Определение по дело №445/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

             

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 720

 

гр. Пловдив, 20 март 2023 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІI отделение, XVІI състав, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                                                                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от председателя частно административно дело № 445 по описа за 2023 година, и за да се произнесе,  взе предвид следното:

І. За характера на производството, искането и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 88 ал. 3 от Административно процесуален кодекс /АПК/.

2. Образувано е по жалба предявена от „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Милево, обл. Пловдив, ул. „24-та“ № 10, представлявано от управителя А. А. Т., чрез пълномощник юрк. С. Й., против Решение № Р-540132-425350/07.12.2022 г. на Директора на Агенция “Митници“, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима жалба на дружеството срещу Писмо рег. № 32-365988 от 26.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ (ДМРР) при Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция “Митници“.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт - Решение № Р-540132-425350/07.12.2022 г. на Директора на Агенция “Митници“ и се иска неговата отмяна от Съда. Твърденията в тази насока са, че процесната жалба е подадена на 14.11.2022 г. чрез Директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ по повод писмо с peг. № 32-365988 от 26.10.2022 г., с което последният се е произнесъл по искане на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД с peг. № 32-35700/19.10.2022 г. по описа на ЦМУ на Агенция „Митници“, за възстановяване на недължимо платена компенсаторна такса (такса, платена на база неосъществено и/или отпаднало основание) в размер на 1597 лева. С цитираното писмо peг. № 32-365988 от 26.10.2022 г. е постановен отказ за възстановяване на посочената сума, който според жалбоподателя представлява акт на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Т.е. по същността си представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който подлежи на обжалване. В жалбата са изложени и подробни съображения за материалната незаконосъобразност на писмо с peг. № 32-365988 от 26.10.2022 г., които обаче като неотносими към предмета на настоящия административноправен спор (който е свързан единствено и само с разрешаване на въпроса допустима ли е жалба на дружеството срещу Писмо рег. № 32-365988 от 26.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ на Агенция “Митници“) нито ще бъдат описвани, нито ще бъдат обсъждани.

3. Директорът на Агенция “Митници“ не взема конкретно становище по така депозираната жалба.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството е започнало по искане на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД до Агенция „Митници“, Централно митническо управление с рег. № 32-355700/19.10.2022 г., за възстановяване на недължимо платената пътна такса в размер на 1597 лева по „Квитанция за платени пътни такси № 22BG005731V47735562/15.09.2022 г., 14:57:38“ издадена от Агенция „Митници“ за товарен автомобил рег. № РВ 2483 КТ, тъй като пътната такса е платена за пътен участък, който реално не е бил изминат, нито към момента на извършената проверка, нито след това в нарушение на изискванията за допустима максимална маса на превозното средство. Алтернативно моли, ако административният орган прецени, че не се дължи връщане на пътната такса в цялост, то да се приеме, че дължи такса единствено за изминатото разстояние от ГКПП „Кулата“ до склад на фирма „Вита транспорт“ ЕООД, с. Марикостиново (т.е. за разстояние ненадвишаващо 7 км), където ППС е било разтоварено и товарът е бил пренареден. В този случай, моли да бъде възстановена сума от 1571,06 лева, представляваща разлика от платена пътна такса в размер на 1597 лева, изчислена за разстояние от 430,958 км. и дължима пътна такса за посоченото претоварване на ППС в размер на 25,94 лева, за разстояние от 7 километра.

6. В тази връзка Директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ е издал процесното Писмо рег. № 32-365988 от 26.10.22 г., с което е отказано възстановяване на сочените от дружеството суми, като е посочено, че в конкретния случай в нормативната база не са предвидени правни основания за възстановяване на заплатена такса, дължима за превишаване на обща маса и осово тегло, а освен това Агенция Митници няма компетентност по вземане на подобни решения.

7. Цитираното писмо е оспорено от „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД пред Директора на Агенция „Митници“, който с оспореното в настоящото производство Решение № Р-540132-425350/07.12.2022 г., на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от АПК, оставя без разглеждане жалбата на дружеството срещу Писмо рег. № 32-365988 от 26.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ на Агенция „Митници“, като недопустима. За да постанови този резултат ответния административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

На 15.09.2022 г. на ГКПП Кулата на вход се явява товарна композиция в състав от ППС с Per. № РВ2483КТ/РВ6217ЕВ. Измерването на теглото показва, че е отчетено превишаване на общата маса и осовото натоварване, което е основание за налагане на съответната такса, съобразена с дължината на декларирания в превозните документи маршрут. Данните са регистрирани в квитанция № 22BG005731V47735562, издадена от АМ. Допустимата обща маса на ППС с посочената конфигурация от оси е 40 т., докато в посочения случай този показател е превишен. На вход в Република България на ГКПП Кулата е отчетено общо тегло на ППС - 40,400 т., докато осовото натоварване на втора ос (задвижваща) е 13,730 т. при допустими 11,500 т. Начислените такси от 1597 лв. позволяват  посоченото ППС да премине по зададения в  превозните документи маршрут през територията на страната.

При тези данни, решаващият орган е констатирал, че са налице основания за прекратяване на производството поради недопустимост на оспорването. В тази връзка е посочено, че на обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържа властническо волеизявление на административен орган или друг овластен от закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси. В случая, оспореното писмо не спада към нито една от тези категории актове. Видно от съдържанието на процесното писмо, същото не съдържа властническо волеизявление, с което да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси.

Пояснено е в решението, че допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата, наричани за краткост "ППС", които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване са предмет на правна регламентация в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата), издадена на основание чл. 139 от ЗДвП. Видно от разпоредбите на същата по пътищата отворени за обществено ползване имат право да се движат ППС, чиито размери, маса и натоварване на ос за ППС не превишават посочените в чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата. ППС, които надвишават тези допустими размери са или извънгабаритни (на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5) - чл.2 от Наредбата или тежки (чиято допустима максимална маса е по-голяма от стойностите по чл. 6 или чието натоварване на ос е по-голямо от стойностите по чл. 7) - чл. 3 от Наредбата. Движението на извънгабаритни или тежки превозни средства е допустимо в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване па пътищата. Видно от съдържанието на чл. 8, ал. 2 и чл. 14, ал. 3 от Наредбата има два режима, при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от администрацията, управляваща пътя или само след заплащане на дължимата такса,  когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Теглото, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства по принцип се контролират от Агенция "Пътна инфраструктура“ - чл. 27, ал.1 от ЗП, но на граничните контролно-пропускателни пунктове тези показатели се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“, като при превишаване на допустимите стойности се събират такси - чл. 27, ал. 2 от Закона за пътищата. В чл. 15, ал. 6 от Наредбата изрично е посочено, че документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 на граничните контролно-пропускателни пунктове се издава от Агенция „Митници“.

Директорът на Агенция „Митници" е констатирал, че жалбата е процесуално недопустима, поради липса на годен предмет.

Посочено е, че процесното писмо, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - ал. 4 от АПК от АПК, а има единствено уведомителен и разяснителен характер и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на АПК, не съдържа властническо волеизявление, т.е. такова, с което едностранно по волята на административен или друг овластен от закона орган да се създават права или задължения или непосредствено да се засяга правната сфера на дадено лице. При липсата на годен за обжалване административен акт, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството да бъде прекратено.

За пълнота е посочено още, че в процесния случай, не е налице отказ за връщане на недължимо платена такса, тъй като таксите, събирани по Закона за пътищата, са извън предмета на регулиране на Закона за държавните такси, съответно не е приложима разпоредбата на чл. 46 от ЗДТ.

В случая, липсва правна норма, която да създава процесуален ред за връщане на платена такса по  реда  на ЗП,  съответно  не  е  налице  правна норма,  която да задължава административния орган да направи дадено волеизявление, за да бъде формулиран отказ, притежаващ белезите на индивидуален административен акт.

С тези съображения е обоснован извода на решаващия административен орган, че жалбата е недопустима за разглеждан и на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от АПК, същата е оставена без разглеждане.

ІV. За правото:

8. Настоящият съдебен състав не споделя становището на ответния административен орган, защото то не съответства на данните по това дело и на правнорелевантните факти и обстоятелства, свързани с разрешаване на правния спор, с който е сезиран. В конкретната хипотеза Директора на Агенция „Митници“ се е ръководил от формата на произнесения акт - писмо, а не от неговото съдържание, което е определящо при преценка характера на акта.

В случая безспорно е установено, че от Директора на ДМРР е поискано възстановяване на недължимо платената пътна такса. В отговор на предявеното искане същият се е произнесъл с процесното Писмо рег. № 32-365988 от 26.10.22 г., в което изрично е отразено, че е във връзка с „Искане за възстановяване на  начислена такса за превишаване обща маса и осово натоварване на ППС при преминаване на ГКПП“ с рег. № 32-355700/19.10.2022 г. От текста на писмото е видно, че съдържа волеизявление на Директора на ДМРР, обективиращо отказ да се уважи искането на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, като са посочени както правните, така и фактическите основания за отказа.

Обстоятелството, че процесното писмо не съдържа разпоредителна част е въпрос на преценка по законосъобразността на оспорения акт, а не относно допустимостта на обжалването.

Крайният извод на Съда е, че Писмо рег. № 32-365988 от 26.10.22 г. на Директора на ДМРР в ЦМУ при Агенция „Митници“, представлява индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 от АПК и като такъв подлежи на обжалване както по административен, така и по съдебен ред.

9. Изложеното до тук налага да се приеме, че постановеното в противна насока Решение № Р-540132-425350/07.12.2022 г. е незаконосъобразно. То ще следва да бъде отменено, а административната преписка върната на Директора на Агенция „Митници“, за предприемане на необходимите действия във връзка с жалбата на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД против Писмо рег. № 32-365988 от 26.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при Централно митническо управление на Агенция “Митници“.

 

Така мотивиран, на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, Пловдивският административен съд, ІI отделение, XVІI състав,

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № Р-540132-425350/07.12.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“.

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Агенция „Митници“ за предприемане на необходимите действия - произнасяне по същество по жалба рег. № 32-390150/14.11.2022 г. на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД против Писмо рег. № 32-365988 от 26.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при Централно митническо управление на Агенция “Митници“.  

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: