Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на тридесети януари две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 926 по
описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 95б, ал. 1,
т. 2 и 3 ЗАПСП и чл. 95, ал. 1 ЗАПСП.
Предявен
е обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД вр. чл. 95г ЗАПСП.
Ищцата Л.Н.Г.
твърди в исковата си молба, че се занимава с исторически проучвания повече от
20 години и е издател на три книги в тази област. Посочва, че историческите
теми представляват особен интерес за нея и заемат голяма част от творчеството
ѝ, като има повече от 800 статии на исторически теми. Поддържа, че фокус
на работата ѝ години наред представлявала темата за живота на Х.Б. и
жените в неговия живот, които са го вдъхновявали. След изследване на
исторически източници и архиви, проучване на множество библиографски данни и
литературни произведения за живота на М.Г.и Х.Б., ищцата изложила основните си
идеи и изводи в статията „Карловска
хубавица открадва сърцето на Ботев“, публикувана на 30.05.2009 г. във
вестник „М.“, секция „Love
story“.
В този период ищцата работила като журналист във вестника.
Поддържа,
че ответникът „К.“ АД бил издател на вестник „Галерия“, в чийто брой 21/2014
г., излязъл на 22.05.2014 г., на страница 52, в секцията „Галерия от спомени“,
била публикувана статията „Преди Венета
Ботев любил братовчедката си Мина“ с автор В.В.. Твърди се, че посочената
статия дословно възпроизвеждала статията на ищцата, без да е посочено
авторството ѝ, без да било поискано разрешението ѝ за публикуването
на статията и без да й е изплатено възнаграждение за ползването.
Предвид изложеното
ищцата счита, че са нарушени неимуществените ѝ права на основание чл. 15,
ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗАПСП – включително да иска да се признае авторството
ѝ, да се посочи името ѝ и да се запази целостта на произведението
й, както и на имуществени права на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 т.
1 и т. 2 ЗАПСП и чл. 19 вр. чл. 18, ал. 1 ЗАПСП – правото ѝ да разреши
използване на произведението от трето лице, както и да получи възнаграждение
за използване.
Излага
съображения, че статията „Карловска
хубавица открадва сърцето на Ботев“ представлява публицистично произведение
и попада в категорията „литературни произведения“, съответно под закрилата на
чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП като обект на авторското право. Посочва още, че
процесната статия била създадена в резултат на творческата дейност на автора Л.Г.
и била изразена в обективна форма.
Името
на ищцата като автор на статията било посочено под заглавието ѝ.
Ищцата
поддържа, че със създаването на произведение, обект на закрила по ЗАПСП, за
автора му възниквали имуществени и неимуществени права, включително право да
иска признаване на неговото авторство върху произведението, право да се посочи
името му, право да използва създаденото от него произведение, в т.ч. да
разрешава използването му от други лица, както и право на възнаграждение за
всеки вид използване на произведението.
Излага
съображения, че в конкретния случай било налице „използване“ на произведението
по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, под формата на дословно възпроизвеждане и
разпространение на процесната статия във в. „Галерия“.
При
сравнителен прочит на двете статии се установявало, че още уводната част била
идентична, като в копираната липсвал единствено цитат на Петьофи, който
присъствал в оригиналната статия на ищцата.
Първата
колона от статията била дословно възпроизведена, с изключение на едно изречение.
Дословното възпроизвеждане на процесната статия продължавало до четвъртата
колона на оригиналната статия, съответно до края на третата колона на
копираната статия. Правело впечатление още, че текстът бил преписан буквално,
като единствено миналото глаголно време било сменено със сегашно, без да има
други съществени промени.
Ищцата
посочва още, че в параграф пети от оригиналната статия били внесени промени,
които нарушавали целостта на произведението ѝ, противоречали на
смисловата и логически свързана идея на оригиналната статия. Внесените промени
касаели красотата на Мина Тодорова и споделянето с приятелките ѝ, както и
нейната възраст, които били исторически недостоверни. Промените в статията
изключително разстроили ищцата, тъй като написаното противоречало на цялостната
идея и документалните източници, изследвани от Л. Г.. Последната разлика между двете
статии била, че в копираната статия липсвало последното изречение от статията
на ищцата. Всичко останало било дословно възпроизведено във вестник „Галерия“,
като само някои от думите били заменени с техни синоними. Направените промени
нарушавали правото на ищцата да иска запазване целостта на произведението
ѝ. Останалите нарушения по отношение на авторското ѝ право върху
процесната статия се изразявали в непризнаване на авторството ѝ,
неправомерното възпроизвеждане и разпространение, както и незаплащането на
дължимото възнаграждение за всеки вид използване.
Ищцата
твърди, че поради изброените нарушения, следва да ѝ се изплати
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
нарушенията, от които имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи да
получи възнаграждение за използването и
неимуществени вреди. Претендира заплащане на обезщетение в размер на
5 000 лева, от които 1 500 лв. имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи и 3 500 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания от накърняване на репутацията и името ѝ, накърняване на
свободата ѝ да избира къде, как, в какъв вид да бъдат публикувани произведенията
ѝ, неприятни емоции от установяване нарушението. Посочва още, че била с
влошено здравословно състояние – страдала от световъртеж от централен произход,
който се засилвал, когато се притесни силно и развълнува. Обяснява, че в такива
ситуации се чувствала замаяна, отпаднала и не в състояние да пише – основното
занимание, от което получава доходите си. Поддържа, че достойнството и името,
което е градила, били накърнени, тъй като внесените в статията промени били
недостоверни и заблуждавали читателите ѝ. Тези мисли и влошеното
здравословно състояние на ищцата довели до дълги месеци неработоспособност,
загуба на сън и депресивно състояние, което се отразило както на работата
ѝ, така и на личните отношения със семейство и приятели. В продължение на
6 месеца се чувствала изнервена, разстроена, избухлива и често се затваряла в
себе си.
Поддържа,
че плагиатството на нейните текстове се отразило и на професионалната ѝ
кариера – ищцата възнамерявала да издаде книга с исторически статии, но поради
факта, че някои от статиите ѝ били възпроизведени в други издания
(списания, вестници) под друго авторство, то издателствата не желаели да
сключат издателски договор с нея.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответника да преустанови неправомерното
използване на статията, изразяващо се в неправомерно възпроизвеждане и
разпространение без съгласие на автора и без признаване авторството на ищцата,
без посочване на нейното име и незапазване целостта на произведението; да
постанови изземването и унищожаването на целия тираж на вестник „Галерия“, брой
3 21/2014, излязъл на 22.05.2014 г., както и да осъди ответника да заплати на
ищцата сума в размер 5 000 лева, от които 1 500 лв. имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи под формата на незаплатено възнаграждение за
ползването на произведението и 3 500 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания от накърняване на репутацията и доброто име на ищцата, неприятни
емоции и влошаване на здравословното състояние, произтичащи от използването на
авторското ѝ произведение без правно основание. Претендира разноски в
настоящото производство.
Ответникът
„К.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове и излага съображения за тяхната
неоснователност. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, включително досежно размера. По отношение на искането за
преустановяване на неправомерното използване на статията излага твърдения, че
към настоящия момент съществувал един-единствен екземпляр от процесния брой,
който се съхранявал в архива на дружеството. Оспорва се и искането за изземване
на целия тираж на в. „Галерия“, бр. № 21/2014 г., тъй като всички непродадени
броеве били предадени на вторични суровини още в края на месец май 2014 г.
Ответникът
признава обстоятелствата, че „К.“ АД е издател на вестник „Галерия“ и че В.В. е
автор на процесната статия, както и че като издател на вестника е възложител на
В.В.. Оспорва твърденията, че същата дословно възпроизвежда статията на ищцата.
Счита, че сумата от 5 000 лв. не представлява справедливо обезщетение, тъй
като ищцата не била претърпяла вреди в посочения размер, респ. в по-малък
такъв. Оспорва обезщетението за имуществените вреди в размер на 1 500 лв.,
претендирано от ищцата, като пояснява, че размерът на хонорарите на външни
журналисти за публикуване на техни материални във вестник „Галерия“ варира
между 100 – 150 лв. за една публикация във вестника.
Ответникът
„К.“ АД е предявил обратен иск срещу третото лице – помагач В.С.В.. Твърди, че
в качеството си на издател на вестник „Галерия“, на 28.02.2014 г. сключил с В.В.
договор, по силата на който му възложил изготвянето и редактирането на текстове
и материали за печат във вестника. В т. 2 от Договора между страните изрично
било посочено, че изпълнителят гарантира, че всички предоставени от него
публикации са с уредени авторски права. Сочи, че в същата точка от договора
страните изрично уговорили, че в случай че към възложителя бъдат предявени
претенции от трети лица, свързани с неуредени авторски права по отношение на
предоставените от изпълнителя публикации, то последният поема задължението да
уреди тези претенции изцяло за своя сметка. Със споразумение от 05.09.2014 г.
страните прекратили действието на договора.
Поддържа,
че в случай че се установи твърдяната идентичност на двете статии, то В.В. няма
да е изпълнил добросъвестно задълженията си по цитирания договор, като е
нарушил и разпоредбите на ЗАПСП, което би ангажирало отговорността на „К.“ АД в
качеството му на издател на вестника, публикувал процесната статия. Посочва
още, че ако се установят претендираните от Л.Н.Г. вреди, причинени в резултат
на нарушени авторски права, то „К.“ АД ще бъде осъдено да заплати претендираната
от ищцата сума, като със заплащането ѝ в полза на ищеца по обратния иск,
ще се породи правото да претендира от В.В. възстановяване на това, което „К.“
АД е заплатило.
Предвид
изложеното моли съда да осъди В.С.В. при условие, че бъдат уважени исковете,
предявени от Л.Н.Г., съответно бъдат заплатени претендираните от същата суми,
същият да заплати на „К.“ АД, сумата от 5 000 лв., от които 1 500
лв., претендирано от Л.М. обезщетение за имуществени вреди и 3 500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху платената
от „К.“ АД на Л.М. сума, считано от деня на плащането ѝ до окончателното
изплащане на задължението от ответника по обрания иск. Претендира разноски,
включително за адвокатско възнаграждение по първоначалния и обратния иск.
В.С.В. е депозирал
отговор на обратния иск, с който оспорва публикуваната във в. „Галерия“ , брой
от 22-28 май 2014 г. да е напълно идентична с авторска статия на Л.Г.,
публикувана във в. „М.“, а втората е послужила по-скоро като извор за
написването а първата. Евентуално твърди, че доколкото в публикуваната във в.
„Галери“ статия Л.Г. не е посочена като автор, то няма как в очите на
читателите да е бил принизен нейния труд и да е пострадало нейното име
вследствие променена фактология или променен стил на писане. Оспорва размера на претендираното обезщетение.
Не оспорва, че между него и „К.“ Ад е съществувал граждански договор от
28.02.2014 г. с предмет изготвяне и редактиране на текстове и материали за
печат във в. „Галерия“, който договор е прекратен на 05.09.2014 г., но оспорва твърдението,
че е автор на публикуваната във в. „Галерия“ статия. Липсва и протокол за
предаване на подобен текст на възложителя, какъвто протокол било уговорено в
договора да бъде съставян. Липсвали и преводни или платежни документи, от които
да е видно, че В.В. е получил възнаграждение за тази статия. Той не бил
съставял, нито предавал такъв текст на „К.“ АД. Името му дори липсвали сред
имената на лицата, участвали в изготвянето на съответния брой на вестника.
Освен това отговорност за публикуваните материали следвало да носят редакторът
и главния редактор на вестника. Моли да бъдат отхвърлени както първоначалния,
така и обратния иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представена стр. 24 на в. „М.“, бр. от
30.05.2009 г., на която е отпечатана статията „Карловска хубавица открадва сърцето на Ботев“ с автор Л. Г..
Представена е и извадка от в. „Галерия“ съдържаща
каре с посочване, че Главен редактор на вестника е К.П., а издател е „К.“ АД.
