№ 791
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000797 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Фючър енерджи“ ООД, ЕИК *********/в
несъстоятелност/, чрез синдика К. срещу решение № 894 от 19.07.2022г., постановено по
т.д. № 20211100902217 по описа на СГС за 2021г., т.о., VI-2 състав, с което са отхвърлени
предявените обективно и кумулативно съединени искове за осъждане на ответника - „А.
трейд“ ЕООД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 89 757,02 лв., представляваща
незаплатена продажна цена за доставена електрическа енергия за периода от 01.07.2017г. до
01.12.2017г., въз основа на сключен комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия и балансиране на краен клиент № FE 3001934/16.03.2015г., изменен с допълнителни
споразумения от 18.03.2016г. и от 22.04.2016г., за които са издадени шест фактури и се
дължат следните суми: 4 400,50 лв., неизплатен остатък по фактура №
**********/31.07.2017г.; 22 201,38лв. по фактура № **********/31.08.2017г.; 25 640,21 лв.
по фактура №
**********/30.09.2017г.; 19 473,07 лв. по фактура № **********/31.10.2017г.; 17 461,94 лв.
по фактура № **********/30.11.2017г. и 579,92 лв. по фактура № **********/31.12.2017г.,
ведно със сумата от 24 811,50 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
върху всяка една от главниците и за периода от 01.11.2017г. до 15.11.2011г. и е осъден да
заплати от масата на несъстоятелността по сметка на СГС, държавна такса в размер на
4 582,74 лева и 500 лева разноски на ответника.
1
Въззивникът/ищецът – „Фючър енерджи“ ООД счита, че обжалваното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди,
че по делото е доказано осчетоводяването на фактурите от ответното търговско дружество,
което представлявало извънсъдебно признание за дължимостта на процесните суми за
главници. Предвид основателността на исковете за главници, основателни са и исковете по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в установения от вещото лице размер от 24 811,50 лева. На следващо
място твърди, че договорът за цесия от 01.12.2017г. между „Фючър енерджи“ ООД“ и „Ню
енерджи сълюшънс“ ЕООД е недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като е висящо производство по предявен от синдика Павлов иск,
съединен с осъдителен иск, по т.д. № 1828/2019г., по описа на СГС. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал решението по в.т.д. № 485/2021г. по
описа на САС. В представени писмени бележки преповтаря изложените във въззивната
жалба правни доводи. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемият/ответникът – „А. трейд“ ЕООД, е подал в срок отговор на въззивната жалба,
чрез адв. Д.. Изложени са подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника,
които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на правните доводи във въззивната
жалба. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли да се потвърди от въззивния съд. Претендира разноски за
въззивното производство.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД, ЕИК
*********, не е подал в срок отговор на въззивната жалба и не се явява в съдебно заседание.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Г. В. С., не е подал в срок отговор на
въззивната жалба и не се явява в съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена от лице имащо право и интерес от обжалване, срещу
подлежащо на обжалване решение, в законоустановения срок и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и страните по
делото не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE
3001934/16.03.2015г. Ищецът е изпълнил своето задължение по договора и е издал
процесните фактури с №№: **********/31.07.2017г., **********/31.08.2017г.,
**********/30.09.2017г. **********/31.10.2017г. и **********/30.11.2017г. Видно от
неоспореното от страните заключение на вещото, се установява, че първите пет фактури са
двустранно осчетоводени от страните по делото и ответникът е ползвал данъчен кредит за
ДДС. От същото заключение се установява, че фактура № **********/31.12.2017г., за сумата
от 579,92лв. не е осчетоводено от ответника. Вещото лице е изчислило, че общият размер на
2
исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е на стойност 34 009,20 лева.
С договор за цесия от 01.12.2017г., сключен между „Фючър енерджи“ ООД“/цедент/ и „Ню
енерджи сълюшънс“ ЕООД/цесионер/, ищецът е прехвърлил процесното вземането от „А.
трейд“ ЕООД/цедиран длъжник/. Видно от уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищецът е
уведомил длъжника, че е прехвърлил вземането си на новия кредитор. Това уведомление е с
изходящ номер от ищеца от 08.12.2017г. и входящ номер от 11.12.2017г. на „А. трейд“
ЕООД.
Видно от съобщението за връчване на препис от отговора на исковата молба/л. 82/,
поправено от 24.01.2022г. на 21.01.2022г./с изрично отбелязана дата 21.01.2022г./, се
установява датата й на връчване на ищеца. Ищецът е подал допълнителна искова молба чрез
електронна поща в 10.04 часа на 08.02.2022г. /л. 83 и л. 84/. Срокът за извършване на това
процесуално действие е изтекъл на 04.02.2022г. - петък работен ден. Следователно
допълнителната искова молба е подадена след преклузивния двуседмичен срок по чл. 372,
ал. 1 от ГПК, поради което всички извършени с нея процесуални действия са преклудирани.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено от
правна страна следното:
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част и няма допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
По исковете за заплащане на цената на договорената ел. енергия, с правна квалификация чл.
327, ал. 1 от ТЗ:
В исковата молба ищецът е изложил единствено твърдения за недействителност на договора
за цесия, поради предявени и уважени Павлови искове от синдика срещу страните по
договора за цесия - „Фючър енерджи“ ООД“ и „Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД. Договорът
за цесия е приложен към исковата молба, но нито в исковата молба, нито в подадената след
законоустановения срок допълнителна искова молба, ищецът е оспорил датата на сключване
на договора за цесия, както и датата на изпращане и получаване на уведомлението по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД на „А. трейд“ ЕООД.
Когато датата има значение за валидността на договора за цесия страната, която се позовава
на него, не носи доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а
такава се носи от страната, която го оспорва. Липсата на оспорване на датата на договора за
цесия от ищеца в това производство, задължава съда да приеме този факт за безспорен
между страните по делото. Синдикът е предявил иска като законен представител на ищеца и
не е трето лице по отношение на сключения договор за цесия, поради което в настоящия
случай разпоредбата на чл. 181 от ГПК е неприложима. Това означава, че няма спор между
страните по делото, че договорът за цесия е сключен най-късно на 08.12.2017г. и ответникът
е уведомен на 11.12.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и считано от
11.12.2017г., ответникът дължи плащане на новия кредитор, а не на стария кредитор.
Ирелевантно за това производство е успешното оспорване на датата на договора за цесия, в
3
производството по Павловия иск, тъй като ответникът не е страна по това дело и решението
му е непротивопоставимо. Ищецът не е материално правно легитимиран да иска плащане от
ответника, тъй като вземането е излязло от неговия патримониум и вече принадлежи на
новия кредитор/цесионерът - „Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД. Следователно предявените
искове са неоснователни само на това основание и правилно са отхвърлени от
първоинстанционния съд.
Ирелевантни за това производство са възраженията на ответника за преюдициалност, поради
висящо производство по предявен от синдика Павлов иск, съединен с осъдителен иск, по т.д.
№ 1828/2019г., по описа на СГС. Ответникът по осъдителния иск не е страна по това дело,
поради което относителната недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, на договора за цесия от 01.12.2017г. между „Фючър енерджи“ ООД“ и
„Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД няма да има сила на пресъдено нещо по отношение на „А.
трейд“ ЕООД.
По същите съображения е неоснователно и искането на ищеца за спиране на
производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което следва да се остави
без уважение.
Ирелевантни за това производство са извършените плащания от цедирания
длъжник/ответника на цесионера - „Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД. Вписването на исковата
молба с предявените искове по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД има само оповестително действие по
отношение на трети лица. Част от тези плащания са извършени след предявяване на
Павловия иск, но преценката за добросъвестност, респективно недобросъвестност на
ответника не е предмет на предявените осъдителни искове за заплащане на цената по
договора между страните по делото, а е предмет на установяване на други евентуални
производства между страните за тяхната относителна недействителност.
По исковете за обезщетение за забавено изпълнение, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че прехвърленото
вземане е лихвоносно и поради липсата на уговорки в процесния договор за цесия,
вземането за лихви също е преминало върху новия кредитор/цесионера - „Ню енерджи
сълюшънс“ ЕООД, на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.
По вече изложените съображения за неоснователност на иска за главница, поради липсата на
активна материалноправна легитимация на ищеца, неоснователни са и исковете за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху главниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. Поради липсата на други възражения от ответника във въззивната
жалба, обжалваното решение следва да се потвърди, като в останалата част въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.
Въззиваемият/ответникът има право на претендираните разноски за въззивното
производство. Видно от договора за правна помощ се установява, че ответникът е уговорил
4
и реално заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева.
С оглед изхода на правния спор във въззивното производство, ищецът следва да бъде осъден
да заплати и дължимата държавна такса в размер на 2 291,37 лева за въззивното
производство, на основание чл. 649, ал. 6 вр. с чл. 620, ал. 5 ТЗ.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 894 от 19.07.2022г., постановено по т.д. № 20211100902217
по описа на СГС за 2021г., т.о., VI-2 състав.
ОСЪЖДА „Фючър енерджи“ ООД, ЕИК *********/в несъстоятелност/, да заплати от
масата на несъстоятелността на „А. трейд“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 5 000/пет
хиляди/лева, представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Фючър енерджи“ ООД, ЕИК *********/в несъстоятелност/, да заплати от
масата на несъстоятелността по сметка на Апелативен съд град София сумата от 2
291,37/две хиляди двеста деветдесет и един и 37 стотинки/ лева, представляваща дължима
държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ищеца –
„Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД, ЕИК ********* и Г. В. С..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните и при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5