№ 17144
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110166369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба, с молба-уточнение от 16.12.2024г., на
„Т.С.“ ЕАД срещу Н. К. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н.
К. Т. дължи сумата 1595,44 лева - главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в **********, ***********, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането, и сумата 437,07 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
28.05.2024 г.; сумата 15,70 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до
28.05.2024 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №37044/2024 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219
от ГПК. Пояснява, че в хода на процеса е извършено плащане, с което е погасена
изцяло главница за цена на услуга дялово разпределение и част от главницата за
цена на топлинна енергия, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Ответникът твърди, че на 27.03.2024 г. - преди подаване заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, е заплатил на ищеца 1249 лв. за главница
за 2022 г., които не са отнесени за погасяване на задължението, а само 500,00 лв.,
които са платени в хода на процеса. Пояснява, че за предходи отчетни периоди
страните са уредили отношенията си в рамките на гр. д.№8074/2021 г., СРС и
5645/2024 г., СРС. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за
1
периода 01.05.2021-18.06.2021 г. С оглед извършеното плащане не дължи
мораторна лихва в претендирания размер и не е дал повод за водене на делото.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца не оспорва
исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо от доказване, че през периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ответникът е собственик на ап. 5, находящ се в
**********. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“
От ч. гр. дело №37044/2024 г. се установява, че по заявление от 18.06.2024
г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, съгласно която ответникът да заплати сумата 2026,81 лева -
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********,
***********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 437,07 лева - мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 28.05.2024 г.; сумата 68,63 лева - главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането, и сумата 15,70 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до
28.05.2024 г.
Ответникът представя платежен документ от 27.03.2024 г. за сумата
1249,00 лв. в полза на ищцовото дружество с основание на плащане – „главница
за 2022 г., аб. №38722, **********“; и платежен документ от 08.08.2024 г. за
сумата 500,00 лв. с основание на плащане – „частично плащане на главница по ч.
г.д. 37044/2024 г. за период 18.06.2021-30.04.2023 г.“ Ищецът признава, че е
получил плащането от 500,00 лв., с която сума е погасил част от главницата за
цена на топлинна енергия и изцяло главница за цена на услуга дялово
разпределение. Не признава плащането от 27.03.2024 г., тъй като касаело друг
абонатен номер.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна
експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, с която се изяснява, че
в счетоводството на ищеца са отразени плащанията по представените преводни
нареждания. Със сумата 1249,00 лв. са покрити следните задължения към
28.03.2024 г. – главница от 1247,00 лв. и лихва от 2,00 лв., и двете по Обща
фактура №**********/31.07.2022 г. на стойност 1247,00 лв., като видно от нея
касае отчетен период 01.05.2021-30.04.2022 г. Със сумата от 500,00 лв. са
покрити главница за цена на доставка на топлинна енергия от 431,37 лв. за
периода 01.05.2021-30.04.2023 г. и 68,63 лв. – главница за цена на услуга дялово
2
разпределение за периода м.05.2021-м.04.2023 г.
Исковият период обхваща два отчетни периода на доставка на топлинна
енергия, а именно 01.05.2021-30.04.2022 г., който е предмет на Обща фактура
№**********/31.07.2022 г. – на стойност 1247,00 лева, и 01.05.2022-30.04.2023 г.
по Обща фактура №**********/31.07.2023 г. – на стойност 1952,88 лева, или
общо задължението за главница за цена на доставка на топлинна енергия е
3199,88 лева, като следва да се отчете и дължима сума 73,92 лв. след изравнение
от м.10.2022 г.
Съдът приема, че плащането от 27.03.2024 г. касае процесния
топлоснабден имот. Абонатният номер не е индивидуализиращ белег на
продажбеното отношение между страните. С пълното описание на имота в
основанието на плащане длъжникът е посочил ясно за какво плаща, а също така
следва да се приеме, че признава задължението на посочената стойност и период.
При това възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно по арг.
от чл. 116, б. а от ЗЗД, както и по причина, че задължението вече е погасено чрез
плащане. Това се потвърждава от съдебна счетоводна експертиза, която
установи, че ищецът е приел плащането именно за доставка на топлинна енергия
на ап. 5 и в съответствие с вписаното основание на плащане е отнесъл за
погасяване на главницата за Обща фактура №**********/31.07.2022 г., която е на
стойност 1247,00 лева. Ищецът преди подаване на искова молба – по арг. от чл.
422, ал. 1 от ГПК, на 18.06.2024 г. е приспаднал платеното от длъжника за
отчетен период 01.05.2021-30.04.2022 г. Претендираната сума от 2026,81 лв.
касае непогасените суми за главници за цена на доставка на топлинна енергия за
м.10.2022 г. –изравнение, но което е относимо за отчетен период 01.05.2021-
30.04.2022 г., и по Обща фактура №**********/31.07.2023 г. Задължението за
този период след приспадане на платените в хода на процеса суми възлиза,
съобразно т. 3.6 от заключението на ССчЕ, на 1595,44 лв. за главница за цена на
доставка на топлинна енергия, с мораторна лихва – 437,07 лв.; и мораторна
лихва - 15,70 лв., начислена върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. При изискуеми и непогасени главници,
ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение, съгласно чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. За периода на забавата за плащане на задължението по Обща фактура
№**********/31.07.2022 г. – от 15.09.2022 г. до датата на първото плащане -
28.03.2024 г., мораторната лихва възлиза на сумата 236,63 лв., от които са
платени 2 лв. Видно от изчисленията на вещото лице по т.3.3. на ССчЕ за общия
период 15.09.2022-28.05.2024 г. непогасените лихви възлизат на сумата 437,07
лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за непогасения остатък от главницата е
дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-18.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
В заключение предявените искове се явяват основателни за сумите
3
1595,44 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
**********, ***********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, и 437,07 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 28.05.2024 г.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от иска, ищецът има право на сумата общо 855,31
лв. за платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт. На
осн. чл. 25 и чл. 26 НЗПП съдът определи юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
съдебни разноски за отхвърлената част от иска – сумата 5,75 лв. за платено
възнаграждение на вещо лице и адвокат. Съобразно изричното искане на ищеца
и при условията на съдебна компенсация в негова полза следва да се присъди
сумата 849,56 лв. Ответникът няма право на съдебни разноски, съразмерно за
платените суми, доколкото плащането от 08.08.2024 г. е извършено в хода на
процеса и по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК няма признание на иска и е дал повод за
водене на делото, а плащането от 27.03.2024 г. -преди образуване на делото е
приспаднато от дълга и в този смисъл не е заявена съдебно главница в повече.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. К. Т., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1595,44 лева - главница за цена
на доставка на топлинна енергия за имот в **********, ***********, за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 18.06.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 437,07 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 28.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №37044/2024 г. по описа на
СРС; като иска за сумата 15,70 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г.
до 28.05.2024 г., начислена върху 68,63 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. К. Т., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 855,31 лева – съдебни
разноски по компенсация по ч. гр. дело №37044/2024 г. и гр. дело №66369/2024
г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД, с ЕИК:**********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4