Решение по дело №457/2020 на Районен съд - Ботевград

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Б., 02.07.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Б.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НО, шести състав, в публичното заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.

 

при секретаря Т. Б., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 457 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление (НП) № *-* от *.*.2020г., издадено от Ч. А. Т. - Директор на Регионална дирекция “А. а.” - С., с което на В.Р.К., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от същия закон, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ).

Становищата на страните:

В подадената жалба от санкционираното лице е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление като  незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила съобразно изложените съображения в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, с което моли обжалваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно, като поддържа изложените в тази насока в жалбата подробни доводи.

Въззиваемата страна - Директор РД “А. а.” - С., редовно призована, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство.

          От фактическа страна:

На 26.08.2020г., около 15.15 ч., свидетелите А.Г.Г. и Г. Ц. Д. - инспектори в РД "АА" гр.С. осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози на ул. Околовръстен път в село С., в района до бивш селскостопански двор.

   При приближаване към тях по посока към гр. Б., те спрели за проверка товарен автомобил "С. *.*", с рег. № *, с четири оси. Установили, че с товарният автомобил се извършва превоз на товари за собствена сметка– натрошен камък НТК 0/40, като лично проверили товара. Констатирали, че водач на товарния автомобил е жалбоподателят В.Р.К.. В хода на проверката К. представил на проверяващите само свидетелството си за управление на МПС, заповед за курса и кантарна бележка. От тази кантарна бележка се установило, че общата маса на товарен автомобил "С. *.*", с рег. № *, с четири оси, възлиза на 36 240кг., при допустима максимална маса за този товарен автомобил – 32 000кг.

С оглед установеното свидетелят Г. приел, че водачът е извършил нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "в" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ, за което му съставил акт.

Актът бил подписан от актосъставителя Г., свидетеля при установяване на нарушението Д., както и от жалбоподателя К., като последният получил препис от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото била възприета фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в минимален размер, а именно - 500 лева

 Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН бланков № *който, доколкото е редовно съставен, по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има с доказателствена сила,  кантарна бележка № */л. 46/, и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. и Д., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

От правна страна:

Жалбата срещу НП № *-* от *.*.2020г., издадено от директора на Регионална дирекция “А. а.” - С., е подадена от наказаното лице в предвидения от закона преклузивен срок, до родово и местно компетентния според чл.59, ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. явява се процесуално допустима.

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № *се установява компетентността на административно наказващия орган.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Противно на становището на процесуалния представител на жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП е цитирана  разпоредбата, която е нарушена, както и  санкционната норма.  С оглед на това, съдът счита, че  при съставянето на АУАН и при издаването на НП  са спазени съответно разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Не се констатират  съществени процесуални  нарушения, допуснати  в хода на административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което този съдебен състав не споделя доводите в тази насока, инкорпорирани в жалбата.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Според чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "в" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.), издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г. с изм. и доп., допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси е 32 тона. По силата на чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

От събраните по делото доказателства – представената на проверяващите от жалбоподателя К. кантарна бележка № 5283/26.08.2020 г., безспорно се установява, че в момента на проверката общата маса на товарния автомобил "С. *.*", с рег. № *, с четири оси, възлиза на 36 240кг., при допустима максимална маса за този товарен автомобил – 32 000кг. При това положение очевидно е налице превишение на допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното със 4 240 кг. Нито в хода на проверката на инспекторите от РД"АА"-София, нито впоследствие и до приключване съдебното следствие пред въззивния съд, жалбоподателят е представил разрешителното за движение на извънгабаритно ППС /каквото е и процесното, съобразно легалното определение на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. /, издадено по реда на Раздел IV от Наредбата.

Деянието на жалбоподателя К. е съставомерно по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДП. Същият, като водач на пътното превозното средство е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е с тегло от 36 240 кг. представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, но при извършване на проверката жалбоподателят не е оспорил верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това положени не е имало пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Ето защо, възраженията на въззивния жалбоподател в тази насока се явяват неоснователни.

Такива са и възраженията за техническата годност на измервателното устройство. Претегляне на превозното средство от проверяващите не е било провеждано. Претоварването е установено от представените от водача документи.

Неоснователен е и доводът за неправилно ангажиране на отговорността на водача на ППС, а не на превозвача, собственик на ППС. Според чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - административнонаказателната разпоредба, на основание на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, ясно е посочен субектът на нарушение – "който управлява", т. е. това е именно водачът, а не превозвачът, поради което напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя в този аспект. Законодателят изрично е посочил водачът на тежкото ППС като административнонаказателно отговорно лице за деянието управление на ППС с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред. Следва да се посочи, че нормите от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на които се позовава жалбоподателят в подкрепа на довода си за неправилно определен субект на нарушението, са относими към извънгабаритните ППС, а не за тежки ППС.

 От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили отражение всички обективни елементи от състава на това нарушение.

Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Така констатираното от съда превишаване на нормата от 4240 кг не може да обоснове само по себе си прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото само по себе си не е изключително смекчаващо вината обстоятелство.

   Съдът счита, че правилно е издирена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, предвиждаща наказание "Глоба" в размер от 500 до 3000 лева. Правилно размерът на административното наказание "Глоба" е в минималния предвиден размер, а именно 500 лева, доколкото АНО не е ангажирал доказателства за имуществото на жалбоподателя или същият да е бил санкциониран по ЗДвП, извън процесния случай.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *-* от *.*.2020г., издадено от Ч. А. Т. - Директор на Регионална дирекция “А. а.” - С., с което на В.Р.К., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от същия закон, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ).

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: