№ 3346
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100509088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20125302 от 27.05.2021 г., постановено по гр. дело № 37069/2020 г. по
описа на СРС, 79-ти състав, частично са уважени предявените от „Т.-С.” ЕАД срещу А. Б. Г.,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 2
861,95 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с
аб. № 081089; сумата от 32,35 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г„ ведно със законната лихва върху сумите от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.03.2019 г. до окончателното плащане, както
и сумата от 270,09 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 20.02.2019 г., за които суми по ч. гр. дело №
12589/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 07.03.2019 г. като са отхвърлени иска за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 270,09 лв. до пълния предявен размер
от 294,64 лв., или за размера от 24,55 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер на 4,42 лв. за периода от
02.03.2017 г. до 20.02.2019 г.
Със същото решение А. Б. Г. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 756,94 лв., представляваща разноски за държавна такса, депозити за
1
експертизи и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, и сумата от 112,83 лв., разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 12589/2019 г. по описа на СРС, 79-
ти състав.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която установителните искове са били
частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен
представител - адв. В.Т., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и
необоснованост на изводите. Поддържа, че в конкретния случай исковата молба не отговаря
на изискванията за редовност, тъй като не е направил никакви конкретни фактически
твърдения относно периода и количеството доставена на ответника топлинна енергия. Сочи,
че заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ е изготвено въз основа само на
представени от ищцовото дружество документи, което е и заявило в съдебно заседание от
13.05.2021 г. Изтъква, че в нарушение на чл. 183 ГПК първоинстанционният съд е отказал да
уважи искането за представяне в оригинал на представените по делото писмени
доказателства, което препятствало възможността за установяване на факта дали такива
съществуват. Не било представено нито едно доказателство, което да установява размера на
вземането. Моли съда да отмени решението и отхвърли предявените искове.
Въззиваемият ищец - „Т.-С.” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „ПМУ И.“ ООД, в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не са подал отговор на въззивната жалба и не е взел становище по същата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ответника А. Б. Г.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като особеният представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
2
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Противно на поддържаното исковата молба е редовна. В същата са изложени
конкретни фактически твърдения, че ищецът има право на вземане от ответника за
доставена топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабеден имот, находящ
се в гр. София, ж. к. „*******, с аб. № 081089 за процесния период 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., както и на мораторна лихва, следствие на твърдяната забава за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия.
По отношение на оплакването, касаещо допуснато нарушение на чл. 183 ГПК следва
да се отбележи, че целта на задължаването на някоя от страните да представи оригинала на
приложен в препис документ е насрещната страна да докаже свое твърдение, че такъв
оригинал липсва или, че неговото съдържание е различно от обективираното в представения
препис. При липсата на такива твърдения отправянето на искане по чл. 183 ГПК се явява
направено без връзка с посочените от насрещната страна обстоятелства. В настоящия
случай, искането за представяне на оригиналите на посочените в отговора на исковата молба
документи, е направено във връзка с общо оспорване от особения представител на ответника
на автентичността и верността на посочените книжа, без обаче нито да се излагат твърдения,
че преписите не съответстват на оригинала, нито че въобще няма оригинал на посочените
документи, /молба-декларация, Удостоверение от „ПМУ-София 98“, Протоколи от ОС на
ЕС и договор между ищеца и „ПМУ-София 98“/. В този ред на мисли законосъобразно СРС
е оставил искането без уважение. Нещо повече, в рещаващите си изводи, съдът не е позовал
на документите, чието представяне в оригинал е изискано. Ето защо не е допуснато
твърдяното процесуално нарушение.
По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване дали е доставяна
топлинна енергия от ищцовото дружество следва да се отбележи, че противно на
поддържаното в жалбата - трето лице-помагач –- „ПМУ И.“ ООД е предстамвило изисканите
по реда на чл. 190 ГПК документи /молба от 06.04.2021 г. на лист 77 по делото на СРС/, от
които се установява, че за отчетния период не е бил осигуряван достъп за отчет на уредите,
поради което следва да намери правилото на чл. 70, ал.4 от Наредба № 16-344/2007г. за
топлоснабдяването предпоставки за начисляване на топлинна енергия за процесния период
при неосигурен достъп. От кредитираното пък от настоящия състав на съда заключение на
вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че реално доставената
топлинна енергия за процесния период до имот е на стойност 3128,82 лв., представляваща
разликата между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури
и сумите за възстановяване по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон. Изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното
3
материално правоотношение лице – „ПМУ И.“ ООД, като съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз
основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството,
извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в
съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и
изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като
съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала
тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия
топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба методология. Ето защо са необосновани оплакванията във въззивната
жалба, че ищецът не е установил реално доставената топлинна енергия до процесния
топлоснабден обект
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и
относно размерите на уважените обектвино съединени главни установителни искове, то в
съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20125302 от 27.05.2021 г., постановено по гр. дело №
37069/2020 г. по описа на СРС, 79-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.-С.” ЕАД
срещу А. Б. Г., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения
размер от 270,09 лв. до пълния предявен размер от 294,64 лв., или за размера от 24,55 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение
в размер на 4,42 лв. за периода от 02.03.2017 г. до 20.02.2019 г., е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.-С.” ЕАД - „ПМУ И.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5