№ 17
гр. Оряхово, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20231460100312
по описа за 2023 година
От „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителя П.В. и
Х.М., чрез юр.к. Б. Т. против Ю. Х. А., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.
Галово, ул.“Георги Димитров“ № 23 е предявен иск за приемане за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 410.95 лв., от които 251,90 лв.
представляваща главница по Договор за паричен заем № 4225740/05.08.2021 г., 75,30 лв.
възнаграждение по договор за поръчителство, 10,80 лв. представляваща договорна лихва за
периода от 13.08.2021 г. до 29.10.2021 г., 12,95 лв. лихва за забава за периода от 13.08.2021 г.
до 05.04.2022 г., 60.00 лв. представляваща такси за събиране на кредита по чл. 9 от Тарифа
на кредитора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.01.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 44/27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 92/2023 г. на ОРС.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства - Договор за
паричен заем № 4225740/05.08.2021 г., Договор за предоставяне на гаранция №
4225740/05.08.2021 г., ксеро копие от личната карта на ответника, ОУ, Приложение 1 към
договора за паричен заем, Договор за предоставяне на гаранция, Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г..
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от назначения на ответника особен представител -
адв. И. Ф.-АК Враца, е постъпил писмен такъв, в който оспорва иска. Сочи, че ИМ не
1
отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 т.2 ГПК, тъй като в приложените Договор за
паричен заем и Договор за предоставяне на гаранция, е посочен адрес в гр. София, поради
което намира, че ИМ е подсъдна на СРС, а адресът в с.Галово, е посочен като постоянен
такъв.
На следващо място, ИМ не отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 т.2 ГПК, тъй като
не са посочени телефонен номер, факс или телекс на ищеца и неговите представители. Няма
посочени и телефон и ел.поща. ИМ не отговаря и на чл.128 т.3 ГПК, тъй като приложените
към ИМ копия на документи, не са заверени „вярно с оригинала“, не са номерирани,
подредени и описани.
В отговора се сочи също, че ищецът не е активно легитимиран в процес.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание особения представител на ответника не се явява. С молба преди
откритото съдебно заседание същият поддържа подадения писмен отговор.
В с.з. за ищеца не се явява представител. От пълномощника на същите юр.к. Елизабет
Любенова, е постъпила молба, в която се подържа предявеният иск.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 92/2023 г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е
издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 44/27.02.2023 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 251,90 лв. представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № 4225740 от 05.08.2021 г., 75,30 лв.
дължимо възнаграждение по договор за поръчителство, 60 лв. такси за събиране на кредита
по чл. 9 от Тарифа на кредитора, 10,80 лв. договорна лихва за периода от 13.08.2021 г. до
29.10.2021 г., 12,95 лв. лихва за забава за периода от 13.08.2021 г. до 05.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.01.2023 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото – 25 лв. (двадесет
и пет лева) платена държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) юрисконсултско
възнаграждение.
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение № 44/27.02.2023 г. по ч.гр.д. №
92/2023 г. на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си адрес, като Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК и не се е явил в двуседмичен
срок, за да му бъде връчена издадената заповед, а от приложената по делото справка от НАП
е видно, че същият няма действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
2
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От Договор за потребителски кредит № 4225740/05.08.2021 г. сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответника е видно, че на името на ответника е отпуснат паричен
заем в размер на 300,00 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 26.27 лв.
в срок до 29.10.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в
размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.35%.
От Договор за предоставяне на гаранция се установява, че на 05.08.2021 г. ответникът
Ю. Х. А., е сключил с ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, по силата на който, дружеството
се е задължило да отговаря пред ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по Договора за кредит.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ се установява, че
на 31.03.2022 г. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е задължило да прехвърли чрез
продажба свои вземания на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, които
следвало да бъдат описани в Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с
чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от
страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
докаже претенцията по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените фактически твърдения/ вземането си срещу
ответника, въз основа на сключен между ответника в качеството на кредитополучател и на
„Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството на кредитор Договор за паричен заем № 4225740
от 05.08.2021 г.. Безспорно се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща
правното си основание в договора за заем. Безспорно се установи, а и това релевантно
обстоятелство не бе оспорено, че „Изи Асет Мениджмънт” АД, е изпълнило договорните си
ангажименти към ответника по делото, като дадената в заем сума е предадена на заемателя
по уговорения в договора начин – в брой при подписване на договора. При това положение
заемодателят се явява изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетите задължения
по облигационното правоотношение.
Безспорно е между страните, че по силата на сключен договор за предоставяне на
гаранция№ 4225740 от 05.08.2021 г., сключен между ответника и ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, дружеството се е задължило солидарно да отговаря пред ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД за всички задължения на заемателя Ю. Х. А. по Договора за
3
потребителски кредит № 4225740/05.08.2021г.
Твърденията на ищеца обаче, че след получаване на потребителския кредит ответникът
Ю. Х. А. не е погасил дължимите суми по кредита съгласно погасителния план, поради
което гаранта ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е погасил изцяло дължимите суми на ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, и е встъпило в правата на кредитора, останаха недоказани.
По делото не се ангажираха доказателства от страна на ищеца, че на 31.03.2022 г.
новият кредитор на ответника - „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е прехвърлил чрез
цесия на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, вземане което има срещу
ответника.
С оглед на изложеното, предявеният иск с пр. осн. чл.422 от ГПК, за приеме за
установено съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 410.95
лв., от които 251,90 лв. представляваща главница по Договор за паричен заем №
4225740/05.08.2021 г., 75,30 лв. възнаграждение по договор за поръчителство, 10,80 лв.
представляваща договорна лихва за периода от 13.08.2021 г. до 29.10.2021 г., 12,95 лв. лихва
за забава за периода от 13.08.2021 г. до 05.04.2022 г., 60.00 лв. представляваща такси за
събиране на кредита по чл. 9 от Тарифа на кредитора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г. до
окончателното й погасяване, се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В,
представлявано от управителя П.В. и Х.М., чрез юр.к. Б. Т. иск с пр. осн. чл.422 от ГПК за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Х. А., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес с. Галово, ул.“Георги Димитров“ № 23, че същият дължи на
ищцовото дружество, сумата от 410.95 лв., от които 251,90 лв.- главница по Договор за
паричен заем № 4225740/05.08.2021 г., 75,30 лв. дължимо възнаграждение по договор за
поръчителство, 60 лв. такси за събиране на кредита по чл. 9 от Тарифа на кредитора, 10,80
лв. договорна лихва за периода от 13.08.2021 г. до 29.10.2021 г., 12,95 лв. лихва за забава за
периода от 13.08.2021 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 44/27.02.2023 г. по ч.гр.д. №
92/2023 г. на ОРС, като недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
4
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5