№ 537
гр. Пазарджик, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220104135 по описа за 2023 година
Производството е образувано по обективно съединени искови претенции – иск за
присъждане на издръжка в полза на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител,
съединен с иск за присъждане на издръжка за минало време – една година назад от датата на
подаване на исковата молба . Правното основание на така предявените искови претенции е
чл. 143 СК , чл. 149 СК.
В исковата си молба против В. В. В. ЕГН ********** от с. ** , ищецът В. В. В. ЕГН
********** – действащ лично и със съгласието на своята майка И. к Б. ЕГН ********** от
с. Ц** твърди , че ответникът е негов баща и че е дете, което се родило при съвместното
съжителство на родителите. Твърди , че от началото на 2021 г. те са разделени и за детето
се грижи само майката. Ответникът живеел и работел в Германия , където бил започнал
връзка с друга жена. Той обаче не заплащал издръжка на сина си , нито му изпращал
някакви подаръци. Двамата се чували по телефона и бащата обещавал, че ще му купи
различни неща необходими за училище и лично за него, но нищо до сега не бил изпълнил.
Детето било ученик в „ПГ по химия и химични технологии“ гр. Пазарджик и всеки учебен
ден пътувало до града за да учи. Освен от разходи за транспорт детето имало нужда и от
средства , за да живее нормално , да тренира и да се занимава с допълнителни неща за
своето развитие. Майката не е в състояние сама да осигури тези средства , тъй като тя била
дълго време безработна. При отглеждането на детето й помагали нейните родители. Затова
се моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на своето
непълнолетно дете В. месечна издръжка в размер на 400,00 лв. считано от датата на
подаване на исковата молба, както и да заплати издръжка за минало време / една година
назад от датата на подаване на исковата молба / в размер от 4800,00 лв. Сочат се
1
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника
особен представител, който поддържа възражение по размера на претендираната издръжка.
Оспорва искането за приложение на процедурата по чл. 176 ГПК , предвид отсъствието на
ответника и неговото процесуално представителство по реда на чл. 47 ал.1 -5 ГПК.Не се
възразява по приемането на писмените доказателства.
На основание чл. 15 ал.6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален доклад от
ДСП гр. Пазарджик, а също така на основание чл. 15 ал.1 ЗЗДт, детето В. В. В. е изслушано
и лично от съда в открито съдебно заседание.
Пазарджишки районен съд , след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала до
началото на 2021 г., като от съвместното им съжителство имат едно родено дете – ищецът
В. В. В. , роден на 29.04.2008 г. съгласно удостоверение за раждане , издадено въз основа на
акт за раждане № 0631/30.04.2008 г. на Община Пазарджик.
Според представеното по делото удостоверение № 102/ 19.10.2023 г. , издадено от
директора на ПГХТ гр. Пазарджик, детето В. В. В. е записан като ученик в същото
училище - дневна форма на обучение за учебната 2023/2024 г.
Съдът във връзка с призоваването на ответника е извършил служебна справка за
местоработата му , видно от която справка , ответникът няма регистрация по трудово
правоотношение на територията на РБългария към 01.02.2024 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитана свидетелката м К.
р , която в показанията си установява, че фактическата раздяла между родителите датира от
началото на 2021 г. Свидетелката твърди, че бащата не полага никакви грижи за детето , не
му заплаща издръжка, а тази отговорност е поета изцяло от майката и нейните родители.
Детето било ученик в гимназия в гр. Пазарджик , посещавало редовно учебните занятия и
пътувало всеки ден до града. Свидетелката твърди, че освен от средства за храна , облекло и
учебни пособия , детето се нуждае и от допълнителни средства за посещение на извънкласни
занимания, които ще допринесат за правилното му физическо развитие. Свидетелката
установява още, че след раздялата на двамата родители, бащата заминал да живее в
Германия, където работел във фирма за поддръжка на чистота. Връщал се периодично в
България , но не проявявал интерес към детето си. Намал родени други деца.
От приетият по делото социален доклад изх. № ПР /Д-РА 58-001/10.04.2024 г. , по
описа на Д ”СП” – гр. Пазарджик, освен част от горните обстоятелства се установява още, че
бащата в момента живее и работи в Германия и поддържа връзка със сина си само по
телефона. Не му изплаща издръжка , нито някакви материални подаръци. Детето живее в
жилище собственост на неговите дядо и баба по майчина линия в с. ц и пътува до гр.
Пазарджик където учи. От около шест месеца майката е започнала работа в гр. Ел** на
смени , като оператор на машини във Фирмата «Ил Козметикс» ЕООД Месечният й доход
възлиза на 1200,00 лв. Ползва служебен транспорт до работата и обратно . Притежава и
2
личен автомобил **. При отглеждането на детето помагат родителите на майката, като
бабата е пенсионер по болест с пенсия от 500,00 лв., а дятото работи сезонна работа в
селското стопанство и реализира месечен доход от около 1000,00 лв. В. е добър ученик,
справя се добре в училище, няма противообществени прояви или лошо поведине Редовен
ученик е и не отсъства без уважителни причини. В. поддържа връзка и с баба си по бащина
линия, която живее в същото село. Тя е безработна и няма възможност да му помага. Бащата
живее и работи в Германия и вече има връзка с друга жена. Нямат радени деца.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че минималния
размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента на постановяване на съдебния акт е в размер на 933,00
лева /определена с ПМС на МС / , за 2024 г. съответно в размер на 780,00 лв. за 2023 г.
Така определен минимума на дължимата издръжка следва да бъде : 195,00 лв. за 2023 г. и
съответно 234,00 лв. за 2024 г.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При съществуващата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее,
като отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари,
с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките
на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за
развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за
развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
те живеят в едно домакинство.Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето -
чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право,
родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.
В настоящия случай при съобразяване на размера на дължимата издръжка съдът
взема предвид от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете, а именно – 16
3
години и безспорно завишените му нужди от финансови средства свързани не само със
задоволяване на базовите му потребности от храна , облекло и отопление , но и средства
необходими във връзка с неговото качествено образование и подготовката му за реализация
след неговото завършване. Освен това – съдът взема предвид икономическите условия на
живот в страната в момента и протичащите инфлационни процеси, и от друга -
материалните възможности на двамата родителите. С оглед на тези обстоятелства съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще /след предявяване на
исковата молба/ претендираната сума от 400,00 лева месечно. При определяне размера на
дължимата издръжка съдът съобрази и факта, че ответникът няма регистриран трудов
договор в Република България, но според събраните по делото гласни доказателства същият
се е установил да живее трайно в Германия и работи. Липсват категорични данни за размер
на неговите доходи , но съдът намира , че при липсата на доказателства и твърдения за
влошено здравословно състояние – то във възможностите на този родител е да реализира
доход поне в размер на минималната работна заплата за страната. По делото не се събраха
доказателства, че отвеникът има задължения за издръжка на други лица по закон, поради
което съдът намира, че така определената издръжка за детето в посочения размер е
съобразена с неговите нужди и възможностите на родителите му. Тази издръжка следа да
бъде присъдена считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2023 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно с лихва при
просрочие. Останалата част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване
издръжката на детето / която съдът определя общо на 700,00 лв. /следва да се поеме от
майката, която независимо, че полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и
възпитание, също има задължение да продължи да го издържа.
По изложените по-горе съображения, съдът намира за изцяло основателен и
предявения иск с правно основание , чл. 149 СК за заплащането на издръжка за период от
една година назад преди завеждането на исковата молба /от 17.11.2022 г. до 16.11.2023 г. / в
размер на 400,00 лв. месечно / или общо 4800,00 лв. - след уточняване в допълнителна молба
/ , ведно със законната лихва до плащането й. За този период безспорно се установява , че
майката е родителят, който единствен е бил поел издръжката на детето, което вече е в такава
възраст, че се нуждае от размер на издръжка значително надхвърлящ минимално
определения в СК. По делото не се представиха доказателства от ответника за месечни
преводи по сметка на майката на детето, както и други доказателства за заплащане на
издръжка за минало време, а се установява, че за този период , непосредствените грижи за
детето са осигурявани от майката с помощта на нейните близки.С оглед на гореизложеното
се налага извод, че предявеният иск за издръжка за минало време е основателен. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати издръжка за детето за периода от 17.11.2022 г. до
16.11.2023 г. в определения по-горе според нуждите и възможностите размер от 4800,00 лв.
/ или по 400,00 лв. на месец/при съобразяване на възможността за определяне на издръжката
за минало време като глобална сума /в.ж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1654/2010 г. ,ІІІ г.о., ГК и др./. Така определената сума е съобразена, както с материалните
възможности на ответника, така и с нуждите на детето.
4
По разноските:Ищецът е направил искане и е представил и доказателства за
направени разноски в производството за адвокатски хонорар в размер от 500,00 лв., поради
което такива следва да му бъдат присъждени.Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Пазарджик, сумата от 768, 00 лв. / по двата комулативно съединени иска за издръжка / ,
представляваща държавна такса върху дължимата общо сума.Освен това ответникът следва
да бъде осъден да заплати и сумата в размер от 300,00 лв. по сметка на ПзРС за изплатено в
полза на особения представител възнаграждение.
На основание чл. 242, ал.1, предл. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението. Мотивиран от горното,съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. В. ЕГН ********** от с. ** да заплаща на своя син В. В. В. ЕГН
********** – действащ лично и със съгласието на своята майка И. к Б. ЕГН ********** от
с. Ц** сумите , както следва: на основание чл. 143, ал. 2 СК, ежемесечна издръжка в размер
на 400,00 лв., считано от 17.11.2023 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, на основание чл. 149 СК сумата от общо 4800,00 лв., представляваща дължима
месечна издръжка за детето за периода от 17.11.2022 г. до 16.11.2023 г.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА В. В. В. ЕГН ********** от с. ** да заплати на В. В. В. ЕГН **********
– действащ лично и със съгласието на своята майка И. к Б. ЕГН ********** от с. Ц**
сторените по делото разноски в размер на 500,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В. В. В. ЕГН ********** от с. **
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд, гр.
Пазарджик държавна такса в размер на 768,00 лв. , както и сумата в размер от 300,00 лв. за
изплатено в полза на особения представител възнаграждение.
На основание чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд гр. Пазарджик в двуседмичен срок, считано от 08.05.2024 г.
В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред същия съд в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6