
настъпва сблъсък. За пътния инцидент са уведомени контролните органи,
които посещават мястото на ПТП и след изясняване механизма за
1
настъпването му, съставят протокол за ПТП № ********, в който, като
виновен за произшествието е посочен водачът на л.а. ********. Последният е
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, при
ответника, със срок на действие от 01.04.2022 г. до 31.03.2023 г.
В исковата молба се сочи, че ищецът е уведомил незабавно
застрахователя на виновния водач за настъпилото събитие като отправил
искане за определяне и изплащане на обезщетение. Бил извършен оглед на
увредения автомобил, като били направени снимки и бил изготвен опис по
щета № */* г., в който били отразени всички увредени детайли от превозното
средство. На ищеца било изплатено обезщетение в размер на 826,90 лева.
Размерът на изплатената сума изненадала ищеца, тъй като същата била
крайно недостатъчна да покрие щетите. Сочи, че след проведено собствено
проучване в няколко сервиза, било установено, че необходимата сума за
възстановяване на автомобила е в размер на 7000 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на пътното произшествие, както и
съдържанието на представения от ищеца протокол за ПТП №
********/28.04.2022 г. Заявява, че от документа не може да се установи
механизма на ПТП, както и обстоятелствата свързани с настъпването му.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че виновен за сблъсъка на двете
превозни средства е водачът на л.а. ********. Оспорва да е налице причинно-
следствена връзка между пътния инцидент и вредоносния резултат. Намира,
че виновен за ПТП е само водачът на процесния автомобил, доколкото
последният, при предприемане на маневра, не се е уверил, че след него или
покрай него не се движат други превозни средства, поради което намира, че
претенцията подлежи на отхвърляне изцяло.
В условия на евентуалност, сочи съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на специалния автомобил „********“, тъй като
същият не се е съобразил с правилата за безопасност на пътя. Намира
претенцията на ищеца за прекомерно завишена. Отправя искане за
конституиране по делото на Застрахователна компания „Л.И.“ АД, като трето
лице – помагач на ответника, поради факта, че същото е застраховател на
виновния водач за настъпване на ПТП – водачът управлявал камион
„********, без да са налице данни това превозно средство да е участник в
произшествието. Поради неизпълнение на разпореждането на съда за
уточняване интереса от привличане на ЗК „Л.И.“ АД, като трето лице –
помагач на страната, на ответника, в определения срок, процесуалното
действие е прието за неизвършено, на осн. чл.101, ал.3 ГПК.
В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване,
следните обстоятелства: между собственика на л.а. водачът на л.а. ********, с
рег. № ******** и ответника е сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна към 28.04.2022 г., на която дата, по вина на водача на
това превозно средство, възниква ПТП със специален автомобил ********.;
при ответника е образувана преписка по щета № */* г. за обезщетяване
2
вредите от пътния инцидент, като в полза на ищеца е изплатено обезщетение
в размер на 826,90 лева.
От представен по делото препис от СРМПС част I, издадено от МВР, се
установява, че собственик на специален автомобил ******** е ищецът „С.“,
ЕИК ********.
Видно от протокол за ПТП №******** от 28.04.2022 г., съставен от
служител на ОДМВР-В., на 18.04.2021 г., в 10.20 ч., на път 2008, посока гр.
Д., при км 12,709, входа на с. С., възниква ПТП между превозното средство,
собственост на ищеца и л.а. ********. В протокола е отразено, че лекият
автомобил, обозначен като „участник 1“ предприема изпреварване, като
нарушава и пресича пътна маркировка М1, поради което настъпва сблъсък
със завиващия наляво специален автомобил ********. Вследствие на
произшествието и на двата автомобила са нанесени материални щети.
Изготвена е схема на ПТП.
Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество образува
преписка по щета №*/* г. и изготвя опис-заключение. Застрахователят
определя застрахователно обезщетение в размер на 826,90 лева, като същото е
изплатено на ищеца.
По искане на последния, по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Р. З. М. – водач на специален автомобил ********,
при настъпване на ПТП от 28.04.2022 г. В показанията си същият сочи, че
непосредствено преди настъпване на пътния инцидент е управлявал
автомобила в посока от гр. В. към с. К., като в близост до разклона за селото
намалил скоростта на движение, подал ляв мигач, пропуснал движещия се
срещу него автомобил и предприел маневра за завиване наляво. Когато
навлязъл до средата на лентата за насрещно движение, в него се ударило
друго превозно средство – л.а. „Дачия Дъстър“. Според свидетеля, до този
момент, зад него, на разстояние от около 20 м се намирал тежкотоварен
автомобил, а след него се движел лекият автомобил. Свидетелят твърди, че
преди да предприеме маневрата погледнал в лявото странично огледало, но не
видял другото превозно средство. Сочи, че се уплашил от удара. Твърди, че в
разговор с пристигналите на място полицейски служители, водачът на лекия
автомобил не оспорил вината си за настъпване на произшествието. На
последния бил съставен акт за допуснатото административно нарушение.
Сочи, че водачът на лекия автомобил е искал да изпревари тежкотоварния
автомобил, намиращ се пред него, но тъй като последният е пречел на
видимостта му, не е виждал превозното средство на ищеца.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-автотехническа
експертиза /САТЕ/, от приетото заключение на която се установява
механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила на
ищеца, както и стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на превозното средство до състоянието му преди
произшествието. Намерено е, че е налице причинно-следствена връзка на
процесното ПТП с вредоносния резултат.
В заключението се сочи, че на 28.04.2022г., около 10.20 часа, на път
2008, в посока гр.Д., при километър 12.709, при входа за село С. е настъпва
ПТП, между два автомобила – т.а. ******** е блъснат от л.а. ********,
управляван от В.К., който предприел маневра изпреварване отляво в чертите
на ,,Т“-образно кръстовище, спрямо което товарният автомобил е извършвал
3
маневра ляв завой. В резултат на пътното произшествие, по автомобилите
настъпват материални вреди описани в КП за ПТП №********. Стойността
на ремонта в официалния представител на марката към 2022 г., повишаваща
ескплоатационната годност на автомобила в обема само на подновените
детайли е 14579,72 лв. с ДДС.
Според вещото лице, обща стойност на ремонтните дейности е 10935,23
лв., включваща всички необходими позиции по мнение на официалния
представител на марката, изложено в работна карта и проформа, повишаващо
качеството на извършения ремонт.
Експертът сочи, че в процесния пътен участък няма конкретно
въведена, посредством знаци, скорост на движение, поради което позволената
скорост за района на ПТП е 90 км/ч за лекия автомобил и 80 км/ч за товарния
автомобил.
Намерено е, че с оглед техническите размери на камиона с ширина 2.4
метра, ширината на пътната дясна лента, заемана от товарния автомобил
преди предприетата маневра от 3.4 метра, както и настъпилия удар само
спрямо предна лява ъглова част на товарния автомобил, ударът е настъпил в
дясната част на продължението на лявата насрещна пътна лента, в зоната на
кръстовището. Товарният автомобил е бил косо разположен вляво, към
навлизане в лявата отбивка, а лекият автомобил е заемал изцяло лявата
насрещна пътна лента (предприето изпреварване при единична непрекъсната
бяла линия/маркировка). Посочено е, че всеки един от водачите е имал
възможност да забележи другия автомобил, като видимостта на водача на
лекия автомобил е била по-голяма и с възможност за по-ясно установяване на
маневрата на предноразположения застиган товарен автомобил. Пътното
платно се характеризира с дълъг прав участък, асфалтирано пътно платно,
нанесена единична непрекъсната бяла хоризонтална маркировка, отделяща
двете пътни ленти за движение в срещуположни посоки. Видимостта на
товарния автомобил е била ограничена до тази в огледалата за задно виждане
– ляво и дясно странично огледало. В конкретния случай товарният
автомобил е бил бавно движещ се при предприетата маневра, при началното
отклонение вляво, видимостта в дясното огледало се загубва изцяло по
геометрични причини, а видимостта в лявото се ограничава поради същите
геометрични причини за видимост. При заемане на ъгъл и начално навлизане
с лява част на товарния автомобил в продължението на лявата насрещна
пътна лента, в зоната на кръстовището, видимостта в лявото огледало се
загубва изцяло.
Според експерта, бързо движещ се обект с 90 км/ч, изминава
приблизително 25 метра в секунда, като е намерено, че за времето на
предприемане на маневра – 1 секунда, отклонение на бавно движещ се
товарен автомобил в 90* завой/отбивка с малки размери – 0.5 секунди и
изпълнение на отклонение вляво -0.5 секунди, задно разположение автомобил
се е приближил/застигнал товарния автомобил с минимално разстояние от 50
метра. При нормално разположение на лекия автомобил зад товарния, с
дистанция от минимум 40 метра (съотнесена към опасната му зона и
видимост), автомобилът следва да се е намирал на разстояние от около 100
метра зад товарния автомобил при достигане от него на отбивката. В тази
зона, според вещото лице, видимостта за водача на лекия автомобил е била
отлична. Намерено е, че основна причина за настъпилата пътна ситуация е
4
скоростта и поведението на водача на лекия автомобил, предприел
изпреварване преди кръстовище, при забранителна хоризонтална маркировка,
при скорост на движение по-висока от тази на застигания товарен автомобил,
предприел маневра вляво за напускане на главния път и навлизане в
населеното място. Опасността на пътното платно за водача на лек автомобил
,,******** е настъпила от момента на предприето ,,нарушение“ и заемане на
насрещната пътна лента, а за водача на специален автомобил ,,******** от
момента на предприето изпълнение на ,,правомерна“ маневра ляв завой.
