РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 4.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Елисавета Янкова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
474 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че на
04.06.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на
ответника Н.И.В. кредит за покупка на стоки и услуги по договор с № CREX-14940883.
Общият размер на кредита бил 1486,06 лева от които 1299
лева обща цена на закупени от В. стоки и 187,06 лева застраховка „Защита на
плащанията“. Сумата по застраховката било договорено да се заплати директно на
застрахователен агент, а застрахователната премия е разпределена за плащане
заедно с погасителните вноски. Сумата по отпуснатия кредит било договорено да
се заплати директно на търговски партньор. Договорена е и възнаградителна лихва
в размер на 374,42 лева като така общият размер на задължението станал 1860,48
лева, която сума следвало да бъде изплатена на 18 броя равни месечни вноски,
всяка от които по 103,36 лева. Датата на последната погасителна вноска била
20.11.2018г. Поради преустановяване на
плащанията от длъжника настъпила предсрочна изискуемост за което
кредитополучателят бил уведомен.
На 13.12.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” АД подписали приложение към Рамков договор за прехвърляне на вземания
от 27.07.2017г. по силата на което вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД срещу Н.И.В. било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” АД, като
прехвърлителят упълномощил „Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми
длъжника за прехвърлянето. Ищецът изпратил уведомително писмо до ответника за
извършеното прехвърляне, което било получено лично от Н.И.В. на 10.01.2019г.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 6766/2018г. на
Русенски районен съд за следните суми:
-
1486,06 лева главница със законната лихва;
-
374,42 лева договорна лихва за периода 20.06.2017г. до
20.11.2018г.
-
193,62 лева обезщетение за забава за периода
21.07.2017г.- 02.10.2018г.
-
91,08 лева разноски по заповедното производство.
Н.И.В. не била открита за връчване на заповедта за изпълнение, поради което
на кредитора било указано да установи вземането си в исково производство, във
връзка с което е предявен настоящия иск.
Н.И.В., чрез особен представител депозира отговор на исковата молба с който
оспорва предявените претенции. Оспорва извършената цесия и надлежното й
съобщаване. Оспорва наличието на предсрочна изискуемост както и допустимостта
предсрочната изискуемост да се съобщава в исково производство на особен
представител. Твърди, че са нарушени императивни правила за съобщаване на
преддоговорна информация. Счита, че договорът за кредит е недействителен поради
нарушение на разпоредби на ЗПК. Навежда доводи, че продажбата на
застрахователен продукт в пакет с друга стока и услуга е регламентирана в
европейското законодателства, което в случая е нарушено.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание
на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 04.06.2017г. е бил сключен договор за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и кредитополучателя Н.И.В., по силата на който кредиторът се е
задължил да кредитира В., като заплати пряко на търговски партньор закупена от
последната стока. Посочено е, че финансираната стока е „смартфон HUAWEI
mate” на стойност 1299 лева, договора се сключва за срок от 18
месеца при лихвен процент от 31,44% и годишен процент на разходите 36,40%.
Освен за стойността на мобилния телефон „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
кредитира и заплащането на премията по застраховка „Сигурност на плащанията в
размер на 187,06 лева, като така общият размер на предоставената в кредит сума
става 1486,06 лева.
На 04.06.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заплатило на
„Технополис България“ ЕАД сумата от 1299 лева представляваща цена на мобилен
телефон „HUAWEI МАТЕ 9“, който е бил закупен от Н.И.В..
По делото е представен и сертификат № CREX-14940883, в който се сочи, че същият удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу заплащане на
застрахователна премия се съгласяват да застраховат Н.И.В. по застраховка
„Закрила на плащанията Плюс“ в качеството й на кредитополучател по договор за
кредит № CREX-14940883. В сертификата са посочени покритите рискове, начина на определяне на
застрахователната премия, застрахователната сума и срока на застраховката. Сертификатът
е подписан от „застрахован“ и „застраховащ“. Подписа за „застрахован“ визуално
прилича на подписа на Н.И.В., а подписа за „застраховащ“ не е ясно от кого е
положен.
На 27.07.2017г. е бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (л.17) по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърля
на „Агенция за събиране на вземания” АД ежемесечно свои необслужвани вземания,
които се индивидуализират в приложения към договора. В приложение от
13.12.2017г. (л.25-27) е посочено, че на ищеца се прехвърля и вземането срещу Н.И.В.
по договор за кредит № CREX-14940883.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД писмено е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания” АД да съобщи на длъжниците за прехвърлените вземания
(л.28), като такова уведомление за прехвърлянето на процесното вземане се
съдържа в приложеното на л.29 уведомително писмо. „Агенция за събиране на
вземания” АД е изпратила такова уведомление до Н.И.В. (л.30), но последната не
е открита и писмото е останало непотърсено.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съдът на европейския съюз многократно е подчертавал, че националният съд е
длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Дитектива
93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, а аргументи в този смисъл са изложени в решенията по делата
С-243/08, т. 3; С-40/08, т.32; С-168/05, т.38
и други.
И в по-нови дела на СЕС се преповтарят и доразвиват посочените разбирания,
като в подкрепа на необходимостта от служебна проверка за неравноправност на
договорните клаузи се сочи аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба
страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на възможността
да преговаря, така и от степента на информираност, което може да го накара да
приеме условията установени предварително от продавача или доставчика (дела
С-32/14, С-377/14).
Сочи се в практиката на СЕС също така (решение по дело С-497/13), че
съществува не малък риск поради незнание, потребителят да не се позове на
правна норма предназначена да му предостави защита, а това би довело до липса
на ефективна защита на потребителя, ако националния съд не преценява служебно
спазени ли са изискванията, произтичащи от нормите на Съюза в областта на
защитата на потребителите.
От цитираните решения на СЕС
следва недвусмислено, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори.
Настоящият състав на съда счита, че договорът за потребителски кредит № CREX-14940883 нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит поради
което е недействителен.
На първо място нарушено е законовото изискване за минимален размер на
шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация.
В съображение 31 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити е посочено, че:
„За да се даде възможност на потребителя да познава
своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин.“
От
една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е
достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да
се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази
връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК. изисква всички елементи на
договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкциониран с недействителност
на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В разглеждания случай договорът е отпечатан с шрифт Times
New Roman, размер 11, което се установява при визуално сравнение. Използването
на шрифт с такъв размер е в нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание. За
извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи
се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания
по смисъла на чл. 195, ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на част от текста на
договора (например част от т.1 от Условията по договора) в използвания шрифт Times
New Roman с размер 11 (с който текста е отпечатан) и съответно размер 12 (който
би следвало да е най-малкия допустим размер за отпечатване на договора):
1. С подписването на този документ от лицата, посочени
като "Кредитор" и "Кредитополучател", се сключва Договор за
потребителски кредит. Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с този
Договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения(те)
Търговски партньор(и). Извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя
кредита, предмет на този Договор, съставляващ плащане, извършено от името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосоченият(те) търговец(вци) от Кредитополучателя, и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора месечните погасителни вноски, указани
по размер в поле "Месечна погасителна вноска" и брой в поле
"Брой погасителни вноски".
1. С подписването на този документ от лицата, посочени
като "Кредитор" и "Кредитополучател", се сключва Договор за
потребителски кредит. Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с този
Договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения(те)
Търговски партньор(и). Извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя
кредита, предмет на този Договор, съставляващ плащане, извършено от името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосоченият(те) търговец(вци) от Кредитополучателя, и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора месечните погасителни вноски, указани
по размер в поле "Месечна погасителна вноска" и брой в поле
"Брой погасителни вноски".
Горното показва недвусмислено, че текста на договора е отпечатан на шрифт с
размер 11, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 във
връзка с чл. 10 ал.1 от ЗПК.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така
и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание за
нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и на лихва или други разходи по кредита.
Ответницата несъмнено дължи връщането на сумата 1299 лева, с която е била заплатена цената на закупения от нея мобилен телефон, тъй
като по този начин посочената сума й е била предоставена. Същата обаче не дължи
сумата 187,06 лева, посочена от ищеца като застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“. Това е така, тъй като не се доказа такава
застраховка да е била сключена, нито се доказа, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е заплатило тази премия на застрахователя. По делото е представен
писмен документ озаглавен „Сертификат“, в който се твърди, че удостоверява, че
посочен застраховател се е съгласил да застрахова ответницата по застраховка „Защита на
плащанията“. Този сертификат със сигурност не представлява договор за
застраховка, и по делото няма представен такъв договор. Съгласно чл. 344 от КЗ,
действал и към момента на сключване на договора за потребителски кредит:
„Застрахователният договор се сключва в
писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.“
Т.е. писмената форма при застрахователните договори е форма за
действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото.
На следващо място т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ,
който доказва само, че издателя му е направил определено изявление, но не и че
това изявление е истина. В случая издателите на серификата са „удостоверили“,
че застраховател се е съгласил да застрахова
кредитополучателите по застраховка „Защита на плащанията“, но дори и да
се приеме за вярно, че застрахователя „се е съгласил да застрахова“ това не
означава, че е застраховал в предвидената в закона форма. А дори и изразеното
съгласие не може да се приеме за установено, тъй като издателите на
„сертификата“ не могат да удостоверят този факт с издаването му. Не на последно
място и плащане по застрахователен договор към застраховател също не се
установи. За това разход за застраховка, която да ползва Н.И.В. не е бил
направен и сумата 187,06 лева посочена като платена застрахователна премия не се
дължи от ответницата.
Възраженията на представляващия на Н.И.В. във връзка със съобщаването на
цесията са неоснователни. Съобщението за извършената цесия е приложено към
исковата молба и връчено на представляващия длъжника и съгласно трайно
установената практика на ВКС (част от която е цитирана в исковата молба) това
връчване следва да се сита за редовно и поражда правно действие.
По спорния въпрос дали поражда правно действие съобщение за цесия връчено в
хода на производството на особен представител, в практиката на Русенски окръжен
съд се затвърди виждането, че такова връчване е валидно, поради което и в
настоящото дело това връчване ще бъде зачетено. Настоящият състав не споделя
аргументите на РОС в подкрепа на това разрешение, поради което такива няма да
бъдат излагани.
Възраженията свързани с настъпването на предсрочната изискуемост са
ирелевантни поради приетата нищожност на договора- договор между страните няма
и задължението на ответницата да върне чистата получена сума произтича от
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, която е частен случай на общото правило, че
полученото без основание (или на нищожно основание) следва да се върне и това
задължение няма общо с настъпване на предсрочна изискуемост.
По изложените съображения установителните искове следва да се уважат само в
частта за съществуване на вземането на ищеца в размер на 1299 лева, която сума Н.И.В.
е получила от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, като последното дружество е заплатило закупения от нея мобилен телефон.
Тази сума подлежи на връщане на основание чл. 23 от Закона за потребителския
кредит, за това в тази част предявеният иск е основателен, а предвид
нищожността на договора и предвид факта, че сумата за застрахователната премия
не се установи реално да е използвана за заплащането на такава, във останалите
части искът следва да се отхвърли.
Ищеца предявява в условията на евентуалност осъдителни искове за всички
предявени вземания, ако същите не бъдат установени с предявените установителни
искове. На това процесуално условие отговарят отхвърлените искове за размера
над 1299 лева до 1486,06 лева главница, както и за договорна лихва и за лихва
за забава и тези претенции следва да бъдат разгледани и като осъдителни, като
отново следва да се отхвърлят по същите съображения, изложени и по
установителните искове. Тези вземания на ищеца не съществуват от
материалноправна гледна точка и предявени с осъдителни искове също са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.”
В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ
размер 2054,10 лева, а общият размер на
дълга, който се установява е 1299 лева. Предвид частичната основателност на
претенцията направените разноски в заповедното производство от 91,08 лева
следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в размер на 57,60
лева. От направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на
559,44 лева на ищеца следва да се присъдят съобразно изхода на делото (като се
съобрази допълнително и отхвърлянето на осъдителните искове) сумата 258,69
лева. Мотивиран така съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането
на “Агенция
за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 срещу срещу Н.И.В., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата 1299 лева
представляваща главница по договор за потребителски
кредит № CREX-14940883 сключен на 04.06.2017г. между Н.И.В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, ЕИК 130697606
и е било прехвърлено по
договор за цесия от 27.07.2017г. на “Агенция за събиране на вземания”
АД,
със законната лихва върху тази сума от 2.10.2018г. до
окончателното изплащане, за което вземане
е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 6766/2018г.
на Русенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ на “Агенция
за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 за установяване на
вземания на дружеството срещу Н.И.В., ЕГН **********, с адрес *** по договор за
потребителски кредит № CREX-14940883 сключен на
04.06.2017г. между
Н.И.В. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД гр.
София, ЕИК 130697606, правата по който договор са били
прехвърлени по договор за цесия от 27.07.2017г. на
“Агенция за събиране на вземания” АД и за които
вземания е била издадена заповед за изпълнение по
ч.г.д. № 6766/2018г. на
Русенски районен съд както следва:
-
главница над размера 1299 лева до предявеният размер от 1486,06 лева със законната лихва от 02.10.2018г. до
окончателното изплащане,
-
374,42 лева- договорна лихва за периода 20.06.2017г. до
20.11.2018г.
-
193,62 лева- лихва за забава за периода 21.07.2017г. до
01.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ на “Агенция
за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 за осъждане на Н.И.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Агенция за събиране
на вземания” АД следните суми по договор за
потребителски кредит № CREX-14940883 сключен на
04.06.2017г. между
Н.И.В. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД гр.
София, ЕИК 130697606, правата по който договор са били
прехвърлени по договор за цесия от 27.07.2017г. на
“Агенция за събиране на вземания” АД, както следва:
-
главница над размера 1299 лева до предявеният размер от 1486,06 лева със законната лихва от 02.10.2018г. до
окончателното изплащане,
-
374,42 лева- договорна лихва за периода 20.06.2017г. до
20.11.2018г.
-
193,62 лева- лихва за забава за периода 21.07.2017г. до
01.10.2018г.
ОСЪЖДА Н.И.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин
10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4
разноски по
ч.г.д. № 6766/2018г. на РРС в размер на 57,60 лева, както и разноски по настоящото дело в размер на 258,69
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/