ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 279
гр. Перник, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500031 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Б. Й. Е., с адрес: ***, адресирана до редица
институции, сред които и Районен съд – гр. Перник.
От жалбата се установява, че жалбоподателката е длъжник по изпълнително
дело № 167/2022г. по описа на СИС към РС - Перник, както и по изпълнително дело №
*********/2022г по описа на НАП. Твърди се, че с Разпореждане № *** на ТП на НОИ
– Перник, е наложен запор на банковите сметки на длъжника по делото (понастоящем
жалбоподател) до размера на дължимата се сума от 10 006,69 лева. Твърди се още, че за
същото Разпореждане длъжницата има наложен запор на банковите сметки и от ДСИ
№ *** към РС – Перник, по изп. дело № 167/2022г. по описа на СИС към ПРС за сума
в размер на 11 611,93 лева. Т.е. жалбоподателката е установила, че върху банковите й
сметки има два наложени запора за едно и също задължение, а и очаква трети, след
като била уведомена за това в телефонен разговор с публичен изпълнител в НАП.
Опасенията на жалбоподателката са, че с налагането на два запора задължението й е
нараснало над 20000 лева, като очаква да стигне и до над 30 000 лева, след налагане на
третия запор.
Предвид горното, жалбоподателката е отправила запитване до ДСИ към СИС
при Районен съд – Перник и други институции, формулирайки четири въпроса, както
следва:
1. Когато има възможност да погаси сумата по Разпореждане № ***, издадено от
ТП на НОИ – Перник, към коя банкова сметка да го направи? Към тази на НОИ,
тази на НАП или тази на ДСИ?
2. Има неизплатено обезщетение от болничен лист в размер на 97,00 лева, които от
НОИ твърдят, че са прихванати от задълженията й по Разпореждане № *** на ТП
на НОИ – Перник, но след разговор с публичен изпълнител в НАП й било
отговорено, че няма информация за нея. Къде отиват тези пари и защо никой няма
информация за тях?;
3. От банкова й сметка в „***“ АД имала превод на стойност от 200,00 лева през м.
1
02.2022г. по запора, наложен от НОИ, но в НАП отново нямали информация за
нея, а най-вероятно и ДСИ Б.А. към РС – Перник няма тази информация, а
задължението й освен, че не намалява с размера на плащанията, се увеличава до
двоен размер и повече;
4. Законно ли е за събирането на задължение от 10 000 лева към НОИ да е използван
държавен ресурс от трима служители в три различни институции и още няколко
банкови служители.
В заключение, жалбоподателката иска да й бъде отговорено защо постъпилите
суми не са отразени в другите институции и защо за едно и също задължение има
няколко запора.
По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК е представено писмо от ТП на НОИ – Перник до
Б. Й. Е., с молба, същото да се счита за подадено писмено възражение срещу
подадената жалба.
От съдържанието на представеното от ТП на НОИ писмо, адресирано до Б. Е. се
установява, че директора на ТП на НОИ е отговорил изчерпателно на поставените от
жалбоподателката въпроси. Изяснено е, че изпълнително дело № 167/2022г. е
образувано по описа на ДСИ към РС – Перник, въз основа на изпълнителен лист,
съгласно влязло в сила Решение № 572 от 04.01.2021г., постановено по адм.д. №
744/2020г. по описа на Административен съд – Перник за сумата от 100,00 лева,
представляващи присъдени съдебни разноски, 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство, както и
117,50 лева, представляваща сума за образуване на горепосоченото изпълнително дело,
извършване на справки за наличие на банкови сметки, както и извършване на справка в
РБСС. Уточнява се, че в изпълнителния процес ТП на НОИ е поискал и обезпечителна
мярка – налагане на запор на откритите сметки на длъжника. Досежно посоченото от
длъжницата изпълнително дело № *********/2022г. по описа на НАП е изяснено, че
най-вероятно касае публично задължение, което няма общо със задължението по ИД №
167/2022г. Посочено е, обаче, че е възможно присъединяване на публично задължение
към вече образувано изпълнително дело. Колкото до цитираните в жалбата
разпореждания, в писмото се изяснява, че същите касаят възстановяване на суми от
неправомерно получени обезщетения за временна неработоспособност, които са
предадени за събиране от НАП. Обърнато е внимание и на обстоятелството, че
държавата се присъединява по право по всяко изпълнително дело, образувано при ЧСИ
или ДСИ.
По делото са постъпили и мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ДСИ при ПРС, в
които се сочи, че до длъжника по изпълнително дело № 167/2022г. по описа на СИС
при РС – Перник е била изпратена покана за доброволно изпълнение на основание чл.
428 ал. 1 от ГПК, в която е посочена дължимата сума по приложения изпълнителен
лист, направените разноски в полза на взискателя на основание чл. 79 ГПК , държавни
такси за образуване на изпълнително дело и налагане на запори и справки, в общ
размер на 117,50 лева по сметка на ПРС, както и присъдено възнаграждение в размер
на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. След като е установено, че няма
доброволно плащане в предоставения срок, с Разпореждане на ДСИ от 29.04.2022г. е
изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение до
кантората на ЧСИ С.Б.. От последния е получено писмо, в което се изяснява, че Б. Е.
работи като ***, получава трудовото си възнаграждение в брой и същото се явява
несеквестируемо по смисъла на чл. 466 от ГПК. От постъпило по делото
Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на
НАП – Перник е установено, че Б. Е. има публични задължения в размер на 10 422,15
лева, както и наложен запор върху МПС. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 458
от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от
длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. По искане на взискателя ТП на НОИ –
2
Перник са били изпратени четири броя запорни съобщения до банки, с които е
наложен запор върху откритите банкови сметки по тях до размера на дължимото
вземане по делото. В заключение съдебния изпълнител е изразил становище по
твърдението на жалбоподателката, че дълга й се увеличава тройно, като намира същото
за невярно и правно несъстоятелно. Посочва, че в чл. 191 от ДОПК е регламентирана
конкуренцията между публичното и изпълнителното производство, като ал. 1 на
разпоредбата урежда реда за обезпечаване и начина на реализиране на изпълнение
върху имуществото, върху което е започнало изпълнение по ДОПК преди образуване
на изпълнителното производство по реда на ГПК. Възприет е основния принцип на
правото, че „първият по ред е първи по право“.
Пернишкият окръжен съд, като прецени изложените в жалбата
съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства и съобрази
разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК намира, че жалбата е недопустима, поради
следното:
Макар да е спорно дали депозираната жалба има характер на такава по чл. 435 от
ГПК, с оглед адресатите по нея, твърденията и исканията, то съдът приема същата като
жалба срещу действия на ДСИ, изразяващи се в налагането на запори върху банковите
й сметки.
Не е спорно, че жалбоподателката има качество на длъжник в изпълнителното
производство. Съгласно чл. 435 от ГПК не съществува генерална клауза за обжалване
на действията на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да
обжалват само конкретни действия, изрично посочени в тази разпоредба. Съгласно
ал.2 и ал.3 на чл.435 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението към имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движими вещи или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските, както и
постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е било възложено по най-високата
предложена цена. Така посочената регламентация въвежда ограничителен режим на
обжалване до само изрично посочените в закона лица и действия на посочените
основания, като налагането на запор върху движими вещи или вземане на длъжника не
е изпълнително действие, което подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.
435 от ГПК( т. 2 на ТР № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на изпълнителното
производство ). В настоящия случай жалбоподателката не твърди насочване на
изпълнението към имущество, което смята за несеквестируемо, като това е
единствената хипотеза при която длъжника може да обжалва налагането на запор на
банкова сметка. След като разглежданата жалба не е обоснована с нормативно
предвидените основания, то тя е процесуално недопустима и като такава следва да се
остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство, да се прекрати.
Мотивиран от изложеното, Пернишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от Б. Й. Е., с адрес: *** -
длъжник по изпълнително дело № 20221720400167 по описа на ДСИ при СИС към
Районен съд – Перник, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 00031/2023г. по описа на
Пернишки окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, с частна
жалба в едноседмичен срок.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4