О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. Враца, 13.05.2021 г.
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на тринадесети май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с.
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Колева в. гр. дело № 143 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Заседанието
е подготвително по чл. 267 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на М.П.С., Д.Т.К., М.Т.К., В. Д.К., Ц.Д.К. и Б.Г.К., чрез
адв. Г. П., срещу решение № 260013/28.01.2021 г., постановено по гр. дело №
1371/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което по иск на Л.Н. В. е
признато за установено по отношение на М.П.С., че първата е собственик на вилна
сграда, гараж и самостоятелни постройки, отразени съответно в представената
скица на л. 9 от делото под № 03, 04, 05, 06 и 07, в северозападната част на
поземлен имот № 001098, с начин на трайно ползване: друга селищна територия, с
площ от 2.207 дка, осма категория, находящ се в местността "Ковачева
падина" /бивша местност Драгакин камък/ в землището на с. *** с ЕКАТТЕ
54047, общ. Мездра, обл. Враца, при граници и съседи: имот № 000741 полски път
на община Мездра, имот № 123002 горско тр. нас. на Ц.Д.К., и М.П.С. е осъдена да
й предаде владението върху тях.
С
атакуваното решение и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издадения по
обстоятелствена проверка нотариален акт № 124, том I, рег. № 950, дело № 110/2010 г.,
вписан в Агенция по вписванията при Районен съд – Мездра с № дв. вх. рег. 561,
акт № 106, т. II, дело № 254/2010 г., им. партида 10332 в частта, в която нотариусът е
признал Д.Т.К. и М.Т.К. за собственици на описаните по-горе сгради. С решението
на Л.Н. В. са присъдени и сторените по делото разноски.
При повторна
проверка редовността на въззивната жалба и исковата молба, настоящият съдебен
състав констатира следното:
При първоначалната
проверка редовността на въззивната жалба и исковата молба в съответствие с
изискванията на чл. 262, чл. 129, ал. 4 ГПК и постановките на т.
4 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което в тази
част не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г. /в сила от
01.03.2008 г./, както и с т. 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС,
настоящият съдебен състав на въззивния съд е преценил, че исковата молба на Л.Н.К.
/с предишна фамилия В./ насочена срещу М.П.С., Д.Т.К., М.Т.К., В. Д.К., Ц.Д.К.
и Б.Г.К. е нередовна, доколкото в обстоятелствената част на молбата ищците
излагат обстоятелства сочещи на правен интерес от търсене на защита срещу всеки
от посочените ответници с искове, за които не е формулиран ясен петитум.
Ето защо и
на основание чл. 129, ал. 2 и във връзка с ал. 4 от ГПК с определение №
260238/01.04.2021 г. въззивният съд е указал и дал възможност на ищцата да
отстрани нередовностите на исковата си молба.
В изпълнение
указанията на окръжен съд, ищцата Л.Н.К. /с предишна фамилия В./, е представила
молба с препис за ответниците и настоящи жалбоподатели с вх. №
263505/29.04.2021 г.
В молбата си
сочи, че при изложените в исковата молба обстоятелства, прави изменение и
допълнение на петитума в следния вид:
- да се
признае за установено спрямо М.П.С., ЕГН **********, Д.Т.К., ЕГН **********, М.Т.К.,
ЕГН **********, В. Д.К., ЕГН **********, Ц.Д.К., ЕГН **********, и Б.Г.К., ЕГН **********,
че е собственик на вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки, отразени в
представената по делото скица под № 03, 04, 05, 06 и 07 в северозападната част
на поземлен имот № 001098, с начин на трайно ползване – друга селищна
територия, с площ от 2,207 дка, осма категория, находящ се в местоността
"Ковачева падина" /бивша местност "Драганкин камък"/ в
землището на с. ***, с ЕКАТТЕ 54047, общ. Мездра, обл. Враца, при граници и
съседи: имот № 000741 полски път на община Мездра, имот № 123002 горско тр.
нас. на Ц.Д.К.;
- да бъде
осъдена М.П.С., ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде владението
върху описаните сгради;
- да бъде
отменен нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 124, том I, рег. № 950, дело № 110/2010 г.,
вписан в Агенция по вписванията при Районен съд – Мездра с № дв. вх. рег. 561,
акт № 106, т. II, дело № 254/2010 г., им. партида 10332 в частта, в която нотариусът е
признал Д.Т.К. и М.Т.К. за собственици на описаните по-горе постройки.
С оглед на
направените уточнения в пълна степен е изяснен предмета на делото, който, макар
да е бил изводим от твърденията в исковата молба, е липсвало конкретно
формулиран петирум, което обаче не означава обезателно непредявен иск.
По тази
причина въззивният съд намира, че е налице непълно съдебно решение, което
следва да бъде допълнено по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата
на чл. 250, ал. 1 ГПК се прилага, ако съдът не се е произнесъл по цялото
искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. Липсата на
удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск
и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване
на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. От друга
страна, произнасянето на допълнително решение по чл. 250 ГПК не може да
доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново,
допълващо решение по претенция /главна или акцесорна/, по която до този момент
липсва произнасяне въобще.
В случая
съдът не се е произнесъл изцяло съобразно очертания с исковата молба предмет на
спора. Налице е липса на формирана воля на съда относно заявеното от ищеца
спорно право.
Подобен
извод се обуславя и от обстоятелството, че настоящата съдебна инстанция е
сезирана с въззивна жалба от ответниците по делото, които поддържат
претендираните и пред първата инстанция свои права на собственост, но срещу
които няма формулиран диспозитив на съдебното решение. В изложените им
твърдения имплицитно се съдържа искане за допълване на решението, доколкото
съдът действително не се е произнесъл по всички предявени искове срещу всеки
един от ответниците. Според настоящия съдебен състав подобен пропуск не може да
бъде отстранен от въззивния съд, въпреки неговите правомощия като инстанция по
същество, доколкото първоинстанционния съдебен акт не е пълен, за да може да
бъде осъществен контрол върху него.
При тези
мотиви въззивният съд счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.
250 ГПК, произнасянето по която е в компетентността на Районен съд – Мездра.
Поради това въззивното производство следва да бъде прекратено, а делото – да се върне на районния съд за допълване на решението. След приключване на процедурата по този ред, делото да се изпрати отново на Окръжен съд - Враца за разглеждане на въззивната жалба.
Воден от
горното и на основание чл. 250 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен
състав,
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 143/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Враца.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Мездра за допълване на решение №
260013/28.01.2021 г., постановено по гр. дело № 1371/2017 г. по описа на
Районен съд – Мездра.
След
приключване на процедурата по този ред, делото да се изпрати отново на Окръжен
съд - Враца за разглеждане на въззивната жалба.
Определението
не подлежи на обжалване.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
Председател:
Членове:1
2