Представена е също страница от в. „Галерия“, брой от
22-28 май 2014 г., на която е отпечатана статията „Преди Венета Ботев любил братовчедката си Мина“, като статията е в
рубриката „Галерия от спомени“. Видно от представен от ответника препис от
същата страница и нейната съседна страница, това са страници 52 и 53 от
вестника, а на стр. 53 най-долу е посочено: „Страниците подготви В.В.“.
Видно от Епикриза, издадена от Неврологична клиника
при УМПБАЛ „Света Анна“ АД – София след престой в болницата за периода
25.09.2010 г. – 29.09.2010 г., на Л.Н. Г.
е поставена диагноза „Световъртеж от
централен произход. Преходен окуловестибуларен и дискоординационен палео- и
неоцеребрален синдроми.“ С придружаващи заболявания „Захарен диабет ІІ тип.
ДПНП. Според анамнезата болната постъпва за първи път в болница по повод
силен световъртеж с чувство за “потъване“, залитане при ходене в неопределена
посока, притъмняване пред очите, гадене и многократно повръщане до невъзможност
да се изправи. Съобщава, че имала
подобни оплаквания и преди, но преминавали след прием на лекарства.
Представени са девет РКО от 2014 г., издадени от „К.“
АД за изплатени възнаграждения за публикации във в. „Галерия“ в размер на по
100 лева и 150 лева и две РКО и две платежни нареждания от 2019 г. за изплащани
хонорари за публикации във в. „Галерия“ в размер на по 150 лева.
По делото е разпитан като свидетел Г.П.М., съпруг на
ищцата. Той е заявил, че съпругата му по професия е журналист. Завършила е история
и журналистика. На практика от 1999 г. работела като журналист. След 2005 г. основната
й дейност била журналистика. Работила е във в-к „Новинар“, в-к „Стандарт“, към
момента работи към в-к „М.“. Освен това имала издадени три книги. Всъщност
нейният интерес бил насочен главно към културата и история на културата на
България. Първото й образование е история и оттам тя се е насочила към развитие
на тази своя образователна нишка. Впоследствие вече като журналист изкарва
изключително много време в издирване на факти, както и такива свидетели, които
не са били до този момент обществено достояние, за да изготви своя труд, своите
статии, впоследствие книги. Изключително много време прекарвала в библиотеки, в
различни архиви се рови, за да търси различни косвени лица, които по даден
начин са били свидетели на видни исторически личности, не преки, техни
приятели. Съответно издирвайки ги от тях, от техни лични архиви изваждала
документи, които съответно ги правела обществено достояние в своите статии.
Също така в процеса на работа като журналист тя формирала един много
индивидуален собствен стил. На практика в работата си е взела интервюта от
почти всички чуждестранни писатели, които са стъпвали в България, както и от
български такива. След 2010 г. продължила изследователската си работа, но пишела
предимно вкъщи, предвид раждането на дете. Проучвала е живота на Ботев. В
процеса на това проучване покрай една от жените, които оказват съществено
влияние в живота на Ботев – М.Г., успяла да намери преки наследници на тази
нейна приятелка и от тези преки наследници вече успяла да намери писма, снимки
и други неща, които впоследствие били по статиите й. М.Г. била много близка
съратничка и приятелка на Ботев. Свидетелят знае за статия, която се казва
„Карловската хубавица открадва сърцето на Ботев“. Публикувана била във вестник
„М.“. Узнал от съпругата си за статия под наименование „Преди Венета Ботев
любил братовчедка си Мина“, когато тя подготвяла своята книга за издаване, през
2014 г. Разбрал, че на практика е почти дословно преписана нейната статия и
подписана от друг автор. Съпругата му изпаднала в депресия, защото в резултат
на години неин труд се явява статия подписана от друго лице. Под депресия свидетелят
разбира световъртеж, гадене, пристъпи за повръщане. Приемала медикаменти, дори
и в болница постъпвала неколкократно. Вследствие на този световъртеж и това
гадене постъпвала в болница. Диагнозата била нещо от рода на Мениеровия
синдром. Тя отпреди имала тази диагноза, но при научаване за тази статия просто
нещата се влошили. Влошаването се изразявало в нервност, световъртеж, повръщане.
Тя приемала медикаменти и при спокойствие нещата се успокоявали. В следващия
момент, когато била подложена на стрес се получавало това нещо. Буквално
седмици не излизала от вкъщи. След като прочела въпросната статия тя изпитала
яд, отчаяние, защото това е труд, за който години е работила и в един момент
вижда резултата от този труд, подписан с чуждо име. Това била тема, по която ищцата
работила много отдавна. Определено имало много негативно влияние върху
семейните отношения. Когато се случат тези неща тя на практика не може
действително да работи. На практика от 2009-2010 г. след като се родило детето им
започнаха световъртежите. Тя имала склонност към диабет от доста време.
Впоследствие нещата се развили към утежняване на заболяването. В резултат на
предприети действия – лекарства, лечение и прочее имаше известно подобряване,
но след тези събития нещата се влошили. Самата статия, която е публикувана във
в-к „Галерия“ не се е отразила на финансовото й състояние, но определено се
отразила при следващите й планове, тъй като за издаването на тази книга
свързана с Ботев и с жените около Ботев, за да се финансира издаването на книгата тя участвала в конкурс в Министерство
на културата. Първоначално през 2015-2016 г. не била определена за финансиране,
като в комуникациите се насочило такова мнение, че вече имало публикации от
други автори и че по тази тема било писано. Впоследствие през 2017 г. отново се
явила на конкурс и тогава вече била определена за финансиране и в края на 2018
г. книгата излязла. Свидетелят останал с впечатление, че статията във в-к
„Галерия“ е била достояние на други хора и това попречи за финансиране на
проекта й за книгата. Същността на статията във в-к „Галерия“ почти буквално била
преписана и второ, защото тези промени, които са внесени, те внасят съществени
смислови изменения в статията и вече буквално правят недостоверни някои факти и
тя всъщност от това се беше възмутила и съответно много тежко й се отразило
това, че самия начин на произвеждане на статията са вкарани неща, като жълти
опити за сензация.
Като свидетели са разпитани също Я.И.Д.и И.А.Д.
Свидетелят Д., след като съдът му е предявил
статията със заглавие "Преди Венета
Ботев любил братовчедката си Мина", намираща се на л. 10 от делотои
съставляваща част от в. „Галерия“, брой 22-28 май 2014 г., е посочил, че по
принцип това са т. нар. „ретро страници“ и се изготвят от един човек, който
работи във вестник "Галерия". В тях се разказват истории от миналото
на България. Тъй като редакцията е много малка, т.е. малко хора работят там,
има точно определени хора за всяка страница от вестника, не една, а за 10
страници или повече и за тези страници отговаря г-н В., който се е и подписал
под статията. Г-н В. събира материали, пише, публикува, отговаря за
съдържанието им. Именно той е авторът на този текст. Преди него отговарял Т.Б.,
който сега е депутат. Г-н В. постъпил някъде през зимата на 2014 г., защото г-н
Биков влязъл в политиката тогава и те с гл. редактор К.П.и И.Д.обсъждали кого
да вземат, защото именно оставали без тези страници, които иначе са доста
четени във вестника. Свидетелят си спомня много добре, понеже с г-н Биков са приятели,.
Сеща се как след като той излязъл, трябвало да намерят хора, за да го заместят
и след като г-н В. постъпил на работа и започнал да се занимава с тези страници
се успокоили, защото намерили човек. Г-н В. правел и интервюта за вестника.
Общо журналистите били около 4-5 максимум. Свидетелят уточнява, че по това
време не бил на щат там, вече не бил зам. гл. редактор, а само наблюдател, но с
К.П. се виждали редовно и обсъждали всичко, каквото трябвало да се прави по
организацията на вестника. Тя и досега искала много често съвети от него за
хора, за автори и т.н. Свидетелят не знае дали има писмен документ за
разпределението на хората по различни рубрики, но е участвал в разпределението
на страниците и знае, че г-н В. отговарял за тях и бил автор, както и личи от
самата страница, която е подписал отдолу. Мисли, че долу е посочено „страницата
изготви В.В.“, което било обичайно. Нямало
от кого друг да е предадена, просто нямало кой друг да я е написал, той
отговарял за тази страница. Нямало как той да е получил тази статия от някой
друг, защото би трябвало да се цитира откъде е източника, кой е, откъде я е
взел. Тези статии Т.Б. ги правел авторски, дори издал книга по тях и те винаги били
авторски, т.е. човекът, който пишел можело да компилира отнякъде, но ако взема
цитат или се позовава на него, сочи източника, но по принцип те се правели на
базата на изследвания – съответният автор влиза, чете, събира материал и
изготвя статия.
Свидетелят Димитров, след като съдът му е предявил статията със заглавие "Преди Венета Ботев любил братовчедката
си Мина", намираща се на л. 10 от делото и съставляваща част от в.
„Галерия, брой 22-28 май 2014 г., е
посочил, че не само на статията, автор на рубриката „Ретро" докато работел
във в-к „Галерия“ бил В.В., а както и всички други страници от т.нар. втора
част на вестника, която е с по-трайни материали, материали които не са свързани
със събития от последната седмица, са разпределени, като всеки журналист
отговарял за някои от тези страници и ги пишел. Васко В. работел през 2014 г. до
есента. Докато работел там той отговарял за двете страници „Ретро спомени“ и ги
пишел и ги предавал на отговорния редактор или на главния редактор. И тогава и
сега свидетелят бил отговорен редактор във вестника. Пояснил е, че журналистическата
коректност и традициите в журналистиката изисквали, когато пишеш нещо и то не е
твое да цитираш. Журналистически принцип било, когато ползваш текст на друг
автор, най-малкото да се позовеш на него и да предупредиш ръководството на
вестника, че ползваш текст от друг автор, дали той не би имал някакви претенции
за хонорари и възнаграждение за този текст. В.В. предал тази статия за страницата
на вестника, без да се позове на човека, който е написал тази статия. Свидетелят
не предполагал, че В.В. ще препише статия на друг автор, без да се позове на
името на автора. Свидетелят сега се запознал, че има автор на тази статия,
човек който предявява претенции към „Галерия“. Преди да се запознае с делото
мислел, че В.В. е авторът, защото той отговарял за тези страници във вестника и
защото не е посочил, че друг е автор. Знаело се от целия екип на вестника,
писмено разпределение нямало, но той можел да каже и в момента, кой за какви
страници във вестника отговаря и всеки се подписва с името си на тези страници.
Устно се възлагало. Ръководството на вестника вземало решението за това, кои
страници от кого ще бъдат водени, след това устно го възлагали на съответния
човек и той си знаел, че от тук нататък той отговаря за тези страници. За това получавал
възнаграждение месечно, заради тези страници и заради други страници. В.В.
работел във вестника и се намирал в една от стаите. Това, че бил на граждански договор не го правело външен
автор. Той имал компютър във вестника, работно място и това, че той пожелал да
бъде на граждански договор, а не на трудов, това било негово решение. Във
вестника имало система, в която, когато е готова някоя страница, пишело се
примерно стр. 55-56, пускала се в системата и той като редактор виждал, че тя е
готова, освободена и я придвижвал оттам нататък като отговорен редактор към
страньорския отдел. „Ретро“ страницата била във втората половина на вестника.
Тогава бил 72 страници вестника. Във вестника имало директория, която била
редакторска директория, в която всеки автор си пускал текстовете на компютъра,
примерно пишело 46-ретро, 47-ретро, 50-спорт. Той можело да осигури статия от
външен автор, но трябвало да цитира външния автор и да предупреди редакцията.
Това вече било проблем на ръководството на вестника, който щял да се обади на
другия автор, ако иска хонорар, ще му се даде хонорар или пък редакцията ще
каже, че няма да се ползва тази статия. Вестникът имал своя вътрешна система,
по която от всеки компютър се вкарвали в една обща директория статиите и оттам
редакторът ги теглел и ги давал на страньорите. Първо, виждало се от кой
компютър идва статията и второ, свидетелят знаел кой за кои страници отговаря.
Представена е стр. 68 от в. „Галерия“, брой от 22-28
май 2014 г., в долния край на която се вижда каре, в което е посочено кой е
главен редактор, кой издава вестника, кой е отговорен секретар, кои са
наблюдатели, редактори, репортери, кой е извършил предпечат. Сред редакторите
фигурира и името В.В..
Видно от Граждански договор № 19/28.02.2014 г.,
същият е сключен между „К.“ АД – възложител и В.С.В. – изпълнител, като с него
изпълнителят е приел да изготвя и редактира текстове и материали за печат във
в. „Галерия“; да предоставя на възложителя за включване в информационния поток
на вестника оригинални публикации и текстове в рамките на всеки календарен
месец за срока на действие на договора на книжен и/или електронен носител.
Изпълнителят е поел задължение да представя публикации, свързани с изпълнение на
договора, които са с уредени авторски права в полза на възложителя, както и да
урежда всички претенции, предявени от трети лица за своя сметка. Договорът е
прекратен със споразумение от 05.09.2014 г.
Представени са и седем РКО от 2014 г., видно от
които В.В. е получавал авансови и окончателни месечни хонорари от „К.“ АД по
гр.договор № 19/2014 г.
По делото е изслушано заключение на СОЕ, изготвено
от вещото лице В.П., неоспорено от страните. Вещото лице, след сравняване на
двете процесни статии е посочил, че се констатират внесени промени в текста на
ищцата, което нарушават целостта на произведението на ищцата и могат да доведат
читателя до противоречие на смисловата и логически свързана идея на
оригиналната статия. След уводната част, оригиналната статия „Карловска хубавица открадва сърцето на
Ботев“ е дословно копирана, като в края на първата колона е пропуснато само едно изречение в копираната
статия. Възпроизвеждането на статията продължава дословно до четвърта колона на
оригиналната статия, съответно до края на трета колона на копираната статия.
Текстът е копиран дословно, като единствено миналото глаголно време е сменено
със сегашно, без да има никакви други съществени промени. Посочил е пет
различия в отделни изречения, в които текстът в статията „Преди Венета Ботев любил братовчедката си Мина“ представлява
перифраза на текста от статията „Карловска
хубавица открадва сърцето на Ботев“. Вещото лице е направил обосновано заключение,
че двете статии са идентични във висока степен. Същевременно са внесени промени
в текста, които нарушават целостта на произведението на ищцата и могат да
доведат читателя до противоречие на смисловата и логически свързана идея на
оригиналната статия.
На следващо място вещото лице П. е определил размера
на обичайното възнаграждение, което ответникът би дължал на ищцата за
публикуване на статията й „Карловска
хубавица открадва сърцето на Ботев“ във в. „Галерия“. След като е използвал
метода на сравнителните аналози и не е намерил аналог по параметрите на първата
публикация на ищцата, той е приложил метода на постигнатите приходи и е
достигнал до обичайно възнаграждение в размер на 150 лева. Уточнил е обаче, че
статията на ищцата е написана след дълго проучване на исторически факти в
библиотеки и архиви, срещи с наследници и проучване на представени писмени
материали, който процес е отнел години и средства за организиране на пътувания
и закупуване на архивни материали. Ето защо в такива случаи би могло да бъде
поискан хонорар, който да е съизмерим със сумите за подобни исторически
изследвания, които многократно надхвърлят обичайните хонорари във вестниците.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Според чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение
на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и
е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, включително
литературни произведения, включително произведения на научната и техническата
литература, на публицистиката и компютърни програми.
Съгласно чл. 5 ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на чиято
творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица
могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този
закон. Според чл. 6, ал. 1 ЗАПСП до доказване на противното за автор на
произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени
по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или
екземпляри от него и/или техните опаковки.
В Глава ІV от ЗАПСП са уредени правата на авторите,
съставляващи съдържанието на авторското право. Сред неимуществените авторски
права, посочени в чл. 15 ЗАПСП са правото на автора да реши дали създаденото от
него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и
начина, по който да стане това, да иска признаване на неговото авторство върху
произведението; да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го
авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на
произведението и да иска запазване на целостта на произведението и да се
противопоставя на всякакви промени в него.
Според чл. 18, ал. 1 ЗАПСП авторът
има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да
разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон
разпорежда друго.
За използване по смисъла на ал. 1 се смятат посочени в чл.
18, ал. 2 ЗАПСП, включително възпроизвеждането на произведението и
разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от
произведението.
Ищцата Л.Г. твърди, че е автор на
статията „Карловска хубавица открадва сърцето на Ботев“ и че нейни имуществени и неимуществени права на автор са
нарушени от ответника чрез използването й. Според нея ищецът е използвал
статията й, като почти дословно я е възпроизвел във в. „Галерия“, броя от 22-28
май 2014 г. и чрез вестника я е разпространил сред неограничен кръг лица без
нейно съгласие. Нарушени са чрез това използване според нея нейните
неимуществени права да иска да бъде призната за автор на статията, да бъде
посочвано нейното име при използване на статията и да бъде запазена целостта на
произведението. Нарушено е според ищцата и имуществените й права да разрешава
използването му от други лица и да получи възнаграждение за използване на
статията.
Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, когато произведение,
обект на авторско право, се използва в нарушение на ЗАПСП, носителят на правото
или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да
иска по съдебен ред 1. Установяване факта на нарушението, 2. Преустановяване на
неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще
съставлява неправомерно използване; 3. Изземване и унищожаване на неправомерно
възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или
базите данни по глава единадесета "а", както и на негативите,
матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на
екземплярите; 4. Изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и
възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на
нарушения; 5. Да му бъдат предадени вещите по т. 3; 6. Разгласяване за сметка
на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в
определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Съгласно чл. 95 ЗАПСП, който наруши авторско право,
сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на
носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право
за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите,
реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо
обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото.
Съгласно чл. 95г ЗАПСП юридическите лица и
едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон,
извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни
служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до
доказване на противното.
Авторът може да предяви всички или някои от
посочените искове. В случая ищцата е предявила исковете по чл. 95б, т. 2 и 3 и
чл. 95 ЗАПСП.
По отношение предявените искове
по чл. 95б ЗАПСП, ищцата следва да докаже, че е автор на статията „Карловска хубавица открадва сърцето на Ботев“; че притежаваните
от нея неимуществени и имуществени авторски права върху статията са били
нарушени от ответника чрез използване обекта на правото по посочения в исковата
молба начин без нейно съгласие – в случая, чрез възпроизвеждане във в.
„Галерия“ и разпространението му без признаване на авторството й, без посочване
на името й и при нарушаване целостта на произведението, и без заплащане на
възнаграждение. По иска по чл. 95 ЗАПСП ищцата следва да докаже, че е
претърпяла твърдените неимуществени и имуществени вреди в причинна връзка с
посоченото нарушение и техния размер.
По делото не е спорно, а и се установява от
доказателствата по делото – копие на страница от в. „М.“ от 2009 г., където под
статия със заглавието „Карловска хубавица
открадва сърцето на Ботев“ е посочено името на ищцата и при приложение
презумпцията по чл. 6, ал. 1 ЗАПСП, която не е оборена по делото, че ищцата Л. Г.
е автор на посочената статия. От друга страна посочената статия несъмнено е
произведение на литературата и публицистиката, поради което за нея са приложими
разпоредбите на ЗАПСП и закрилата на авторските права, които той урежда.
Установи се от изслушаното по делото заключение на
СОЕ, неоспорено от страните, че публикуваната във в. „Галерия“ броя от 22-28
май 2014 г. статия „Преди Венета Ботев
любил братовчедката си Мина“ е почти дословно идентична със статията на
ищцата, като в нея е променено само граматическото време на изложението, а в
текста има пет незначителни различия. В същото време тези различия водят до
промяна в смислово и логически свързаната идея на оригиналната статия. Промененото
заглавие и направените промени в текста не са достатъчни, че да доведат до извод
за на ново и различно литературно и публицистично произведение, а очевидно това
е преработената статия на ищцата. Освен това според чл. 9 ЗАПСП авторското
право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило,
без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Установи
се още, че под тази променена статия не е посочено името на ищцата като автор
или нейната статия като източник на копираната статия. Не се установи ищцата да
е давала съгласие за препечатване на статията й във в. „Галерия“ или за нейното
изменение, нито пък на ищцата да е заплащано възнаграждение за публикацията.
От констативно-съобразителната част на изслушаното заключение СОЕ се установява, че
статията е възпроизведена във в. „Галерия“ броя от 22-28 май 2014 г., който е
отпечатан в тираж 48 600 броя от които продадени са 27 556 броя.
Не се твърди, а и не се установи ищцата да е давала
съгласие за преработка на статията й, нито за публикуване във в. „Галерия“,
нито пък се установи ответникът да й е изплащал възнаграждение.
Изложеното обосновава извод, че ответникът, чрез
своите служители и други наети лица, виновно е нарушил авторските права на
ищцата върху статията „Карловска хубавица
открадва сърцето на Ботев“ по чл. 15, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗАПСП –
включително да иска да се признае авторството ѝ, да се посочи името
ѝ и да се запази целостта на произведението й, както и на имуществени
права по чл. 18, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗАПСП и чл. 19 вр. чл. 18,
ал. 1 ЗАПСП – правото ѝ да разреши използване на произведението от трето
лице, както и да получи възнаграждение за
използване, чрез неразрешено използване на нейната статия, изразяващо се
във възпроизвеждане и разпространение сред неограничен брой хора на статията й
без нейно съгласие, без посочване на името й като автор, при нарушаване
целостта на произведението и без заплащане на възнаграждение, поради което и
искът по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП е основателен – ответникът следва да бъде
осъден да преустанови посоченото нарушение. Макар същото да е извършено
еднократно, целта на този иск не е само да преустанови едно продължаващо
нарушение, но и да предупреди и възпре ответника да го повтори в бъдеще.
Предвид установеното нарушение, съдът намира, че е
основателно и искането по чл. 95, ал. 1, т. 3 ЗАПСП за постановяване изземване
и унищожаване на предмета на нарушението – а именно всички броеве на в.
„Гарелия“ от 22-28 май 2014 г.
Съгласно чл. 95 ЗАПСП ответникът дължи обезщетение
за нарушените авторски права на ищцата. Тя е претендирала заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснатите ползи
от неизплатено възнаграждение за използването, както и обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпените страдания във връзка с
извършеното нарушение.
Вследствие нарушението ищцата несъмнено е пропуснала
да получи възнаграждение за публикуване и разпространение на статията й,
каквото би получила, ако това беше сторено правомерно, т.е., след сключване на
договор при съгласие между ищцата и издателя на в. „Галерия“. От изслушаното
заключение на СОЕ се установи, че обичайното възнаграждение, което ответникът
изплаща на автори на статии, публикувани във в. „Галерия“, е 150 лева. Следва
обаче да бъда отчетено обстоятелството, че вещото лице не е открило случай на
изплащано възнаграждение за аналогична по вид статия – такава с характер на
изследователска и историческа публицистика, за която вещото лице е посочило, че
предвид вложения няколкогодишен труд, струва няколко пъти повече. Според чл. 95 ЗАПСП съдът определя справедливо обезщетение, а в случая възнаграждение в
размер на 150 лева не съответства на справедливото обезщетение съобразно вида
на процесната статия. Ето защо съдът при съобразяване със заключението на
вещото лице и прилагане правилото на чл. 162 ГПК определя справедлив размер на
възнаграждението в размер на 450 лева. Предвид изложеното, искът в частта му за
присъждане обезщетение за пропуснати ползи от неполучено възнаграждение е
основателен до посочения размер, а за разликата до пълната претенция от 1500
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди съдът намира, че такива бяха доказани в причина връзка с
нарушението. От свидетелските показания на нейния съпруг, които съдът възприема
като достоверни, предвид обстоятелството, че именно той е имал преки наблюдения
върху състоянието на съпругата си през цялото време, а и логични, тъй като
казаното от него съответства на нормалното човешко поведение и реакции, се
установява, че след като узнала за публикуването на статията във в. „Галерия“
ищцата седмици
наред изпитвала
яд, отчаяние и депресивни настроения, тъй като тя правила дълги проучвания
преди да напише статията, успяла да се свърже с наследници на Ботев, от които
получила различни документи, писма и след така положения труд друго лице
публикувало статията й под свое име. Логично е твърдението за изпитаните
неприятни и негативни чувства предвид направените изменения в статията, които
възприела като опит за жълти сензации, т.е., принизяване на нейния труд. Не се
установи ищцата да е получила в причинна връзка с публикуването на статията й
във в. „Галерия“ заболяването си, свързано с получаване на пристъпи на
световъртеж и гадене, а от представената епикриза се установи, че същото е констатирано
по-рано, през 2010 г. Установи се обаче известно влошаване на получаваните
пристъпи от заболяването след узнаване за нарушението и засилена нервност,
световъртеж и повръщане, което е закономерно вследствие претърпения от това стрес. Установи
се, че седмици наред ищцата не е излизала от в къщи.
Не се установиха
твърденията на ищцата за накърняване на репутацията и доброто й име вследствие
нарушението, нито същото да е повлияло професионалната й кариера. Твърденията
на съпруга й, че не е спечелила конкурс само поради обстоятелството, че една
нейна статия е публикувана изменена във в. „Галерия“ съдът не възприема като
достоверни, тъй като те са плод на негово възприятие за нещата, а не на
обективни факти.
По отношение размера на дължимото
обезщетение, като се има предвид времето на извършване на нарушението и
социално-икономическото развитие на обществото към този момент – 2014 г.,
установените вреди без извънмерен интензитет, както и обстоятелството, че по
делото бе установено само еднократно неправомерно използване на нарушаващата
статия от ответника, но от друга страна обстоятелството, че броят на в.
„Галерия“ от 22-28 май 2014 г. е доста широко разпространен в над 20 000
екземпляра и като се съобрази разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, според
която, макар размерът на обезщетението за вреди са се определя от съда по
справедливост, съобразно реално
претърпените вреди, вида и степента на увреждането, имуществената санкция няма
само обезщетителната функция по отношение на носителя на авторското право, но
има и предупредителна функция към причинителя на вредата и другите членове на
обществото да не накърняват авторските и други сродни права, съдът намира, че
претендираната сума от 3 500 лева не надхвърля справедливото обезщетение за установените негативни
преживявания и техния обем, поради което претендираният размер следва да й бъде
присъден изцяло.
Предвид уважаването на иска по чл. 95 ЗАПСП, което
обстоятелство е условие за разглеждане на предявения евентуален обратен иск, съдът
следва да разгледа същия.
В чл. 95г ЗАПСП е уредена особена гаранционна
отговорност на юридическите лица за виновните
противоправни действия и бездействия на техния представляващ, техни служители
или лица, наети от тях, по подобие на гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД,
каквато отговорност „К.“ АД носи като издател на в. „Галерия“. Общ
принцип в гражданските отношения, уреден в чл. 54 ЗЗД, е че всеки, който
отговаря за чуждо виновно поведение, има иск срещу виновното лице за това,
което е платил. В случая „К.“ АД има регресно право
срещу всички негови служители или наети лица, които виновно са причинили
вредите, за които дружеството отговаря по силата на посочената разпоредба.
„К.“ АД твърди, че ответникът по
обратния иск В.В. е бил наето от него лице по граждански договор, което е автор
на публикуваната във в. „Галерия“ статия, създадена в изпълнение на договора му
с издателя на вестника. Тъй като същият не изпълнил добросъвестно договора си с
„К.“ АД и нарушил разпоредбите на ЗАПСП, от това негово поведение последвала
отговорността на „К.“ АД към ищцата.
Не е спорно между страните, а и
се установява от представения граждански договор, че през 2014 г. В.В. е работел
за „К.“ АД по граждански договор с предмет изготвяне и редактиране на текстове и
материали за печат във в. „Галерия“. Съдът намира, че по делото беше установено, че
именно В.В. е изготвил текста на публикуваната във в. „Галерия“ статия със
заглавие „Преди Венета Ботев любил
братовчедката си Мина“. На първо място от представената двойна страница
52-53 от процесния брой на вестника се установи, че тези страница са в
рубриката „Спомени от миналото“ и са изготвени от В.В.. Доколкото под статията
не е посочен друг автор и предвид презумпцията по чл. 6 ЗАПСП, която В.В. не е
оборил, то следва да се приеме, че именно той е автор на статиите, публикувани
на посочените две страници, включително процесната. Освен това, разпитаните
двама свидетели Д. и Д.установиха, че според установения начин на работа в
издателството, на всеки работещ за в. „Галерия“ са били разпределяни устно
страниците, за които отговаря и за посочените страници е отговарял В.В., като
свидетелят Д.– отговорен редактор във вестника, е получавал по електронен път
готовите материали и е виждал от кой компютър идват. А В.В., макар да работел
на граждански договор, имал свое работно място и компютър в издателството, като
той по същия начин изпращал своите материали по електронен път. През 2014 г.,
докато той работел за в. „Галерия“, той отговарял именно за т. нар. „ретро“
страници („Спомени от миналото), в които е публикувана и статията „Преди Венета Ботев любил братовчедката си
Мина“ и според двамата свидетели именно той изготвил и предал за печат във
вестника статията, за което не можело да има съмнение, тъй като в противен
случай той е щял да цитира източника, от който я е взел и нейния автор. Съдът
възприема показанията на двамата свидетели като достоверни, предвид
изпълняваните от тях функции във вестника и липсата на противоречия в
показанията им.
Както бе посочено по-горе, установи се чрез
изслушаното заключение на вещото лице П., че статията „Преди Венета Ботев любил братовчедката си
Мина“ е почти идентична със статията на ищцата, като промените са
незначителни, но нарушават смисловата и логическата свързаност в оригиналната
статия. Налице е т. нар. „плагиатство“, което в решение 426/07.07.2015 г. по
гр.д. 122/2014 г. на ІV ГО, ВКС е дефинирано като издаването или използването
под свое име или под псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата
или изкуството или значителна част от такова произведение. Посочено е, че при
използването на значителна част от произведението са възможни хипотези, при
които плагиатство е налице, когато по количествения критерий плагиатстваното
произведение е значително по обем копие на оригиналното или пък представлява
стилистична или граматическа преработка на последното, какъвто е и настоящият
случай. Макар
това тълкуване да е дадено на плоскостта на Закона за висшето образование, то е
релевантно и в настоящия случай. Чрез плагиатството се нарушава правото на
автора по чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗАПСП да иска да бъде признат за такъв.
Направените промени пък нарушават целостта на произведението и съответно
правото на автора да иска запазването й – чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП . Като е
предал на възложителя си посочената статия без да посочи кой е действителния й
автор, В.В. е нарушил и правото на ищцата името й да бъде посочвано под
произведението й – чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП. Посоченото обосновава извод за наличие
на противоправно поведение на В.В. в пряка причинна връзка с изършеното и от
други служители и наети лица на „К.“ АД възпроизвеждане на статията и
разпространението й чрез в. „Галерия“, съотв. – с ангажирането отговорността на
„К.“ АД за нанесените чрез нарушението на ищцата вреди. Налице е причинна
връзка между негативните изживявания на ищцата с незаконосъобразното поведение
на ответника, тъй като, макар не той пряко да е разпространил неправомерно
изменената статия, той я е изготвил и предал на други служители на ответника за
възпроизвеждане във вестника и разпространението й чрез него, като по този
начин е сложил начало на причинната връзка с нанесените на ищцата вреди. Неговото
поведение е виновно, доколкото той не е оборил презумпцията за виновност по чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Предвид основателността
на исковете срещу „К.“ АД и установеното виновно противоправно поведение на В.В. – наето от
дружеството лице, в нарушение на ЗАПСП и в причинна връзка с вредите на ищцата,
за които по силата на чл. 95г ЗАПСП отговаря ответното дружество, обратният регресен
иск е основателен до размер на 450 лева за претърпените от ищцата имуществени
вреди и до размер на 3500 лева за претърпените от нея неимуществени вреди,
които В.В. ще следва да бъде осъден да плати на „К.“ АД при условие, че
последното дружество ги плати на ищцата.
В.В. ще дължи и законната лихва от датата на плащане
на обезщетение от „К.“ АД на Л. Г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските: Предвид изхода от спора,
ищцата има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената част от исковете. Съобразно доказаните направени разноски (1910 лева)
и уважената част от исковете, на ищцата се дължат 1508.90 лева. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 1200 лева – съобразно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение
по всички искове е 1460 лева, поради което няма как възнаграждение с по-нисък
размер да е прекомерно.
Ответникът „К.“ АД има право на
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като е доказал разноски по
първоначалния иск в размер на 500 лева за адвокатски хонорар, от които ищцата
му дължи 105 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Предвид частичното уважаване на
обратния иск „К.“ АД има право на 395 лева от поискания и доказан адвокатски
хонорар в размер на 500 лева.
Ответникът по обратния иск В.В. също има право на разноски във връзка с него,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито е доказал в размер на 1000 лева за
адвокатско възнаграждение, като съобразно отхвърлената му част от исковете му
се дължат 210 лева. Неоснователно е възражението на „К.“ АД за прекомерност на
адвокатския хонорар - съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение по обратния
иск е 860 лева, а съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е над минималното.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
преустанови нарушаването на авторските права на ищцата Л.Н. Г. – М., ЕГН **********,***
върху статията „Карловска хубавица
открадва сърцето на Ботев“, извършено чрез неправомерно
възпроизвеждане и разпространение във в. „Галерия“, брой 22-28 май 2014 г. на
статия със заглавие „Преди
Венета Ботев любил братовчедката си Мина“ без съгласие на ищцата,
без признаване авторството на ищцата, без посочване на нейното име и незапазване
целостта на произведението, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП.
ОСЪЖДА „К.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Л.Н. Г. – М., ЕГН **********,*** обезщетение за нарушаване на
авторските й права върху статията „Карловска
хубавица открадва сърцето на Ботев“, извършено чрез публикуване на статия
със заглавие „Преди Венета Ботев любил
братовчедката си Мина“ във в. „Галерия“, брой 22-28 май 2014 г., в общ размер на 3950 лева (три хиляди деветстотин и
петдесет) лева, от които 450 лева за имуществени вреди и 3500 лева за неимуществени
вреди от нарушението, на основание чл. 95 ЗАПСП, като отхвърля иска над
посочената сума до пълния претендиран размер от 5000 лева (от които 1500 лева
за имуществени вреди и 3500 за неимуществени вреди), като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА изземване и унищожаване на целия тираж на в.
„Галерия“, брой 22-28 май 2014 г.,
на основание чл. 95б, ал. 1, т. 3 ЗАПСП.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН
**********,*** да заплати на „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** сумата 3 950 (три
хиляди деветстотин и петдесет) лева, при условие че и след като „К.“ АД заплати същата сума на Л.Н. Г. – М., ЕГН **********,***, която
сума представлява обезщетение за претърпените от Л. Г. – М. вреди от нарушаване
на авторските й права върху статията „Карловска
хубавица открадва сърцето на Ботев“, извършено чрез публикуване на статия
със заглавие „Преди Венета Ботев любил
братовчедката си Мина“ във в. „Галерия“, брой 22-28 май 2014 г., на
основание чл. 54 ЗЗД вр. чл. 95г ЗАПСП, ведно със законната лихва от датата на
изплащане на обезщетението от „К.“ АД до погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Л.Н.
Г. – М., ЕГН **********,***, сумата 1508.90
(хиляда петстотин и осем лева и деветдесет стотинки) –
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н. Г.
– М., ЕГН **********,*** да заплати на
„К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** сумата 105 (сто
и пет) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН
**********,*** да заплати на „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, сумата 395 (триста
деветдесет и пет) лева – разноски по обратния иск, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК .
ОСЪЖДА „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.С.В., ЕГН **********,***, сумата
210 (двеста и десет) лева – разноски по обратния иск, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на ответника „К.
АД – В.С.В.,
ЕГН **********,***.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: