Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17 юли 2015
година град София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I-16
състав, в открито съдебно заседание на двадесети втори юни през две хиляди и петнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:Е.
Попова
Прокурор:
………
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело №
8457 по описа за 2014
година, съобрази, че:
Софийският градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането от Н.В.П., чрез адвокат Ц.В. от САС против З. „Л.И.” АД с искане - след допуснатото изменение на исковата претенция с намаляване на размера й, за присъждане на сумата от 160 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 09.05.2010 г., при което е загинала дъщеря й – Л.С., ведно със законната лихва считано от 09.05.2010 г. до окончателното й погасяване и разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва иска, като неоснователен и завишен по размер, като твърди че ищцата е получила застрахователно обезщетение за всички причинени вреди, изплатено й на 10.06.2011 г. възоснова на постигнато извънсъдебно споразумение. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е приела да пътува в лек автомобил управляван от водач, употребил алкохол. Оспорва иска по размер, като несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД; оспорва претенцията за лихва върху претендираната сума от датата на ПТП тъй като не са налице предпоставките, регламентирани в чл.224, ал.1 от КЗ. С допълнителната искова молба, ищцата прави възражение за нищожност на клаузата на т.3 от извънсъдебното споразумение, като противоречаща на закона и неравноправна по см. на чл.143, т.6 и т.16 от ЗЗП
Третото лице помагач на ответника М.М.М. , който чрез процесуалните си пълномощници изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства и доводите на страните, прие следното:
От приложените с НОХД № 950/2010 г. на Софийски окръжен съд, НО и заключението на съдебно автотехническа експертиза по делото се установи, че на 09.05.2010 г. в гр.Г., при ПТП, настъпило по вина на водача на л. а. „ Ауди А4” с рег. № *******, който е управлявал с несъобразено скорост и под влияние на алкохол е причинена смъртта на Л.Л.С., пътувала на предната дясна седалка в автомобила. С влязла в сила на 05.02.20111 г. присъда по НОХД № 950/2010 г. на Софийски окръжен съд, водачът М. е признат за виновен в престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б” пр.1 вр. с ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
С определение на основание чл.146, ал.1 от ГПК е прието за безспорно между страните, че е налице валиден застрахователен договор по застраховка „ГО” за отговорността на водача на лек автомобил „Ауди” А4 по застрахователна полица № 223100285828 и че е налице пряка причинно следствена връЗ.а между пътно транспортното произшествие и смъртта на Л.С..
В резултат на ПТП ищцата е претърпяла болки и страдания от ранната смърт на нейната дъщеря, прекъсната е иЗ.лючително близката връзка помежду им и животът за нея вече нямал смисъл, била лишена от всички надежди и радости, които тя й носела и за които нейта помощ и подкрепа за в бъдеще. Сполетялата я трагедия довела ищцата до емоционален срив и тежка психическа травма, което се установи от събраните гласни доказателства показанията на свид.Р..
На 10.06.2011 г. е било изплатено застрахователно обезщетение на ищцата, в размер на 40 000 лв., съгласно постиганото споразумение от 29.04.2011 г. представено по делото.
По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно медицИ.ка и автотехническа експертиза, във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл.51 от ЗЗД.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за неоснователен. С разпоредбата на чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането е предоставена законова възможност на увреденото лице, да предяви пряко срещу застрахователя иск за обезщетение на вредите. За уважаването на иска от една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. В случая тези предпоставки са налице и са установени по делото. Ответникът е изплатил обезщетение за вредите, настъпили от процесното ПТП, съгласно постигнатото извънсъдебно споразумение с ищцата в настоящето производство. Съгласно клаузата на т. 3 от извънсъдебното споразумение №279 от 29.04.2011 г., страните по делото са се споразумели, че със същото се считат за обезщетени всички вреди от увреждането. В случай на доброволно заплатено обезщетение от застрахователя по сключено споразумение с пострадалия, в което е направено изрично изявление, че предложеното и прието обезщетение покрива изцяло вредите от увреждането, пострадалият би могъл да претендира по исков ред от застрахователя обезщетение в по-висок размер за същите вреди само при недействителност на споразумението с оглед на пороци на волята. Споразумението има характер на договор, поради което по силата на чл.21, ал.1 ЗЗД поражда действие между страните, поради което при неоснователност на възражението за нищожност на клаузата, на основание чл.146 т.6 и т.3 от ЗЗП, същото обвързва страните -застрахователя и пострадалия. (в този см. и съдебната практика Решение№ 147/22.01.2014г. на ВКС, ТК, І отделение, по т.д.№ 333 по описа за 2012г.)
С оглед на горното, предявеният иск за присъждане на разликата между доброволно изплатеното обезщетение и претендираните за настъпили действителни вреди, е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал. 8 и ал.3 от ГПК следва на ответника да се присъдят разноски в размер на 360 лв. за възнаграждение на вещи лица и 6530 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.В.П. с ЕГН **********, съдебен адрес *** 11-13, офис 5 против ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ********** иск с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането, за заплащане сумата от 160 000 (сто и шестдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, преживени от смъртта на дъщеря й – Л.Л.С., в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 09.05.2010 г., ведно със законната лихва считано от 09.05.2010 г. до окончателното й погасяване, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.В.П. с ЕГН **********, със
съдебен адрес *** 11-13, офис 5 да заплати на
ЗК „Л.И.” АД с ЕИК **********,
на основание чл.78, ал. 8 и ал.3 от
ГПК, разноски в размер на 360 лв. за
възнаграждение на вещи лица и разноски в размер на 6530 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач М.М.М. с ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: