№ 1004
гр. Варна, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20213100102909 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Ищецът Н. ХР. Н. , редовно уведомен по телефона, не се явява,
представлява се от адв. Р.А., редовно упълномощени и приети от съда от
преди.
Ответникът БЛ. Н. Д., редовно уведомен по телефона, не се явява,
представлява се от адв. М. Р., редовно упълномощени и приети от съда от
преди.
Ответникът „ПЛАНЕКС“ ЕООД, редовно призовани по телефона, не
се явява представител на дружеството, представлява се от адв. М.Р., редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
Третото лице-помагач „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ,
редовно призовани по телефона, не се явява представител на дружеството.
Вещото лице А.Х. ВАСИВЕЛ, редовно призован, явява се.
Свидетелят Н. Й. Н., нередовно призован.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 13406/07.06.2022 г. от „Дженерали
Застраховане“ АД, с която не възразява да се даде ход на делото в отсъствие
на третото лице, моли да бъдат зададени въпроси към вещото лице и изразява
становище по съществото на спора.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че по разпореждане от 31.05.2022г. адв. Р. е
уведомен по телефона за направените многократни опити за призоваване на
допуснатия му свидетел, но въпреки положените усилия от страна на съда,
същият не е открит и призован.
АДВ. Р.: Предвид невъзможността свидетелят да бъде призован,
заявявам, че няма да се ползвам от този свидетел.
СЪДЪТ, предвид становището на адв. Р. в днешно о.с.з.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.03.2022 г. само в частта, с
която на ответниците е допуснат един свидетел при режим на призоваване за
доказване на механизма, обстоятелствата и условията при ПТП-то.
ЗАЛИЧАВА свидетеля Н. Й. Н. от списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ докладва съдебно-авто-оценителна експертиза, депозирана с
вх. № 12749/31.05.2022 г., в срока по чл.199 ГПК.
АДВ. А.: Не възразявам да се изслуша вещото лице.
АДВ. Р.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице по допуснатата
съдебно-авто-оценителна експертиза, като снема самоличността му:
Вещото лице Ал. Хр. В. – 41 г., българин, български гражданин, висше
образование, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще
даде вярно заключение.
В. Л. В.: Поддържам заключението.
В. Л. В. на въпроси на адв. Р.: Взел съм предвид протокола за оглед и
мотивите към него. На база на тези документи е изготвена експертизата.
На страница 3 от експертизата трябва да се добави „мъгла и силно
2
намалена видимост“, както е описано в протокола.
Извода ми за наличие на банкет към датата на инцидента се базира на
фотоалбума от огледния протокол на ПТП-то.
От НИМХ при БАН информацията, която съм взел за
метеорологичната обстановка е от станцията в район „Почивка“, а не от
станцията в района на местопроизшествието.
В. Л. В. на въпроси на адв. А.: По т. 3 относно банкета - посещавал
съм мястото, но ползвам и данните от фотоалбума, доколкото са били най-
близко до момента на произшествието.
АДВ. А.: Откъде съдите, че е точно банкет? Банкетът следва да е
отделен, а ние считаме, че това е част от тревната площ.
В. Л. В.: Затова съм цитирал §6, т. 5 от ДР към ЗДвП какво е банкет. Да,
има част от нея тревна площ. Считам, че обстановката на място отговоря на
Закона по пътищата като банкет. Аз го възприемам като банкет.
В. Л. В. на въпроси на адв. А.: Не съм обследвал въпроса за точната
ширина на товарния автомобил и в момента не мога да отговоря на този
въпрос.
АДВ. А.: Товарният автомобил се е движел на 20 см от осевата линия,
нали така? Ако водачът се движеше нормално, отдясно, можеше ли
безпрепятствано да премине и той, и пешеходеца?
СЪДЪТ преформулира въпроса на адв. А. в следния смисъл:
Ако се приеме, че товарният автомобил би се движел плътно вдясно, а
пешеходката се е намирала на 20см от осевата линия, тогава би ли могъл да се
размине автомобилът с пешеходката?
В. Л. В.: При движение плътно вдясно би могъл да се размине с
пешеходеца. Но обичайно автомобилите нощно време не се движат плътно
вдясно, защото ако има движещ се пешеходец или велосипедист, да имат
дистанция, да могат да реагират и да предотвратят инцидент.
АДВ. А.: Откъде преценихте, че точно на 20 см се е движила от
разделителната линия?
В. Л. В.: От доказателствата по делото съм установил, че се е движила
на 20 см от разделителната линия. Това обстоятелство го има в мотивите на
присъдата и е безспорно признато обстоятелство между страните.
АДВ. А.: Кои са тези страни?
СЪДЪТ напомня на адв. А. кои са страните по делото.
АДВ. А.: Е, нали аз задавам въпросите? Едната страна очевидно е
починала, заради това си зададох въпроса.
Никъде не се казва, че на 20 см е била пешеходката, напротив, видял я е
на 2 м пред него, това казва шофьора.
3
Страните заявиха, че нямам повече въпроси към в.л.
СЪДЪТ, по искането, обективирано в молба с вх. № 13406/07.06.2022г.
от „Дженерали Застраховане“ АД, намира, че в производството по ГПК съдът
не дължи да извършва процесуални действия от името на страните по повод
събиране на допуснати доказателства, а дължи съдействие на страните за
установяване на техните защитни тези и допускане на относимите и
допустими доказателства. В този смисъл, съдът не дължи да задава въпроси
от името на страна, която не е осигурила представител за самото с.з.
Извън горното и трите поставени въпроса по същество имат своя
отговор в самото заключение, поради което задаването им е и безпредметно.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третото лице-помагач за
задаване на въпросите, обективирани в молба с вх. № 13406/07.06.2022 г.
Страните заявиха, че не възразяват по приемането на заключението
по делото.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачата на допуснатата съдебно-авто-оценителна експертиза и е от значение
за изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно-
авто-оценителна експертиза към доказателствата по гр. д. № 2909/2021 г. на
ОС - Варна.
СЪДЪТ докладва справка-декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена с експертизата от вещото лице за сумата от 300 лв., която е в
рамките на внесения депозит.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
300.00 лв. за изготвяне на експертизата. Да се изплати от внесения депозит
сумата от по 300.00 лв.
Издава се РКО за 300 лв. и оригиналът се връчва на вещото лице.
4
АДВ. А.: Оспорвам заключението в т. 3. Считам, че не се касае въпроса
за банкет, а това е част от пространството на нива, едно пространство на
ливада. Ходил съм там 3 пъти, затова Ви го казвам.
Оспорвам и това, че пострадалата е била на 20 см от разделителната
линия. Това е недоказуемо. Може да е било така, както може да е било и
водача да не се е движил плътно вдясно. По време на мъгла има едно правило
превозното средство да минава непосредствено до осевата линия. Това го
знаят всички шофьори. Лошо е че само шофьора е свидетел. От петорната
експертиза в наказателното производство докторите дават много добър израз
на начина на удара, като това може да се съди и от скоростта на удара. Това
оспорвам.
АДВ. Р.: Нямам възражения по експертизата.
АДВ. А.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Р.: Нямам други доказателствени искания.
Представям доказателства за извършени в процеса разноски и
доказателство за извършването им. Уточнява, че разноските във фактурата и
заплатени от „ПЛАНЕКС“ ЕООД са сумарно за двамата ответници в процеса.
Това е изрично отразено и във фактурата и платежното.
АДВ. А.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Моля да се намали възнаграждението наполовина, защото
размера на иска беше намален наполовина.
АДВ. Р.: Разноските са извършени в момент, в който не беше
редуцирана претенцията.
СЪДЪТ предвид становището на процесуалните представители на
страните по делото
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представения списък от ответниците по делото по
чл. 80 ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл.149, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
5
АДВ. А.: Моля да уважите исковата претенция и допълнението към нея.
Считам, че от събраните по делото доказателства се установи
основателността на исковата претенция.
Основното възражение на ответниците е, че е изтекла погасителната
давност за предявяване на обезщетение, ведно със законната лихва. Давността
за предявяване на претенция е от дата на деликта. В настоящия случай се
касае за хипотезата, когато е неизвестен деецът, то давността започва да тече
от откриването му. По дефениция, за да се говори за деликт, трябва да бъдат
осъществени няколко законови условия и липсата на някое от тях води до
липсата на деликт. За да има деяние трябва да има противоправно действие,
да има вреди и най-накрая да има вина. Без вина няма отговорност по чл. 45
от ЗЗД.
Деецът не беше известен в продължение на 5 години, а едва през 2021 г.
му бе повдигнато обвинение. До този момент, поради неизпълнение на
служебните задължения на водещия дознанието, който беше сменен
впоследствие, не можеше да се даде основание кои са участниците в ПТП-то
и до него момент шофьора на товарния автомобил бил само в качеството на
свидетел. По тази причина и делото няколко пъти беше прекратено. Едва
тогава наблюдаващия прокурор привлече свидетеля като обвиняем и от този
момент започна да тече срока на погасителната давност, като от този момент е
минало по малко от година. От този момент за доверителя ми възникна
възможност да заведе гражданско дело за обезщетение. В началото на
наказателното производство съм заявил, че роднините на починалата ще
предявят граждански иск. В този смисъл законодателят е разширил понятието
„известност“ не само като физическа такава, а и като лице причинило вредата.
Известността на първия ответник е от момента, в който е бил привлечен като
обвиняем по наказателното дело.
По повод твърдението, че доверителят ми и майка му не са живели
заедно заявявам, че сме посочили в исковата молба, че същите са живеели
заедно, като сме ангажирали в хода на настоящото производство свидетелски
показания за оборване на твърдението на ответниците.
По отношение на обезщетението твърдя, че доверителят ми не е
получил такова от застрахователя, което потвърди и колегата.
По отношение на размера на обезщетението искам да кажа, че познавам
това семейство цял живот и имам чувството, че семейството е в постоянна
ситуация на липса на късмет. Боли ме за това, че тази мощна строителна
фирма навсякъде се мъчи да принизи отговорността си и съдопроизводството,
като се опитва да влияе по някакъв начин.
Считам, че размера на иска е обоснован.
АДВ. Р.: Моля, на база съвкупен анализ на доказателствата да
направите извод за неоснователност на предявените искове и да отхвърлите
същите. Моля, при постановяване на решението си да се съобразите с
аргументацията в отговора на исковата молба.
Ще се спра само върху два момента от настоящия процес, които
детерминират нашата позиция:
Считам, че несъмнено е установено в производството наличието на
деликт и в тази връзка е влязлото в сила решение, което дава основание за
ангажиране на отговорността както на първия ответник, така и на неговия
6
работодател. Исковата претенция е неоснователна поради това, че
претенциите са погасени по давност. При деликт съгласно тълкувателно
решение № 5/2006 г. ОСГК и ОСТК на ВКС давността за предявяване на
претенциите и за обезщетяване имуществени или неимуществени вреди в
резултат от този деликт започва да тече от датата на деянието. В конкретния
случай има ПТП между МПС, управлявано от конкретен водач, който е бил
известен към дата на настъпване на произшествието и неговите данни са
могли да бъдат познати от наследниците на другия участник в инцидента, при
проявена дължима грижа още към този момент или ден–два след това, като е
и издаден протокол за ПТП с пострадали лица, доколкото помня съставен на
следващия ден след пътния инцидент. В тази връзка, моля да съобразите, че
наследниците на пострадалия са имали активно участие чрез упълномощения
от тях повереник още в първите дни от образуването на ДП във връзка с
разследване на причинете за ПТП-то. Те са подавали множество молби и са
участвали в отделни съдопроизводствени действия, като са получавали и
информация за това кой е другия участник в инцидента, тоест водача на
превозното средство. При пътен инцидент реализиран между моторно
превозно средство и пешеходец, и в случай, че водача на превозното средство
е известен, няма как да не бъде възможно предявяване на претенциите още от
момента на узнаване кой е другия участник в инцидента – водача на товарния
автомобил. При положение, че е известен водача, от този момент ищеца е
имал възможност да реализира претенция за вреди. Воденето на наказателно
производство не води до прекъсване или спиране на течението на давностния
срок за предявяване на тези претенции, поради което и претенцията е
погасена по давност на 04.05.2019 г. Крайният момент, в който ищецът е
можел да установи кой е автора на деянието е датата на първите материали по
разследването, с които се е запознал, а именно до 30.06.2015 г. Дори от този
момент да се приеме, че са узнали кой е дееца причинил ПТП-то, то на
30.06.2020 г. е изтекла погасителната давност. Предявяване на такава
претенция на 10.05.2021 г. в хода на НОХД № 349/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Варна не променя изводите и позицията, която развих пред
Вас, защото не е приета за съвместно разглеждане в наказателния процес,
като няма данни същата да е предявена след връщането й и неприемането й
пред гражданския съд. Дори да се приеме, че такава претенция е предявена на
10.05.2021 г., то от една страна с факта на връщането й се заличава ефекта на
предявяване на такава претенция, предвид непредявяването й, но и сама по
себе си е извън петгодишния давностен срок. С оглед съдбата на главното
вземане, моля да приемете, че акцесорната претенция за лихви също е
погасена по давност. Няма как да бъде споделена позицията, че едва от
момента, в който е доказана вината на ответника Б.Д. в наказателното
производство, започва да тече давностния срок, защото предмета на
наказателния процес е различен от търсенето и ангажирането на гражданска
отговорност. Наказателният процес в досъдебна и в съдебна фаза не е процес
относно вземането, което е предмет на разглеждане в настоящия процес.
Воденето на досъдебно производство и на наказателно производство не се
приема, че прекъсва или спира теченото на давностния срок.
Желанието на колегата е да измести времево началото на давностните
срокове. Това няма как бъде прието за основателно, тъй като ако тази позиция
бъде споделена, може да се получи хипотеза, в която ако наказателното
производство продължи 10 – 15 години, ще излезе, че през този период от
време не е текла никаква давност и едва след приключване на назателното
7
производство могат да предявят такава претенция. Това виждане е отречено и
от самото ТР № 5/2006 г. на ОСГТК на ВКС. Вярно е, че има случаи, деликти,
при които дееца не е неизвестен и едва от установяване на извършителя на
противоправното деяние ще започне на тече давността. Това е втората
хипотеза за разглеждане в това тълкувателно решение, но несъмнено
настоящия казус не попада в тази хипотеза. Деецът, водачът на товарния
автомобил, е известен към момента на извършване на деянието. Ако не е бил
известен за ищеца е могло да бъде установено при положена дължима грижа
още на следващите дни от деянието. Неупражняването на такива усилия не
дава основание за приемане на хипотезата, че давност не е текла.
Ако не споделите тази теза, моля да споделите алтернативната ми
такава, като приемете, че ПТП-то е резултат на изключително съпричиняване
от страна на пострадалата. На практика сме пред хипотеза, от която има едно
„самоубийствено поведение“, а именно нощно време, по време на гъста
мъгла, на пътен участък част от републиканската пътна мрежа на страната,
някой пешеходец да се движи в зоната на разделителната линия, не знам на
какво може да разчита този човек. Това е липса на елементарен инстинкт за
самосъхранение. Такова поведение не може да бъде толерирано. Касае се за
изключително груби и съществени нарушения на ЗДП от пешеходеца, които в
най-общ план се свеждат до неправомерно движение вместо по наличния
банкет, по платното за движение и то не в края на платното за движение,
евентуално при липсата на банкет, съгласно изискванията на разпоредбата на
чл. 108 от ЗДП. Пешеходката не може да се приеме, че е пресичала платното
за движение, а на практика се е движила по самото пътно платно, в лентата на
движение срещуположна на товарния автомобил, при силна ограничена
видимост, като явно пешеходката се движила по този начин продължително и
без да се съобрази с посоката и скоростта на предлижаващия товарен
автомобил. Независимо от липсата на мъгла и ограничена видимост,
възприятията на човешкото око са позволявали да възприеме товарния
автомобил на една значителна дистанция от 100 м поне, защото неговите
фарове при нощно време са осветявали една площ и пешеходеца е можел да
възприеме тази дистанция и да коригира неправомерното си поведение, като
напусне пътното платно. Пешеходецът и това не е направил. Този товарен
автомобил се е движил по плътното за движение, като е издавал звук, който
също може да се възприеме от слуховия апарат на пешеходката, което също
дава основание да приемем, че нейното противоправно поведение е в пряка
причинна връзка с резултата. Моля да приемете, че съпричиняването не е по
малко от 90%. В тази връзка, моля да имате предвид задължителна сила на
присъдата по наказателното производство и да съобразите скоростта, с която
се е движил товарния автомобил. Моля да съобразите и обстоятелството, че
пешеходката няколко пъти е можела да избегне опасността.
Съобразявайки обичайната практика за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и родствената връзка, както и ангажираните гласни
доказателства, считам че обезщетението не може да надхвърля сумата от
100 000 лв., преди редукцията, а след редукцията не може да надхвърля
сумата на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв.
Моля за изводи и произнасяне в тази насока.
Моля да ни присъдите сторените разноски по представения списък.
АДВ. А.: Това тълкувателно решение ми е известно и докладчикът с-я
8
В.а е на същото мнение, че давността започва от откриването на дееца. В
наказателното дело Б.Д. е само свидетел. Ами ако бях завел дело срещу
човек, който не е виновен?
Относно твърдението за 90% съпричиняване – много съдии във ВКС
посочват, че когато се извършва престъпление в сферата на транспорта,
винаги се смята, че МПС е с далеч по-голяма разрушителна сила отколкото
човешката дейност. Пострадалото лице се е връщала от преглед в гр. Варна,
изтървала е автобуса и е тръгнала пеша. Как е станало, цялото дело се
основава на разпита на този един свидетел. Човек може да мисли, щом е на 20
см от осевата линия, може да е била в другото пътно платно. Има различни
предположения. Ние се отнасяме с уважение към водача на МПС-то, затова и
искахме условна присъда. Това е морална отговорност, не може да бяга
съвсем от отговорност. В с.з. можеше дееца да се извини на сина на
починалата, да съжали, че не е искал да убие майка му, но такова нещо
нямаше. Ние не искаме просто ей така пари. Моят доверител много разчиташе
на майка си, тя му беше опора. Много се грижеше за него. Няма нищо друго в
живота му. Той работи на различни хора в с. Кичево за по 10-20 лв. Майка му
му липсва. За мен шофьорът е виновен толкова, колкото съдът определи.
Това е подигравка. Все пак е смъртен случай. Разбирам колегата. Би
следвало и да защитавате вашите подзащитни, които имат милиони.
СЪДЪТ, на основание чл.149, ал.2 от ГПК обявява устните състезания
за приключили и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:26ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9