Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
27.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Светла Атанасова и с участие на прокурор Димитър Арнаудов при Окръжна прокуратура – Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 186 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Н.С.И.,***, депозирана чрез адвокат Б. Г.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260166/20.05.2021г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 2242/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000937 от 05.11.2020г.
на началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр. Варна, с което на Н.С.И. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева
на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че
правото на защита е било нарушено поради непрецизното описание на вмененото му
нарушение, като се обективира и твърдение, че актът е съставен в нарушение на
изискванията на чл.40 от ЗАНН. Сочи се, че санкционираното лице не е осъществявало
таксиметров превоз на пътници на територията на Община Каолиново, поради което
не е следвало да разполага с удостоверение за извършване на таксиметров превоз
за територията на общината. Навеждат се и аргументи, че водачът е наказан два
пъти за едно и също нарушение с две отделни наказателни постановления. Релевира
и доводи за „маловажност“ на описаното в акта и в НП деяние, поради което
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
постановление. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно
и своевременно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ИА
„Автомобилна администрация“, РД „Автомобилна администрация“ – Варна, депозира
писмен отговор директора на РД „АА“ – Варна, в който излага аргументи за
неоснователност на оспорването. Отправя претенция за присъждане на съдебни
разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и
не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Н.С.И. извършвал
таксиметрови превози. В тази връзка на 29.07.2020г. управлявал лек автомобил
марка „Ф.“, кат.М1 с рег. №.., като се движел с включен ЕТАФП на „заето“ по
автомобилен път с. Климент – гр. Шумен в посока гр. Шумен. Около 07.50 часа в
с. Венец, област Шумен, на 500 метра след бензиностанция „Лукойл“, бил спрян за
проверка от служители при РД „Автомобилна администрация” – Варна.
Било констатирано, че
управляваният от И. автомобил е обозначен, маркиран и оборудван като работещо
такси, съгласно изискванията на Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз
на пътници, както и че в момента на проверката водачът извършва таксиметров
превоз на 6 броя пътници. По време на проверката водачът представил пътен лист
№00014/29.07.2020 год. и пътна книжка серия „Н“, №04222/01.07.2020г., от които
се установявало, че превозът е започнал от с. Климент, община Каолиново на
29.07.2020г. В същото време по време на проверката, във връзка с поискано от
водача Разрешение за извършване на таксиметров превоз, било установено, че И.
притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил /УВЛТА/ №018299,
валидно за Община Шумен, но не притежава удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил за общината, от територията на която е започнал превоза.
За констатираното
нарушение против водача бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 276978 от 29.07.2020г, в който актосъставителят посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.18, т.5 от Наредба №34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя и бил подписан от него, след като е изложил, че няма
възражения. Впоследствие не се възползвал от законното си право и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнителни възражения. Въз основа на акта
било издадено и обжалваното НП.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че при съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не се констатират
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
санкционния акт на формално основание. Съдебният състав, след като съобразил
относимата правна уредба, събраните доказателства и твърденията на
жалбоподателя, формирал и решаващото си становище относно безспорната
установеност на приписаното на И. нарушение. Същото, според съда, не разкривало
белезите на „маловажна“ простъпка, поради което предходната инстанция
потвърдила атакувания пред нея санкционен акт.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка,
решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на правомощията му.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил правилни
изводи за законосъобразност на наказателното постановление и за липса на
основания за неговата отмяна.
Не се споделят
твърденията за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН. Противно на застъпената от касатора теза, настоящата
инстанция намира, че актът е съставен при стриктното съблюдаване на правилата
относно изготвянето на документа в присъствие на свидетели и неговото
подписване. В случая се установя, че като свидетел-очевидец е посочен К.К.,
който е положил своя подпис и с това е удовлетворено изискването на чл.43, ал.1
от ЗАНН за наличие на подпис на поне един от вписаните свидетели, ако са повече
от един. Актът е предявен и връчен на соченото за нарушител лице и то, след
запознаването със съдържанието му, е отразило, че няма възражения, осъзнавайки
какво нарушение му се приписва. В тази връзка, касационният състав не кредитира
и твърденията на инициатора на настоящото производство за неясно описание на
простъпката му. Деянието му е идентифицирано пределно ясно от обективна и
правна страна, като изрично и актосъставителят и АНО са посочили, че лицето
извършва таксиметров превоз в нарушение на изискване от Наредба № 34 от 1999г.
за таксиметров превоз на пътници.
Не се споделят и
твърденията, изложени в касационната жалба за противоправно повторно
санкциониране на дееца за едно и също деяние. Подобно становище е лансирано и в
хода на въззивното производство, при което районният съд е изложил
последователни и надлежно аргументирани съображения за законосъобразност на
процесното НП с оглед обстоятелството, че между простъпките, описани в НП №
23-0000937 от 05.11.2020г. и НП № 23-0000935 от 05.11.2020г. не съществува
идентичност и доколкото са засегнати различни обществени отношения, съответно за
констатирани две различни по своя характер деяния, то не е налице нарушение на
принципа „non bis in idem“ и на основание чл.18 от ЗАНН всяка една от тях подлежи на
индивидуално санкциониране.
Касационната инстанция
не споделя и твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП и по
същество. В хода на въззивното производство са събрани необходимите писмени и
гласни доказателства, установяващи, че на процесната дата водачът И. е
извършвал таксиметров превоз в нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999г.,
доколкото не е имал валидно удостоверение за водач на таксиметров автомобил за
общината, от територията на която започва превозът – в случая за Община
Каолиново. В подкрепа на това следва да се посочи съдържанието на приложения по
делото пътен лист №00014/29.07.2020г., от който по безспорен начин се
установява, че осъществяваният от жалбоподателя таксиметров превоз на пътници е
започнал именно от с. Климент, община Каолиново. От прочита на приобщения
доказателствен материал се установява също, че водачът не притежава
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за Община Каолиново, а
единствено за Община Шумен, но то се явява неотносимо в настоящата хипотеза.
Липсата на този изискуем документ бива санкционирана по реда на чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП, която е била приложена и от страна на АНО. Сочената от касатора обща
норма на чл.105, ал.1 от закона е неприложима.
Не би могло да се
сподели и твърдението на жалбоподателя за „маловажност“ на извършеното от него
правонарушение. Приложимостта на института на „маловажния“ случай на
административно нарушение се предпоставя от наличие на редица обстоятелства,
разкриващи по-ниска степен на обществената опасност стореното, съпоставена с
останалите простъпки от този вид. В казуса такива не са налице и деянието не се
отличава по нищо от обичайните случаи на несъблюдаване с изискването на чл.18,
т.5 от Наредба № 34/1999г., поради което закономерно извършителят е
санкциониран по установения в ЗАвП ред.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
От страна на ответника в настоящото
производство е отправена претенция за присъждане на разноски за юрисконсулт. В
настоящия случай страната не е упълномощавала юрисконсулт, който да е участвал
в производството, като липсват и каквито и да е действия, извършени от името на
такъв. Отговорът на касационната жалба е подписан от директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна. С оглед на изложеното разноски на страната
не се дължат, независимо от изхода на делото, поради което и искането в тази
насока следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260166/20.05.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2242/2020г. по описа на съда.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.07.2021г.