Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 09.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Симона
Углярова
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.
дело №1129 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №158420
от 04.07.2019год., СРС, 88-ми състав, постановено
по гр.дело №86831/2017год. е осъдена С.Б.Н., с адрес: ***, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК********,
със
седалище и адрес на управление:***, по предявените искове с правна квалификация
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от
853,04лв. - главница, представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2014г. до
30.04.2016г., както и сумата от 3,95
лв.
- главница за такса за дялово разпределение, начислена за периода м. 10.2014г.
- м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес - гр. София, ж.********,
и начисленото върху нея за периода обезщетение за забава в размер на 0,51лв., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, както и
обезщетение за забава, начислено върху главницата за потребена топлинна енергия
в размер на 107,84 лв. за периода
м..09.2015г.-06.07.2017г., като са отхвърлени предявените искове
за главници и обезщетение за забава върху тях за разликата до пълния им
предявен размер. Осъден е и К.Н.К., с адрес: ***, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК********,
по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 1114.68лв. - главница,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от 14.03 лв. - главница
за такса за дялово разпределение, начислена за периода м. 06.2014г. -
м.04.2016г. и начисленото върху нея за периода обезщетение за забава в размер
на 2.62 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.02.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава
начислено върху главницата за потребена топлинна енергия в размер на 157,34 лв. за периода
15.09.2015г.-06.07.2017г. Осъдена е С.Б.Н. да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на „Т.С.” ЕАД, ***, сумата от 468,75 лв. - съдебни
разноски, както и е осъден К.Н.К. да заплати
сумата от 325 лв. - съдебни разноски.
Решението само в
осъдителната част по отношение на ответницата С.Б.Н. е обжалвано с въззивна
жалба от адв. П., особен представител на въззивницата с основни доводи, че решението е неправилно, необосновано и е постановено
в нарушение на материалния закон и моли
да се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените срещу
ответницата искове. Посочва, че неправилно съдът е приел, че между страните
съществуват договорни отношения след
като в конкретния случай няма приложено доказателство, че именно ответницата С.Б.Н.
е собственик или ползвател на процесния отопляем имот и има открита партида на
нейно име, поради което смята, че не е доказано, че ответницата дължи
половината от претендираните суми. Също така посочва, че неправилно е прието,
че между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение е бил сключен
валиден договор за дялово разпределение след като сключения договор е от
30.09.2002год. за срок от две години поради което липсва основание да се
извършва индивидуално измерване на потребената ТЕ и да се изготвят общи и
индивидуални сметки и да се претендира сума за дялово разпределение. Сочи, че
неправилно са присъдени разноски в полза
на ищеца в посочения размер, като в тази част първоинстанционният съд е
постановил връщане на жалбата, което не е обжалвано.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ЕАД не е депозирала по
делото писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК. С писмено
становище по делото оспорва въззивната жалба и смята, че решението в обжалваната
част е правилно. Претендира за присъждане на разноските за въззивна инстанция.
Третото лице
помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело становище
по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответниците, съсобственици на процесния имот с адрес: гр. София, ЖК“**-******ет.
**-******, с, аб. №242503, за който е доставяна ТЕ, че са налице облигационни отношения,
възникнали въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабдения имот, с
посочен адрес в гр. София, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Моли да се осъдят ответниците да заплатят да заплатят на ищеца,
при разделна отговорност при равни квоти от общия размер на начислените
вземания, съответно в размер всеки от тях сумата от по 1114,68лв. — главница,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от по 14,03 лв. -
главница за такса за дялово разпределение, начислена за периода м. 06.2014г. -
м.04.2016г. и начисленото върху нея за периода обезщетение за забава в размер
на 2.62 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.02.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава
начислено върху главницата за потребена топлинна енергия в размер на 157,34 лв.
за периода 15.09.2015г.-06.07.2017г.
В отговора на
исковата молба ответницата С.Б.Н., чрез назначения й особен представител адв. П.
е оспорила предявените искове по основание и размер. Оспорва ответницата да
е собственик или ползвател на имота, като в тази връзка оспорва да е налице
облигационна връзка между нея и ищцовото дружество, както и с фирмата за дялово
разпределение за процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на част от вземанията за главница и лихва.
Не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника К.К..
