№ 384
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110213525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВКВ Ф“ ООД срещу наказателно постановление /НП/ № 38-
97/20.08.21г., издадено от Председател на ДАНС, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лв./ пет хиляди лева/ на
основание чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП за нарушение на чл.76 а1 от ЗМИП.
В жалбата се твърди, че издаденото НП следва да бъде отменено, тъй като в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Т.. Той
подържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Петкова. Тя оспорва
жалбата и счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 21.02.2020г. в 13:07:26ч. в обект, находящ се в гр. София, бул. „Христо Ботев“ №
147, „ВКВ Ф“ ООД продал на „СКВ“ 30 000 GBP по курс на деня 2.290000лв, с левова
равностойност 68 700 лв./шестдесет и осем хиляди и седемстотин лева/. За сделката
дружеството „ВКВ Ф“ ООД не уведомило САД ФР-ДАНС.
Свидетелката С. приела, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 76 ал.1 ЗМИП,
1
тъй като не е уведомило ДАНС в срок до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнася информацията, а е било длъжно да го строи.
За констатираното тя съставила АУАН, в който описала фактическите си констатации и
отразила извършеното да осъществява състав на административно нарушение на чл.76 ал.1
ЗМИП.
Актът бил връчен на представител.
Въз основан а съставения АУАН на 20.08.2021г. при идентична словесна обосновка и дадена
правна квалификация на соченото нарушение е издадено и процесното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл. 1116 ал.1 т.3 ЗМИП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства – АУАН, показанията на св. С., заповеди, констативен
протокол. Събраните в производството гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства са непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на разпитания
свидетел съдът установи време, място на извършване на проверката, констатираните
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо
правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в акта, съответно в наказателното
постановление, следва точно да е описано деянието, което съставлява нарушение, и
фактическата обстановка, при която е извършено. Необходимо е наличие на правно
единство между квалификацията и описаното като нарушение деяние. В съдържанието на
двата акта има пълно словесно описание на фактите, които според административният орган
описват осъщественото администартивно нарушение. Нещо повече посочени са и
обстоятелствата, при които се сочи да е извършено нарушението. Така се е стигнало да
провеждане на законосъобразно административно-наказателно производство, в хода на
което е било обезпечено правото на защита на субекта на отговорността.
Несъмнено установено е дружеството да има качеството субект на задължението съобразно
чл.4 т.4 ЗМИП, действащ към момента н осъществяване на нарушението. Като субект на
задължението дружеството е следвало да уведоми ДФР на ДАНС за извършено на
21.01.2020г. плащане в брой на сума на стойност над 30 000 лв. във връзка със сделка по
покупко-продажба на валута. Дружеството е дължало активно поведение, съобразно срока
2
посочен в закона, а именно до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася
информацията. Този срок е изтекъл на 15.02.2020г. На 16.02.2020г. като не е подал нужната
информация „ВКВ Ф“ ООД е осъществил състава на соченото административно нарушение.
Същото е формално и реализирано с факта на осъществено бездействие при изискуемо
конкретно активно поведение. Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице
субективната страна на нарушението не е предмет на обсъждане. Отговорността е обективна
и безвиновна.
При тези параметри административно-наказващият орган е ангажирал правилно
отговорността на „ВКВ Ф“ ООД. Правилното приложение на санкциониращата правна
норма е довело до законосъобразно определяне на административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. Същото е адекватно на вида и тежестта на
нарушението, предвидено е в тези му граници в съответства на сочената санкционираща
разпоредба, поради което не следва да бъде редуцирано.
Не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.
С оглед изхода на производството „ВКВ Ф“ ООД следва да заплати в полза на ДАНС сумата
от 100 лв., представляваща разноски за юриконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-97/20.08.2020г., издадено от
Председател на ДАНС, с което на „ВКВ Ф“ ООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение на чл.76 ал.1
ЗМИП.
ОСЪЖДА „ВКВ Ф“ ООД да заплати в полза на ДАНС сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3