Р Е Ш Е Н И
Е
№ 182/21.05.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в открито
заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател:Мина Трънджиева
членове: Красимир Ненчев
Мариана Димитрова
с
участието на секретар Катя Кентова, като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №148 по описа на съда
за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение №1165 постановено на 09.10.2018г.
по гр.дело №2040/2017г. по описа на ПРС,с което на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 21, ал. 1, т. 2, вр. чл. 23, т. 1 ЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ е прието за
установено, че В.И.А., ЕГН ********** *** дължи на Община С., ЕИК *********, седалище: гр. С., ул. „Александър Стамболийски“
№ 37А, представлявана от кмета М.В.Р., сумата в размер на 6 670 лв.,
представляваща причинена на Община С. имуществена вреда от липси от
отчетническа дейност, установена с Акт за начет № 11-04-7/26.04.2016 г. на
Агенция за държавна финансова инспекция, сумата в размер на 1 496,12 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата за периода от 11.02.2014 г. до
26.04.2016 г., сумата в размер на 291,26 лв., представляваща законната лихва
върху главницата за периода от 27.04.2016 г. до 30.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 24.10.2016 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3653/2016 г. на Районен съд – Пазарджик.В полза на Община С.
са присъдени съдебно-деловодни разноски:
169,15 лв. държавна такса, 750 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 80 лв.
депозит за вещо лице, както и разноските в заповедното производство – 169,15
лв. държавна такса и 631,21 лв. адвокатско възнаграждение.Община С. е осъдена
да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 38,34 лв.
Недоволна от решението е останала ответницата в първоинстанционното производство В.А., която с въззивна жалба в
срока по чл.259 ал.1 от ГПК твърди, че същото е неправилно ,необосновано и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага съображения. Формулирано е искане предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство.
Пазарджишкият окръжен съд, като провери обжалвания
съдебен акт, обсъди направените във въззивната жалба оплаквания и събраните
пред първата инстанция доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от
надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК. Целта на
предявяването на този иск, при подадено възражение от длъжника, е да установи
по безспорен начин съществуването на вземането, за което е издадена заповедта
за изпълнение.
В конкретния случай вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по частното гр.дело произтича от документ по чл. 417,
т. 8 ГПК – акт за начет.
В исковата молба,въз основа на която е инициирано първоинстанционното
производство ищецът Община С. твърди,че въз основа на финансова инспекция срещу
ответницата В.А. е съставен Акт
за начет № 11-04-7/26.04.2016 г.,в качеството ѝ на главен счетоводител,
началник отдел „Счетоводство и бюджет“ в Община С.,и във връзка с дейността й
по получаване, разходване и отчитане на парични средства,получени от касата на
Община С.,с който е установена липса на парични средства, получени от
ответницата през периода от 26.04.2011 г. до 10.02.2014 г. в размер на
6 670 лв.С посочената сума е причинена вреда на ищеца,както и със сумата в
размер на 1 496,12 лева –представляваща законна лихва върху главницата периода
от 11.02.2014 г. до 26.04.2016 г., законна лихва върху главницата в размер на
291,26 лв. за периода от 27.04.2016 г. до 30.09.2016 г. Изрично е посочено, че
за установената с акт за начен липса, съобразно чл.21,ал.1,т.1от ЗДФИ пълна
имуществена отговорност носи ответницата В.А. в качеството й на фактически
отчетник по смисъла на чл.23 ,т. 1 от ЗДФИ.
С
отговора на исковата молба ответницата е оспорила предявения иск.
Първоинстанционният съд е приел, че
доказателствената сила на акта за начет не е оборена от ответницата, чиято е тежестта на доказване и че всички събрани по
делото доказателства потвърждават констатациите в акта за
начет.
Настоящият състав на въззивната
инстанция приема,че правните изводи на първоинстанцоинния съд са неправилни.
От фактическа страна се
установява следното:
Не се спори по делото, а това се установява
и от приложеното към настоящото частно гр. дело № 3653/2016 г. по описа на ПРС, че по отношение на В.А. въз основа на заявление от Община С., е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК № 2092/27.10.2016г. за сумата 6670
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, сумата от 1496,12 лева-законна лихва за
периода 11.02.2014г.-26.042016г.; сумата в размер на 291,26 лева-законна лихва
за периода 27.04.2014г.-30.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 24.10.2016г. до изплащане на задължението, както и за
сумата в размер на 800,36 лева- разноски в заповедното производство.
В срока по чл.414 от ГПК ответницата е депозирала възражение.
Няма спор ,че между страните е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ответницата в
първоинстанционното производство е изпълнявала длъжността „главен счетоводител,
началник отдел „ Счетоводство и бюджет“. Служебното правоотношение е прекратено
със заповед № 101/10.02.2014г., считано от 11.02.2014г.
Видно от длъжностната
характеристиката за длъжността „главен счетоводител“ в Община С., преките задължения
на ответницата обхващат: отговоря за спазването на бюджетната, финансовата и касова
дисциплина, подписва и контролира приходно-разходните банкови документи, изготвя
оборотна ведомост ,извършва ежемесечни проверки на касата и пр. ; отговорности
: отговоря за състоянието на финансовата дисциплина и недопускане на условия за
разхищения и злоупотреби,отговаря за достоверността на финансово-счетоводните
документи и пр. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „главен
счетоводител“, така и от тази за длъжността „ началник отдел „АОП“, работата се
възлага и планира от кмета на Общината ,съответно от зам. Кмета.
Процесния акт за начет е
съставен, при извършена финансова инспекция на Община С. срещу ответницата В.А.
във връзка с дейността й ,свързана с
получаване, разходване и отчитане на парични средства, получени от касата на
Община С. за периода 26.04.2011г.-10.02.2014г. При извършената финансова инспекция е
установено,че В.А. в качеството й на фактически отчетник е получила сумата в
размер на 5 780,00 лева –по 18 бр. РКО,осчетоводени в намаление на общото
задължение за изплащане на възнаграждения по сметка „задължение към
работници,служители и друг персонал, без да са отчетени с първични счетоводни
документи,доказващи действително наличие на възнаграждение на поточетното лице,
и представляват липса за Община С., сумата в размер на 890,00 лева- получени
суми по РКО-2 бр., осчетоводени на разход по сметка 6029 „Други разходи за
външни услуги“, без да са отчетени с първични счетоводни документи,
представляващи липса за Общината, или общо установения размер на липсата-по
смисъла на чл.21,ал.1,т.2 от ЗДФИ е в
размер на 6 670 лева. Акта за начет е връчен на ответницата, срещу който е
депозирала възражения. Видно от изводите в акта за начет,същите са приети като
неоснователни и не променят констатациите в акта.
От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза- основно и допълнително, се установява ,че с общо 20 бр. РКО през
2011 г., 2012 г. и 2013 г. на ответницата са изплатени различни суми с
основание „аванс“, „служебен аванс“, „аванс заплата“ и „такса участие“, които
са били осчетоводени по дебита на сметка 4211 „Задължения към работници и
служители“ и по кредита на сметка 50111 „Каса“.
Към ведомостите за работни
заплати, съхранявани в касата на Община С. няма приложени документи за
начисляване на допълнително трудово възнаграждение на В.И.А., както и
допълнителни ведомости за начисляване на допълнително трудово възнаграждение на
същата.
В извлечението от дебита на
сметка 4211 „Задължения към работници и служители“ и от кредита на сметка 50111
„Каса“ липсват данни за начислени допълнителни възнаграждения на името на В.А..***
мемориални ордери през периода от 2011 г. до 2013 г. липсва обяснителен текст
за начислени допълнителни възнаграждения на името на В.А., както и основание за
начисляване на такива суми.
В описаните мемориални ордери са
взети множество сторнировъчни операции, както и счетоводни операции за
прехвърляне на суми от партида в партида без да е отбелязано основанието за
прехвърляне на сумата.
От Община С. не са представени
документи за изплащане на допълнителни възнаграждения на ответницата, освен
тези за длъжността ѝ, нито са представени споразумения с нея за изплащане
на допълнителни трудови възнаграждения.
По делото са събрани гласни
доказателства: От показанията на свидетелката М. А. П., работила през процесния
период като счетоводител в Община С., се установява, че познава ответницата А.
като отговорен и коректен главен счетоводител, който е изисквал много от
служителите. Според свидетелката ответницата е изпълнявала и други длъжности, в
смисъл, че е вършела работата на служители, които не са били на работа, както и
че всички документи, които е осчетоводява, са били подписани от кмета, касиера,
главния счетоводител и са били придружени от оправдателни документи,
включително споразумения, но не може да каже от какъв характер са били.
Свидетелката споделя за недоразумения между служителите и кмета Б. по време на
неговия мандат.Според свидетелката Е.Д.С., заемала през процесния период
длъжността директор финанси в общината, се е налагало служителите от общината,
вкл. и ответницата А. да работят допълнително,но тя не била запозната с
допълнителните дейности, извършвани от ответницата. Свидетелят А.В.Т., заемал длъжността
секретар на Община С., установява, че ответницата А. съвестно си е вършила
работата. Свидетелят заявява, че няма информация дали тя е изпълнявала и други
дейности допълнително. Споделя, че по инициатива на кмета Б. в общината бил
създаден специален дисциплинарен съвет и било образуваното дисциплинарно
производство срещу ответницата. Според свидетеляТ. в общината не е възможно да
изчезне документ, защото всеки документ се входирал в деловодната система на
общината, поради което би трябвало да останат следи, но чисто физически е
възможно да изчезне документ.
Свидетеля Т.С.С., кмет на община С.
от 2003 г. до 2011 г., твърди,че по време на неговия мандат многократно е
възлагал с граждански договори допълнителна работа в извънработно време на
ответницата А. във връзка с проекти на Европейския съюз. Според установената в
общината практика във връзка с гражданските договори се извършвала работата,
съставял се приемо-предавателен протокол и се изплащало възнаграждението.
Свидетелят сочи, че ежегодно на общината са правени одити, но никога не са
установявани сериозни нарушения.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, въззивният съд намира, че така предявения иск е неоснователен.
Отговорността на В.А. се претендира въз
основа на чл.21,ал.1,т.2 от ЗДФИ , като за възникването й следва да е
осъществен фактически състав, включващ виновно и противоправно поведение, в
пряка и непосредствена последица от което за Община С. е настъпила имуществена вреда-
липса.Липсата представлява недостиг с неустановен произход и невъзможност да се
установяват причините за състоянието на неотчетност.Отговорността на В.А. е
ангажирана за това, че в качеството й на фактически отчетник- получила е
парични средства, които е следвало да отчете, и поради неотчитането им в касата
на Общината е констатирана липса.
Настоящият съдебен състав на въззивната
инстанция на първо място, приема,че по делото са налице данни установени както с писмени ,така и с гласни доказателства,
съобразно които може да се установи произхода на недостига в касата на
Общината-същият е получен от изплатено в полза на жалбоподателката възнаграждение. На второ място, настоящият съдебен състав
приема,че изводът в акта за начет, че В. Спасова има качеството на „фактически
отчетник,т.е без
да има качеството на отчетник е получила нещо, което е следвало да отчете“, е
във висока степен разколебан.
От всички събрани по делото доказателства
,се установява,че получените от жалбоподателката суми
представляват допълнително възнагаждение,извън това
по служебното й правоотношение. Видно от РКО,
не тя обаче определя размера на допълнителното възнаграждение,а кмета на
Общината. Той е този, който е одобрявал доплащане на суми над дължимите, съобразно уговореното в договора служебно
възнаграждение, с неговия подпис, съответно с подписа на касиера, сумите са
разходвани от имуществото на Общината и са предавани на жалбоподателката. В
конкретният казус, не се поставя въпроса за доказателствената сила на
фактическите констатации в акта за начет,и спор
няма,че действително през процесния период жалбоподателката е получила възнаграждение по допълнително възлагана работа ,повече
отколкото е било дължимо по служебното правоотношение.Това обаче, тя е сторила в изпълнение на законно нареждане на кмета
на Общината, защото именно той е този, който е наредил плащането.Ето защо
,следва да се приеме,че не е налице противоправност в поведението на В.А., а
щом е така, дори в причинна връзка от това поведение да са настъпили вреди, не
тя дължи обезщетяването им. Когато Кмета на Общината е определил какви суми да
се изплатят въз основа на допълнително възложена работа- няма спор по делото ,а и от гласните доказателства по делото се установи,че жалбоподателката е извършила такава, не може последната да бъде
отговорна ,ако с плащането е причинена вреда на Общината. В случай, че
решението на кмета за допълнително плащане е извършено в нарушение на закона,
отговорен за причинените вреди е той, а не длъжностното лице, получило
плащането. Щом причинителят не отговаря, не отговаря и получателят, без оглед
имало ли е основание за даването и получаването. Независимо от изложеното, в
случая полученото е възнаграждение, поради което приложими са чл.21,ал.3, изр. второ и трето от
ЗДФИ и връщане се дължи, само ако получателят е
недобросъвестен. Добросъвестността обаче се презумира от закона и ищецът е
този, който следва да проведе пълно обратно доказване, т.е. да установи, че
ответницата в първоинстанционното
производство е съзнавала, че получава недължимо. При положение, че има подпис върху
РКО на Кмета на Общината за допълнителни плащания относно извършена от жалбоподателката работа извън служебното правоотношение ,в който смисъл са всички събрани
непротиворечиви гласни доказателства,то не може да се приеме за опровергана
презумпцията по
чл.21,ал.3, изр. трето от ЗДФИ заради това, че жалбоподетелката е знаела какъв е
размера на основното й възнаграждение по служебното правоотношение.
Изложените съображения ,касаят и претенцията в общ размер от 890,00 лева –по
РКО №1551/08.06.2011г. и РКО №24/08.01.2013г.
Решението като неправилно следва да бъде
отменено, а предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят сторените от нея разноски в размер на 988,32 лева съобразно приложения
списък по чл.80 от ГПК,както и в полза на Окръжен съд Пазарджик държавна такса в размер на 507,45
лева.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1165 постановено на 09.10.2018г. по гр.дело №2040 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община С., ЕИК *********,
седалище: гр. С., ул. „Александър Стамболийски“ № 37А, представлявана от кмета М.В.Р.
против В.И.А., ЕГН ********** *** иск,с който се иска да бъде признато
за установено по отношение на ответницата,че дължи сумата в размер на 6 670 лв.,
представляваща причинена на Община С. имуществена вреда от липси от
отчетническа дейност, установена с Акт за начет № 11-04-7/26.04.2016 г. на
Агенция за държавна финансова инспекция, сумата в размер на 1 496,12 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата за периода от 11.02.2014 г. до
26.04.2016 г., сумата в размер на 291,26 лв., представляваща законната лихва
върху главницата за периода от 27.04.2016 г. до 30.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 24.10.2016 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3653/2016 г. на Районен съд – Пазарджик,като неоснователен.
ОСЪЖДА Община С., ЕИК *********, седалище: гр. С.,
ул. „Александър Стамболийски“ № 37А, представлявана от кмета М.В.Р. да заплати
на В.И.А., ЕГН ********** *** сумата
в размер на 988,32 /деветстотин осемдесет и осем и 0,32/ лева-представляваща разноски
пред въззивната инстанция,както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд гр.Пазарджик държавна такса в размер на 507,45 /петстотин
и седем и 0,45/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: членове:
1.
2.