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове по отношение на
ответницата С.Б.Н. и е приел за установено, че ответниците дължат при
посочените квоти по ½ от 2229,37лв.- главница за неплатена ТЕ в процесния имот, съгласно СТЕ и
при прието за основателно възражение за погасяване по давност на вземанията за
главница за ТЕ за периода преди
12.12.2014год., направено само от ответницата, е приел, че същата дължи сума
от 853,04лв., съответно 3, 95лв.-за дялово разпределение, сума от
0,51лв.- обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение и
107,84лв-обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода
09.2015-06.07.2017год. и са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер по
исковата молба. Решението в осъдителната част по отношение на ответника К.Н.К., както и в отхвърлителните части
срещу ответника С.Н. не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, в обжалваните осъдителни
части поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и намира, че същото в обжалваната част е
правилно по следните съображения:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С
оглед на приложените писмени
доказателства се установява, че през исковия период процесната сграда, в която
се намира апартамент № 73, находящ се в гр. София,
ж.к.”**-******ет. 9, абонатен № 242503 е
била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата
определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Също така
се установява, че ответниците, видно от приложените писмени доказателства -нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека от 25.08.2004г. с № 30, т. II, peг. №
1815, д. № 185 от 2004г. на нотариус Д. Груева, с район на действие СРС, са
собственици на процесния апартамент, което те изрично са заявили и нотариусът е
удостоверил правото им на собственост с оглед на приложените писмени
доказателства, цитирани в нот. акт, както и това, че са дали съгласие за
учредяване на договорна ипотека върху съсобствения им имот за обезпечаване
вземане на посочената банка по отпуснат кредит в полза на трето лице. Не се
установява ответниците да са се разпоредили с имота и няма и твърдения по
делото в тази насока. Поради което
първоинстанционният съд правилно е приел, че след като ответниците са
собственици на ап.73, при равни квоти с оглед на чл.30, ал.2 ЗС, имат качеството на потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно
договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Ответниците са „заварени
потребители” на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 13 от ДР
на ЗЕЕЕ (отм.), респ. на потребители на енергия за битови нужди по смисъла на §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ и длъжници за цената на доставяната в собствения им
апартамент топлоенергия. Съгласно чл.
153, ал.1 и пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. В смисъла на
посочената разпоредба, ответниците, като собственици на имота, имат
качеството на потребител на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното
от ответниците право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното
наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. В тази връзка неоснователно е възражението на
въззивницата във въззивната жалба, че между страните не са налице договорни
отношения и след като не е представен такъв договор по делото от ищеца, след като ЗЕ не предвижда особена форма за
сключване на договора и писмен договор.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г., които са публикувани във
вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от 12.03.2014г..
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които
не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането
им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Също така и по отношение на размера на дължимите суми за топлоенергия след като
разпоредбите на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания
да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия и след
като сградната инсталация за
топлоснабдяване на сградата е обща част, и всички собственици и носители на
вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ и още при закупуване на съответния имот,
който е в сграда, присъединена към централното топлоснабдяване,
собствениците и титулярите на вещни
права знаят, че следва да се включат в общото управлението на общите части, в
това число сградните инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на
сградата в режим на етажна собственост. В какъвто смисъл е решение №5 от 22.04.2010год. на КС на РБ по
к.д.№15/2009год. Съгласието на даден етажен собственик за договорно обвързване
с топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които за първия
етажен собственик към момента на присъединяване на сградата – съгласието е
обективирано при гласуването в общото събрание на ЕС за вземане на решение за
присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен
доставчик – чл. 149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия
обект – съгласието е обективирано в самия придобивен акт, тъй като
придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а несъмнено той знае, че
имотът вече е топлоснабден. Придобиването на жилище в топлоснабдена сграда
обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от там – и за договорно
обвързване с топлофикационното дружество. Ответникът остава потребител дори и
да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си,
тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост. В тази връзка неоснователно е възражението на
въззивника, че по делото не е установено, че има качеството потребител на ТЕ,
като без значение е на чие име е открита партидата.
В случая количеството на доставената в
цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според
заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите и за БГВ. В тази
връзка с оглед на неоспорените СТЕ и ССЕ се установява, че сумата за ТЕ за
процесния период от м.05.2014год. до 30.04.2016год. е от 2229,31лв., стойността
на ТЕ за БГВ, изчислена на база за трима потребители, при липса на водомер за
топла вода и неосигурен достъп и с оглед на чл.69, ал.2 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Обсъдено е от първоинстанционният съд
и възражението на ответницата за
погасяване на вземанията по
давност и е уважено за период от три години преди депозиране на заявлението,
като във въззивната жалба няма доводи срещу сумите за ТЕ, дялово разпределение
и лихвите за забава, както са определени от първоинстанционния съд.
С
оглед на гореизложеното при съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния
съд, следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части.
При този изход
на делото не се дължат разноски на
въззивницата.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №158420 от 04.07.2019год., на СРС, 88-ми състав, постановено по гр.дело №86831/2017год. в обжалваната
осъдителна част.
Решението в отхвърлителната част и в
осъдителната част срещу К.Н.К. не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.Б.Н., с ЕГН********** да заплати
по сметка на СГС сумата от 25лв.-държавна такса по въззивната жалба.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ЕООД, като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.