№ 839
гр. Благоевград, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500651 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. А.А., като процесуален
представител на С. ХР. К., ЕГН ********** и АНД. Д. К., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. П., ул. „Б.“ №9, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „П. Т.“ №6, против
Определение №403 от 14.06.2022 г., постановено по гр.д. №614/2022 г. по описа на РС-П..
С атакуваното определение са оставени без разглеждане субективно (активно и пасивно)
съединените положителни установителни искове, предявени от ищците С. ХР. К., ЕГН
********** и АНД. Д. К., ЕГН ********** - и двамата с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 9, срещу
ответниците ЕЛ. Г. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 9 и Г. Д. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 33, с които се претендира да бъде признато за
установено, че до продажбата на сграда с идентификатор 56126.602.814.3, която ищците са
извършили с нотариален акт № 093/18.07.2019 г. по нот. д. № 281/19 г. на нотариус
Костадинка Топалова (с рег. № 510 на Нотариалната камара), те са били собственици на този
имот, на основание придобивна давност, като производството по делото е прекратено.
Жалбоподателите считат, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Оспорва се
изложеното в процесното разпореждане, че процесният иск е недопустим. Твърди се, че ако
предявеният от жалбоподателите иск бъде уважен, ще бъдат отречени правата на
ответниците на всички възможни основания, като непредявените такива ще се преклудират,
с оглед на което можело да се направи извод, че за ищците е налице правен интерес от
предявяване на иска. Навежда се, че съгласно съдебната практика ищецът има правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост, ако с него иска да защити свое
право, фактическо състояние или правно очакване. Посочва се, че в конкретния случай
ищците са поддържали в исковата молба, че чрез предявения от тях иск целят да се защити
1
правото им на собственост, придобито на основание давност, текла по време на брака.
Излага се, че ако искът бъде уважен, независимо дали ответниците са се позовали на давност
или на друго правно основание, съществуването на правото на ищците ще бъде установено
по отношение на ответниците със сила на пресъдено нещо, а правата на ответниците ще се
отрекат на всички наведени основания, като ще бъдат обвързани от влязлото в сила съдебно
решение, което ще е задължително за тях. Твърди се още, че чрез установителен иск могат да
се защитават и фактически състояния, напр. владение преди да е придобито правото на
собственост, и като не е взел предвид тази хипотеза първоинстанционният съд е постановил
изцяло неправилен и незаконосъобразен акт. Настоява се за отмяна на атакуваното
определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото.
След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с наведените в частната жалба доводи, настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
От материалите по гр.д. № 614/2022 г. по описа на РС-П. се установява, че
първоинстанционното дело е било образувано въз основа на искова молба, подадена от С.
ХР. К., ЕГН ********** и АНД. Д. К., ЕГН ********** - и двамата с адрес в гр. П., ул. „Б.“
№ 9, против ответниците ЕЛ. Г. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 9 и Г. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „К.“ №33. С исковата молба е поискано от ищците,
съдът да приеме за установено, че до продажбата на сграда с идентификатор 56126.602.814.3
по КККР на гр. П., която са извършили с нотариален акт № 093/18.07.2019 г. по нот. д. №
281/19 г. на нотариус Костадинка Топалова (с рег. № 510 на Нотариалната камара), те са
били собственици на този имот, на основание придобивна давност.
Правният интерес от исковата претенция се обосновава с твърдения, че: ищците са съпрузи
от 31.10.1982 г. и към брака им е приложим режимът на съпружеската имуществена
общност; с нотариален акт № 182/07.10.1994 г. по нот. д. № 711/94 г. на Районен съд - гр. П.,
издаден в полза на втория ищец, той е бил признат за собственик по давност на процесната
сграда; с цитирания нотариален акт от 18.07.2019 г. двамата ищци са продали сградата на
тяхната дъщеря Елена Андонова Андонова; с влязлото в сила Решение № 8157/10.06.2021 г.
по гр. д. № 1033/20 г. на Районен съд - гр. П. е било признато за установено по отношение
на дъщеря им и на нейния съпруг Иван Владимиров Андонов, че сегашните ответници са
собственици по наследство на идеални части от същия имот - 4/6 идеални части за Е.К. и 1/6
идеална част за Г.К.; ищците не са обвързани от съдебното решение, тъй като не са били
участници в делото, по което то е било постановено.
С Разпореждане №378 от 19.05.2022 г., РС-П. е приел, че исковата молба страда от страда от
следните нередовности: 1) в титулната й част не е отразена цената на предявените
2
субективно съединени искове, въпреки че те са оценяеми; 2) съществува противоречие в
твърденията на ищците за възникването в тяхната правна сфера на собствеността върху
процесния имот, доколкото на стр. 2, абз. 3 е посочено, че те не са придобили по давност
имота, а впоследствие било заявено, че са собственици въз основа на давностно владение,
като липсвало ясно и систематизирано изложение за конкретния времеви период, в който
владението е било упражнявано, и за наличието на съпружеска имуществена общност
помежду им към момента на изтичането на давностния срок; 3) отсъства обосноваване на
правния интерес от това ищците да водят установителен иск за собственост към минал
момент (2019 г.); 4) исковата молба изхожда от адв. Албина Анева, която разполагала с
пълномощно само по отношение на единия ищец - АНД. Д. К., но не и спрямо другия такъв
- С. ХР. К.; 5) не били ангажирани доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по
сметка на РС-П. в размер на 50 лв.; 6) исковата молба не била вписана в Службата по
вписванията-гр. П..
С атакуваното определение от 14.06.2022 г., РС-П. е оставил без разглеждане предявените
искове като процесуално недопустими и е прекратил производството по делото. Изложени
са подробни съображения в насока, че установяването правото на собственост върху
недвижим имот към конкретен минал момент, какъвто иск бил предявен по делото, е
допустим само по изключение, когато специална законова норма го предвижда, примери за
което да чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 32, ал.1, т. 2 ЗТСУ (отм.). Посочено
е, че извън тези хипотези, които са от лимитативно естество, такъв иск не може да бъде
провеждан. Посочено е още, че исковете, които в случая ищците са предявили срещу
ответниците са недопустими, защото и след оставяне на исковата молба без движение,
ищците отново претендирали изясняване на правотото на собственост към минал момент
(2019 г.).
Определението е правилно.
Съгласно Определение № 90 от 28.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1835/2019 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Теодора Гроздева, практиката на ВКС е константна и непротиворечива в
смисъл, че установяване на вещни права към минал момент е допустимо само по ограничен
вид искове, по които това установяване е релевантно за други, съществуващи към настоящия
момент права на ищеца /като например иска по чл. 13, ал. 8 от ЗВСВГЗГФ, иска по чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ, иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.). Прието е,че не са настъпили
промени в законодателството или в обществените условия, поради което не се налага
промяна на установената съдебна практика по въпроса. Според Определение № 331 от
12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 216/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка
Първанова, спор за правото на собственост към минал момент може бъде релевиран
единствено с иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
В случая липсва правен интерес от водене на иск за установяване на право на собственост
към минал момент (към 2019 г.) – до продажбата на процесния недвижим имот с нотариален
акт № 093/18.07.2019 г. по нот. д. № 281/19 г. на нотариус Костадинка Топалова, тъй като
силата на присъдено нещо се формира към момента на приключване на устните състезания -
3
чл. 235 от ГПК. Дори и след оставянето на исковата молба без движение от Районен съд П.
именно по този повод, отново се претендира установяване на правото на собственост към
минал момент (към 2019 г.). Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК предвижда възможност да
се предяви иск, за да се установи съществуването/несъществуването на едно право, когато
ищецът има правен интерес от това. Спорното материално право трябва да съществува/не
съществува към момента на предявяването на иска и само ако това е така, съдът може да
обоснове извод кому принадлежи/не принадлежи. Ако фактът на
съществуването/несъществуването на едно право или правоотношение в миналото има
значение за други правоотношения, които са налице в настоящия момент, то страната има
възможност да се защити, като предяви спорните съществуващи/несъществуващи права, но
не и като претендира в самостоятелно исково производство установяването на права към
минал момент. Ищецът има правен интерес да предяви иск за право на собственост към
настоящия момент и срещу лицето, което претендира да е собственик, и по този иск ще бъде
изследван и въпросът дали това лице е било собственик и към минал момент. Процес за
състоянието на собствеността към минал момент е безпредметен, тъй като няма да даде
защита на накърнени към настоящия момент права (Определение № 121 от 29.06.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2274/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов).
Ето защо, атакуваното определение, с което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, е оставен без
разглеждане, като недопустим, а производството по делото е прекратено, като валидно,
допустимо и правилно ще следва да се потвърди.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №403 от 14.06.2022 г., постановено по гр.д. №614/2022 г.
по описа на РС-П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателите, пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4