Според експертното заключение, при спазване на пътната маркировка,
произшествието е било предотвратимо от страна на водача на лекия
автомобил. Водачът на товарния автомобил се е явявал предноразположен,
поради което видимостта му е била ограничена до тази в огледалата за
обратно виждане, в т.ч. над 90% в ляво странично огледало, като е уточнено,
че при дори леко отклонение вляво, дясното огледало губи геометрична
видимост по дължина на пътното платно, а в лявото видимостта намалява
пропорционално на заетия ъгъл спрямо оста на пътното платно.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че стойността за
възстановяване на автомобила с използване само на оригинални части и само
с труд на представителя на марката, е в размер на 14579,72 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл, ищецът е
активно материалноправно легитимиран да претендира от застрахователя
обезщетение за причинените му вреди, а ответното застрахователно
дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативно изискуеми предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие –
ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка
5
между ПТП и вредоносния резултат. По правило, в хипотезата на гражданска
отговорност, за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. В тежест на ответника е да установи възраженията
си въведени с отговора на исковата молба.
Страните не спорят, че между ответното дружество и виновния водач е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото се установи, че на 28.04.2022 г., по вина на делинквента –
водач на л.а. ********, на път 2008, в посока гр.Д., при километър 12.709, при
входа за село С., е настъпило ПТП, при което на собствения на ищеца лек
автомобил са нанесени имуществени вреди. Механизмът на настъпване на
произшествието, наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на делинквента и нанесените имуществени вреди
на автомобила на ищеца, са установени по безспорен начин чрез приетите по
делото писмени доказателства, както и експертно заключение. Съдът намира,
че вината на водача на лекия автомобил е установена по безспорен начин.
Между ответното дружество и делинквента е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Протоколът за ПТП е съставен от служител на СПП при ОДМВР - В., в
присъствието на участниците в произшествието, които са го подписали без
възражения по съдържанието. Доколкото е съставен от длъжностно лице в
рамките на предоставени му компетенции и по предвидения за това ред, той е
доказателство за удостоверените с него факти и обстоятелства.
Безспорно са установени настъпилото ПТП, участниците в него,
механизмът и вината за настъпването му, както и нанесените увреждания по
автомобила на ищеца, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Не се установяват доказателства за наличие на
правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя
обстоятелства. С оглед горното, съдът намира предявеният иск за доказан по
основание.
Спорът се свежда до размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, но от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установяват данни, които да сочат съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил. Делинквентът е допуснал нарушение на правилата на
движение, като е предприел изпреварване, при ограничена видимост и на
място, което тази маневра е била забранена. Единствено и само поведението
на водача на лекия автомобил е причина за настъпване на пътния инцидент.
Заключението на съдебната експертиза сочи, че стойността за
възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 10935,23 лв., като този
следва да бъде размерът дължимото обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, доколкото нормата на чл.400, ал.2 КЗ определя, че
възстановителната застрахователна стойност е тази за възстановяване на
6
имуществото с ново от същия вид и качество. Ответникът е длъжен да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, вследствие
настъпилото застрахователно събитие, като това обезщетение следва да бъде
в размера необходим за възстановяване на автомобила в състояние годно за
неговата употреба.
При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото
обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената
вещ до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че в
полза на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в размера, посочен от
вещото лице като необходим за отремонтиране на автомобила. При данни, че
ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 826,90 лева, то до достигане
на пълния размер за възстановяване на автомобила, на доплащане подлежи
сумата от 10108,33 лева, Доколкото ищецът претендира заплащане на сумата
от 10108,33 лева, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
обезщетение в този размер. Предявеният главен иск е доказан по основание и
размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Законната лихва се претендира с начална дата, датата на подаване на
исковата молба – 10.04.2023 г., поради което лихвата следва да се присъди
считано от тази дата.
По отношение заявеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, съдът намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане
на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.
При съобразяване нормите на чл.7, ал.2, т.3 и чл.7, ал.9 от Наредба №1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва
извод, че ищецът претендира адвокатско възнаграждение, чийто размер е по-
нисък от минималния, поради което съдът намира възражението на
ответника, за неговата прекомерност, за неоснователно.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват претендираните разноски от 2554,33 лева, съгласно приет
по делото списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът,
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: IBAN ******** – специална сметка с титуляр
адвокат Й. К. А..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.“, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: ********, сумата от 10108,33 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца
специален автомобил ********, вследствие ПТП от 28.04.2022 г., причинено
по вина на водача на л.а. ********, застрахован по договор за застраховка
7
„Гражданска отговорност“, при ответника, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.“, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: ********, сумата от 2554,33 лева, представляваща
сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред В. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8